Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 509
гр.Варна, 09.02.2018год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на десети януари през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №10428 по описа за 2016год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД. Ищецът претендира от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца суми, както следва: 4 103.15евро - дължима главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда, а не както е записано в обявения на страните доклад, ведно
със законната лихва, считано от 16.10.2015год.,
датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане и 506.44евро - редовна лихва за периода от
15.11.2014год. до 15.10.2015год.;без записаните в доклада 43.84евро -
лихвена надбавка за забава за периода от 16.11.2014год. до 15.10.2015год.;
60евро - такси и разноски към 15.10.2015год. Моли за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Съгласно Договор за кредит за текущо потребление от
07.11.2008 г., „Б. Д." ЕАД е предоставила на кредитополучателя К.А.С., с
ЕГН **********, кредит в размер на 7500.00 (седем хиляди и петстотин) евро,
като последният е обезпечен с Договор за поръчителство, сключен между „Б. Д."
ЕАД като кредитор, от една страна, и Д.Ц.Д., с ЕГН **********, в качеството му
на поръчител.
„Б. Д." ЕАД е изпълнила задълженията си по
договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя горепосочената
сума. Кредитът е усвоен изцяло.
За падежна дата за издължаване на месечните
погасителни вноски по кредита е определено 15-то число на месеца. Срокът за
издължаването му е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване/първото
усвояване. Крайният падеж по договора за кредит е 07.11.2018 г.
Кредитът се усвоява и погасява чрез разплащателна
сметка: №*, BIC: ***, с месечни вноски (главница и лихва) съгласно Погасителен
план (Приложение № 1 към договора за кредит).
На основание чл. 7 и чл. 8 от договора за кредит, за
предоставения кредит, кредитополучателят дължи заплащане на възнаградителна
(редовна) лихва, която към датата на сключване на договора за кредит е в размер
на 13.45 % годишно, а годишният процент на разходите /ГПР/ е 15.00 %.
Съгласно т. 19.2 от Общите условия към договора за
кредит, при допусната забава в плащането на главница и/или лихва над 90 дни,
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта, а след
тази дата - със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
На 06.10.2015 г. кредитът става предсрочно изискуем,
поради неплащане от страна на кредитополучателя, и „Б. Д." ЕАД е
предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред.
Възразилият К.А.С. е уведомен за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита чрез залепване на уведомление с изх. №
06.20-02885/04.08.2015 г. по описа на „Б. Д." ЕАД. Залепването е извършено
в присъствието на Нотариус и оформено като нотариална покана № *, том *, per. № * г., връчена чрез
Нотариус И. М., с район на действие PC-Варна, с per.
№ * на НК. Уведомлението се счита за връчено на
18.09.2015 г. предвид следните обстоятелства: Залепването е извършено на
адреса, посочен от възразилия длъжник в Договора за кредит, а именно: *, и след
като същия е посетен три пъти в различни часове на деня на датите: 07.08.2015
г., на 28.08.2015 г. и на 03.09.2015 г., както и след като получателят не е
открит, както и лице, което да получи поканата със задължение да му я предаде.
След изтичане на законовия четиринадесет дневен срок, поканата е оформена по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съгласно уредбата на чл. 46 от ГПК, се счита, че
ответната страна е надлежно уведомена за намерението на Банката за отнасянето
на кредита в предсрочно изискуем. Освен това, съгласно чл. 13, т. 6 от Общите
условия към Договор за кредит от 10.02.2012 г., представляващи неразделна част
от Договор за кредит, лицата се задължават да уведомят кредитора при промяна на
местоживеенето си. В противен случай, всички уведомления, покани и други съобщения,
изпратени на последния известен на Банката адрес, следва да се считат за
връчени. Отделно от горното, върху екземпляра за връчване е отразена забележка,
удостоверена с подпис на нотариуса, че на 18.09.2015 г. в нотариалната кантора
се е явил К.А.С. с ЕГН **********, видно от която, същият е получил и лично
нотариалната покана.
Въз основа на подадено на 16.10.2015 г. Заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, Районен
съд - Варна, 39-ти състав, по ЧГД№ 12871/2015 г., е издал Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 19.10.2015 г.
и Изпълнителен лист. Съгласно посочените документи, К.А.С., с ЕГН **********,***,
*, Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на „Б. Д." ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 4103.15 евро - дължима главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда -16.10.2015 г. до окончателното изплащане на задължението;
506.44 евро - редовна лихва за периода 15.11.2014 г. - 15.10.2015 г..; 43.84
евро - лихвена надбавка за забава за периода -16.11.2014 г. - 15.10.2015 г.;
60.00 евро - такси и разноски към 15.10.2015 г.; сумата от -184.37 лева -
държавна такса и 552.62 лева - юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78 от ГПК.
По силата на Договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 25.04.2016 г., сключен между "Б. Д." ЕАД (Цедент) и "О.Ф.Б." ЕАД (ОФБ), (Цесионер), "О.Ф.Б." ЕАД е придобило процесното вземане на "Б. Д." ЕАД срещу
кредитополучателя К.А.С. и поръчителя Д.Ц.Д., ведно с всичките му привилегии,
обезпечения и други принадлежности. Горното се потвърждава и от приложеното към
настоящата искова молба заверено копие извлечение от приемо-предавателния
протокол към Договора за цесия от 25.04.2016 г.
Видно от приложеното в заверено копие към настоящата
искова молба потвърждение от „Б. Д." ЕАД до "О.Ф.Б." ЕАД за
прехвърлянето на вземанията съгласно Договора за цесия от 25.04.2016 г., същият
е влязъл в сила и е произвел своето действие.
В изпълнение на изискванията на чл. 99 ЗЗД и по силата
на изрично пълномощно, издадено от „Б. Д." ЕАД, „О.Ф.Б." ЕАД изпраща
до ответника писмо - уведомление за извършената цесия и смяната на кредитора,
ведно с актуалната сума по дълга към датата на цесията. Уведомлението е
извършено от цесионера в качеството му на пълномощник
на цедента. Подобно уведомяване за цесията от името
на предходния кредитор чрез пълномощник (бил той и цесионерът)
е надлежно извършено и отговаря на изискванията на чл. 99 от ЗЗД. Така съгласно
Решение № 156/30.11.2015 г. по т.дело № 2639/2014 г. на ВКС, II т.о.: „.. .по
силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/ няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 ЗЗД...".
Уведомителното писмо е доставено на адреса на
длъжника, но на известие за доставяне служителят на „Б. П." ЕАД е
отбелязал, че пратката не е потърсена от адресата. Адресът, до който е
изпратено уведомителното писмо, е именно този, посочен от К.А.С. в Договора за
кредит от 07.11.2008 г, а именно: *. Както и по-горе отбелязахме, съгласно чл.13,
т. 6 от Общите условия към Договор за кредит от 07.11.2008 г., представляващи
неразделна част от Договор за кредит, лицата се задължават да уведомят
кредитора при промяна на местоживеенето си. В противен случай, всички
уведомления, покани и други съобщения, изпратени на последния известен на
Банката адрес, следва да се считат за връчени.
Качеството ни на кредитор - цесионер
и частен правоприемник на заявителя „Б. Д." ЕАД, обуславя правния интерес
на ищеца да предяви срещу ответника осъдителен иск, произтичащо от Договор за
кредит за текущо потребление от 07.11.2008 г.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор на исковата молба. С писмения отговор ответникът
оспорва иска по основание и размер. Възразява срещу твърденията на ищеца.
Не оспорва, че е подписал с ищеца Договор за кредит за
текущо потребление, датиран от 07.11.2008год. за сумата от 7 500евро за срок от
120месеца и при лихва 13.45% годишно. Оспорва да е бил запознаван с условията
за ползване на преференциален лихвен процент, както и с Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, а така също и
с Тарифата, действаща към деня на сключване на договора, представляваща
приложение №3 към договора за кредит.
Оспорва действителността на клаузата на чл.8.1.,
раздел ІІІ „Олихвяване. Годишен процент на разходите/ГПР/” на Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, според която „При промяна на
базовия лихвен процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва
и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен
план”, както и на чл.9.3, който гласи, че „Кредиторът има право едностранно да
променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя
по подходящ начин”. Тези клаузи намира за недействителни поради неравноправния
им характер и прави възражение за тяхната нищожност.
Твърди, че нито една промяна на БЛП не му е била
съобщавана, като промените са правени произволно, без да отговарят на условията
на договора.
Оспорва едностранно съставеното извлечение от сметка,
на което ищецът се позовава и което е послужило в производството по ч.гр.дело
№12871/2015год. на ВРС.
Оспорва твърдението на ищеца, че кредитът е усвоен от
кредитополучателя изцяло. Оспорва твърдението на ищеца, че не са заплащани
редовно вноските по кредита, съобразно погасителен план, представляващ
приложение №1, неразделна част от договора.
Оспорва изцяло дължимостта
на възнаградителните договорни лихви и наказателните
лихви за просрочени суми, както такси и застраховки по кредита, а така също и
начина на изчисляване на дължимите главници, възнаградителните
и наказателни лихви за просрочени суми,застрахователни такси, такси и комисионни, както и редовността на воденото
счетоводство у ищцовото дружество. Твърди, че
начисляваните от ищеца такси не съответстват на тарифата, действаща към момента
на сключване на договора, както и че ответникът не е запознат със същата.
Оспорва обстоятелството, че кредитът е станал
предсрочно изискуем на 06.10.2015год. Представеното като доказателство известие
за доставка от „Б. П.” ЕАД не посочва какво е съдържанието на пратката , а
освен това като получател е посочен Д.Ц.Д.-поръчител по процесния
договор. Поради това дори и да се приеме, че с тази пратка е било изпратено
уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, то същото не е достигнало до
знанието на ответника, съответно не е породило правното си действие.
Оспорва твърдяното в исковата молба и вписаното в
представената от ищеца нот.покана обстоятелство, че
на 19.09.2015год. К.А.С. се е явил в кантората на нотариус И. М. и е получил
лично отправената до него нотариална покана.
Оспорва датата и съдържанието на договор за кредит за
текущо потребление от 07.11.2008год., включително срока за усвояване на кредита
и падежната дата за издължаване на месечните вноски.Твърди, че въобще не е бил
запознаван с погасителния план. Би следвало под съдържанието на всяка страница
от посочените документи да се съдържат подписите и на двете страни, но вместо
това има само един подпис, при това не е
посочено от кое лице е положен. Не са
представени доказателства за реално изплатени от цесионера
суми, поради което договорът за цесия не е породил правните си последици, в
следствие на което ищецът не може да ангажира отговорността на ответника.
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание исковете се поддържат . В хода по същество проц.представител
на ищеца
- юк.П.моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на
исковата молба. В хода по същество на делото , чрез проц.представител
адв. З.моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
сторените по делото разноски.
Трето лице помагач Д.Ц.Д. редовно призован не се явява
и не изразява становище.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Производството по настоящото дело първоначално е
образувано по предявени кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
415, ал.1 във вр. с 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, чл.99 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 4103.15евро
–дължима главница, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда-16.10.2015год. до окончателното изплащане на
задължението; 506.44евро-редовна лихва за периода от 15.11.2014год. до
15.10.2015год.; 43.84евро-лихвена надбавка за забава, за периода от
16.11.2014год. до 15.10.2015год.; 60евро –такси и разноски към 15.10.2015год.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в
производството по ч.гр.дело №12871/2015год.на ВРС.
В условие на евентуалност са предявени искове, основани на чл. 240 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД. Ищецът претендира от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца суми, както
следва: 4 103.15евро - дължима главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда, и 506.44евро - редовна лихва за периода от 15.11.2014год.
до 15.10.2015год.
С влязло в сила определение по делото производството
по главния иск е прекратено, като предмет на разглеждане по делото е заявеният
в условията на евентуалност осъдителен иск.
По силата на Договор за кредит за текущо потребление
от 07.11.2008г. ”Б. Д.” ЕАД е предоставила на К.А.С., сумата от 7500евро, за
срок от 120 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, срещу задължение
на потребителя да върне заетата сума на равни месечни анюитетни
вноски с падеж 15-то число на месеца, съобразно изготвен погасителен план,
всяка включваща главница и лихва, формирана от базов лихвен процент и надбавка.
Договорът за кредит е обезпечен с поръчителство от Д.Ц.Д..
Приет по делото е погасителен план към Договора и ГПР,
в който са посочени всички дължими месечни вноски, като е посочено като начало
на усвояване – 07.11.2008год., начало на издължаване -25.05.2010год. и край на
задължението -07.11.2018год.
Представени са Общите условия на „Б. Д.“ ЕАД за
предоставяне на кредити за текущо потребление, като в чл.19,ал.2 е предвидено
,че при забава в издължаването на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До
предявяване на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
приложимия лихвен процент плюс надбавка от 10 процента пункта.
Между страните не е спорно обстоятелството, а и видно
от приложеното по делото ч.гр.дело № 12871/2015год. на ВРС ХХХIХ състав
извлечение от сметка, „Б. Д.“ ЕАД е обявила сключения с ответника кредит
за предсрочно изискуем.
Не се спори също, че въз основа на заявление по чл.417
от ГПК в полза на банката е издадена заповед №6439/19.10.2015год.за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело
№ 12871/2015год. на ВРС ХХХIХ състав за
това, че ответникът и лицето Д.Ц.Д. са солидарно задължени към банка за сумата
от 4103,15 евро /четири хиляди сто и три евро и петнадесет евроцента/, дължима
главница до 15.10.2015 г. по Договор за кредит №16390951 от 07.11.2008 г. и
Договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 16.10.2015 г., сумата от 506,44 евро
/петстотин и шест евро и четиридесет и четири евроцента/, представляваща
неплатена редовна лихва за периода от 15.11.2014 г. до 15.10.2015 г., сумата от
43,84 евро /четиридесет и три евро и осемдесет и четири евроцента/,
представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 16.11.2014 г. до
15.10.2015 г., сумата от 60,00 евро /шестдесет евро/, представляваща дължими
такси и разноски по кредита към 15.10.2015 г., както и сумата в размер на
736,99 лв. /седемстотин тридесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски, от които сумата в размер на 184,37
лв. /сто осемдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки/ заплатена
държавна такса и сумата в размер на 552,62 лв. /петстотин петдесет и два лева и
шестдесет и две стотинки/ юрисконсултско
възнаграждение.
С влязло в сила определение №2671/23.05.2017год. по
настоящото дело е обезсилена заповед №6439/19.10.2015год.за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.дело № 12871/2015год. на ВРС ХХХIХ състав , по отношение на ответника на К.А.С..
От приложената по ч.гр.дело №12871/2015год. нот.покана №*,том *,рег.№*год. на нотариус
Ил.М.се установява, че покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
редовно връчена на ответника-длъжник на 18.09.2015год. след разгласяване на
поканата , чрез уведомление, което обстоятелство е удостоверено с подписа на
нотариуса.
Видно от представения Договор за покупко-продажба на
вземания от 25.04.2016год. „Б. Д.“ЕАД прехвърля всички свои вземания,
произтичащи от предоставени просрочени потребителски кредити на „О.Ф.Б.“ ЕАД.
От приобщения към доказателствения материал приемо-предавателен протокол към договора за
покупко-продажба на вземания от 12.06.2012год. е видно, че процесният
кредит, предоставен на ответника е прехвърлен на ищцовото
дружество.В параграф 3 от договора за цесия е определена и покупната цена за
всяко отделно вземане, предмет на договора. Ето защо съдът приема , че
извършената цесия е валидна, поради което ищецът се легитимира като кредитор на вземанията по
договора, включително и за изтеклите лихви, в който смисъл е и разпоредбата на
чл.99,ал.2 от ГПК.
Съгласно прието по делото пълномощно, „Б. Д.“ ЕАД е
упълномощила „О.Ф.Б.“ ЕАД с правата да уведоми по законоустановения
ред длъжниците за сключения на 25.04.2016год. договор
за продажба и прехвърляне на вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето. В случая обаче този
кредитор изрично е упълномощил новия кредитор да извърши нужното уведомяване –
нещо, което законът не забранява и което е допустимо в гражданските отношения.
Именно в тази връзка ищецът в качеството си на пълномощник на цедента е изготвил уведомление за извършеното прехвърляне
на вземанията по договора за кредит за текущо потребление./ решение №137 от 2.06.2015г. на ВКС по гр.д.№
5759/2014г., III г.о. /.По делото не са представени доказателства за връчване
на ответника на съобщението за извършената цесия. Съдът намира, обаче, че ответникът е надлежно
уведомен за извършената цесия с факта на
получаване на уведомлението за прехвърленото вземане в рамките на настоящото производство/
решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС/.
По делото са ангажирани специални познания, чрез
заключение на ВЛ по ССч.Е. Заключението на експерта ,
което не е оспорено от страните, съдът цени, като обективно и компетентно
дадено.
При
така установената фактическа
обстановка съдът извежда следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения осъдителен иск с
правно основание чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр.
чл.99 от ЗЗД в тежест на ищцовата страна е да
установи правнорелевантните факти, включени в
предмета на доказване по делото, а именно: съществуването на твърдяното вземане
по основание и размер в полза на праводателят му цедента, валидността на този договор за цесия и противопоставимостта му на ответника, а ответникът следва
да установява фактите изключващи
твърденията на ищеца.
В настоящия случай от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна обл.връзка между „Б. Д.“ЕАД и ответника за сумата от
7 500евро, въз основа на договор за кредит за текущо потребление от 07.11.2008год., като главницата по същия,
видно от заключението на ВЛ по ССч.Е е била надлежно
усвоена от ответника.
Доводите на ответната страна, че не е настъпила и
обявена предсрочната изискуемост на кредита съдът намира за неоснователни.
Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 по т.д. № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС, обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Акцентира се, че постигнатата в
договора предварителна уговорка, че „при неплащане на определен брой вноски или
при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява
длъжника кредиторът може да събере вземането си“, не поражда действие, ако
банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника -
кредитополучател.
Видно от заключението на ВЛ по ССч.Е
от страна на ответника е осъществена забава в плащанията, която забава на
основание чл.19.2 от ОУ дава право на ищеца да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Съгласно експертизата последното плащане по кредита е на
03.12.2014год., като с него е погасено задължение по вноска за 15.10.2014год.Потестативното право да обяви кредита за изискуем, праводателят на ищеца – „Б. Д.“ ЕАД упражнява,като
уведомява ответника, че обявява кредита за предсрочно изискуем, съгласно
покана, редовно връчена на ответника с нот.покана,
съставена от нотариус Ил.М..
Възраженията на ответника , че не е получил лично
поканата не се доказаха по делото. Независимо от това, съдът дори и да се
абстрахира от удостовереното в поканата, че е лично получена от ответника, може
да изведе извод в тази насока, отчитайки, че поканата е разгласена , чрез
уведомление, което е залепено по постоянен адрес на ответника.
Възраженията на ответника, че не е запознаван с
погасителен план към договора, общи условия
и Тарифа се явяват също
голословни и недоказани.От приетия по делото договор се установява, че ответникът като кредитополучател е изразил воля, че е
запознат с общите условия към договора, които са негова неразделна част и
тарифата за дължимите такси. Видно от приобщените общи условия към договора,
същите са подписани от ответника,последният е подписал и погасителния план.
Факта, че в общите условия и погасителния план срещу подписа на ответника не
фигурира неговото име, не изключва обстоятелство, че подписът е положен от
него, тъй като тези документи са неразделна част от договора.
Доводите на ответника за нищожност на клаузите на
договора за кредит в чл.8.1., раздел III от
общите условия и чл.9.3., съдът не обсъжда, тъй като в хода на производството
по делото, ответникът не установи, че процесното
вземане е пряко обвързано от тях.
С оглед горното съдът извежда извод, че праводателят на ищеца към дата 06.10.2015год. е имал потестативното право да обяви договора за кредит от
07.11.2008год. за предсрочно изискуем и с довеждането на това право до знанието
на ответника, цялото вземане по дълга е станало изискуемо, като длъжникът е
изгубил преимуществото на разсрочено плащане на дълга.
Относно възмездното придобиване на процесните
вземания от ищеца липсва спор. Съдът намира, че с факта на връчване в
производството по делото на препис от ИМ и приложения към нея е установено и надлежното уведомяване на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията, поради което и приема, че
същите са произвели действие спрямо длъжника, съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че са
налице твърдените от ищеца вземания срещу ответника в претендираните
размери, в който смисъл е и приетата по делото ССЧ.Е. и постанови решение , с
което заявеният осъдителен иск се уважи в цялост.
С оглед изхода от делото пред настоящото инстанция и
на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца, следва да се присъдят разноски в общ
размер от 721лв., които се изразяват в
следното : 150лв.юк.възнаграждение, 200лв.депозит за
ВЛ и 371лв. държавна такса.
Присъдените суми ответникът следва да заплати по
следната сметка:*, BIC:*** „Б. Д.“ЕАД.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА К.А.С. ,
ЕГН:********** с адрес: ***, * ДА ЗАПЛАТИ на
„О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК: *със седалище и адрес на управление:*** със съдебен
адрес:***, сумата от 4 103.15евро -
дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда - 30.08.2016год. до окончателното
изплащане и 506.44евро - редовна лихва за периода от 15.11.2014год. до
15.10.2015год., на осн.
чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.А.С. ,
ЕГН:********** с адрес: ***, * ДА ЗАПЛАТИ на
„О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК: *със седалище и адрес на управление:*** със съдебен
адрес:***, сумата от 721лв., представляващи
сторени по делото разноски, които се изразяват в следното : 150лв.юк.възнаграждение, 200лв.депозит за ВЛ и 371лв. държавна
такса, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
Присъдените суми ответникът следва да заплати по
следната сметка:
*, BIC:*** „Б. Д.“ЕАД.
Настоящото решение е постановено при участие в
производството по делото, като трето лице помагач на Д.Ц.Д., ЕГН:**********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните,ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/