Р Е Ш Е Н И Е
№
град София, ……2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и
втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ СТОЙЧО
ПОПОВ
като разгледа
докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. №
327/2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 258 от ГПК.
Със съдебно решение
от 18.09.2020 г., постановено по гр.д. № 51475/2011 г. по описа на СРС съдът осъжда
АГЕНЦИЯ „П.И.“, Булстат *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „*******, да заплати на „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ №2, на основание 213, ал. 1 КЗ
(отм.), във вр. пар. 22 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата 530,00
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение от 520 лв. и ликвидационни
разноски от 10лв. по застрахователна преписка, назована „щета №10009030103476“,
по договор за имуществена застраховка „Каско“ №0303А172025 със срок на покритие
19.04.2008-18.04.2009г. за вреди по лек автомобил „Ауди А8“, рег.№*******,
причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.02.2009 г. на
Софийски околовръстен път, преди разклон за село Горни Лозен, ведно със
законната лихва, считано от 25.11.2011 г. до окончателното й плащане, както и сумата
130,00 лв. за мораторна лихва за периода от 17.07.2009 г. до 24.11.2011 г.
Недоволен от
решението е останал ответникът „Агенция
„П.И.”, който в законоустановения срок е
подал въззивна жалба, в която е изложил подробно становище за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Моли същото да бъде отменено в обжалваната
част и вместо това да се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен.
В законоустановения
срок въззиваемата страна „З.А.Д.А.“ е подала отговор на въззивната жалба, с
който оспорва същата като неоснователна. Моли съда да потвърди съдебното
решение като правилно и законосъобразно.
Страните не са
направили искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.
Софийски
градски съд, като
обсъди събраните по
делото доказателства, становищата
и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима
и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта
му – в
обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно
решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност, съдът намира подадената
въззивна жалба за основателна. Съображенията за това са следните:
От събраните в хода
на делото доказателства ( застрахователна полица и добавък за прехвърляне на
правата и задълженията по застраховката) се установява, че към момента на
настъпване на ПТП за процесния автомобил е бил налице валиден договор за
застраховка „Каско“, който покрива настъпили щети по МПС, включително от попадане в дупки на пътното
платно.
Установява, се че
водачът на процесното МПС е уведомил застрахователя ( уведомление и декларация
за настъпило застрахователно събитие) за това, че при попадане в дупка на
пътното платно на околовръстен път, в частта над „Цариградско шосе“ и преди
отбивката за село Горни Лозен, са причинени вреди на автомобила. Видно от
доказателствата е, че застрахователя и настоящ въззиваем е разгледал заявената
претенция от застрахованото лице и е изплатил обезщетение за причинените
имуществени вреди в размер на 520 лв., като е генерирал и разход за обработка
на щетата в размер на 10 лв.
Водачът на
процесното МПС е свидетелствал пред първоинстанционния съд, че на процесната
дата е шофирал застрахования лек автомобил
и поради липса на сигнализация е попаднал в дупка на околовръстен път, в частта
над „Цариградско шосе“ и преди отбивката за село Горни Лозен, като така са
нанесени процесните увреждания на МПС.
Други доказателства
за наличието на дупки и неравности на пътното платно не са събрани.
От приетата по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че по принцип твърдените от
въззиваемия повреди на МПС могат да настъпят при описания от него механизъм на
настъпване на ПТП, но също така могат да са резултат и от други обстоятелства
като например при съприкосновение с бордюр или друг изпъкнал предмет на пътното
платно. Размерът на вредите е установен на сумата от 520 лв. по средни пазарни
цени.
При така
установеното съдът намира, че по делото не е установено по категоричен начин(
което е в доказателствената тежест на ищеца и настоящ въззиваем), че при
движение по път, който е част от републиканската пътна мрежа, застрахованото
МПС е попаднало в несигнализирана дупка и така са настъпили твърдените вреди.
За да бъде уважен искът на платилия застраховател срещу прекия причинител на
вредата/неговия работодател следва по делото да се установи, че служителите на
въззивника са допуснали противоправно поведение, с което са довели в пряка
причинно-следствена връзка до настъпване на вредите. Видно от събраните по
делото доказателства не се установява наличие на противоправно поведение от
страна на тези служители, предвид факта, че няма доказателства изобщо за
наличие на неизправност на пътното платно. В тази връзка съдът не възприема за
правилни мотивите на първоинстанционния съд,
че представените писмени заявления на водача на МПС до застрахователя,
ведно със свидетелските му показания, установяват твърдения механизъм на
настъпване на вредата. Следва да се има предвид, че писмените изявления на
свидетеля и водач на МПС до застрахователя са изцяло заинтересувани, тъй като
чрез тях той се стреми да получи рапариране на имуществени вреди. Свидетелските
му показания от своя страна представляват потвърждение на тези изявления. Те
биха могли законосъобразно да бъдат кредитирани в случай, че се подкрепят от
други обективни доказателства по делото, но такива не са събрани. Освен това
съдът преценява тези писмени и гласни доказателства и съобразно заключението на
СТЕ, което посочва, че същите вреди, които са предмет на настоящето дело, биха
могли да настъпят и при съприкосновение с други части от пътя или предмети на
пътя, а не само чрез описания от водача механизъм. Това заключение поставя под
сериозно съмнение наличието на пряка причинно-следствена връзка между вредите и
поведението на служителите на ответника при съобразяване, че както е посочено
горе по делото няма нито едно обективно доказателство, което да обосновава
извод за наличие на твърдените дупки на пътното платно, в това число дори
свидетелски показания на трето лице, което не е пряко заинтересувано от
изплащането на обезщетението.
С оглед изложеното
съдът намира, че макар и по делото да е установено настъпване на вреда и
нейният размер, което е основание за изплащане на обезщетение по сключения
застрахователен договор „каско“, недоказано остава твърдението, че тя е
причинена от противоправно поведение на служители на ответника, предвид което
няма основание да се ангажира неговата регресна отговорност.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, въззивника
има право на направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. за въззивното и 100 лв. за първоинстанционното производство
на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно
решение от 18.09.2020 г., постановено по гр.д. № 51475/2011 г. по описа на СРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „*******срещу АГЕНЦИЯ „П.И.“, Булстат *******,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* иск с правно основание
чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. пар. 22 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за сумата 530,00 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение от
520 лв. и ликвидационни разноски от 10лв. по застрахователна преписка, назована
„щета №10009030103476“, по договор за имуществена застраховка „Каско“
№0303А172025 със срок на покритие 19.04.2008-18.04.2009г. за вреди по лек
автомобил „Ауди А8“, рег.№*******, причинени при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 02.02.2009 г. на Софийски околовръстен път, преди
разклон за село Горни Лозен, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2011
г. до окончателното й плащане, както и сумата 130,00 лв. за мораторна лихва за
периода от 17.07.2009 г. до 24.11.2011 г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“
АД, ЕИК ******* да
заплати на Агенция „П.И.”, ЕИК ******* сумата от 200 лв. разноски за въззивното
и първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал.8 вр. ал.1 и ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.