Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна 260042 / 24.8.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – наказателно отделение,
в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЯНА ПАНЕВА
С.
ПОПОВ
при секретар Галя Иванова и прокурор Кипрова, като
разгледа докладвано от съдия С. Попов ВЧХД
№ 601 / 2020 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306,
ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
Образувано е по жалба на осъдения С.А.И., чрез адв. В.
срещу определение № 818 от 27.05.2020 г. на ВРС, постановено по ЧНД № 1138 / 2020
г., с което на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено
общо наказание по първа група в размер на 4 /четири/ години лишаване от
свобода, по постановени спрямо И. осъждания, което на основание чл. 24 от НК е
увеличено с една година лишаване от свобода. Формирана е и втора група, с
определено общо наказание от 8 /осем/ месеца лишаване от свобода.
В жалбата на осъдения И. се застъпва тезата, че увеличаване
на наказанието по първата група е необосновано.
В съдебно заседание пред ВОС, осъденият И. се представлява
от адв. В., който поддържа въззивната жалба и конкретизира, че с увеличаване
размера на наказанието по реда на чл. 24 от НК, не би постигнало целите на чл.
36 от НК.
Осъденият И. моли въззивния съд да уважи жалбата му срещу
определението на ВРС, като отмени приложението на чл. 24 от НК и постановеното
в тази връзка увеличение на общото наказание.
Представителят на ВОП застъпва становище, че
определението на ВРС е правилно и законосъобразно, следва да се потвърди
изцяло, включително и в частта относно приложението на чл. 24 от НК, като се
остави жалбата на осъдения без уважение.
Настоящият въззивен състав, като взе предвид въззивната
жалба на осъдения И., материалите по делото и като съобрази становищата на
страните, застъпени в съдебно заседание, и след извършване на собствена
проверка и анализ на доказателствата по делото, намира за установено следното:
Определението на ВРС е правилно и законосъобразно в
частта относно определянето на общото наказание по реда на чл. 25, ал. 1, вр. с
чл. 23, ал. 1 от НК. Без съмнение престъпленията предмет на НОХД № 27 / 2018 г.; по НОХД № 5077 / 2018 г.; по НОХД № 3551 / 2018 г.; НОХД № 4208 / 2018 г., НОХД № 235 / 2019 г.; по НОХД № 2792 / 2018 г.; по НОХД № 796 / 2019 г. и по НОХД № 5436 / 2019 г. са извършени в реална съвкупност, респективно следва да
се определи едно общо наказание, както впрочем е сторил ВРС и правилно е
постановил да се изтърпи най-тежкото от всички – 4 години лишаване от свобода.
Поради горното и определението в тази му част е правилно и следва да се
потвърди.
Идентично е и становището ВОС по отношение втората група.
Правилно е определено общо наказание, при наличието на материалноправните
предпоставки на чл. 25 от НК.
В частта относно приложението на чл. 24 от НК /по
жалбата/.
Съдът е приложил разпоредбата на чл. 24 от НК спрямо
определеното общо наказание по първата сформирана група и е увеличил същото с една
година, при което общото наказание на подсъдимия е определено в размер на пет
години лишаване от свобода.
Нито в предложението, още по-малко в съдебно заседание
представителя на ВРП е искал приложение на 24 от НК.
Това е сторено от съда служебно, което е процесуално
допустимо, но по-важното е, че е и правилно.
При преценката относно приложението на чл. 24 от НК съдът
анализирайки предходните осъждания на подсъдимия и е счел, че същите не са
изиграли поправителната и възпитателна роля, която наказанието цели, поради
което е допуснато увеличение.
Разпоредбата на чл. 24 от НК макар да е изключение от общите
правила касаещи съвкупностите, приложението й е подчинено на конкретни критерии
наложени отдавна от доктрината и съдебната практика, като най-обобщено следва
да се посочат - обществената опасност на извършените деяния, личната обществена
опасност на осъденото лице, подбудите за извършване на престъпленията, цялостната
престъпна дейност и отегчаващите вината обстоятелства. При тази оценка
приложението на чл. 24 от НК е допустимо единствено, ако най-тежкото наложено
наказание не може да изпълни целите на чл. 36 от НК и преди всичко, няма да
въздейства поправително на осъдения.
Съотнесени към разглеждания случай, оценката на горните
обстоятелства категорично дават основание да се приеме, че спрямо общото
наказание от 4 години лишаване от свобода по 9 /девет/ осъждания на И., са
налице предпоставките на чл. 24 от НК за увеличаване на същото. Първият съд е
изложил задълбочени и пространствени аргументи в подкрепа на направения от него
извод, които се споделят изцяло от въззивната инстанция, а преповтарянето им е
безпредметно. По-скоро следва да се отбележи, че с оглед цялостната престъпна
деятелност на И. и най-вече нейният интензитет, ВРС с увеличението на
наказанието с една година е демонстрирал снизходителност, но доколкото липсва
протест, последващ коментар е ненужен.
Поради горното, ВОС намира, че определеният размер на
общото наказание по 9 групирани присъди от 4 години лишаване от свобода, увеличени
с 1 /една/ година лишаване от свобода се явява адекватно наказание, спрямо
извършената престъпна деятелност и според настоящия състав в достатъчна степен
ще способства за поправянето и превъзпитанието на И., както и ще му даде
възможност да се повлияе положително и в рамките на определеното наказание.
По изложените съображения жалбата на осъденото лице
следва да се остави без уважение, а определението на ВРС да се потвърди изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 341, ал. 1, вр. чл.
306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, Варненският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 818 от 27.05.2020 г., 32 – ри състав,
постановено по ЧНД № 1138 / 2020 г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.