№. 767 / 5.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
05.12.2019 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на пети ноември през две хиляди и дeветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна Иванова и в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №. 1073 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.456 ал.1 от КЗ.
Ищецът Е.П.Е. xxx твърди в исковата молба, че е законен наследник на брат си М. П.Е., починал на 05.09.2017 г., който приживе сключил с "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********, Договор за кредит за текущо потребление от 16.05.2017 г., по силата на който Банката отпуснала на М. Е. кредит в размер на 22 500 лева, който следвало да се върне за срок от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, на месечни вноски (главница и лихва), от които първата вноска е в размер на 209,95 лева, 110 вноски в размер на 251,49 лева, 8 вноски от по 348,94 лева и последната 120-та вноска в размер на 146,65 лева, с дата на първо погасяване 16.05.2017 година и падеж на всяка следваща вноска на първо число на месеца. Твърди и това, че за обезпечение на кредита и в изпълнение на т.10 от сключения на 16.05.2017 г. договор за кредит, в полза на Банката, е учреден залог върху вземания на М. Е., вземанията му за трудово възнаграждение и други вземания по трудовото правоотношение между него и ОД МВР Монтана, както и върху вземанията му по сметка в "Банка ДСК" ЕАД. Поддържа също така, че на 16.05.2017 г. "Банка ДСК" ЕАД - действаща в качеството си, от една страна на кредитор и застраховащ, а от друга на застрахователен агент, включила М. Е. в групата, застраховани липа по Групов договор за застраховка "Живот, свързана с банков кредит" със застрахователя "Групама Ж." ЕАД и Застраховащ "Банка ДСК" ЕАД. С включването на М. Е. в групата на застрахованите лица, Банката - кредитор по Сертификат №. В0003683201170516 на застраховане лице по Групов договор за застраховка ,,Живот, свързана с банков кредит“ застрахова в своя полза живота и здравето на своя длъжник с покрити рискове: Смърт в резултат на застрахователно събитие, настъпила със застраховане през периода на индивидуалното застрахователно покритие и Пълна трайна неработоспособност над 70 % в резултат на застрахователно събитие, по застрахователна сума в размер на 22 500 лева, с период на застрахователно покритие, считано от 16.05.2017 г. и край при изтичане на застрахователния период, през който изтича срокът на кредита и за който е платена премия. Твърди, че вноските по договора са погасявани навреме, без закъснение от М. Е., тъй като той е получавал трудовото си възнаграждение от ОД на МВР по разплащателна сметка в "Банка ДСК" ЕАД. На 05.09.2017 година около 21 часа брат му М. починал в дома си. По случая било образувано следствено дело №. 37 от 2017 година по описа на Окръжна следствена служба при Окръжна прокуратура Монтана срещу неизвестен извършител, което е прекратено с Постановление на Окръжна прокуратура от 12.09.2018 година на основание чл.199, ал.1 във вр. с чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Твърди, че след настъпването на трагичното събитие, уведомил Банката и застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. В отговор на предявената претенция за плащане на застрахователно обезщетение по Договор за застраховка "Живот свързана с банков кредит", с писмо от 01.11.2017 г., изх.№. УП-И-762/01.11.2017 г. от застрахователя - ответник, е направен отказ от плащане на застрахователно обезщетение, като основание застрахователят посочил раздел ІІІ Покрити рискове, Изключени рискове, т.11 от Общите условия по застраховка ,,Живот, свързана с банков кредит“. Твърди и това, че продължил да изплаща вноските по договора за банков кредит, като вноските от октомври 2017 година до юли 2018 година са погасени от сумата, находяща се в сметката на брат му, която той наследил, в размер на 2600 лева, а останалите вноски са внасяни от него - на 16.08.2018 г. - 210 лева, на 10.09.2018 г. - 250 лева, на 01.10.2018 г. - 251 лева на 06.11.2018 г. - 250 лева, на 03.12.2018 г. - 258 лева, на 03.01.2019 г. - 253 лева, на 04.02.2019 г. - 253,50 лева, на 06.03.2019 г. - 252 лева и на 02.04.2019 г. - 255 лева, или общо са внесени до момента 4832,50 лева. Твърди, че застрахователят "Групама Ж." ЕАД отказало плащане на застрахователно обезщетение, като основание за отказа си посочва раздел ІІІ Покрити рискове, т.11, съгласно която ,,Застрахователят се освобождава от задължението си по договора, ако съществено за риска обстоятелство съзнателно е обявено неточно или е премълчано от застрахования и то е в причинно - следствена връзка с настъпване на покрития риск“.
Ищецът поддържа, че през последните пет години М. не е боледувал от каквото и да е сериозно заболяване и не е страдал от хронично заболяване - исхемична болест на сърцето. Липсва регистрирана диспансеризация в НЗОК, няма издадена рецептурна книжка и няма изписани лекарства от списъка на НЗОК, няма хоспитализация в лечебни заведения с такова заболяване, не е насочван за диспансерно лечение и никога по този повод не му е издаван болничен лист. Като дългогодишен служител на МВР всяка година е подлаган на задълбочен медицински преглед, включително и направа на кардиограми и никога не е установявано такова заболяване. Резултатите от тези изследвания винаги са били със заключение, че е бил клинично здрав и годен за работа,, включително и последното заключение на ТЕЛК №. 37/17 от 20.12.2016 година. Ето защо и същият при подписване на съгласието за включване в групата на застрахованите лица на 16.05.2017 година е декларирал, че през последните 5 години не е боледувал от хронично заболяване и не провежда медикаментозно лечение, включително и поради сърдечносъдови заболявания. Към датата на деклариране на обстоятелствата е била налице инцидентна проява на симптоми на подобно заболяване и то преди повече от две години от датата на деклариране на обстоятелство, но не и ясно установено заболяване. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди „. Ж.“ АД, ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление гр. С. б. ш. №. 4. в. е. представлявано от С. Е. Б. да му заплати сума в размер на 4820,89 лева - представляваща сбор от заплатените от него месечни вноски за периода от месец октомври 2017 година до месец април 2019 година включително, по договор за кредит от 16.05.2017 година, сключен между М. П.Е. и "Банка ДСК" ЕАД, по който в полза на кредитора за обезпечение на задълженията на физическо лице е сключен договор за застраховка "Живот, свързана с банков кредит" с ответното дружество и издаден сертификат Сертификат №. В0003683201170516, които вноски са платени след настъпване на 05.09.2017г. на уговореното застрахователно събитие - смъртта на М. П.Е., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. Моли съда му присъди направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „. Ж.“ АД, ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление гр. С. б. ш. №. 4. в. е. представлявано от С. Е. Б. е представил писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че не оспорва, че наследодателят на ищеца е включен в групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка ,.Живот, свързана с банков кредит", сключена между „Банка ДСК“ ЕАД и „. Ж.“ ЕАД при условията на групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит”. Оспорва твърденията на ищеца, че брат му М. не е боледувал от каквото и да е сериозно заболяване и не е страдал от хронично заболяване. Твърди, че М. Е. е диагностициран с предсърдно мъждене и трептене, хипертонично сърце, стенокарден синдром с тежест - стягане в гърдите. уморяемост, задъхване при усилия, исхемична болест на сърцето. Тези заболявания са диагностицирани през 2015г. Поддържа, че съгласно чл.363 от КЗ и действащата процедура за застраховане на кредитополучателите на "Банка ДСК" ЕАД, кредитополучателят - кандидат за застраховане се включва в групата на застрахованите лица след като подпише Съгласие за включване в групата на застрахованите лица по Групов застрахователен договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит" /Съгласие/. Твърди, че застраховката е доброволна и няма задължителен характер по смисъла на Кодекса за застраховането. В случай, че по отношение на кредитополучателя е налице обстоятелство от посочените в Съгласието, което противоречи на описаните в същото, застрахователен договор с този кредитополучател не се сключва, тъй като оценката на риска от застрахователя се прави само въз основа на декларираните от кандидата обстоятелства в Съгласието и каквото и да било отклонение от тези обстоятелства има за последица отказ от страна на застрахователя от сключване на договор поради завишения риск по отношение на този кандидат за присъединяване. Твърди, че при включването на М. Е. в групата на застрахованите лице по групов договор застраховка „Живот, свързана с банков кредит", той е декларирал, че не е боледувал през последните 5 години и към момента на даване на съгласието от хронично заболяване и не провежда медицинско или медикаментозно лечение във връзка с хронично заболяване или увреждане. М. декларирал, че не е боледувал и не боледува от сърдечносъдови заболявания, включително и атеросклероза. Тези обстоятелства М. е декларирал със съгласието за включване в групата на застрахованите лица, подписано от него на 16.05.2017г. и представено с исковата молба от ищеца. Причината за смъртта на М. П.Е. е остра сърдечна недостатъчност в резултат на хронична исхемична болест на сърцето, усложнена с пресен инфаркт на миокарда, развил се на базата на тромбоза на лявата коронарна артерия на сърцето. Твърди, че от извършената аутопсия е видно, че при починалият е имало напреднали исхемични и некротични изменения в сърдечния мускул. Твърди и това, че в миналото прекарал масивен инфаркт на миокарда-открит е цикатрикс след прекаран стар инфаркт на миокарда. Смъртта е настъпила от повторен остър инфаркт в резултат на тромбоза на лявата коронарна артерия на сърцето. Според лицето извършило аутопсията голямо значение за настъпилата смърт има и липсата на всякакво внимание и контрол на пациента в периода 2015г.-2017г. Ответникът поддържа и това, че съгласно т.11 от общите условия към застраховката, представени от ищеца с исковата молба, застрахователят се освобождава от задълженията си по договора, ако съществено за риска обстоятелство съзнателно е обявено неточно или е премълчано от застрахования и то е в причинно-следствена връзка с настъпване на покрития риск. Съгласно т. 12.4 от общите условия към застраховката, отговорността на застрахователя по застрахователния договор не включва смърт или пълна трайна неработоспособност, когато те са в причинно-следствена връзка със съзнателно неточно обявено или премълчано от застрахования в декларацията за здравословно състояние обстоятелство. Твърди и това, че съгласно чл.364, ал.4 от КЗ когато застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора и ако настъпи събитие застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието. Твърди, че М. Е. е декларирал неверни обстоятелства относно своето здравословно състояние при даване на съгласие за включването му в групата на застрахованите лица по застраховка „Живот, свързана с банков кредит", впоследствие е настъпила смърт, която е в причинна връзка с обстоятелствата, които М. е укрил от застрахователя. Заявява, че оспорва твърденията на ищеца по отношение размера на дълга, както и на твърдените от него плащания. Оспорва и истинността на представените 9 бр. платежни нареждания за сумата в размер на 2232,50 лева в частта относно отразените в тях обстоятелства. Твърди, че същите не са годно доказателство за изложените твърдения, че ищецът погасил задължението на наследодателя си. Моли съда да му бъдат присъдени и сторените в производството разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Приети са и заключения на вещи лица.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът Е.П.Е. е законен наследник на М. П.Е., починал на 05.09.2017 година. Приживе М. П.Е. сключил с "Банка ДСК" ЕАД – град София Договор за кредит за текущо потребление от 16.05.2017 година, по силата на който, Банката отпуснала на М. Е. кредит в размер на 22 500 лева, който следвало да се върне за срок от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, на месечни вноски (главница и лихва), от които първата вноска е в размер на 209,95 лева, 110 вноски в размер на 251,49 лева, 8 вноски от по 348,94 лева и последната 120 - та вноска в размер на 146,65 лева. Установено е, че датата на първо погасяване е 16.05.2017 година и падеж на всяка следваща вноска на първо число на месеца. За обезпечение на кредита и в изпълнение на т.10 от сключения на 16.05.2017 година договор за кредит, в полза на Банката, е учреден залог върху вземания на М. Е. - вземанията му за трудово възнаграждение и други вземания по трудовото правоотношение между него и ОД МВР Монтана, както и върху вземанията му по сметка в "Банка ДСК" ЕАД. Установено е също така, че на 16.05.2017 година "Банка ДСК" ЕАД е включила М. Е. в групата, застраховани лица по Групов договор за застраховка "Живот, свързана с банков кредит" със застрахователя "Групама Ж." ЕАД и Застраховащ "Банка ДСК" ЕАД. С включването на М. Е. в групата на застрахованите лица, Банката - кредитор по Сертификат №. В0003683201170516 на застраховано лице по Групов договор за застраховка ,,Живот, свързана с банков кредит“ застрахова в своя полза живота и здравето на своя длъжник с покрити рискове: Смърт в резултат на застрахователно събитие, настъпила със застраховане през периода на индивидуалното застрахователно покритие и Пълна трайна неработоспособност над 70 % в резултат на застрахователно събитие, по застрахователна сума в размер на 22 500 лева, с период на застрахователно покритие считано от 16.05.2017 година и край при изтичане на застрахователния период, през който изтича срокът на кредита и за който е платена премия.
Установено е по делото, че на вноските по договора са погасявани своевременно чрез трудовото възнаграждение на Е.. На 05.09.2017 година около 21 часа М. Е. умира. Във връзка с неговата смърт е образувано следствено дело №. 37 от 2017 година по описа на Окръжна следствена служба при Окръжна прокуратура Монтана срещу неизвестен извършител, което е прекратено с Постановление на Окръжна прокуратура от 12.09.2018 година на основание чл.199, ал.1 във вр. с чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК. След настъпването на смъртта на М. Е., ищецът Е.П.Е. е уведомил банката и застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. В отговор на предявената претенция за плащане на застрахователно обезщетение по договора за застраховка, с писмо от 01.11.2017 година, изх.№. УП-И-762/01.11.2017 година от застрахователя - ответник, е направен отказ от плащане на застрахователно обезщетение. Като основание за отказа, застрахователят е посочил раздел ІІІ Покрити рискове, Изключени рискове, т.11 от Общите условия по застраховка ,,Живот, свързана с банков кредит“.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице В.П.Т. се установява, че ищецът Е.П.Е. е изплатил задължения по кредита в размер на 4 738,15 лева и 82,74 лева - месечни такси, или общо сумата в размер на 4 820,89 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, както и приетите по делото заключения на вещи лица.
Съгласно чл.456 ал.1 от КЗ, „когато застраховка „Живот” е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора”.
Съдът намира, че са налице условията за уважаване на исковата претенция с правно основание чл.456 ал.1 от КЗ.
Спорните моменти по делото са налице ли са основания ответникът да откаже изплащане на застрахователно обезщетение и дали М. П.Е. съзнателно е обявил или премълчал обстоятелство, което се намира в причинно следствена връзка с настъпване на покрития риск, т.е дали е страдал от хронично заболяване и провеждал ли е съответното лечение.
За изясняването на горните обстоятелства е разпитан в качеството на свидетел доктор Г.Г., който е бил личен лекар на М. Е. и са изслушани съдебно – медицински експертизи – основна и повторна, изготвени съответно от доктор П.Г. и доктор И.Д..
От показанията на свидетеля доктор Г.Г. - личен лекар на М. Е. се установява, че на 23.09.2015 година М. Е. е дошъл с оплаквания за повишено артериално налягане, прескачане на сърцето и главоболие. Свидетелят твърди в показанията си, че при извършения преглед на М. е измереното артериално налягане с показатели 140/80. Свидетелят заявява също, че като негов личен лекар е изискал консултация с кардиолог. Видно е също от показанията на свидетеля Г., че в амбулаторния лист е записал като диагноза - предсърдно мъждене и трептене и придружаващо заболяване - хипертонично сърце без (застойна) сърдечна дейност. Свидетелят уточни в показанията си, че това е предполагаема диагноза, но с оглед изискванията на НЗОК няма как да напише „съмнения за хипертония“. Свидетелят заявява също така, че едно случайно измерване на по-високо кръвно налягане не означава хипертония. Това може да е моментно състояние и да се дължи на действие на стрес или други фактори, но не е достатъчно за назначаване на постоянна терапия и за въвеждането му в диспансерен отчет със съответното заболяване.
От приетото по делото заключение на вещото лице доктор П.Г. се установява, че няма данни за провеждане на медицински процедури, дори и при консултацията с кардиолог, въз основата на които да може да се потвърди със сигурност наличието на остър коронарен инцидент, довел до инфарктен участък към момента на прегледа.
Вещото лице доктор И.Д., изготвил повторната съдебно – медицинска експертиза сочи, че заболяванията, от които е боледувал М. Е. са остър бронхит, неуточнен, увреждане на нервни коренчета и плексуси, неуточнено, хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, увреждания на шийните коренчета, неквалифицирани другаде и артериална хипертония. Вещото лице доктор И.Д., заявява, че горният извод е направил въз основа на медицинската документация. Вещото лице уточни в изявленията си, че установяването на уголемено сърце (хипертонично сърце) не значи хипертония, защото увеличеното сърце може да си е напълно нормално. Не е установена хипертония и не е провеждано съответно лечение. Доктор Д. заявява, че при установена хипертония, задължително се назначава терапия, диспансеризира се пациента, води се на постоянно наблюдение и се изписват лекарства по здравна каса. Вещото лице Д. заявява, че при патолого-анатомичното изследване са установени данни на хронична исхемична болест на сърцето - цикатрикс, след прекаран инфаркт на миокарда в областта на задната стена на лявата камера, но това заболяване не е установено приживе, а при аутопсията на лицето.
И двете вещи лица д-р П. Генов и д-р И.Д. категорично заявяват, че еднократното измерване на високо кръвно налягане не означава, че е налице заболяването „артериална хипертония“, и не означава, че има ,,исхемична болест на сърцето“. Вещите лица поясняват в изявленията си, че за да се потвърди една артериална хипертония трябва да има поддържане на високо кръвно налягане в един продължителен период от време. Действително при аутопсията е установен прекаран стар инфаркт, но вещите лица заявяват, че може да се прекара инфаркт без симптомно и да липсват промени в ЕКГ.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че липсва регистрирана диспансеризация за лицето М. Е. в НЗОК. Няма и рецептурна книжка и изписани медикаменти от списъка на НЗОК. Не се установи и да е имал хоспитализация в лечебни заведения с такова заболяване, както и да е насочван за диспансерно лечение. Като дългогодишен служител на МВР всяка година е подлаган на задълбочен медицински преглед, включително и направа на кардиограми и от приложената медицинска документация не се установи да му е констатирано такова заболяване. Резултатите от тези изследвания винаги са били със заключение, че е бил клинично здрав и годен за работа, включително и последното заключение на РЕЛК №. 37/17 от 20.12.2016 година. Както от писмените доказателства, така и от заключенията на вещите лица – д-р П. Генов и д-р И.Д. се установява, че през последните пет години М. Е. не е боледувал от каквото и да е сериозно заболяване и не е страдал от хронично заболяване - исхемична болест на сърцето. Едва при аутопсията на лицето се констатира, че има хронично заболяване, сърдечно-съдово заболяване, както и артериосклероза. От тук следва извод, че след като не са установени приживе заболяванията, то починалото лице М. Е. не е знаел за тях и при подписване на 16.05.2017 година на съгласието за включване в групата на застрахованите лица не е премълчал или обявил неточно тези обстоятелства. В тази връзка се явяват неоснователни твърденията на ответната страна, че починалото лице е знаело за тези свои заболявания и умишлено е премълчало за тях. Следователно и не са налице основания за отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение.
Ищецът по делото като брат на починалия М. Е. има право на иск срещу застрахователя, тъй като същият е платил сумата в общ размер на 4820,89 лева при настъпило застрахователно събитие.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4820,89 лева – представляваща сбор от заплатените от него месечни вноски и такси за периода от месец октомври 2017 година до месец април 2019 година включително, по договор за кредит от 16.05.2017 година, сключен между М. П.Е. и "Банка ДСК" ЕАД, по който в полза на кредитора за обезпечение на задълженията на физическо лице е сключен договор за застраховка "Живот, свързана с банков кредит" с ответното дружество и издаден сертификат Сертификат №. В0003683201170516, които вноски са платени след настъпване на 05.09.2017г. на уговореното застрахователно събитие - смъртта на М. П.Е., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 16.04.2019 година до окончателно изплащане на задължението.
Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 115,30 лева - реализирани в производството разноски, съобразно приложения на лист 172 от делото списък на разноските.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „. Ж.“ АД, ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление гр. С. б. ш. №. 4. в. е. представлявано от С. Е. Б. да заплати на Е.П.Е. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 4 820,89 лева – представляваща сбор от заплатените от него месечни вноски и такси за периода от месец октомври 2017 година до месец април 2019 година включително, по договор за кредит от 16.05.2017 година, сключен между М. П.Е. и "Банка ДСК" ЕАД, по който в полза на кредитора за обезпечение на задълженията на физическо лице е сключен договор за застраховка "Живот, свързана с банков кредит" с ответното дружество и издаден сертификат Сертификат №. В0003683201170516, които вноски са платени след настъпване на 05.09.2017г. на уговореното застрахователно събитие - смъртта на М. П.Е., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.04.2019 година до окончателно й изплащане, както и сумата от 1 115,30 лева - реализирани в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :