Определение по дело №4/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по чл. 145 и сл. АПК, вр. с чл. 166 ДОПК във вр. с чл. 195б от Закона за водите. Образувано е по жалба на „Завод за хартия –Белово“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Белово, [улица], № 1а, чрез А. Н. Н. – синдик (съгласно молба – уточнение вх. № 775/25.01.2024 г.) против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 79/24.10.2023 г., издаден от Директора на Б. Д. „Източнобеломорски район“.

Както се твърди в самата жалба, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, АУПДВ предмет на настоящото дело е бил оспорен по административен ред – пред Министъра на околната среда и водите с Жалба вх. № ПО-02-183 (2) от 08.11.2023 г. (л. 66 от делото).

Видно от представените с административната преписка доказателства, жалбата, ведно с административната преписка по издаване на АУПДВ е изпратена до Министъра на околната среда и водите на 13.11.2023 г., с писмо изх. № ПО-02-183 (3) от 13.11.2023 г. (л. 33 от делото). Получени са в МОСВ на 15.11.2023 г., съгласно представена Обратна разписка № ИД PS 4040 O14HKM 5 (л. 35 от делото).

С Писмо изх. № Ж-204/16.11.2023 г. жалбоподателят е уведомен за получаване на жалбата и преписката от горестоящия административен орган. Писмото е получено от синдика на „Завод за хартия –Белово“ АД на 21.11.2023 г. (обратна разписка на л. 91 гръб и л. 94 от делото).

Последвало е издаването на Решение № 268 от 01.12.2023 г. на Министъра на околната среда и водите (л. 77-80 от делото), с което жалбата е отхвърлена. Същото е изпратено на жалбоподателя с Писмо изх. № Ж-204/01.12.2023 г. и е връчено на 06.12.2023 г., съгласно обратна разписка № ИД PS 1040 80SX18 S (л. 92 и 95 от делото).

Жалба срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 79/24.10.2023 г., издаден от Директора на Б. Д. „Източнобеломорски район“ е подадена до Административен съд - Пазарджик на 20.12.2023 г., чрез Директора на Б. Д. „Източнобеломорски район“, с вх. № ПО-02-183 (5) от 21.12.2023 г.

След извършена проверка на допустимостта на жалбата, с оглед разпоредбата на чл.159 от АПК, съдът констатира, че същата е недопустима, като просрочена, по следните съображения:

Процесният АУПДВ е издаден на основание чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 195б от ЗВ. Съгласно чл. 166, ал. 3 от ДОПК, актът за публично държавно вземане се обжалва по административен ред пред ръководителя на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата на чл. 148 от АПК обаче позволява административният акт да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. При обжалване по административен ред по реда на АПК, към който препраща чл.166, ал.3 от ДОПК, обжалването по административен ред на акта не е задължително. Тоест, в случая законодателят изрично е предвидил, че оспорването на актове от вида на процесната се извършва по общия ред предвиден в АПК, като за разлика от ревизионното производство уредено в чл. 152 и сл. от ДОПК не се изисква задължително обжалване по административен ред. В този смисъл и Определение № 130 от 07.01.2019 г. по адм. д. № 15415/2018 на Върховния административен съд.

Предвид това, съдът намира, че съгласно чл. 97, ал. 1 от АПК, в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста.

Според чл. 97, ал. 5 от АПК, когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред.

Според предвиденото в чл. 149, ал. 3 от АПК, когато актът е бил оспорен по административен ред, срокът по ал. 1 започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе.

Според т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия, съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал.1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт.

Това тълкувателно разрешение е обосновано посредством следните съображения: С чл. 97, ал. 1 АПК практически се поставя началото на срока за произнасяне, като законодателят в тази разпоредба не е предвидил конкретно по какъв начин оспорващият може да следи за момента на получаване на преписката от по-горестоящия орган. Разпоредбата на чл. 97, ал. 5 АПК предвижда, че когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Произнасянето на горестоящия орган след изтичане на срока по чл. 97, ал. 1 АПК не санира просрочието на жалбата срещу първоначалния административен акт, тъй като срокът по чл. 149, ал. 3 АПК е преклузивен. Произнасянето на компетентния орган, отхвърляйки жалбата след посочения срок, не дава възможност на засегнатия от административния акт да го обжалва по съдебен ред, тъй като на него не му се предоставя нов срок за обжалване, нито се новира изтеклият срок. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1 и 5 АПК е пряко свързана с чл. 149, ал. 3 АПК, поради което те трябва да се тълкуват и прилагат съвместно. Това означава, че от една страна законодателят е предвидил срокове за произнасяне на по-горестоящия административен орган, а от друга - защитил е правото на адресата на акта да обжалва в посочените от закона срокове в случаите, когато този орган се е произнесъл в указания от закона срок с мотивирано решение, с което отхвърля жалбата, така и когато не се е произнесъл в същия срок.

Разпоредбата на чл. 149, ал. 3 АПК съдържа три хипотези при оспорване по административен ред: оспорване при изрично произнасяне от издателя на първоначалния акт, при мълчалив отказ и при мълчаливо съгласие, като броенето на срока за обжалване по съдебен ред започва да тече в първата хипотеза - от произнасянето на административен орган в срока по ал. 1, а във втората и третата хипотеза - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Трудността, която възниква при прилагането на последните две хипотези, е свързана с началната дата, от която следва да започне да се брои срокът за произнасяне, тъй като неговото начало е от получаване на преписката от горестоящия административен орган съгласно чл. 97, ал. 1 АПК. Посочената трудност следва да се преодолее само de lege ferenda, но не може срокът по чл. 149, ал. 3 АПК да се характеризира като инструктивен и да дава възможност на засегнатия от оспорения административен акт да го обжалва по съдебен ред и след изтичането му. Неопределеността на срока за произнасяне на по-горестоящия административен орган и обжалването пред съда в случаите, когато решението му е постановено след изтичане на срока за произнасяне с резултат отхвърляне на жалбата, противоречи на принципа на правната сигурност.

В настоящия случай, горестоящият едноличен административен орган –Министърът на околната среда и водите пред който е оспорен АУПДВ, е получил жалбата, с цялата преписка на 15.11.2023 г. Двуседмичният срок по чл. 97, ал.1 АПК, за произнасяне на компетентния орган е бил до 29.11.2023 г. (сряда – работен ден) От 30.11.2023 г. (четвъртък – следващият работен ден) за жалбоподателя е започнал да тече 14-дневния срок по чл. 149, ал. 3 от АПК, за обжалване на процесния АУПДВ, който срок е изтекъл на 14.12.2023 г. (четвъртък – работен ден).

Жалбата пред съда е подадена едва на 20.12.2023 г., или седмица след изтичане на преклузивния 14-дневен срок за обжалване.

Освен това следва да се изтъкне, че в случая жалбоподателят дори е бил уведомен за датата на получаването на преписката от органа – 15.11.2023 г. с писмо Ж-204/16.11.2023 г., получено от синдика на 21.11.2023 г. с писмо с обратна разписка. Независимо от това и дори да не беше уведомен, неизпълнението на задължението по чл. 97, ал. 1 от АПК за уведомяване на жалбоподателя за датата на получаване на административната преписка, според трайната съдебна практика не е свързано с удължаване на срока за обжалване. Срокът за произнасяне от горестоящия административен орган е нормативно определен и не е поставен в зависимост от изпълнението на задължението по чл. 97, ал. 1 от АПК (в този смисъл ТР № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС, I и II колегия и Определение № 10296 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7574/2019 г., IV отд.).

Предвид изложеното и при наличните по делото на доказателства, че актът, предмет на настоящата проверка е влязъл в сила поради необжалването му по съдебен ред в законоустановения срок и с влизането му в сила, процесуалното право на оспорване е било погасено, то жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство ще подлежи на прекратяване.

В горния смисъл Определение № 8941 от 27.09.2023 г. постановено по адм. д. № 8473 / 2023 на Върховния административен съд, Определение № 691 от 22.01.2024 г., постановено по адм. д. № 8276/2023 г. на Върховния административен съд, Определение № 4069 от 28.04.2022 г. по адм. д. № 2850/2022 на Върховния административен съд и Определение № 11917 от 23.11.2021 г. по адм. д. № 7144/2020 на Върховния административен съд.

С оглед гореизложените и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Завод за хартия –Белово“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Белово, [улица], № 1а, чрез Антоанета Николова Николова – синдик против Акт за установяване на публично държавно вземане № 79/24.10.2023 г., издаден от Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 4 по описа за 2024 на Административен съд- Пазарджик.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.