№ 5493
гр. С., 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110102657 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 13953/19.01.2023 г., подадена от В. Г. К.,
ЕГН **********, в лично качество и като майка и законен представител на
малолетното дете М. Д. К., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед
за защита срещу домашното насилие по ЗЗДН в тяхна полза по отношение на
Д. Я. К., ЕГН **********. Изложени са твърдения, че ответникът е съпруг на
молителката В. К. и баща на малолетното дете М.. На 18.12.2022г.
молителката и ответникът били сами вкъщи, а дъщеря им била на коледно
парти в Киноцентър Бояна със съученичка и нейното семейство. Ответникът
пиел и гледал финала на световното първенство, когато започнал да
коментира и крещи срещу молителката какви простаци и селяни ходят на
такова коледно парти и защо била организирала посещението на дъщеря им
там. Молителката станала от дивана и отишла да пуши под абсорбатора без да
коментира, за да избегне ескалиране на скандала. Ответникът скочил, отишъл
при молителката и я ударил с юмрук и длан по лицето. За времето от 17.30
часа до 18.00 часа ответникът й нанесъл побой, като я удрял, скубал, бутнал я
и я съборил на земята, като молителката паднала върху шкафа зад нея. В
резултат на това тя имала синини и отоци по лицето, раменете, врата и
1
седалището. Към 20.00 часа детето се прибрало, разказало вдъхновено колко
хубаво било и се прибрало в стаята си. Ответникът вече бил пиян и започнал
отново да крещи и да удря молителката. Детето не било в същото помещение.
Скандалът приключил към 21.00 часа, като ответникът казал на молителката
„Махай се от тука“, „Махай се от живота ми“, „Подавай там молба за развод и
да се приключва“. Ответникът грабнал куфар и започнал да хвърля вътре
вещи на молителката и дрехи, обикаляйки стаите. Напълнил два куфара и ги
хвърлил в коридора в жилището. Детето стояло в ступор върху леглото си,
втренчило поглед в телефона си. Молителката се обадила на етърва си, която
дошла и я взела в техния дом, без да се качва до апартамента. Детето вече
плачело, гушкало блузата на майка си, с която спяла, и я молела да не си
тръгва. Молителката предложила на детето да тръгне с нея, но то нищо не
отговорило. Баща му стоял плътно до него. Твърди, че една вечер през
февруари 2022г. след 23.00 часа, след скандал между молителката и
ответника, отново след употреба на алкохол, той започнал да удря по стената
на стаята, в която молителката и детето спели. Влизал и излизал обезумял, по
някое време казал „Ей сега ще видиш“ и отишъл в кухнята. Молителката и
детето чули, че ответникът рови в чекмеджето с ножове. М. скочила и
започнала да вика „тати, не, тати, искам мама жива“, като застанала пред
него, за да го спре. В края на август 2022г. в жилището на страните в гр.
Велинград в хотелски комплекс „Свети Спас“, ап. 509, около 22.00 часа
избухнал поредния скандал между тях. Били на балкона. Ответникът скочил
рязко от стола си, натиснал молителката, навеждайки стола, на който тя
седяла, към балконската врата и започнал да я души в продължение на
няколко минути. Отпускал и пак я стискал за гърлото. Викал през цялото
време, че молителката е мазохист, защото знаела какво ще стане, но си
отваряла мръсната уста и се заяждала. В един момент я пуснал и се прибрал в
апартамента. Детето не присъствало, защото било в детския кът с други деца
и аниматор. В средата на октомври 2019г., в апартамента, в който страните
тогава живели под наем в гр. С., Зона Б-5, бл. 8, вх. Б, ет. 6, молителката
миела чиниите след вечеря в кухнята. Ответникът влязъл в помещението, бил
гушнал М., казал нещо, на което молителката не отговорила, като ответникът
я ударил с юмрук в лицето. На следващия ден молителката се изнесла от
жилището заедно с детето и до юни 2021г. живели при свекърва й на ул.
Люлин планина. През юни 2021г. молителката и детето се върнали при
2
ответника с надеждата, че ще има промяна, но такава нямало и обидите и
ударите продължили.
В съдебно заседание молителите поддържат молбата за защита. Считат,
че молбата е доказана и основателна. Молителката В. К. претендира разноски.
Ответникът предоставя преценката относно основателността на молбата
на съда.
Със заповед за незабавна защита от 19.01.2023 г. на ответника е
наложена предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН мярка за защита.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Между страните липсва спор, а и от представените заверени преписи на
удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение за раждане се
установява, че молителката В. К. и ответникът са съпрузи, като детето М. Д.
К. е тяхно дете.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира
изцяло като годно доказателство, като не кредитира същата в частта й
относно декларираните от детето М. обстоятелства, тъй като е недопустимо
деклариране на такива от чуждо име.
Видно от заключението на изготвеното съдебномедицинско
удостоверение, на молителката са причинени следните травматични
увреждания: контузии с кръвонасядания и травматични отоци в областта на
лява скула; горната устна на устата в дясно, десен долночелюстен ъгъл и в
областта на седалището в дясно; кръвонасядания в областта на ляво рамо; на
врата в дясно; данни за болезненост и леко ограничена подвижност в областта
на последните шийни прешлени. Описаните травматични увреждания се
дължат на отделни травматични въздействия от твърди тъпи предмети и
могат да се получат по време и начин, съобщени от прегледаната. Травмите
са причинили и се отнасят към критериите на медикобиологичния признак
болка и страдание.
С оглед изисквания на чл. 15 ЗЗДт, по делото са изготвени социални
доклади от ДСП – Красно село и ДСП – Възраждане. Видно от проведеното
социално проучване, към настоящия момент основни грижи за детето М. се
полагат от неговата майка с участие на бащата. Жилището, в което живеят
3
майката и детето, е собственост на бабата на по бащина линия. За детето има
обособена и наскоро ремонтирана стая, подходящо оборудвана с мебели. За
М. са осигурени дрехи, учебници, книжки, сборници по математика. Базовите
потребности на детето са задоволени от родителите. Майката е в състояние да
задоволи базовите потребности на детето от покрив, облекло, храна, здравни
грижи и емоционален комфорт. Върху детето не е оказван физически тормоз.
Същото е свидетел на спорове и скандали между родителите. Майката не
възпрепятства контакта на детето с бащата. Емоционалната връзка дете –
баща е запазена.
От показанията на св. Виолета Петрова Койчева – Панчева се
установява, че на 19.12.2022г. около 10.30 часа в лявата скула на молителката
имало лек оток със синьо – зелен цвят, в дясно на челюстта й също имало
оток в синьо – зелен цвят. Молителката се разплакала. От дясната страна на
главата имала синина. Имало и други случаи, когато молителката имала
синини по себе си и била разплакана.
Съдът кредитира показанията на св. Койчева – Панчева като обективни и
непротиворечиви както помежду си, така и с останалите доказателства по
делото, като не кредитира същите в частта им относно споделените й
обстоятелства, тъй като няма лични възприятия за тях.
В открито съдебно заседание ответникът признава обстоятелствата,
описани в сезиращата молба, както и че е извършил посочените актове на
домашно насилие.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
1. По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от пострадалите съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирани за това лица.
Молителите твърдят извършени актове на домашно насилие на
18.12.2022г., февруари 2022г., август 2022г., средата на октомври 2019г., а
молбата до съда е подадена на 16.01.2023 г. Предвид обстоятелството, че се
4
твърдят системни актове на домашно насилие, последният от който на
18.12.2022г., то съдът намира, че е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1
от ЗЗДН, поради което и молбата се явява процесуално допустима.
2. По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.” Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие”.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 1 и т. 4 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава
материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установява, че ответникът е съпруг на
молителката В. Г. К. и баща на малолетното дете М. Д. К..
От признанието на ответника, подкрепено от останалите събрани по
делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за безспорно
доказано, че на 18.12.2022г. в дома на страните, находящ се в гр. С., ж.к.
Красна поляна, ул. Златна Добруджа № 9, молителката е пострадала от
действия на ответника, изразяващи се в нанесени от последния удари с длани
и юмруци по главата, лицето и тялото, бутане, както и изрази, възприети от
малолетното дете М. – „Махай се от тука“, „Подавай там молба за развод и да
се приключва“. Молителката В. К. е пострадала от актове на домашно
насилие и през февруари 2022г., изразяващ се в удряне по стената на стаята, в
която спели майката и детето, отправена закана „Ей сега ще видиш“; в края
на август 2022г. в жилището на страните в гр. Велинград в хотелски комплекс
„Свети Спас“, ап. 509 от действия на ответника, изразяващи се в натискане и
душене, отправени изрази, че молителката е мазохист, защото знаела какво
ще стане, но си отваряла мръсната уста и се заяждала. Установява се също, че
в средата на октомври през 2019г. молителката отново е била обект на
домашно насилие, извършено от ответника, като последният я ударил с
5
юмрук в лицето в присъствието на малолетното дете М.. С извършване на
така установените действия ответникът е осъществил спрямо молителката В.
К. актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН - домашно
физическо, психическо и емоционално насилие. Гореизложените изводи се
обосновават от направеното признание на фактите от ответника, което
самопризнание безспорно се подкрепя и от декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
съдебномедицинското удостоверение и показанията на св. Койчева – Панчева,
която лично е възприела последиците от акта на насилие от 18.12.2022г., като
последната е възприела и предходни травматични увреждания на
молителката. От изложеното може да се обоснове заключението, че актовете
на насилие са извършени от ответника системно, същите са с висока
интензивност, като физическите нападения застрашават живота и здравето на
молителката. Установи се също, че ответникът не е извършил конкретни
действия на насилие върху детето, но същото е ставало свидетел на част от
извършените актове спрямо неговата майка, поради което ответникът е
извършил спрямо детето М. актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2,
ал. 2 ЗЗДН. Предвид изложеното, съдът намира, че описаните в молбата
актове на насилие са безспорно доказани, поради което същата е основателна.
3. По мерките за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН:
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на актовете на
насилие, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т.
4 и т. 5 ЗЗДН /задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие; временно определяне местоживеенето на детето при
пострадалия родител; задължаване на извършителя на насилието да посещава
специализирани програми/. Съдът намира, че посочените мерки ще осигурят
защита в достатъчна степен на пострадалите лица. По делото не са налице
данни за висящ процес относно предоставяне на родителски права,
определяне местоживеене на детето, режим на лични отношения и издръжка,
поради което съдът намира, че местоживеенето на детето М. следва временно
6
да бъде определено при неговата майка. Като съобрази действията на
ответника, изразяващи се във физическо, психическо и емоционално насилие
спрямо молителката, както и че същото е извършено в присъствието на
малолетното дете, системността на актовете, съдът намира, че ответникът
следва да бъде задължен и да посещава специализирани програми с оглед
осъзнаване на извършеното и изграждане на критичност към поведението,
която не е налице, въпреки изказаното от ответника съжаление на стореното.
Законодателят не е предвидил и регламентирал срок за мерките по чл. 5, ал. 1,
т. 1 и т. 5 от ЗЗДН и същите следва да бъдат наложени без такъв. Относно
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН, съдът намира, че същата следва да бъде
определена за срок от 10 месеца.
4. По налагане на глоба на ответника:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът
е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема
предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази тези
обстоятелства, съдът намира, че на ответника следва да бъде наложена глоба
над средния определен в закон размер, а именно 800 лева.
5. По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 50.00 лева, следва да се възложи на
ответника, който следва да бъде осъден да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
молителите.
Искане за присъждане на сторени по делото разноски е направено от
молителката В. К.. Същата е доказала такива в размер на 1200.00 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за
7
правна защита и съдействие и разписка. Предвид изхода на делото,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителката В. К. сумата в
размер на 1200.00 лева – разноски в производството.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на
В. Г. К., ЕГН ********** и малолетната М. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр.
С., ул. Люлин планина № 18, като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Д. Я. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. Красна поляна, ул. Златна Добруджа № 9, да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В. Г. К.,
ЕГН ********** и малолетната М. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.
Люлин планина № 18.
ОПРЕДЕЛЯ ВРЕМЕННО, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН ,
местоживеенето на малолетното дете М. Д. К., ЕГН ********** при
пострадалия родител – майката В. Г. К., ЕГН **********, за срок от 10
/десет/ месеца.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН, Д. Я. К., ЕГН
**********, да посещава специализирана програма за лица, извършители на
домашно насилие, финансирана от Mинистерство на правосъдието,
предоставена от „Център за индивидуални и фамилни психологически
консултации“ гр. С., кв. Хиподрума, ул. Юнак 24, ет. 4, офис 1, **********,
e-mail: ******@*******.**.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Я. К., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс
/НК/.
8
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН на Д. Я. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. С., ж.к. Красна поляна, ул. Златна Добруджа № 9, глоба в размер
на 800,00 /осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА Д. Я. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. Красна поляна,
ул. Златна Добруджа № 9, да заплати по сметка на СРС държавна такса в
размер на 50.00 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Д. Я. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. Красна поляна,
ул. Златна Добруджа № 9, да заплати на В. Г. К., ЕГН ********** сумата в
размер на 1200.00 /хиляда и двеста/ лева – разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд
в 7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните и на „Център за индивидуални и фамилни
психологически консултации“ гр. С., кв. Хиподрума, ул. Юнак 24, ет. 4, офис
1, **********, e-mail: ******@*******.**.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9