Р
Е Ш Е
Н И Е
№259
гр. Добрич, 07.07.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, I състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя административно дело № 160 от 2021 г. по описа на
АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 сл. от АПК, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по жалба на „***“ ООД, със
седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец“, ул. „***“ № 17, ЕИК
***, представлявано от управителя В.А.Н., срещу Заповед № 223 от 23.03.2021 г.
на Кмета на Община Каварна, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 57а, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 6, ал. 3, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ) е наредено да бъдат премахнати от „***“ ООД, представлявано от В.А.Н.
незаконосъобразно поставените преместваеми обекти, разположени в следните имоти
в КК „Карвуна“ местност „Иканталъка“, с. Топола, община Каварна, област Добрич:
1.В имот с идентификатор 72963.600.83 по
КККР на с. Топола, общ. Каварна, област Добрич
- преместваем обект „навес с две
слънцезащитни съоръжения в двата му края“, поставен върху външна открита тераса
към хотел „***“.
2.В имот с идентификатор 72963.600.122
по КККР на с. Топола, общ. Каварна, област Добрич
- преместваем обект „павилион с бар и
кухня към него“;
- три броя преместваеми обекти,
представляващи тенти, разположени в близост до преместваемия обект „павилион с
бар и кухня към него“
Определен е срок от 1 (един) месец за
доброволно изпълнение, считано от датата на връчване на Заповедта, в който „***“
ООД да премахне незаконосъобразно поставените преместваеми обекти.
Жалбоподателят счита, че оспореният акт е
издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалноправните разпоредби на закона, при несъответствие с
целта на закона и при липса на компетентност на помощния орган, на чиито
констатации се позовава административният орган при издаването на Заповедта.
Отправя молба до съда да провери административния акт на всички, предвидени от
нормата на чл. 168 АПК, основания и да я отмени.
Жалбоподателят заявява, че Заповед № 223
от 23.03.2021 г. на Кмета на Община Каварна е издадена въз основа на нищожен
констативен акт, съставянето на който е част от процедурата по нейното
издаване, а този акт е съставен от ненадлежен орган, при липса на
компетентност. Според него нормата на чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ урежда правомощията
на компетентни служители за контрол по строителството на всяка община по чл.
223, ал. 2 от ЗУТ по отношение обстоятелствата по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ, които
за община Каварна са посочени на интернет страницата (л. 7), а в случая Констативен
акт № 2 по чл. 57а от ЗУТ от 12.03.2021 г. (л. 151-154) бил подписан само от
един от тези служители. Подобни съображения черпи и от разпоредбата на чл. 15,
ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията за разрешаване поставянето на
временни преместваеми обекти по реда на чл. 56 от ЗУТ (Наредбата), като отново
сочи, че само един от посочените в сайта служители е подписал Констативен акт –
гл. специалист в отдел „Устройство на територията“ и в този смисъл
Констативният акт не е годно доказателство, вследствие на което и издадената
въз основа на него Заповед № 223 от 23.03.2021 г. е нищожна. Добавя, че определянето
на други служители, извън тези, визирани в чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, е
неправомерно, незаконосъобразно и в противоречие с чл. 15 от Наредбата за реда
и условията за разрешаване на поставянето на временни преместваеми обекти по
реда на чл. 56 от ЗУТ. Иска от съда да приеме, че Констативният акт по чл. 57а
от ЗУТ от 12.03.2021 г. не е издаден от компетентни служители по контрол на
строителството, както и че е в противоречие с императивни законови и
подзаконови норми. Доколкото компетентността на органите е от материалноправен
характер, когато официалният удостоверителен документ (констативният акт) е
съставен от ненадлежен орган при липса на компетентност, той се приравнява на
липса на документ. Настоява, че в преписката липсва редовно съставен Констативен
акт, с който да се даде начало на административното производство, приключило с
издаване на обжалваната Заповед, с което производството е опорочено.
На следващо място, жалбоподателят
твърди, че Констативен акт № 2 по чл. 57а от ЗУТ от 12.03.2021 г. (л. 151-154)
и последвалата го Заповед № 223 от 23.03.2021 г. (л. 125-129) са издадени в
нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като не са били изяснени и обсъдени обстоятелства
и факти от значение за случая, а именно:
- не е посочено наличието на ПУП-ПРЗ,
одобрен със Заповед № 1143/ 16.06.2006 г. на Кмета на Община Каварна, както и
на действащия от 2011 г. ПУП (в които кадастрално са заснети съществуващите
обекти, предмет на обжалваната заповед) и предвижданията му, както и действащия
към момента ПУП;
- не са посочени данни за участниците в
строителството на обектите, предмет на Заповедта, кога са били построени, както
и какво е било тяхното предназначение;
- не е посочено, в съответствие с чл.
56, ал. 2 от ЗУТ, кои конкретни разпоредби от Наредбата за реда и условията за
разрешаване на поставянето на временни преместваеми обекти по реда на чл. 56 от ЗУТ (приета с Решение № 44.5.7.2002 от Протокол № 5 от 16.07.2002 г. на
Общински съвет – Каварна, изменена с Решение № 365 от 28.10.2016 г. на АдмС –
Добрич, в сила от 21.11.2016 г.), наричана за краткост Наредбата и кои
конкретни разпоредби от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК)
са били нарушени;
- не са посочени размерите на всеки от
обектите по дължина, ширина и височина, както и по какъв начин всеки един от
тях е прикрепен към повърхността на терена;
- не е установено по безспорен и
категоричен начин (не е възложена експертиза от адм. орган) дали описаните в
заповедта обекти са:
=градински и паркови елементи по смисъла на чл. 151,
ал. 1, т. 12 от ЗУТ;
=преместваеми обекти по смисъл на § 5, т. 80 от ДР на
ЗУТ и чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за разрешаване на
поставянето на временни преместваеми обекти по реда на чл. 56 от ЗУТ;
=строежи по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Според жалбоподателя административният
акт е незаконосъобразен и по причина, че в него неточно и непълно са посочени
фактическите и правни основания за издаване в съответствие с разпоредбите на
чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, на чл. 13, ал. 6 от ЗУЧК и от Наредбата за реда и
условията за разрешаване на поставянето на временни преместваеми обекти по реда
на чл. 56 от ЗУТ, като твърди, че такива въобще липсват.
Жалбоподателят изтъква, че непосочването
на фактическо и правно основание ще направи невъзможна преценката на съда за
законосъобразността на оспорения акт. В тази връзка излага становище, че
липсата на фактически и правни основания представлява винаги съществено
административнопроизводствено нарушение, водещо до отмяна на административния
акт.
Прави оплакване, че са нарушени принципът
на истинност, уреден в чл. 7 от АПК и принципът на служебното начало по чл. 9
от АПК, тъй като Заповедта и Констативният акт не съдържат конкретна
квалификация на обектите като преместваеми или поставени в имот – частна
общинска собственост.
Жалбоподателят счита, че установените в Констативния
акт и в Заповедта характеристики на обектите не са достатъчни за квалифицирането
им като преместваеми, тъй като не отговаряли на изискванията на чл. 56, ал. 1
от ЗУТ, във връзка с § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. В тази връзка сочи, че обектите
не са класифицирани в Заповедта и в Констативният акт според чл. 4, ал. 1 и ал.
2 от Глава Втора „Видове преместваеми обекти“ на Наредбата, както и по
Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 от нея (л. 110-112). Твърди, че процесните
обекти не са преместваеми с оглед тяхното предназначение – не са сред видовете
обекти, посочени в ЗУТ и в Наредбата: увеселителни, за административни,
търговски и др. обслужващи дейности, за временно обитаване при бедствия, не са
свързани с отбраната и сигурността на страната, поради което за премахването им
не може да бъде приложен редът по чл. 57а от ЗУТ.
Като пропуск на административния орган посочва
обстоятелството, че не е установено дали всеки от обектите може да се
квалифицира като „преместваем обект“ съгласно цитираната дефиниция на § 5, т.
80 от ДР на ЗУТ (в редакцията ДВ бр. 25 от 2019 г., изм. ДВ бр. 17 от 2020 г.)
и не са обсъдени доказателствата, което
прави Заповедта немотивирана и издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Възразява срещу направените в КА (л.
151-154) и Заповедта констатации в насока, че:
Навес с две слънцезащитни съоръжения в
двата му края не представлявал преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, тъй като за поставянето му не се
изисквало разрешение. Административният орган, който носи доказателствената
тежест, не бил доказал фактическо основание за издаване на заповедта, която е
издадена и при неправилно приложение на материалния закон – отменително
основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
За преместваем обект „Павилион с бар и
кухня към него“ имало съществено противоречие между направените констатации, че
е поставен върху петно № 11 по Схема на преместваемите обекти и разположените
три броя преместваеми обекти, представляващи тенти. В Констативния акт са
описани като 4 броя преместваеми обекти – един павилион с бар и кухня към него
и три преместваеми обекта към него. В Заповедта същите са записани като
преместваем обект „Павилион с бар и кухня към него“, поставен върху петно № 11
и три броя преместваеми обекти, представляващи тенти, разположени в близост до
преместваем обект „Павилион с бар и кухня към него“.
От така цитираните описания
жалбоподателят счита, че не е изяснено и установено какво точно представлявали
трите обекта – тенти или беседки.
В жалбата се навеждат твърдения, че
трите обекта в хипотезата на чл. 151, т. 12 от ЗУТ представлявали градински и
паркови елементи, за които не се изисква разрешение за строеж.
Жалбоподателят признава, че по отношение
преместваем обект „Павилион с бар и кухня към него“ Разрешението за поставяне е
изтекло на 25.06.2015 г., но в продължение на повече от пет години и девет
месеца длъжностни лица от Община Каварна бездействат, тъй като не одобряват
нова схема за разполагане на преместваеми обекти за търговия на територията на
курорта и в конкретния имот, а преместваемият обект стои в имота и за него се
плаща и се получава наемна цена. Добавя несъгласието си с констатацията, че
„Павилион с бар и кухня към него“ е поставен в чужд имот, без знанието и
съгласието на неговия собственик, Община Каварна, тъй като има договор за наем,
още повече, че всички дължими наемни вноски били платени до края на 2020 г.
На следващо място изтъква, че на
01.09.2020 г. е сключено Допълнително споразумение № 1 към Договор за наем от
09.04.2012 г. за освобождаване на наемателя „***“ ООД от наем за периода от 01.10.2020
г. до 30.11.2020 г., поради което законосъобразността на обжалваната Заповед не
може да се основава на обстоятелството, че част от процесния обект е изграден в
имот – частна общинска собственост, без съгласието на собственика, вкл. без
договор за наем. Правният способ за защита на общинската собственост е всъщност
процедура за изземване по чл. 65 от Закона за общинската собственост, а не
издаването на Заповед № 223 от 23.03.2021 г.
Друго съображение на жалбоподателя е, че
Заповедта е издадена в противоречие с целта на закона, при превратно
упражняване на власт от страна на органа, издател на ИАА, както и неясни цели
на административното производство.
Слънцезащитното съоръжение, наречено в
заповедта „Навес“, било поставено преди много години в собствен на дружеството
имот, върху открита тераса, разположена между хотела и басейна, като осигурявало
комфорт на посетителите.
Преместваемият обект „Павилион с бар и
кухня към него“, според жалбоподателя, е разположен частично в негов собствен
имот с разрешение на Община Каварна, бил отразен в предходните кадастрални
карти и определен като петно за поставяне на преместваеми обекти за търговия,
като няма последващ административен акт, с който да се отмени определеното
място за поставянето му.
Счита, че договорът за наем за този
обект е валидно сключен и от срочен се е превърнал в безсрочен, в сила и към
момента на подаване на жалбата, не е прекратен и представлява правното
основание, на което „***“ ООД държи имота. Трите други съоръжения нямат
характер на обекти за търговия. Оспорва посоченото в Заповед № 223 от 23.03.2021
г., че съоръжението е поставено върху имот - частна общинска собственост.
Жалбоподателят счита, че несъответствието
с целта на закона се изразява в това, че ако преместваемите обекти бъдат
премахнати, ще се наруши целостта на настилката, върху която те са поставени
(изградена от дружеството), ще се наруши естетическият вид на крайбрежната част
на курорта, ще се влоши обслужването на гостите и др.
В заключение отново заявява, че оспорената
Заповед на Кмета на Община Каварна е нищожна, незаконосъобразна, постановена
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при липса
на мотиви, в противоречие с целта на закона и на материално-правните разпоредби.
Иска от съда да я отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. Н. Т., ВАК, който поддържа жалбата. Твърди,
че по делото се е установило, че трите беседки, чието премахване се нарежда, не
са обекти за търговия, а са паркови и градински елементи, при което правното
основание, на което паркови и градински елементи се поставят в общински имоти,
се урежда от правна норма, различна от тази, която е ползвана от
административния орган за издаване на оспорения акт. Същото намира за относимо
и към съоръжението между хотела и басейна. Твърди, че обектите са изградени от
друго търговско дружество, по време, когато то е било собственик, а не от
жалбоподателя „***“ ООД, а общинските органи са бездействали. Заповедта за
премахване не била мотивирана с точно приложение на закона. Настоява за отмяна
на оспорената Заповед. Претендира разноски.
Ответникът, Кметът на Община Каварна, редовно призован, не се явява,
представлява се от юрисконсулт П. А., редовно упълномощена, която оспорва
жалбата и настоява да бъде оставена без уважение. Претендира съдебно –
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. С писмена защита вх. № 2427/
24.06.2022 г. излага доводи за спазване на процедурата при издаване на
процесната Заповед и на Констативния акт, послужил за издаването ѝ, както
и за наличие на мотиви. Констатациите на Комисията, съставила Констативен акт №
2/ 12.03.2021 г., не били оборени в съдебното производство. Настоява, че административният
орган е спазил чл. 35 и чл. 36 от АПК, като е изпълнил задълженията си. Счита,
че категорично е установено, че обектите са разположени в имот с идентификатор
№ 72693.600.122 по КККР на с. Топола, който е собственост на Община Каварна.
Обсъжда констатациите в експертизите, че всички засегнати обекти представляват
преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 от ЗУТ, във връзка с § 5, т. 80 от ДР
на ЗУТ. Заявява, че обектите, означени с „A“, „B“, „C“ и „D“ от СТЕ не са
нанесени в КК и не са строежи, поради което за тях не се изисква разрешение за
строеж, а разрешение за поставяне по чл. 56 от ЗУТ. По отношение навеса коментира
т.9 от СТЕ и обстоятелството, че при преместване металната конструкция на
навеса ще загуби индивидуализация и/или възможност да бъде ползвана на друго
място, като счита това обстоятелство за неотносимо по причина, че виниловото
платно или дървената обшивка не фигурират в изясняване понятието преместваем
обект, следователно тяхното разкъсване и вероятността от увреждане при премахване
на обекта или негови части нямат отношение към изясняване характера на самия
обект и не могат да внесат съмнение в квалифицирането му именно като
преместваем обект. Конструкцията на двете слънцезащитни съоръжения намира, че
лесно може да бъде пригодена и ползвана на друго място.
Намира заключението по т.10 от заключението
по СТЕ за неотносимо към предмета на делото, доколкото Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009
г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар и съдържащите се в нея условия касае изискванията и техническите правила
и норми за осигуряване на безопасността при пожар, т.е. целта на тази Наредба е
различна от предмета на спора по делото, а именно редът за поставяне на
преместваеми обекти по чл. 56 от ЗУТ. Допълва, че според самата Наредба №
Iз-1971 от 29.10.2009 г. обектите следва да бъдат изградени или поставени при
спазване изискванията на ЗУТ. За обекта „павилион с бар и кухня към него“ излага
становище, че е установено поставянето му в нарушение на Разрешение № 40/ 2012
г., като част от него попада в имот № 72963.600.93 по КККР на с. Топола. Същото
е със срок до 25.06.2015 г. Изтъква, че по делото е представено Заявление от В.А.,
представляващ „***“ ООД, вх. № РД-15-2241/ 04.11.2021 г. (л. 294), с което е
изразена готовност да премахне обектите, описани в обжалваната заповед, което
по своята същност възприема като признание за тяхното незаконосъобразно
поставяне. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
От
административния орган е представена преписката по издаване на оспорения акт.
С оглед
стореното от жалбоподателя оспорване на вида и предназначението на процесните обекти,
описани в Заповедта, по делото е назначена съдебно – техническа експертиза,
вкл. повторна такава по въпрос № 10. Заключенията на вещите лица са приобщени
към доказателствения материал по делото.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и изслуша заключенията на вещите лица, съответно съобрази приложимия
закон, намира за установено следното:
Заповед № 223 от 23.03.2021 г. е получена
от жалбоподателя на 25.03.2021 г. (л. 131 от адм.д. № 160/ 2021 г.). Жалбата е регистрирана
в Община Каварна на 06.04.2021 г. (л. 6).
С оглед
горното жалбата е подадена в срок, от адресата на оспорения акт, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и
събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168
от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, настоящият състав приема жалбата
за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на процесното оспорване е Заповед № 223 от 23.03.2021 г. на Кмета на община
Каварна (л. 125-129), с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление
и местната администрация (ЗМСМА), чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6, ал. 3, ал.
6, ал. 7 и ал. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да
бъдат премахнати от „***“ ООД, представлявано от В.А.Н., незаконосъобразно
поставените преместваеми обекти, разположени в следните имоти в КК „Карвуна“
местност „Иканталъка“, с. Топола, община Каварна, област Добрич:
1.
В имот с
идентификатор 72963.600.83 по КККР на с. Топола, общ. Каварна, област Добрич
-
преместваем обект
„навес с две слънцезащитни съоръжения в двата му края“, поставен върху външна
открита тераса към хотел „***“.
2.
В имот с
идентификатор 72963.600.122 по КККР на с. Топола, общ. Каварна, област Добрич
-
преместваем обект
„павилион с бар и кухня към него“;
-
три броя
преместваеми обекти, представляващи тенти, разположени в близост до
преместваемия обект „павилион с бар и кухня към него“
Определен е срок от 1 (един) месец за
доброволно изпълнение, считано от датата на връчване на настоящата Заповед, в
който „***“ ООД да премахне незаконосъобразно поставените преместваеми обекти. При
неспазване на едномесечния срок за доброволно изпълнение е разпоредено обектите
да се премахнат принудително от Община Каварна за сметка на собственика „***“
ООД. Заповедта съдържа разпореждания относно изпълнението ѝ, срок и начин
на обжалване.
Административното
производство е започнало с извършена на място, на 12.03.2021 г. от Гл. архитект
***и от гл. специалист в отдел „Устройство на територията и инвестиции“, инж. К.
***, съгласно правомощията им и в изпълнение на Заповед № 178/ 09.03.2021 г. (л.
169) и Заповед № 37/ 15.01.2021 г. (л. 168) на Кмета на Община Каварна, проверка
в имот с идентификатор № 72963.600.83 и имот с идентификатор № 72963.600.122 по
КККР на с. Топола, Община Каварна, Област Добрич.
Съставен е Констативен акт по чл. 57а от ЗУТ № 2/ 12.03.2021 г. (л. 151-154), в който е отразено, че в имот с
идентификатор № 72963.600.83 са построени хотел „***“ и външен басейн съгласно
издадени Разрешение за строеж № 210/ 04.09.2006 г. (л.182-183) и Разрешение за
строеж № 51/ 31.03.2011 г. (л. 185-186), които са въведени в експлоатация с
Удостоверение № 37/ 19.07.2011 г. за въвеждане в експлоатация на строеж
„Жилищна сграда за колективно обитаване със сезонен характер, с ресторант и
лоби бар“ (л. 180-181), представляващ сграда с идентификатор № 72963.600.83.1
по КККР на с. Топола и Удостоверение № 62/ 30.11.2011 г. за въвеждане в
експлоатация на строеж „Външен басейн към жилищна сграда за колективно
обитаване със сезонен характер“ (л. 184).
Констатирано е, че непосредствено пред
хотел „***“, върху част от терасата, има поставен „навес и две слънцезащитни
съоръжения в двата му края“. Навесът е разположен върху външна открита тераса
към хотел „***“, непосредствено до западната фасадна стена на хотела и неговия
вход, като заема пространството между хотела и басейна пред него. Навесът е
описан като метална конструкция (метални колони и греди), с покрив, покрит с
платно от винил, от долната страна на покрива има дървена обшивка, в южна и
северна посока завършва с отваряеми остъкления. В западна посока (към басейна) навесът
има метален парапет и щори от прозрачен винил. В двата края на навеса,
продължава описанието в Констативния акт, има изградени слънцезащитни
съоръжения, които заемат останалата част от терасата пред хотел „***“ около
басейна. Двете слънцезащитни съоръжения са изградени от метална конструкция, а отгоре
са покрити с платно от винил. В северна и южна посока към част от навеса
странично са монтирани сенници от дървени летви. При проверка на документите,
съхранявани в отдел „Устройство на територията и инвестиции“ при Община Каварна,
за имот с идентификатор № 72963.600.83 по КККР на с. Топола, не са открити
документи, даващи право на собственика на хотел „***“ да постави в имота „навес
с две слънцезащитни съоръжения в двата му края“.
На следващо място е посочено в КА, че в
имот с идентификатор № 72963.600.122 по КККР на с. Топола са поставени 4 преместваеми
обекта – един „павилион с бар и кухня към него“ и три преместваеми обекта
„тенти“ към павилиона за извършване на търговска дейност върху допълнителна
търговска площ. Указано е, че имот с идентификатор № 72963.600.122 по КККР на
с. Топола, съгласно Акт за частна общинска собственост №169/ 06.11.2003 г., е
собственост на Община Каварна. В имота е изградено брегоукрепително съоръжение
(буна) на основание издадено на Община Каварна Разрешение за строеж № 130/
02.10.1995 г.
За „павилиона с бар и кухня“ е констатирано,
че е изграден от метална конструкция, която от всички страни има обшивка от
листи винил, в южна и източна посока има допълнителна декорация с рогозки и две
врати за отделните помещения. Покривът отгоре е покрит с рогозки. Общата площ е
около 98 м², като павилионът е разположен преобладаващо в имот с
идентификатор № 72963.600.122 по КККР на с. Топола. Източният му край (около 1/5
от него) попада в съседния имот с идентификатор № 72963.600.93, който съгласно
КККР е собственост на „***“ ООД с ЕИК ***. Трите преместваеми обекта
представляват тенти с кръгла форма, всяка с площ около 46 м² и с обща площ
от около 138 м². Изградени са от метални конструкции без стени, покрити с
рогозки. Странично към част от металната конструкция има монтиран дървен
парапет, обшит с рогозки. Тентите по форма наподобяват беседки. Четирите
преместваеми обекта са поставени върху бетонни площадки, облицовани с теракота.
Проверяващите са посочили, че при
проверка на документите, съхранявани в отдел „Устройство на територията и
инвестиции“ при Община Каварна, за изброените по-горе имоти и обекти са
открити:
-
Договор за наем
от 09.04.2012 г., сключен между Община Каварна и „***“ ООД с ЕИК ***, с предмет
– отдаване под наем на общински терен с площ до 40 м² върху Петно № 11 по Схема
за поставяне на павилион по реда на чл. 56 от ЗУТ в КК „Карвуна“ (л. 191).
Петното е с площ до 40 м², отдадено под наем за срок от 10 години за
извършване на търговска дейност – „Бийч бар“.
-
Разрешение за
поставяне на преместваем обект по реда на чл. 56 от ЗУТ № 40/ 2012 г. за
поставяне на преместваем обект – павилион с площ до 40 м² върху Петно № 11
по Схема за поставяне на преместваеми обекти по реда на чл. 56 от ЗУТ в КК
„Карвуна“ (л. 192). Разрешението е за срок от 25.06.2012 г. до 25.06.2015 г.
Според КА, към момента на проверката, договорът за наем е валиден и са изплатени всички дължими
вноски по него до края на 2020 г.
По отношение Разрешението за поставяне № 40/ 2012 г. е
отразено, че е с изтекъл срок и не е валидно отдавна, както и че разрешената
площ на Петно № 11 е до 40 м², а на място е надвишена с около 58 м²
извън Петно № 11, като част от нея попада в съседния имот с идентификатор №
72963.600.93 по КККР на с. Топола.
Длъжностните лица са посочили, че в близост
до павилиона с бар и кухня са поставени три преместваеми обекта (тенти), за
които няма сключен договор за наем със собственика на имота – Община Каварна и
не е издавано разрешение за поставяне по реда на чл. 56 от ЗУТ. Установена е обща
площ на трите допълнително поставени обекта от около 138 м², а общата
надвишена площ от всичките четири преместваеми обекта, за които не се заплаща
наем, е изчислена на около 196 м² при разрешение до 40 м².
Прието е с КА, че е нарушена разпоредбата
на чл. 56, ал. 2 и ал. 5 от ЗУТ, което е основание за премахване на обектите,
съгласно чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6 от Закона за устройство на
територията.
Констативният
акт е съставен в отсъствие на представител на дружеството, като е изпратен на
оспорващия по настоящото дело с указание за възможност за възражение в 3-дневен
срок по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ.
На 19.03.2021
г. е постъпило Възражение (л. 144 – 147) от дружеството – адресат на КА, чрез
управителя му, в което са изложени доводи, идентични с тези в жалбата, по която
е образувано съдебното производство. С Възражението се заявява, че в КА не е
посочено конкретното законово основание от чл. 57а от ЗУТ за съставянето му.
Твърди се, че в състава на Комисията, извършила проверка и изготвила КА, има длъжностно
лице – Главният архитект, ***, явяващ се заинтересована страна в образуваното
производство, с което се нарушава чл. 33, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от АПК. Според Възражението
той е трябвало да си направи отвод от състава на Комисията. От страна на
дружеството се изтъква, че Заповед № 178/ 09.03.2021 г. (л. 169) и Заповед № 37/
15.01.2021 г. (л. 168) на Кмета на Община Каварна не са сведени до неговото
знание, поради което му била отнета възможността да направи искане за отвеждане
на Главния архитект от състава на Комисията и прави такова искане след
получаване на КА. Претендира се, че утвърдената длъжностна характеристика на Главния
архитект не вменява задължение за участие в такива комисии, което е съществен
пропуск, който прави проверката незаконосъобразна. В този смисъл се прави
извод, че КА е подписан само от един член на комисията – инж. К. ***, гл.
специалист в отдел „Устройство на територията и инвестиции“, който не притежава
необходимите знания, професионална и образователна компетентност в областта на
ЗУТ.
Направените от Комисията измервания
били неточни, като не ставало ясно по какъв начин и с какво техническо средство
или уред са били направени измерванията на обектите от състава на комисията.
По отношение слънцезащитното съоръжение
се твърди, че то е придобито от дружеството като неразделна част от сградата на
основното застрояване и построения басейн. Изказват се предположения, че
строежът може да е бил извършен преди 2001 г. и в този смисъл да е търпим строеж,
както и че за него в хода на изпълнение на строителството да е бил одобрен
екзекутив или допълнително строително разрешение за поставяне на
слънцезащитното съоръжение.
Според Възражението не са налице
основания за издаване на заповед по чл. 57а от ЗУТ по отношение на
съоръженията, поставени в собствения на дружеството имот, като се претендира,
че основание за поставянето на преместваемия обект за търговия заедно с три
тенти е сключеният между Община Каварна и дружеството Договор за наем. Четирите
обекта също били поставени преди придобиването им от страна на дружеството
(справка с действащия през 2011 г. ПУП-ПР и ПЗ на местността „Иканталъка“).
Акцентира се върху платените вноски по договора за наем.
На 22.03.2021 г. Комисия от служители
на Община Каварна е провела заседание, на което е обсъдила постъпилото
Възражение и е приела, че КА е обоснован и не подлежи на отмяна. (л. 132 – 134).
Разгледала е подробно всички съображения, включени във Възражението и подробно
е дала отговор на всяко едно от тях. Комисията е счела Възражението за
немотивирано и неоснователно, в т.ч. за наличие на конфликт на интереси на Гл.
архитект, ***. Същият заявява, че не е в конфликт на интереси и няма частен
интерес по отношение обектите на проверка в КА. В заключение е приела КА за обоснован.
В
резултат е издадена Заповед № 223 от 23.03.2021 г. на Кмета на Община Каварна,
обжалвана пред настоящия състав.
По делото
е допусната съдебно – техническа експертиза:
Според заключението на вещото лице (л. 253
– 291), инж. Б., обектът, описан в Договора за наем от 09.04.2012 г., е „петно
№ 11" с площ 40 кв. м., отбелязан в Схемата на преместваеми обекти по чл.
56 от ЗУТ - Приложение № 9 само с приблизително местоположение. За обекта няма
означени координати на точно местоположение и площ в имот 72693.600.122 по КККР
на с. Топола, не е нанесен в имот 72693.600.122 поради временния си характер.
Вещото лице сочи, че в имот с
идентификатор 72693.600.122 по КК на с. Топола, общ. Каварна съществуват общо 4
броя бетонови площадки, върху които са изградени процесните обекти. На три от
бетоновите площадки са изградени беседки „А“, „В“ и „С“ от лека метална
конструкция - метални колонки, обвързани с метален парапет и метална лека
покривна конструкция. Всички метални елементи от конструкцията са облечени с
тънки летви за декорация и предпазване от корозия. Парапетът и покривната
плоскост са изцяло от плоскости от камъш. Прикрепването на металната
конструкция на временните обекти - тип „беседка“ е посредством метални планки
на пода с болтове, а връзките по конструкцията са със заварки. Единственото
трайно подобрение на терена на трите беседки, е облицовката на пода с теракотни
плочки и в трите беседки. Според вещото лице металната конструкция на
беседки „А“, „В“ и „С“ по начина си на изграждане е лесно разглобяема и
преместваема. След премахване на болтовете от пода на площадките няма да има
поражения по настилката под и около тях. Покривът и парапетите са изцяло от
плоскости от камъш, чието отстраняване няма да предизвика никакви нарушения на
прилежащия терен. Обект „D" - „павилион с бар и кухня към него“ е също
изграден от лека метална конструкция. Той представлява преустроена беседка
с разширение, което включва кухня и бар. Външно обектът е ограден с винил, а
вътрешно кухнята, складът и барът са преградени с леки плоскости от гипскартон,
които са лесно отстраними. Покривът, подобно на трите беседки, е покрит с
камъш. В частта на старата беседка няма нова настилка, а се ползва
съществуващата от тротоарни бетонни плочки. Разглобяването и премахването на
този обект, счита вещото лице, няма да доведе до нарушения на съществуващия
терен и няма да препятства неговото бъдещо ползване.
Вещото лице заявява, че четирите
процесни обекта в имот с идентификатор № 72693.600.122 по КККР на с. Топола
нямат характер на строеж и напълно отговарят на дефиницията за „преместваем
обект“ от § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ.
Относно премахването на частта от
павилиона с бар и кухня, попадаща в имот с идентификатор № 72963.600.122, общинска
частна собственост, вещото лице изразява становище, че премахването предполага
изцяло ликвидиране на обекта. В оставащата част от обекта в съседния имот с
идентификатор № 72693.600.93, собственост на дружеството – жалбоподател, в площ
по измерване - 9 кв. м, не е възможно да продължи да съществува търговски обект
след премахване на частта от 96 кв. м в общинския имот с идентификатор № 72693.600.122.
Вещото лице след оглед на място и
направено там геодезическо заснемане
на всеки един от трите обекта „тенти“ (беседки) сочи, че беседка „А“ е с площ
49 кв.м, разположена изцяло в имот 72693.600.122, общинска собственост; беседка
„В“ е с площ 46 кв.м, разположена изцяло в имот 72693.600.122, общинска
собственост; беседка „С“ е с площ 47 кв.м, от които 43 кв.м попадат в имот
72693.600.122, а 4 кв.м попадат в имот 72693.600.123, общинска собственост.
Според вещото лице трите беседки не се
различават съществено по измерената средна височина до стрехата, като е установило,
че тя е 2.50 м. Беседките съдържат градински и паркови елементи, както по
начина на изграждане, така и във връзка с основното си предназначение за
рекреация, а не са търговски обекти. За градински и паркови елементи с височина
до 2.50 м над прилежащия терен, съгласно чл. 151, ал. 1, т. 12 от ЗУТ не се
изисква разрешение за строеж, добавя вещото лице.
То е измерило на място площ на
преместваем обект „павилион с бар и кухня към него" с обозначение „D“ от
96 кв.м, като сочи, че този обект попада в два имота по КККР на с. Топола,
както следва: площ на преместваемия обект в имот с идентификатор № 72693.600.122,
общинска частна собственост, 87 кв.м и площ на преместваемия обект в имот с
идентификатор № 72693.600.93, собственост „***" ООД, от 9 кв.м.
На въпрос шест, свързан с обекта по т.1
от Заповедта, вещото лице отговаря, че от прегледа на двата плана от 2006 г. и
от 2011 г. става ясно, че те не предвиждат изграждане на съоръжения „навес с
две слънцезащитни съоръжения“, а само тераса между сградата и басейна в имот с
идентификатор № 72693.600.83 по КККР на с. Топола.
Вещото лице описва навеса като лека
метална конструкция от колони и виренделови греди, изграден изцяло на терасата
на сградата, на изхода към външния басейн. Покривът на навеса е от леко платно
от винил, поставено върху металните греди. От вътрешната му страна е изпълнена
декоративна дървена обшивка, тип „вагонна шарка“. Металните колони на навеса са
поставени върху подови планки, свързани посредством болтове към тях. Върху
металните колони са поставени металните греди, част от които са закотвени чрез
планки към фасадата на сградата. Площта на навеса, определена от геодезическото
заснемане, е 154 кв. м. Слънцезащитните съоръжения са разположени от двете
страни на навеса. Между тях и навеса има отваряеми остъкления. Конструкцията на
слънцезащитните съоръжения е лека метална от колони и греди, покрити с платно
от винил, без допълнителна обшивка от долната страна. По част от страничните им
граници са поставени декоративни слънцезащитни дървени летви. Площта на навеса,
определена от геодезическото заснемане, е на северното слънцезащитно съоръжение
43 кв.м, а на южното слънцезащитно съоръжение - 49 кв.м. Вещото лице сочи, че предназначението
на навеса е да обслужва външния басейн чрез поставяне на допълнителни маси като
лятна тераса към лоби бара и е естествена връзка на хотелската част с външния
басейн, а предназначението на слънцезащитните съоръжения е за разполагане на
шезлонги и плажни пособия за ползвателите на външния басейн. Теренът, покрит от
двете слънцезащитни съоръжения, е бетонна тераса между сградата на хотела и
външния басейн. Подът е изпълнен от теракотни плочки. Според вещото лице, ако
ги няма слънцезащитните съоръжения с покрива, при ползване на терена по
предназначение, около шезлонгите би следвало да се поставят чадъри на стойки
или да се опъват някакви други слънцезащитни платна.
На въпрос осми вещото лице дава
заключение, че навесът с двете слънцезащитни съоръжения са лесни за отделяне от
терена и за демонтиране посредством болтовата им връзка с поставените в пода
метални планки. При тяхното премахване няма да се наруши
особено подовата покривка от теракот, нито стените на сградата, към която са
закотвени /свързани/ металните греди чрез планки.
Вещото лице поддържа, че демонтирането
на металната скелетна система е сравнително лесно и позволява разглобяване на
отделни елементи - колони и греди. Външната покривка на навеса и
слънцезащитните съоръжения, изпълнена от винилово платно, е лесна за демонтаж,
но е възможно да има увреждания и разкъсвания около точките на прикрепване на
покрива. Вътрешната дървена обшивка тип „вагонна шарка“ също може да се
разглоби, при известно отпадане на част от повредените при демонтажа дъски. Металната
конструкция на навеса по заснемане е съставена от 10 броя виренделови греди с
метални колони от двете им страни. Гредите са с различни дължини, изпълнени
така, че чупките на навеса да покриват точно очертанията на терасата пред
басейна с площ 154 кв.м. По очертанията на терасата е изпълнен и парапетът към
басейна. Изграждането на навеса чрез сглобяване на друг терен, ще изисква
промяна на основните елементи от конструкцията, съобразно конкретните условия,
конфигурация, площ, височини и пр., което би могло да се окаже значително. Металната
конструкция на слънцезащитните съоръжения е сравнително по-лека и лесно
разглобяема и същата лесно може да бъде пригодена и ползвана на друго място,
със същото предназначение, без особени загуби по конструкцията.
С
оглед поставените задачи вещото лице е извършило замерване и е установило, че площите
на отворените три страни на навеса са, както следва: двете преградни отваряеми
остъклявания на навеса: северно с площ 23.49 кв.м и южно с площ 21.81 кв.м,
фасада към басейна 56.49 кв.м. Вещото лице изразява становище, че процесният
навес изпълнява признаците за „навес“ по Наредба № 1з-1971 от 29.10.2009 г. и съобразно
направените на място оглед и измервания, попада в определението, дадено в § 1,
т. 23, „а“от ДР на Наредба № 1з-1971 от 29.10.2009 г.: „най-малко в три от
стените има отвори с площ не по-малка от две трети от общата площ на външните
стени“.
Заключението на инж. Б. е оспорено от
жалбоподателя само в частта на т.10, поради което по негово искане съдът е
назначил повторна експертиза по въпроса в т.10.
Вещото лице, изготвило повторната
експертиза, поддържа първата експертиза в частта по т.10. Неговото заключение е
оспорено от процесуалния представител на ответника само по отношение
относимостта му към спора.
Като доказателство е прието по делото и
Заявление вх. № РД-15-2241/ 04.11.2021 г. (л. 294) от В. Н., управител на „***“
ООД, до Кмета на Община Каварна, с което заявява намерение дружеството да
изпълни Заповед № 223/ 23.03.2021 г., като извърши доброволно премахване на
преместваемите обекти по смисъла на чл. 56 от ЗУТ.
С оглед така установените факти съдът
приема от правна страна следното:
Заповед № 223/ 23.03.2021 г., издадена
от Кмета на Община Каварна, предмет на
производството, е издадена от компетентен орган – Кмет на Община Каварна, в изискуемата от закона форма и при спазване на
административнопроизводствените правила за нейното издаване.
В съответствие
с изискванията на чл. 57а, ал. 2 ЗУТ и след извършена проверка от служители на
ответника е съставен КА № 2/ 12.03.2021 г., който е връчен на дружеството – жалбоподател,
от което е депозирано писмено Възражение срещу така съставения КА, което е
надлежно обсъдено и прието за неоснователно от ответника. Неоснователно е
Възражението, а впоследствие и жалбата, че Заповедта е нищожна като издадена
въз основа на КА, който е нищожен с твърдението, че е подписан само от едно
длъжностно лице, тъй като второто длъжностно лице – Главният архитект на Община
Каварна бил в конфликт на интереси, а и не бил сред лицата, посочени на сайта
на Община Каварна за контрол в устройство на територията. Според чл. 13, ал. 1
от Наредбата за реда и условията за разрешаване поставянето на временни
преместваеми обекти по чл. 56 от ЗУТ (л. 105-121) контролът по спазването на
разпоредбите на тази Наредба се осъществява от Главния архитект на Община
Каварна и служителите от отдел „ТСУ и К“, с оглед на което и предвид цитираните
по – горе Заповеди за извършване на проверки по контрол на територията,
издадени от Кмета на Община Каварна, КА е издаден от компетентни лица, в
рамките на техните правомощия, поради което възражението за нищожността му е
неоснователно. Заповедта е издадена от Кмета на Община Каварна на основание
правомощията, разписани с текста на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, с оглед на което е
издадена от компетентен орган.
С оспорената Заповед
е разпоредено да бъдат премахнати поставените без правно основание, с изтекло разрешение
или схема за поставяне или извън разрешението, преместваеми обекти от ПИ с
идентификатор 72963.600.83 по КККР на с. Топола, общ. Каварна, област Добрич и
ПИ с идентификатор 72963.600.122 по КККР на с. Топола, общ. Каварна, област
Добрич, а именно:„навес с две слънцезащитни съоръжения в двата му края“,
поставен върху външна открита тераса към хотел „***“; „павилион с бар и кухня
към него“; три тенти тип „беседка“, разположени в близост до преместваемия
обект „павилион с бар и кухня към него“.
Според чл. 56,
ал. 1 ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни
обекти и преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи
дейности. Съответно съобразно чл. 56, ал. 2 ЗУТ за обектите по ал. 1, т. 1 и 2
се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация,
одобрени от главния архитект на общината. Условията и редът за издаване на
разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата
и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет. В случая
това е Наредбата за реда и условията за разрешаване поставянето на преместваеми
временни обекти по реда на чл. 56 от ЗУТ, приета от Общински съвет - Каварна. В
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата обектите, предмет на Заповедта, са
посочени като преместваеми обекти, като разпоредбите на Наредбата регламентират
реда и начина, по който се поставят същите.
Съгласно чл.
56, ал. 5 ЗУТ в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал.
1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления
имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ.
С разпоредбата
на чл. 56, ал. 11 ЗУТ е разписано, че временно ползване на имоти или части от
тях - държавна или общинска собственост, за допълнителна открита търговска площ
към преместваеми обекти, както и към търговски обекти в сгради, се допуска при
условия и по ред, определени с наредбата на общинския съвет.
От данните по
делото е видно, че се касае за преместваеми обекти, които са поставени в
нарушение на чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6 от ЗУТ. Този факт се потвърждава
и от заключенията на вещите лица. Според вещото лице, инж. Б., неоспорено от
страните, четирите процесни обекта в имот с идентификатор № 72693.600.122 по
КККР на с. Топола, т.е. „павилион с бар и кухня към него“ и трите беседки, посочени в Заповедта
като „тенти“, нямат характер на строеж и напълно отговарят на дефиницията за
„преместваем обект“ от § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Вярно е, че за трите беседки
вещото лице допълва, че имат характер на паркови и градински елементи поради
предназначението им според него за рекреация, но съдът счита, че не следва да
кредитира заключението в тази му част, като съобразява местоположението на
беседките – до павилиона с бар и кухня към него, вкл. и с оглед
обстоятелството, че са част от хотелския комплекс, т.е. служат за търговската
дейност на дружеството, а по начина на изграждането си, както сочи вещото лице,
представляват преместваеми обекти. Това че обект „павилион с бар и кухня към
него“ с обозначение „D“ от 96 кв.м попада в два имота по КККР на с. Топола,
както следва: площ на преместваемия обект в имот с идентификатор №
72693.600.122, общинска частна собственост, 87 кв.м и площ на преместваемия
обект в имот с идентификатор № 72693.600.93, собственост „***" ООД, от 9
кв.м, не променя извода, че за него важат изискванията на Наредбата и на чл. 56
от ЗУТ. По отношение първия обект в Заповедта вещото лице сочи, че двата плана
от 2006 г. и от 2011 г. не предвиждат изграждане на съоръжения „навес с две
слънцезащитни съоръжения“, а само тераса между сградата и басейна. Описва
навеса като лека метална конструкция от колони и виренделови греди, изграден
изцяло на терасата на сградата, на изхода към външния басейн. Според заключението на вещото лице навесът с двете слънцезащитни съоръжения са
лесни за отделяне от терена и за демонтиране посредством болтовата им връзка с
поставените в пода метални планки. При тяхното премахване няма да се наруши
особено подовата покривка от теракот, нито стените на сградата, към която са
закотвени /свързани/ металните греди чрез планки, т.е. този обект също
изпълнява признаците на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Обектите, идентифицирани чрез
СТЕ, отговарят на описанието в КА и Заповедта.
Вярно е, че за
обект „павилион“ има Договор за наем от 09.04.2012 г., сключен между Община
Каварна и „***“ ООД с ЕИК ***, с предмет – отдаване под наем на общински терен
с площ до 40 м² върху Петно № 11 по Схема за поставяне на павилион по реда
на чл. 56 от ЗУТ в КК „Карвуна“ (л. 191), като петното с площ до 40 м² е
отдадено под наем за срок от 10 години за извършване на търговска дейност –
„Бийч бар“. Налице е било и Разрешение за поставяне на преместваем обект по реда
на чл. 56 от ЗУТ под № 40/ 2012 г. за поставяне на преместваем обект – павилион
с площ до 40 м² върху Петно № 11 по Схема за поставяне на преместваеми
обекти по реда на чл. 56 от ЗУТ в КК „Карвуна“ (л. 192) със срок от 25.06.2012
г. до 25.06.2015 г. С оглед на това обаче Разрешението за поставяне е с изтекъл
срок, а разрешената площ на Петно № 11 е до 40 м², а на място е надвишена
с около 58 м². извън Петно № 11, като част от нея попада в съседния имот с
идентификатор № 72963.600.93 по КККР на с. Топола. Според заключението на
вещото лице при измерване на място преместваем обект „павилион с бар и кухня
към него“ с обозначение „D“ е с площ от 96 кв.м, т.е. е извън площта, както по
Договора за наем, така и по Разрешението за поставяне, на основание на което е
бил поставен. Същевременно са налице и трите тенти (беседки) към павилиона, за
които няма нито договор за наем, нито първоначално дори разрешение за
поставяне. В този смисъл са налице посочените по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ
основания. Неоснователно е възражението, че ответникът бездействал и не издавал
Схема за поставяемите обекти в тези имоти години наред. Интересът да бъде
издадена такава Схема е на лицето, които иска да постави обекти, а в случая
дори не се представят доказателства за подадено искане за подновяване на
разрешението за поставяне. Отделен е въпросът, че за 56 кв. м относно павилиона
няма никакви документи, както беше посочено по – горе, за тентите също, поради
което е изпълнено условието на чл. 57а, ал. 1, т. 1, 2 и 6 от ЗУТ.
По отношение
навеса със слънцезащитните съоръжения също не се представиха доказателства,
които да опровергават констатациите в КА и обстоятелствената част на Заповедта.
Ирелевантно за спора е дали определението „навес“ по Наредба № Iз-1971
от 29.10.2009 г., издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на
регионалното развитие и благоустройството, съответства на обекта по т. 1 от
Заповедта. От значение е дали този обект, идентифициран на място по начина на
описание в КА и Заповедта, отговаря на признаците по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. В
случая това е установено по безспорен начин, като вещото лице след оглед на
място дава заключение, че навесът с двете слънцезащитни съоръжения са лесни за
отделяне от терена и за демонтиране посредством болтовата им връзка с поставените
в пода метални планки. При тяхното премахване няма да се наруши особено
подовата покривка от теракот, нито стените на сградата, към която са закотвени
/свързани/ металните греди чрез планки. Демонтирането на металната скелетна
система е сравнително лесно и позволява разглобяване на отделни елементи -
колони и греди. Външната покривка на навеса и слънцезащитните съоръжения,
изпълнена от винилово платно, е лесна за демонтаж. Предназначението на обекта
безспорно е да подпомага търговската, туристическа дейност на дружеството. За
този обект не са налице никакви документи, не се представят такива и в хода на
съдебното производство.
Ирелевантни са
твърденията на жалбоподателя, че някои от обектите са съществували още към
момента на придобиване на имота, както и че за тях можело да има екзекутиви. В
случая не става въпрос за строежи, за да се обсъждат тези твърдения, а
същевременно от заключението на вещото лице изрично се установява, че двата
плана от 2006 г. и от 2011 г. не предвиждат изграждане на съоръжения „навес с
две слънцезащитни съоръжения“, а само тераса между сградата и басейна.
Неоснователно
е позоваването от жалбоподателя на чл. 13, ал. 6 от Закона за устройството на
Черноморското крайбрежие, съгласно който преместваемите обекти и съоръжения на
територията на морските плажове, както и тези, разположени в зона „А“ и зона „Б“,
които не отговарят на условията по ал. 3 и 4 и по чл. 10, ал. 3, т. 3, се
премахват по реда на чл. 57а от Закона за устройство на територията. За тези
обекти е предвиден същият ред по чл. 57а от ЗУТ, но следва да се отбележи, че в
случая не става въпрос за преместваеми обекти на територията на морски плаж.
Видно от Справка за поземлен имот (ПИ) с идентификатор 72693.600.122 (л. 264),
този имот е общинска частна собственост, вид територия урбанизирана, НТП за
алея, имот с идентификатор 72693.600.83 (л. 265) е частна собственост, в
урбанизирана територия, с НТП за ниско застрояване до 10 м, имот с
идентификатор 72693.600.93 (л. 266) е частна собственост в урбанизирана
територия с НТП за ниско застрояване до 10 м.
Законодателят
е разписал с разпоредбите на чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 6 от ЗУТ, че
обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ се премахват, когато са поставени
без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в
противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение; когато
са поставени без правно основание или правното основание за одобряване на
схемата и/или за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало; срокът на
схемата и/или на разрешението за поставяне е изтекъл. В случая от данните по
делото е видно, че по отношение на поставените съоръжения не са спазени
изискванията на горепосочените норми за тяхното поставяне, поради което
правилно с оспорената Заповед е наредено премахването им, с оглед на което
същата е издадена в съответствие с материалния закон.
Предвид
изложеното жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а
оспореният акт като законосъобразен, издаден при спазване на административнопроизводствените
правила и при правилно определен адресат – потвърден.
При този изход
на спора и с оглед изрично стореното в тази насока искане от процесуалния
представител на ответника, на същия следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, определено в размер на 100.00 лв. (сто лева), съгласно чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Добрич,
Първи състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на „***“ ООД, със седалище и адрес на управление: град
София, район „Лозенец“, ул. „***“ № 17, ЕИК ***, представлявано от управителя В.А.Н.,
срещу Заповед № 223 от 23.03.2021 г. на Кмета на Община Каварна, с която на
основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6, ал. 3, ал. 6, ал. 7 и ал. 8
от Закона за устройство на територията е наредено да бъдат премахнати от „***“
ООД, представлявано от В.А.Н., незаконосъобразно поставените преместваеми
обекти, разположени в следните имоти в КК „Карвуна“ местност „Иканталъка“, с.
Топола, община Каварна, област Добрич: 1.в имот с идентификатор 72963.600.83 по
КККР на с. Топола, общ. Каварна, област Добрич - преместваем обект „навес с две
слънцезащитни съоръжения в двата му края“, поставен върху външна открита тераса
към хотел „***“; 2.в имот с идентификатор 72963.600.122 по КККР на с. Топола,
общ. Каварна, област Добрич - преместваем обект „павилион с бар и кухня към
него“ и три броя преместваеми обекти, представляващи тенти, разположени в
близост до преместваемия обект „павилион с бар и кухня към него“.
ОСЪЖДА „***“
ООД, със седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец“, ул. „***“
№15-17, ЕИК ***, представлявано от управителя В.А.Н.,*** съдебно – деловодни
разноски в размер 100.00 лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно на основание чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ.
СЪДИЯ: