РЕШЕНИЕ
№ 5197
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110213725 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) №11-01-228 от 14.09.2022 г.,
издадено от директора на АДФИ София, на Л. С. К., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4 680,00 лева на
основание чл. 254, ал. 1 във вр с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените
поръчки, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 58, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП.
Срещу наказателното постановление била подадена жалба в
законоустановения срок. Посочва се, че е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, доколкото е издадено след
тримесечния срок от откриване на нарушителя, а също така и в нарушение на
разпоредбата на чл. 261, ал. 2 от ЗОП. Жалбоподателят счита, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 40 ЗАНН, доколкото АУАН не е съставен в
присъствието на нарушителя. Твърдят се съществени нарушения на
разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Oтделно от това, се посочва, че не е
налице административно нарушение, доколкото жалбоподателят не е годен
субект на твърдяното нарушение. Излагат се съображения за приложението
на чл. 28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на наказателното постановление.
1
Претендират се разноски
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява
от адв. Димов, който поддържа аргументите в жалбата и пледира за отмяна на
НП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява в съдебното
заседание от юрк. Г., която оспорва жалбата, твърди, че НП е издадено при
спазване на процесуалните правила и материалния закон, поради което иска
потвърждаване на НП. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендирания от
жалбоподателя адвокатски хонорар.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
За периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2021 г. изпълнителният директор на
„Б.“ ЕАД упълномощил жалбоподателя К., който бил назначен на длъжност
ръководител отдел „Възлагане на обществени поръчки“, за длъжностно лице
по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, което да организира и да възлага обществени поръчки.
В изпълнение на делегираните му правомощия жалбоподателят открил
процедура с обект „Услуги“ и предмет „Изготвяне на доклад за оценка на
въздействието върху околната среда и оценка на степента на въздействие на
инвестиционното предложение върху защитените зони за етап „КС Нова
Провадия“. Жалбоподателят назначил и комисия, която да осъществява
провеждането на процедурата за обществена поръчка. Като изпълнител на
обществената поръчка бил определен Обединение „КС Нова Провадия“ гр.
София, като на 13.03.2020 г. бил сключен договор между дружеството и „Б.“
ЕАД, представлявано от жалбоподателя.
На 16.03.2022 г. била извършена проверка на дружество „Б.“ ЕАД от
служители на АДФИ. В хода на проверката било установено, че при
сключения на 13.03.2020 г. договор не са били представени удостоверение от
органите по приходите и удостоверение от общината по седалището на
възложителя и на участника, избран за изпълнител - за обстоятелствата по чл.
54, ал. 1, т. 3 от ЗОП, а именно дали участника в обществената поръчка има
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и лихвите по тях
2
към държавата или към общината по седалището на възложителя и на
кандидата или участника, или аналогични задължения съгласно
законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е
установен, доказани с влязъл в сила акт на компетентен орган, както и
удостоверение от органите на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ на участника, избран за изпълнител - за обстоятелствата по чл. 54, ал.
1, т. 6 и чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП, а именно дали е налице влязло в сила
наказателно постановление или съдебно решение за нарушение на чл. 61, ал.
1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245
и чл. 301 – 305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност или аналогични задължения, установени с
акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която
кандидатът или участникът е установен и доказателства, че е изяснил
изчерпателно фактите и обстоятелствата, като активно е съдействал на
компетентните органи, и е изпълнил конкретни предписания, технически,
организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови
престъпления или нарушения.
Във връзка с констатираното на жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение №11-01-228 от 16.03.2022г. При
съставянето на акта присъствал един свидетел и жалбоподателя. Препис от
съставения АУАН бил връчен на жалбоподателя срещу подпис.
Въз основа на съставения акт било издадено процесното наказателно
постановление (НП) №11-01-228 от 14.09.2022 г. , издадено от директора на
АДФИ София, на Л. С. К., с ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 4 680,00 лева на основание чл. 254, ал. 1, вр. чл.
261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (действащ към датата на
нарушението) за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 58, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП.
Същото било връчено на 23.09.2022 г., видно от приложената по делото
обратна разписка.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на св. Е., от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които
съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост
3
и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
АУАН е съставен от компетентен орган, съгласно чл. 261, ал. 1 от ЗОП, а
именно от длъжностно лице на Агенцията за държавна финансова инспекция,
какъвто се явява актосъставителят Треновска, заемаща длъжността „държавен
финансов инспектор“ в АДФИ. Нарушението е ясно, точно описано, като са
посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените
законови текстове. Актът е подписан от един свидетел и е бил връчен на
жалбоподателя. Отделно от това, същият е присъствал при неговото
съставяне, като доказателства в обратния смисъл не са налице.
НП е издадено от компетентен за това орган, предвид приложената по
делото Заповед № ЗМФ-674/05.08.2022 г. на министъра на финансите и в този
смисъл е оправомощено от министъра на финансите длъжностно лице в
съответствие с разпоредбата на чл. 261, ал. 2 от ЗОП. В този смисъл е
неоснователно възражението на жалбоподателя. В съдържанието на
издаденото наказателно постановление нарушението отново е описано
подробно по дата, място и начин на извършване, отразена е нарушената
законова разпоредба, както и основанието, на което се налага санкцията. В
този смисъл съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
съдържа всички съществени реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 57 от
ЗАНН. Предвид на това всички възражения на жалбоподателя за допуснати
съществени нарушения на разпоредбата на чл. 57 ЗАНН се явяват
неоснователни такива.
Относно възражението, направено от жалбоподателя, във връзка с
неспазен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, настоящата съдебна инстанция намира
същото за неоснователно. Нормата на чл. 261, ал. 1 от ЗОП установява по-
дълъг срок, в който следва да бъдат съставени актовете за установяване на
4
административни нарушения, а именно 6 месеца от откриване на нарушителя,
но не по-късно от 3 години от извършване на нарушението. Срокът в
посочената норма се явява специален такъв и следва да се прилага по
отношение на нарушения на този закон.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните
правила.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
Отделно от това, съдът не се съгласява с направеното възражение от
страна на жалбоподателя, че същият не е годен субект на твърдяното
нарушение, доколкото не е имал качеството на възложител. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОП възложителят може да определи
длъжностно лице, което да организира и/или да възлага обществени поръчки.
В тази връзка и предвид приложеното по делото пълномощно съдът намира,
че отговорно длъжностно лице е именно жалбоподателят. Относно
възражението, че не е конкретно посочено в изготвеното му пълномощно, че
има задължението на изисква посочените документи, то настоящата съдебна
инстанция намира същото за неоснователно, доколкото видно от
приложеното по делото пълномощно №БТГ-92-01-71/15.05.2019 г. същият
разполага с правомощието да подписва всички актове на възложителя,
свързани с организирането, провеждането и възлагането на процедури за
обществени поръчки, както и да сключва договорите за тях. В този смисъл
съдът намира жалбоподателя за упълномощено от възложителя лице и годен
субект на извършеното административно нарушение.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост. Жалбоподателят не е предвиждал общественоопасните
последици от деянието си, но е могъл и е бил длъжен да го стори.
Съдът намира, че процесният случай не може да се определи като
маловажен, тъй като извършеното нарушение е с типичната за вида си
обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниска степен на засягане на
обществените отношения от този тип.
Всички тези съображения водят съда до извода, че издаденото НП е
правилно и законосъобразно.
5
При този изход на спора и с оглед направеното искане на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
същото за основателно, тъй като издаденото НП следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в минималния размер,
предвиден в закона, защото делото е решено в едно заседание и същото е с
ниска правна сложност. Ето защо, размерът му следва да се определи на 80
лева.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 11-01-228 от
14.09.2022 г. , издадено от директора на АДФИ София, с което на Л. С. К., с
ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
4 680,00 лева, на основание чл. 254, ал. 1, вр. чл. 261, ал. 2 от ЗОП, за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 2, вр. чл. 58, ал. 1,
т. 2 и т. 3 от ЗОП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Л. С. К., с ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ на Агенцията
за държавна финансова инспекция, сумата от 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение в производството пред първоинстанционния
съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7