№ 350
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221100600839 по описа за 2022 година
С присъда от 05.10.2021г., постановена по НЧХД №7138/2020г. по
описа на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 134 състав,
първостепенният съд е признал подсъдимата В. В. Й. за невиновна в това, да е
извършила престъпление по чл.182, ал.2 от НК, като я е оправдал, че на
06.06.2020г. в гр. София, кв.“****, в качеството си на родител не е изпълнила
и е осуетила изпълнението на съдебно решение № 16904/17.07.2019г. по гр.д.
№ 57766/2019г., по описа на СРС, ГО, в частта му на режима на лични
контакти на В. АЛ. П. с малолетните му деца С.В. П., ЕГН: ********** и Т.В.
П. с ЕГН: ****, като с тези си действия го била лишила от личен контакт.
Срещу описания съдебен акт е подадена въззивна жалба и писмено
допълнение към нея от частния тъжител В. АЛ. П., чрез повереника му-адв.
К.. В жалбата и писменото допълнение към нея се излагат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Посочва се, че
контролираният съд е приел, че на инкриминираната дата - 06.06.2020г., не е
бил осъществен личен контакт между частния тъжител и малолетните му деца
С. П. и Т.П.., въпреки това е оправдал подсъдимата Й., въпреки че от
доказателствата по делото се установявало, че последната целенасочено била
разрушила комуникацията на В.П. с неговите деца. Инвокират се в жалбата и
доводи, че неправилно първата съдебна инстанция е приела като причина да
оправдае подсъдимата здравословното състояние на тъжителя. Сочат се и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване процесуалните права на тъжителя, тъй като
първоинстанционният съд се бил произнесъл по обвинение, което не било
1
предявено с тъжбата, като е признал подс. Й. за невиновна в осуетяването и
неизпълнението на съдебно решение № 16904/17.07.2019г. по гр.д. №
57766/2019г., по описа на СРС, ГО, и не се е произнесъл относно осуетяването
на изпълнението на посоченото в тъжбата определение от 24.03.2020г., по
гр.д. № 10483/20г, СРС, ГО, 84 състав. Твърди се в жалбата и, че мотивите
били вътрешнопротиворечиви, и противоречали на постановената на
05.10.2021г. присъда по НЧХД № 7138/2020г., по описа на СРС, 134 състав.
Моли се първоинстанционната присъда да бъде отменена и вместо нея
да бъде постановена от въззивната съдебна инстанция нова такава, с която
подсъдимата В. В. Й. да бъде призната за виновна по повдигнатото й с
частната тъжба обвинение по чл. 182, ал. 2 от НК. Алтернативно се моли
първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато на
СРС, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване правата на тъжителя.
С жалбата и писменото допълнение не се правят искания за събиране
на доказателства.
Срещу въззивната жалба е депозирано възражение от служебния
защитник на подс. Й.-адв. Х., в което последният излага съображения за
неоснователност на жалбата. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционната присъда да бъде изцяло потвърдена.
В закрито заседание на 11.04.2022г. въззивният съд по реда на глава
двадесет и първа от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимата и свидетели, изслушването на
експертизи и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав повереникът на
частния тъжител-адв.С. пледира за отмяна на първоинстанционната присъда
и постановяване на нова-осъдителна, с която подсъдимата да бъде призната за
виновна за извършено престъпление по чл.182,ал.2 от НК. Инвокира
твърдения, че правилно първостепенният съд е преценил, че на
инкриминираната дата – 06.06.2020 година, тъжителят не е осъществил личен
контакт с неговите деца. Сочи, че В. АЛ. П. не е осъществил контакт с децата
си, тъй като подсъдимата фактически не го е била допуснала да го осъществи.
Излага и доводи, че неправилно първоинстанционният съд е оправдал
подсъдимата, поради здравословното състояние на тъжителя, тъй като към
инкриминираната дата П. е бил в състояние на ремисия.
Повереникът посочва и за допуснати от първата инстанция съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в неяснотата и противоречията между
присъдата и мотивите, водещи до невъзможност да стане ясна волята на съда.
В тази връзка моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, като
делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на
първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Частният тъжител В.П. поддържа казаното от неговия повереник.
Защитникът на подсъдимата В. В. Й.-адв. Х. пледира за потвърждаване
на първоинстанционната присъда. Излага съображения, че
2
първоинстанционната присъда е постановена при пълно изясняване на
фактическата обстановка. Инвокира доводи, че разминаването и
противоречието в индивидуализацията на съдебния акт, регламентиращ
режима на личните контакти, посочен в диспозитива на присъдата и мотивите
към нея, не е нарушение на процесуалните правила. Сочи, че се касае за
очевидна фактическа грешка, която въззивният съд можел да я поправи с
изменение на първоинстанционния акт.
Подсъдимата В. В. Й. поддържа изцяло казаното от нейния защитник,
като в последната си дума моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена, тъй като не се чувствала виновна.
Софийски градски съд, след като се запозна с въззивната жалба на
тъжителя и обсъди доводите, посочени в нея и писменото допълнение,
както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейната
отмяна и за връщане на делото на СРС за ново разглеждане:
Въззивният съд е сезиран с жалба и писмено допълнение към нея от
частния тъжител В. АЛ. П., чрез повереника му-адв. К., срещу присъда от
05.10.2021г., постановена по НЧХД №7138/2020г. по описа на Софийски
районен съд – Наказателно отделение, 134 състав, с която първостепенният
съд е признал подсъдимата В. В. Й. за невиновна в това, че на 06.06.2020г. в
гр. София, кв.“****, в качеството си на родител не е изпълнила и е осуетила
изпълнението на съдебно решение № 16904/17.07.2019г. по гр.д. №
57766/2019г., по описа на СРС, ГО, в частта му на режима на лични контакти
на В. АЛ. П. с малолетните му деца С.В. П., ЕГН: ********** и Т.В. П. с ЕГН:
****, като с тези си действия го била лишила от личен контакт, с оглед на
което и на осн. чл.304 от НПК е оправдал подсъдимата за престъпление по
чл.182, ал.2 от НК.
Тъй като както в жалбата и писменото допълнение към нея, така и в
пледоарията на повереника са изложени твърдения за допуснати съществени
процесуални нарушения, то въззивният съд намира за необходимо първо
същите да ги обсъди.
Въззивният съд е задължен да извърши съгласно разпоредбите на чл.
313 и чл. 314, ал. 1 от НПК цялостна проверка на правилността на
обжалвания акт.
Въззивният контрол върху правилността на първоинстанционния акт
включва проверка за неговата законност, обоснованост и справедливост.
Законността обхваща преценката относно правилното приложение на
закона /материален и процесуален/.
Въззивният съд констатира, че по делото първата инстанция е
допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
невъзможност да се установи какво е формираното вътрешно убеждение на
районния съдия, разгледал и решил делото.
В депозираната от тъжителя тъжба се твърди, че подсъдимата е
3
нарушила режима на лични контакти, определен с влязъл в сила съдебен акт-
определение от 24.03.2020г., постановено по гр.д. № 10483/20г, СРС, ГО, 84
състав.
В същото време първоинстанционният съд в постановената от него
присъда признава подсъдимата за невиновна в това, да не е изпълнила и да е
осуетила изпълнението на съдебно решение № 16904/17.07.2019г. по гр.д. №
57766/2019г., по описа на СРС, ГО, за което няма повдигнато с тъжбата
обвинение.
Наред с това се констатира и противоречие между съдържанието на
диспозитива и мотивите на присъдата в тази част. В диспозитива на
присъдата подсъдимата, както съдът посочи, е оправдана във връзка с
неизпълнението на съдебно решение № 16904/17.07.2019г. по гр.д. №
57766/2019г., по описа на СРС, ГО. Същевременно в мотивите
първостепенният съд е обсъждал определение от 24.03.2020г., постановено по
гр.д. № 10483/20г, СРС, ГО, 84 състав. Допуснатото от районния съд
нарушение не може да бъде прието като явна техническа грешка или
непрецизност, тъй като е недопустимо да има разминавания, касаещи
фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.
Присъдата представлява единство от диспозитив и мотиви, като
противоречието между тях изключва възможността да бъде проверена
действителната воля на решаващия съд. Мотивите и диспозитивът са
различни етапи от формирането на вътрешното убеждение на съда. При така
допуснатото разминаване между фактическа формулировка на обвинението,
въззивният съд приема, че СРС е допуснал нарушение на процесуалните
правила, от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2,
пр.1 от НПК, а именно липса на мотиви, което има за своя единствена
последица отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
На следващо място съдът констатира и друго допуснато от първата
инстанция съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правата на страните. Първостепенният съд не е изпълнил
задължението, което има съгласно чл. 283 НПК, да прочете и предяви на
страните писмените документи по делото. Това следва да стори, като в
протоколно определение впише това съдебно следствено действие, което
видно от протоколите от съдебните заседание първата съдебна инстанция не
го е сторила. В случая е накърнен принципът на непосредствеността, в
съгласие с който съдът при решаване на делото може да се позовава само на
доказателствени материали, които лично е събрал и проверил.
Съдът е длъжен не само да изпълни разпоредбата на чл. 283 НПК, но и в
съдебния протокол да отрази становището, евентуално възраженията на
страните по всички или част от тях. Неизпълнението на това задължение води
до неясен за страните кръг на доказателствените средства и от там - до
непредсказуем обем на фактическите данни, които са свързани с
обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени
по съответния ред. По този начин съществено се засягат правата на страните в
процеса.
4
Първоинстанционният съд не само не е изпълнил задължението си по
чл. 283 от НПК, но в същото време видно от мотивите, е обосновал
оправдателната си присъда изцяло на писмени документи, които не е
приобщил по надлежния процесуален ред към доказателствената маса.
Така констатираните от въззивния съд съществени процесуални
нарушения, имат за своя единствена последица отмяна на обжалвания съдебн
акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Липсата на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 пр.1 от НПК е
винаги съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните и
всякога предполага връщане на делото за ново разглеждане.
С оглед на това, че е налице съответна жалба, депозирана от частния
тъжител, чрез негов повереник, с изрично искане за връщане на делото на
първата инстанция поради допуснати съществени процесуални нарушения,
които контролната съдебна инстанция установи, то следва
първоинстанционният акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на СРС
за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Въззивният състав е длъжен да отбележи, че в конкретния случай не
може да отстрани допуснатото от СРС нарушение на процесуалните правила,
като това нарушение единствено може да бъде отстранено от СРС при
новото разглеждане на делото.
В заключение контролната инстанция намира за необходимо да посочи,
че не сме изправени пред хипотезата на чл.335,ал.3 от НПК, тъй като не са
налице повторно условията на чл.335, ал.2 от НПК.
Водим от изложеното и на основание чл.334‚ т.1 от НПК вр. чл.335, ал.2
от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 05.10.2021г., постановена по НЧХД
№7138/2020г. по описа на Софийски районен съд – Наказателно отделение,
134 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6