№ 713
гр. София, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.К.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110208542 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б.Г. Гусев ЕГН ********** срещу електронен фиш серия К №
4724000 от 18.04.2021 г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1
от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва електронния фиш, излага доводи, че не се подкрепят с
доказателства констатациите в електронния фиш и наказанието е неправилно определено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява. Адв. С., пълномощник,
представя писмени бележки. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. В придружително писмо,
с което изпраща преписката на съда, застъпва становище за неоснователност на жалбата по
подробни аргументи.
Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е основателна, поради
следните съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
1
На дата 13.04.2021 г. в 11: 17 часа, в гр. София, по бул. Цар Борис 3ти до №368 с посока от
бул. Никола Петков към квартал Владая лек автомобил, ползван от ЕЛБИ СТРОЙ ЕООД,
Мерцедес С360 4 МАТИК с ДКН РК****ВТ, бил управляван със скорост на движение от 62
км/ч при ограничение в този участък, което не беше установено по делото, като издателят на
ЕФ счел, че такова е въведено в пътен знак В26.
Видно от база данни КАТ, собственик на ползвател лек автомобил е именно дружеството,
като санкцията на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП била наложена на законния представител
на дружеството – жалбоподателят Б.Г. Гусев с ЕГН **********.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че
действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е
извършвал движение в посочения участък. Това обстоятелство е било установено и
надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен
тип средство за измерване при БИМ. Същото е преминало успешно и последваща проверка,
видно от протокол, приложен по делото.
Мястото и времето са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния
фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено
е населеното място, наименованието на улицата, където е извършено нарушението, номерът
на съответната улица, посоката на движение, датата и часът на нарушението.
Електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени фишове“, по
административната преписка е съставен на 18.04.2021г. и е връчен на 12.05.2021г.
Съобразно тези данни фишът е издаден 5 дни след извършване на нарушението. Спазени са
всички срокове за неговото съставяне.
Въпреки изложеното съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява да е
било въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 – 40 км/ч. За да установи това
обстоятелство съдът е изискал от АПИ и от Столична община схема на организацията на
движението в участъка, като е приложил и копие от електронния фиш към искането. С
множество писма АПИ и СО заявяват, че не разполагат с проект за организацията на
движението в този участък, като и двете институции заявяват, че другата е отговорна за
неговото представяне и същият е наличен в архивите . Видно от множеството писма, които
са постъпили в съда при комуникацията между двете институции, се установява, че нито
Столична община, нито Агенция „Пътна инфраструктура“ са в състояние да представят
схема на организацията на движението, от която да е видно имали в действителност знак,
ограничаващ скоростта на движение до 40 км/ч в населеното място. По преписката са
представени снимки на такъв знак, както и от приложението Гугъл карти, но съдът следва
категорично да посочи, че тези снимки не доказват наличието на знак именно в този
участък. Дори административнонаказващият орган не е представил схема на организацията
на движението, от която съдът да е в състояние да почерпи информация за пътните знаци в
2
участъка, тяхното действие, обхват и месторазположение. Нещо повече, без да е налична
схема на организацията на движението е невъзможно да се установи къде е бил разположен
знакът, съответно техническото средство и да се прецени дали МПС е заснето в обхвата на
знака. Това е така, доколкото е възможно след знака да е поставен знак В33 "Край на
въведената с пътен знак забрана за движение със скорост, по-висока от означената" или В34
"Край на забраните, въведени с пътни знаци", съответно да е било налично кръстовище
преди разположената камера и съответно дори и да е имало знак В26, същият да е загубил
обхвата си на действие след пресичането на пътищата. Поради тези съображения съдът
прие, че не е доказано в участъка, където е заснет жалбоподателят, да е имало посочения в
ЕФ знак В26, ограничаващ скоростта за движение на 40 км/ч в населеното място, вместо
общото въведено ограничение по чл.21, ал.1 от ЗДвП в размер на 50 км/ч.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на оспорения
ЕФ са допуснати съществени нарушения на материалния закон и същият е
незаконосъобразен, като нарушението се явява недоказано.
Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава скоростта от 50 км/ч за населено място. Ал.2 на
същата разпоредба предвижда когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Когато се
ангажира отговорността на лице за нарушение на втората алинея следва по несъмнен начин
да се докаже, че е имало на пътния участък поставен пътен знак, неговия обхват и действие.
Още повече, че жалбоподателят оспорва фактическата обстановка и намира нарушението за
недоказано. По настоящето дело, въпреки усилията на съда, фактическата обстановка в
частта с въведеното ограничение, посочена от АНО, не беше установена.
От така приетата фактическа обстановка от съда и по изложените по-горе съображения
съдът намира, че не се събраха доказателства, а и такива очевидно обективно не могат да се
установят, от които да е категорично и несъмнено доказано, че МПС е управлявано в
обхвата на знак В26 – 40 км/ч, който е да е бил разположен на бул. Цар Борис 3ти до №368 с
посока от бул. Никола Петков към квартал Владая. Поради това по делото остана недоказано
обстоятелството дали в участъка, където е извършена проверката за скорост, е действал
такъв пътен знак, съответно друг с друго ограничение на скоростта или е било важимо
общото ограничение на скоростта за населено място в размер на 50 км/ч. Липсата на такива
доказателства се дължи на невъзможността на компетентните институции и наказващия
орган да ги предоставят, независимо, че съдът ги е изискал, като е улеснил максимално
адресатите на разпореждането си като е приложил и самия електронен фиш. Обективно
различната максимално разрешена скорост на движение предполага или липса на
нарушение, или нарушение с по-голяма или по-малка разлика между установена и
3
разрешена скорост, съответно друга възможна санкция, поради което нарушението остана
недоказано и електронният фиш подлежи на отмяна.
Право на разноски има жалбоподателят, който претендира възнаграждение за един адвокат в
размер на 300 лева, чието договаряне и плащане се доказва по делото. Уговореното е в
минимален размер съобразно чл.18, ал.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съответно същото следва да се възложи в тежест
на въззиваемата страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4724000 от 18.04.2021 г., издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на Б.Г. Гусев ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати сумата от 300 лева на Б.Г.
Гусев ЕГН **********, представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4