РЕШЕНИЕ
№ …………..………../26.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито
заседание, проведено на тринадесети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при участие на секретаря Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 7508 по описа за 2020 г. по описа на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл. 127а от СК и чл.
76, т.9 от ЗБЛД и образувано по искова молба на С.Б.А., в качеството на майка и законен представител
на * Х. срещу А.Д.Х., с която се иска постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено разрешение,
заместващо съгласието на бащата А.Д.Х., на
малолетното дете * Х. да
бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата за осъществяване на
задгранично пътуване без ограничение на броя на пътуванията от Р. * до * и страни от ЕС за срок от пет години през периода от месец април до
края на месец октомври всяка година, придружавано от майката или упълномощено
от нея лице.
В молбата се
твърди, че с решение, постановено по гр.д. № 141/2012г. на РС – * упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака дете *, е предоставено на
неговата майка, а на бащата е определен режим на личен контакт. Излага се, че
още преди прекратяване на брака страните по делото се установили да живеят във * на различни адреси в гр.
*. Сочи, че непосредствените грижи за полагани от майката, като детето
живее при нея и фактическия ѝ съжител, заедно с новороденото им дете.
Твърди, че бащата има възможност да осъществява режима на личен контакт с
детето, като заместващо съгласие не би възпрепятствала подобна възможност.
Излага, че * учи в СУ „Колеж по информационни и комуникационни технологии и спорт“
– гр. *. Твърди се, че двете деца са привързани едно към друго, като всяко
лято посещавали роднини в Р. *. Сочи се, че срокът на подписаната от бащата
декларация – съгласие изтекъл, като последният отказал да подпише нова такава и
даде съгласие за издаване на документи за пътуване в
чужбина. Навежда съображения за дезинтересираност на бащата, като настоява, че многократно е
правила опит за предоставяне на съгласие от негова страна, но такова не било
дадено, което е и обусловило правния интерес от подаване на молба по чл. 127 а СК.
В открито
съдебно заседание ищеца не се явява и не изпраща представител. В писмена молба
от 11.11.2020 г. се поддържа депозираната искова
молба. Оспорва се обстоятелството, че по обективни причини не е могъл да
представи декларацията съгласие. Настоява се, че ответникът е дал повод за
завеждане на делото, поради недаване на съгласие въпреки изразеното признание
на иска.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който признава иска. Твърди
се, че проявява интерес към детето и неговото развитие. Подчертава, че поради
пандемията му е отказан достъп до консулската служба с оглед предоставяне на
декларация-съгласие, като изразява готовност за предоставяне на такава.
Подчертава, че не е отказвал да предостави декларация – съгласие за пътуване на
детето му, но и полетът му за България бил отменен по обективни причини.
Настоява да се съблюдава режима на лични отношения с детето, както и
възможността за осъществяването му. Намира, че при даване на разрешение в
поискания период от пет години ще обхване периода до навършване на пълнолетие
на детето. Признава иска и моли да не бъдат присъждани разноски на ищеца, тъй
като не е давал повод за завеждане на делото. Претендира разноски.
В открито
съдебно заседание ответникът чрез адв. Краев, поддържа направеното признание и
настоява, че поради създадената епидемиологична обстановка ответникът е
препятстван да представи исканата декларация-съгласие. Изразява съгласие да се разреши
пътуване на детето до навършване на пълнолетие. Моли да не се присъждат
разноски на ищеца, а на ответника, евентуално да останат в тежест на страните
така, както са направени.
Конституирана по реда на чл.15 ЗЗДт „Дирекция социално подпомагане” – гр. *
счита, че молбата следва да бъде уважена, доколкото и бащата не се
противопоставя на отправеното искане, като поведението му се дължи на обективни
причини.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл.
127а, ал. 2 от СК вр. чл. 76, т.9 от ЗБЛД.
За основателността на така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че с ответника са родители на детето,
които не са постигнали съгласие относно излизането извън граница на същото,
както и че заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението,
е в интерес на детето.
Не е спорно между страните, че а и видно от
приобщеното удостоверение за раждане на детето * Х., негови родители са С.Б. * и А.Д.Х..
Липсва спор, че решение,
постановено по гр.д. № 141/2012г. на РС – * упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака дете *, е предоставено на
неговата майка, а на бащата е определен режим на личен контакт.
В случая с отговора на исковата молба ответникът
признава иска и настоява, че недаването на съгласие се дължи на обективни
обстоятелства.
В
производството по спорна съдебна администрация по чл. 127а, от СК съдът е
задължен служебно да следи за интересите на детето (аргум.
и от чл. 127а, ал. 3, изр. 3 и ал. 4 от СК), поради което той не е тясно
обвързан от исканията на страните (родителите на детето), респ. – и от
уточненията и измененията на тези искания, направени в течение на
производството по делото.
Съгласно
трайната съдебна практика, която настоящият съдебен състав споделя, не е в
интерес на детето то да може да бъде извеждано по усмотрение на единия родител
където и да е извън границите на страната, защото този родител може да реши да
отведе детето в държава, в която има, например, гражданска война или епидемична
обстановка, създаваща опасност за живота и здравето му; че при глобално дадено
предварително разрешение, държавата се лишава от възможност за контрол върху
действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските
права и за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя,
който се е противопоставял на извеждането му зад граница, което също не е в
интерес на детето; че детето не следва родителя, комуто са възложени за
упражняване родителските права, който може да взема по отношение на детето
самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат
взети от двамата родители, но не и по въпросите за местоживеенето на детето, за
издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания зад граница; че
детето има право на свободно придвижване, в това число и да пътува в чужбина,
но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само,
нито със съдействието на единия от родителите; че при нужда детето да пътува в
чужбина и при разногласие на родителите, съдът е властен да разреши конкретни
пътувания в определен период от време от и до определени държави или
неограничен брой пътувания през определен период от време, но също от и до
определени държави в този смисъл решение № 58/08.03.2012 г. по гр. дело №
721/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №
669/26.11.2010 г. по гр. дело № 1623/2009 г. на ІІІ-то гр. отд.
на ВКС, решение № 446/30.06.2010 г. по гр. дело № 4549/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 697/01.11.2010 г. по гр. дело № 1052/2010
г. на ІV-то гр. отд. на ВКС
Съобразно
тълкувателно решение №1/03.07.2017 г. по т.д. №1/2016 г. на ВКС съдът може да
разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в
чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период
от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.
Мотивите за това разрешение е защита на най-добрия интерес на детето, както се
коментира по-горе и да не се допуска промяна на местоживеенето му или до ограничаване
на личните отношения между детето и другия родител.
В
случая е поискано детето * да напускат границите на Р. България неограничено до
държави-членки на Европейския съюз и * и обратно и за периода от месец април до края на месец октомври
всяка година и да преминава транзитно през други държави, придружавани от майка
си или упълномощено лице, за срок от пет години.
Съдът
намира, че в интерес на детето и с оглед липсата на ограничения за свободно
пътуване в рамките на ЕС между неговите страни членки (изключая
при случаи на епидемиологична обстановка), е даване на разрешение детето да
пътува с майка си. За да достигне до този извод съдът съобразява, че за
правилното развитие и възпитание, както и успешното израстване на детето е
необходимо същото да посещава различни държави-членки на ЕС, при възможност на
родителя да осигури средства за пътуването. Още повече, детето е установено
трайно да живее на територията на чужда държава (*) и
не следва да изгубва връзката с родната си държава. Освен това от раждането си детето
е придобило европейско гражданство и неговите права, като гражданин на ЕС не
следва да бъдат ограничавани. Интересът на детето да реализира основно
свое право – на свободно придвижване е регламентирано в множество международни
актове, ратифицирани от Република България /в този смисъл и Решение от
10.02.2015г. на ЕСПЧ по жалба 77818/12г. * срещу България/. Детето е на тринадесет години, при което съдът преценява, че
разрешението следва да се даде за период до навършване на 18-годишна възраст,
доколкото до тази възраст не биха настъпили съществени изменения в нуждите и
необходимостта от пътуване. Още повече, данните по делото сочат, че детето учи
и пребивава на територията на Кралство *, което налага необходимостта му от
пътуване. Освен това бащата не се противопоставя на даване на разрешение за
този срок, което изрично е потвърдено и в съдебно заседание. С даването на
разрешение заместващо съгласие не следва да се засяга режима на лични
отношения, определени със съдебно решение, поради което и такова следва да се
предостави само за период, когато бащата не упражнява такъв с детето.
По
тези съображения разрешението за пътуване следва да се предостави за период до
навършване на 18-годишна възраст на детето до държави-членки на Европейския
съюз и Великобритания и обратно и за периода от месец април до края на месец
октомври всяка година и да преминава транзитно през други държави, придружавани
от майка си или упълномощено лице, когато бащата не упражнява режима на лични
отношения с детето.
По
отношение искането за присъждане на разноски, съдът намира, че същите следва да
останат в тежест на страните така, както са ги направили.
Настоящият
съдебен състав споделя съдебната практика, съобразно която всяка страна следва
да понесе разноските, както ги е направила в хода на спорната съдебна
администрация ( така определение №385/25.08.2015 г. на ВКС, определение от
13.09.2018 г. по ч.в.г.р.д. № 1951/2018 г. по описа на ВОС и др.). За
разлика от исковото производство, в производството по чл. 127а, ал. 2 от СК не
се решава със сила на пресъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва
съдействие на страните за разрешаване на възникнал между тях спор относно пътуването
на общото им дете в чужбина, така че
липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по
най-добрия начин на интересите на малолетното им дете, ползва и двамата
родители и затова в първоинстанционното производство
всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от
изхода на спора. От друга страна, съдът намира, че такива и не следва да бъдат
възлагани на ответника, доколкото в ситуация на множество институционални
ограничения по време на обявената пандемия от СЗО са възпрепятствали
възможността на бащата да представи
исканата декларация-съгласие и с отговора на исковата молба е признал
иска.
На основание чл. 127а, ал. 4
от СК съдът намира, че следва да се допусне предварително изпълнение на
решението.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗРЕШАВА по искане на С.Б.А., ЕГН **********, срещу А.Д.Х., ЕГН **********, на детето *
Х., ЕГН **********,
да
бъде издаден паспорт и да пътува до всички държави-членки на Европейския
съюз и * и обратно, и да преминава транзитно през други държави,
придружаван от майка си или упълномощено лице, без да се иска предварителното
писмено съгласие на баща му- А.Д.Х., ЕГН **********, до навършване на осемнадесет
годишна възраст на детето – 17.06.2025г., без ограничение в броя на
пътуванията, които да се осъществяват от месец април до края на месец октомври
всяка година в период, различен от периода на определения със съдебно решение
режим на лични отношения на бащата с детето, на основание чл.127а от СК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
ДОПУСКА на основание чл. 127а,
ал. 4 от СК предварително изпълнение на решението.
Препис от решението да се връчи на страните на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: