№ 2197
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110216075 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 72 ал. 4
ЗМВР
Образувано е по жалба на Р. Л. (ххххххххххх), гражданин на Р.Т.,
роден на 01.07.1982 г., чрез адв. М. Д. от САК, против Заповед за задържане
на лице рег. № 3384зз-928/24.08.2023 г., издадена от С., с която на основание
чл. 72 ал. 1 т. 1 и т. 4 ЗМВР по отношение на жалбоподателя Р. Л. е наложена
принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа".
В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е документ с
невярно съдържание и се прави искане за прогласяване на нейната
нищожност. Навеждат се доводи, че в обжалваната заповед след съставЯ.то й
са извършени дописвания – дописани са състав на престъпление от Особената
част на НК, както и номер на досъдебно производство. Изтъква се, че при
издаване на заповедта за задържане са били нарушени процесуалните
правила, тъй като при задържането на жалбоподателя не е присъствал
преводач и той не е бил запознат със съдържанието й на разбираем за него
език. Сочи и че не са били налице основания за задържане на жалбоподателя,
тъй като в материалите по досъдебното производство, посочено в заповедта,
не се съдържа заповед за задържането му, той не е бил привличан като
обвиняем по същото наказателно производство и не е осъществил посоченото
в заповедта престъпление. По изложените съображения се прави искане
1
обжалваната заповед за задържане да бъде обявена за нищожна.
В съдебно заседание жалбоподателят Р. Л. се явява лично и с
упълномощения си процесуален представител - адв. М. Д. от САК, която
поддържа аргументите и исканията в жалбата.
Ответник - жалба - С., редовно призован, се представлява от гл. юрк. Б.
С., надлежно упълномощен, който пледира жалбата да бъде оставена без
уважение и заповедта за задържане да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и навежда
възражение за прекомерност на претендирано адвокатско такова. Представя
писмени бележки от гл. юрк. М. Д., също упълномощена от ответник - жалба,
в които се излагат подробни съображения за правилност и законосъобразност
на обжалваната заповед за задържане.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна и има предвиденото в чл. 150
ал. 1 АПК съдържание. Съдът намери, че същата е депозирана и при спазване
на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149 ал. 1 АПК. Оспорената заповед е
издадена на 24.08.2023 г., но видно от съдържанието й същата не е била
връчена на жалбоподателя на същата дата. В обжалваната заповед липсват
подписи на жалбоподателя в графа „задържано лице“, като навсякъде вместо
това е изписано „не е подписано поради липса на преводач“. По идентичен
начин подпис на жалбоподателя липсва и в разписката, инкорпорирана в
съдържанието на оспорената заповед, с която следва да се удостовери
връчването й на задържаното лице. И в разписката липсва положен подпис на
жалбоподателя Лебди, а вместо това е изписано „не е подписано поради липса
на преводач“. Извод за датата, на която обжалваната заповед е била връчена
на жалбоподателя, може да направи само въз основа на приложен в
материалите по делото отговор от 09 РУ – СДВР рег. № 338400-
13719/23.10.2023 г., адресиран до процесуалния представител на
жалбоподателя – адв. М. Девенска, към който е било приложено копие на
оспорената заповед за задържане. Считано от датата на отговора – 23.10.2023
г., жалбата се явява подадена в срока по чл. 149 ал. 1 АПК, тъй като е
депозирана по пощата на 06.11.2023 г. (видно от датата на пощенското
клеймо).
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Р. Л. (ххххххххххх) е роден на 01.07.1982 г. и е
2
гражданин на Р.Т.. Към 24.08.2023 г. жалбоподателят Р. Л. не владеел добре
писмено и говоримо български език.
На 24.08.2023 г. в 01:00 часа жалбоподателят Р. Л. бил задържан на
основание чл. 72 ал. 1 т. 1 и т. 4 ЗМВР със заповед за задържане на лице рег.
№ 3384зз-928/24.08.2023 г., издадена от И.Г.Х. - старши полицай в група
"Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 09 РУ -
СДВР. Като основания за задържане на жалбоподателя в заповедта било
посочено: "данни за извършено престъпление по чл. 281 ЗМ № 1243 и за
установяване на самоличност". След задържането на жалбоподателя му бил
извършен личен обиск на основание чл. 80 ал. 1 т. 1 ЗМВР. При задържането
на жалбоподателя не присъствал преводач от български на арабски език и при
задържането си той не бил информиран за основанията за същото на
разбираем за него език. По същата причина - отсъствието на преводач,
жалбоподателят не подписал заповедта за задържане и екземпляр от нея не му
бил връчен. Отново поради отсъствието на преводач на жалбоподателя не
били разяснени и правата по чл. 74 ал. 2 т. 6 ЗМВР и не подписал декларация
за намерението си да упражни или не правата си по чл. 74 ал. 2 т. 6 б. "б" - "е"
ЗМВР. Жалбоподателят бил предаден на служител от Отдел "Миграция" -
СДВР и бил освободен на 24.08.2023 г. в 16:30 часа. Със заповед УРИ №
5392ПАМ-6483/22.08.2023 г. на Началник на сектор "Незаконна миграция"
при отдел "Миграция" - СДВР била наложена принудителна административна
мярка на основание чл. 44 ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в
хххххххххххх България и чл. 10 ал. 1 т.1 от Наредба № Iз-1201 от 1 юни 2010
г. за реда за временно настаняване на чужденци в специалните домове
за временно настаняване на чужденци и в техните звена и за организацията и
дейността им принудително настаняване в Специален дом за временно
настаняване на чужденци при Дирекция "Миграция".
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните гласни и писмени доказателства –показанията на
свидетеля Я. Г., както и писмените доказателства: 2 броя отговори от СРП по
пр. пр. № 33716/2023 г. по описа на СРП до адв. М. Д., отговор рег. № 338400-
13719/23.10.2023 г. от Началник на 09 РУ - СДВР до адв. М. Д., ведно с
приложения: заверено копие на заповед за задържане рег. № 3384зз-
928/24.08.2023 г. по описа на 09 РУ - СДВР, заверено копие на протокол за
обиск рег. № 3384р-37723/24.08.2023 г. по описа на 09 РУ - СДВР, заверено
3
копие на разписка за правата на задържано лице, заповед УРИ № 5392ПАМ -
6483/22.08.2023 г. справка УРИ 3384р-1518/11.01.2024 г., изготвена от
началник група ООР при 09 РУ - СДВР, ведно с приложение - заверено
ксерокопие на книга за задържани лица с рег. № 3384р-22107/16.05.2023 г.,
отговор от началник на 09 РУ - СДВР рег. № 338400-1670/31.01.2024 г., ведно
с приложения - заверено копие на заповед за задържане и заверено копие от
регистър по чл. 74 ал. 5 ЗМВР с рег. № 3384р-22107/26.05.2023 г.,
удостоверение рег. № 513р-6641/17.01.2024 г., издадено от Началник на 03
сектор към отдел "Човешки ресурси" - СДВР, отговор от началник на 09 РУ -
СДВР рег. № 338400-15183/15.11.2023 г., оригинали на заповед за задържане
рег. № 3384зз-928/24.08.2023 г. по описа на 09 РУ - СДВР, на протокол за
обиск рег. № 3384р-37723/24.08.2023 г. по описа на 09 РУ - СДВР и на
разписка за правата на задържано лице, заверено копие на материалите по
досъдебно производство № 1243/2023 г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр. пр. №
33716/2023 г. по описа на СРП.
Показанията на свидетеля Я. Г. не допринасят съществено за
установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване в
настоящото производство. Разпитан в съдебно заседание, свидетелят
потвърждава положения подпис в графа "свидетел" в протокол за обиск на
лице рег. № 3384р-37723/24.08.2023 г. по описа на 09 РУ - СДВР, но заявява,
че предвид изминалия период от време и естеството на служебните му
задължения, няма никакъв спомен за обстоятелствата, при които е бил
задържан жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. по
отношение нивото на владеене от български език от страна на жалбоподателя
- така Г. заявява, че полицейските служители са разговаряли с жалбоподателя
"на развален български език" и че жалбоподателят е знаел "някакви думи".
Тези показания на свидетеля Г. кореспондират в пълнота на писмените
доказателства.
Съдът кредитира гореизброените писмени доказателства, които оцени
като последователни, еднопосочни и непротиворечиви. При съвкупната им
преценка по несъмнен и категоричен начин се установява гореизложената
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
4
Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в
разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът
издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени
ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли
е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни
критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на
административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери
дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и
спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.
Като извърши дължимата на основание чл. 168 ал. 1 АПК проверка за
законосъобразност на оспорения акт, съдът намери, че жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски
орган – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към 09 РУ - СДВР Ивайло Христов. Заповедта е
издадена и в изискуемата писмена форма /чл. 74 ал. 1 ЗДвП/. Доколкото
заповедта е издадена от компетентен орган и в рамките на правомощията му,
както и в предвидената от закона форма, съдът намери, че същата не
представлява нищожен административен акт и не са налице основания за
прогласяването й за нищожна, каквото искане се прави с жалбата.
Съдът намери обаче, че при издаването на обжалваната заповед са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
ограничили правото на защита на жалбоподателя. Съгласно чл. 72 ал. 3 ЗМВР,
когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се
информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.
Разпоредбата на чл. 74 ал. 2 т. 6 ЗМВР предвижда, че в заповедта за
задържане се посочват правото на задържаното лице: а) да обжалва пред съда
законността на задържането; б) на адвокатска защита от момента на
задържането; в) на медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да
съобщи за своето задържане; д) да се свърже с консулските власти на
съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово
искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто
5
гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи; ако
задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере
консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с
които желае да осъществи връзка; е) да ползва преводач, в случай че не
разбира български език. Съгласно чл. 74 ал. 3 ЗМВР задържаното лице
попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да
упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" - "е". Заповедта
се подписва от полицейския орган и от задържаното лице, а нормата на чл. 74
ал. 7 ЗМВР (предишна ал. 6 - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) предвижда, че копие от
заповедта се връчва на задържаното лице срещу подпис. От събраните по
делото доказателства се установява, че при задържането на жалбоподателя не
е присъствал преводач, поради което и той не е бил уведомен за основанията
на своето задържане на разбираем за него език, не е бил уведомен за правата,
които има при задържането си, не е подписал заповедта (отново поради
липсата на преводач, а не поради отказ) и не е получил екземпляр от нея.
Обстоятелството, установимо от показанията на свидетеля Г., че
жалбоподателят е говорил „развален“ български език и че е знаел „някакви“
думи, далеч не означава, че е могъл да разбере основанията за задържането
си, както и правата, които има във връзка със същото. Обстоятелството, че
при задържане на жалбоподателя не му е бил осигурен поне устен превод и
основанията за задържането му не са му били предявени на разбираем за него
език, а така също и не са му били разяснени правата, които има при
задържането си, грубо нарушава правото на защита на жалбоподателя и е
самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед за задържане.
На следващо място, съгласно чл. 74 ал. 2 т. 2 ЗМВР в заповедта за
задържане следва да се посочат фактическите и правните основания за
задържането. В настоящия случай, дори и да се приеме, че не е налице
твърдяното от жалбоподателя последващо дописване на правната
квалификация на твърдяното престъпление, и номера на досъдебното
производство в заповедта, то отново липсва посочване на фактическите
основания за задържане на жалбоподателя Л.. В Решение на СЕС от 25 май
2023 г. по дело С-608/21 г. е посочено, че „член 6, параграф 2 от Директива
2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за
задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на
престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те
6
възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си.
Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти,
известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и
място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези
лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна
квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното
производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване.“
В случая в обжалваната заповед за задържане е посочено правното основание
за задържане на жалбоподателя - чл. 72 ал. 1 т. 1 и т. 4 ЗМВР, а като
фактическо основание е посочено: "данни за извършено престъпление по чл.
281 ЗМ № 1243 и за установяване на самоличност". Посочването "данни за
извършено престъпление по чл. 281 ЗМ № 1243" не може да удовлетвори
изискването за посочване на фактическите основания за задържане в
заповедта. Не е посочено какви са тези данни за престъпление по чл. 281,
кога, къде е извършено и каква е съпричастността на жалбоподателя към него.
По идентичен начин и по отношение на следващото основание за задържане -
това по чл. 72 ал. 1 т. 4 ЗМВР не са посочени никакви фактически основания
за задържането. В заповедта е посочено лаконично "за установяване на
самоличност", но не е посочено кога, къде е извършена проверка за
установяване самоличността на жалбоподателя, била ли е налице някоя от
хипотезите на чл. 70 ал. 1 ЗМВР, при които полицейските органи могат да
извършват проверки за установяване самоличността на лице, не е посочено и
от какви и кои обстоятелства произтича невъзможността да се установи
самоличността на лицето по някой от начините, предвидени в чл. 70 ал. 2
ЗМВР, така че да обуслови необходимостта от прилагане на принудителната
административна мярка спрямо него.
Съгласно ТР № 4/22.04.2004г. по адм. дело № 4/2002г. на ВАС
излагането на мотиви при издаване на административен акт дава възможност
на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите,
мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна
норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен
орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта.
Изключение от този принцип е допустим единствено когато с акта се
удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или
законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е
7
свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна
или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за
издаването на акта. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено,
че липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на
издадения административен акт. Така и когато органът действа при условията
на оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона
възможност да извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при
осъществяване на дейност от своята компетентност, неизлагането на мотиви
по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни
решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на
заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с
административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на
акта.
Съгласно цитираното по-горе Решение на СЕС от 25 май 2023 г. по
дело С-608/21 г., и съгласно постановките в ТР № 16/31.03.1975г. на ОСГК на
ВАС е допустимо издаването на мотивите да не съвпада по време с
издаването на индивидуалния административен акт и те да са обективирани в
друг документ, стига той да изхожда от същия административен орган. И в
този случай страните следва да имат възможност да се запознаят
своевременно с мотивите към акта, за да узнаят съображенията на
административния орган и организират защитата си срещу акта. В Решение на
СЕС от 25 май 2023 г. по дело С-608/21 г. изрично е посочено, че не се
„допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при
евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред,
а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на
същото“. В настоящия случай от събраните доказателства не се установява да
е налице такъв „допълващ“ друг документ, който са изхожда от
административния орган, издал заповедта, в който да са посочени мотивите
по отношение на жалбоподателя да се приложи принудителна
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ и който да е бил
предявен на жалбоподателя, още по-малко на език, който той владее, и то в
кратък срок след задържането му.
Констатираната липса на фактически основания за задържането на
жалбоподателя в оспорената заповед е следващо самостоятелно основание за
8
нейната отмяна, но в допълнение съдът ще посочи и че в случая не се доказа
да са били налице хипотезите на чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР или на чл. 72 ал. 1 т. 4
ЗМВР, при които полицейските органи могат да задържат лице. Съдът държи
сметка, че за прилагане на принудителната административна мярка
"задържане за срок до 24 часа" не се изискват категорични доказателства,
установяващи участието на лицето в престъпен акт - достатъчно е наличието
на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъпление или да е съпричастен към него. Следва да се има
предвид, че "данни" по смисъла ЗМВР и "достатъчно данни" по смисъла на по
чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат съвсем различно съдържание. За да бъде
образувано досъдебно производство по реда на НПК, е необходимо да са
налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че
има извършено престъпление. При налагането на принудителна
административна мярка "задържане за 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР, вложеният
от законодателят смисъл е, че са необходими само данни за извършено
престъпление, т.е. тези данни може и да не са достатъчни за образуване на
досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че
задържаното лице е с определена степен на вероятност да е извършило
престъпление. В настоящия случай обаче не се установява наличието на
каквито и да било данни за извършено от жалбоподателя престъпление, още
по-малко такова по чл. 281 НК (съобразно посоченото в заповедта). В
обжалваната заповед е посочено, че Л. се задържа поради наличие на данни за
извършено престъпление по чл. 281 ЗМ № 1243. По настоящото производство
бяха изискани и приобщени копия на материалите по ДП № 1243/2023 г. по
описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 33716/2023 г. по описа на СРП. Установява
се, че досъдебното производство е образувано на 19.08.2023 г. затова, че от
неустановена дата до 19.08.2023 г. в гр. София, кв. „хххххххххххх“, в къща,
находяща се на ъгъла на ул. „ххххххххххх“ и ул. „ххххххххх“,
противозаконно са подпомогнати 23 чужденци да пребивават в страната в
нарушение на закона и деянието е извършено по отношение на повече от едно
лице и по отношение на лице, ненавършило 18-годишна възраст -
престъпление по чл. 281 ал. 2 т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 НК. Обжалваната заповед за
задържане не е приложена към материалите по цитираното досъдебно
производство, което се установява и от представения от защитата отговор от
прокурор при СРП по посоченото досъдебно производство от дата 30.10.2023
9
г. И при най-внимателен прочит на материалите по досъдебното производство
– протоколи за разпит, протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи
за разпознаване, докладни записки, не се установяват дори най-общи и дори
неконкретни данни жалбоподателят Р. Л. да има каквато и да било
съпричастност към деянието, за което е образувано и водено досъдебното
производство. Данни за извършено от жалбоподателя престъпление не се
установяват и от показанията на свидетеля Г..
Не се установява и следващото основание за задържане на
жалбоподателя, посочено в обжалваната заповед. В заповедта е посочено, че
Л. е задържан и „за установяване на самоличност“. Разпоредбата на чл. 72 ал.
1 т. 4 ЗМВР урежда правомощие на органите на МВР да задържат лице при
невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините,
посочени в чл. 70 ЗМВР. В разпоредбата на чл. 70 ЗМВР са посочени
хипотезите, при които полицейските органи могат да извършват проверки за
установяване самоличността на лице: 1. за което има данни, че е извършило
престъпление или друго нарушение на обществения ред; 2. когато това е
необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано
административнонаказателно производство; 3. при осъществяване на контрол
по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната; 4.
на контролен пункт, организиран от полицейските органи; 5. по искане на
друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред,
предвидени в закон. От разпоредбите на чл. 70 и чл. 72 ал. 1 т. 4 ЗМВР се
налага изводът, че задържането на лицето е допустимо при наличие на някоя
от хипотезите по чл. 70 ал. 1 ЗМВР и ако самоличността на лицето не може да
бъде установена по някои от начините, предвидени в чл. 70 ал. 2 ЗМВР - чрез
представЯ. на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с
установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за
събиране на достоверни данни. В настоящия случай не се събраха
доказателства при задържане на жалбоподателя да е била налице коя да е от
хипотезите по чл. 70 ал. 1 ЗМВР, още по-малко – установяването на неговата
самоличност да е било невъзможно по някои от начините, предвидени в чл.
70 ал. 2 ЗМВР.
Предвид изложеното съдът намери, че не се установява при задържане
на жалбоподателя да е била налице кое да е от двете посочени в заповедта
основания по отношение на него да се приложи принудителна
10
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.
По всички изложени съображения съдът намери, че оспорената
заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което жалбата е
основателна и атакуваната заповед следва да се отмени.
По разноските:
При този резултат от оспорването, право на разноски на основание чл.
143 ал. 1 АПК има жалбоподателят, който обаче не претендира такива,
поради което не следва да му се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 172 ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 3384зз-928/24.08.2023
г., издадена от С., с която на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 и т. 4 ЗМВР по
отношение на Р. Л. (ххххххххххх), гражданин на Р.Т., роден на 01.07.1982 г., е
наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24
часа".
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - София - град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на
страните - на жалбоподателя Р. Л. /чрез адв. М. Д. от САК/ и на ответника –
С..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11