РЕШЕНИЕ
№ 655
гр. Варна, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110100146 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от
„РАДИОКОМПАНИЯ СИ.ДЖЕЙ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, пл. „България“ № 1, НДК, ет. 11, срещу „ТЕМАКС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к.
„Възраждане“, ул. „Блян“ № 2 - партер, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 4 516,05 лв. /четири хиляди
петстотин и шестнадесет лева и пет стотинки/, представляваща незаплатени възнаграждения
по сключени между страните неформални договори за излъчване и запис на търговски
съобщения по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗРТ, за която сума са издадени Фактура №
15122/30.08.2016 г. на стойност 109,78 лв., Фактура № 15596/07.11.2016 г. на стойност
324,62 лв., Фактура № 15660/18.11.2016 г. на стойност 1 301,70 лв., Фактура №
16550/28.03.2017 г. на стойност 944,94 лв., Фактура № 16794/16.05.2017 г. на стойност 1
100,52 лв. и Фактура № 17994/12.12.2017 г. на стойност 734,47 лв. и сумата в общ размер от
2 773,28 лв. /две хиляди седемстотин седемдесет и три лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща сбор от мораторни неустойки върху сумата по всяка една фактура за
периода 27.08.2018 г. – 27.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 5669/11.10.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12601/2021 г. на ВРС,
XVII с-в.
В исковата молба ищецът „РАДИОКОМПАНИЯ СИ.ДЖЕЙ“ ООД твърди, че е бил в
търговски отношения с ответника „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД във връзка със сключени
неформални договори за излъчване на търговски съобщения по смисъла на чл. 73, ал. 2 от
Закона за радиото и телевизията, по силата на които Радиото е предоставило на клиента
ефирно време за излъчване на търговски съобщения по радиопрограми, собственост на
Радиото, срещу уговорено възнаграждение. Сочи, че е предоставило медийни услуги,
включване на търговски съобщения-реклама. Във връзка с горните правоотношения
страните са сключвали и договори за запис на излъчваните търговски съобщения, с които
1
ответникът е възложил на ищеца да изготви запис на съответното съобщение, като за
изработените от Радиото рекламни клипове и тяхното излъчване ответникът дължи
възнаграждение, съобразно тарифата на Радиото, за което последното издава данъчни
фактури. Твърди, че доколкото договорите между страните са неформални може да се
приеме, че датата на сключване на първия такъв договор е 30.08.2016 г., за което е издадена
и първата процесна фактура. Сочи, че след започване на реалното изпълнение между
страните е имало преговори за формализиране на отношенията им в писмен договор, но
такъв не е бил подписан. В тази връзка счита, че по отношение на сключените неформални
сделки са приложими Общите условия за излъчване на търговски съобщения в радиоуслуги
в програмите на bTV Radio Group, като клиентите на Радиото удостоверяват съгласието си с
ОУ чрез подписване на индивидуален договор или с възлагането за излъчване на търговски
съобщения в някоя от радиопрограмите на bTV Radio Group, като в случая е налице втората
хипотеза. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договорите за излъчване/изработка на
търговски съобщения и е излъчило/изработило уговорените такива (рекламни клипове) по
съответните радиопрограми. Сочи, че позициите за излъчване на конкретните търговски
съобщения в програмата на радиото са планирани между страните в изготвени за целта
медийни планове, представляващи графични таблици с показатели. В тях са посочени
конкретно и изчерпателно позициите (дата, час и цена) за всяко отделно излъчване в
съответната медийна кампания. Излага, че за удостоверяване на изпълнението радиото
издава месечни сертификати и изготвя месечни справки за реално излъчените търговски
съобщения на база потвърдените остойностени схеми за излъчване. Сертификатите за
излъчване на реклама съдържат информация за радиопрограмата, в която е излъчено
търговското съобщение, възложителят, кампанията, начало/край на излъчването, както и
дата/час на стопа. Твърди, че ответникът, в качеството му на клиент, не е изпълнил
насрещното си задължение да заплати дължимото възнаграждение във връзка с издадените
от ищеца фактури, което задължение възлиза в общ размер от 4 516,05 лв., представляващо
главница по издадени шест фактури за периода 30.08.2016 г. – 12.12.2017 г., с подробно
описани услуги в исковата молба. Сочи, че задълженията са изискуеми след изтичането на 5
дни от датата на издаване на фактурата за съответното задължение. Излага, че поради
неизпълнение в срок на задълженията ответникът дължи неустойка за забава в общ размер
от 2 773,28 лв., която е уговорена в чл. 33, ал. 2 от Общите условия и е изчислена върху
сумата по всяка една фактура за периода 27.08.2018 г. – 27.08.2021 г. Твърди, че страните са
водили преговори за погасяване на задълженията, като е изготвено и споразумение за
плащане, но същото не е подписано от ответника. В тази връзка счита, че за него е налице
правен интерес от установяване дължимостта на тези вземания, за които е издадена заповед
за изпълнение. Моли съда за произнасяне в този смисъл и присъждане на разноски.
Ответникът „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД подава отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че между двете дружества няма
сключен договор, по силата на който същите да са обвързани от права и задължения. Излага,
че не е възлагал изготвянето и излъчването на рекламни клипове и съобщения през
процесния период и не дължи плащане по процесните фактури. Сочи, че дори да се
предположи, че между страните са съществували търговски отношения, не може да се
предположи от представените от ищеца доказателства, че ответникът е заявил и възложил
на радиото да изготви и излъчи радио клипове, както и доказателства, че това реално е
сторено. Твърди, че липсват отправени от него изявления за възлагане или одобряване от
страните на медиен план, както за излъчване на търговски съобщения, така и за изработване
на рекламен клип. Излага, че видно от приложената от ищеца кореспонденция от 08.06.2017
г. се установява, че същата не е водена от лица, които представляват ответника или имат
връзка с дружеството. Сочи, че липсват доказателства за издадени от ищеца и изпратени до
ответника по надлежния ред сертификати удостоверяващи излъчвания през процесните
периоди. Твърди, че според политиката на ищеца и Общите условия излъчването става едва
след като бъдат заплатени медийните планове. Счита, че претендираните размери на
възнагражденията са прекомерно високи, претендираните неустойки са неоснователни и
претенцията по фактурата от 30.08.2016 г. е погасена по давност преди подаване на
2
заявлението по чл. 410 ГПК. Моли съдът да отхвърли исковете и да му присъди разноски по
делото.
С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковете.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Представени са Общи условия за излъчване на търговски съобщения в радиоуслуги в
програмите на bTV Radio Group /л. 5-11/
От водена между страните електронна кореспонденция /л. 12-17/ се установява, че на
08.06.2017 г. е изпратен имейл от С. К. до П. К. и И. П., в който се съдържа проект за
договор с ответника, заедно с направени сметки за месеците юни-февруари. През декември
2017 г. е изпратен имейл до ответника във връзка със забавени пращания, като след това
през 2020 г. и 2021 г. са изпратени имейли за напомняния.
Представени са процесните фактури /л. 18, 28, 49, 77, 88/.
Представени са сертификати за излъчване на реклама и медийни планове /л. 19-87/
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /л.
153-158/ се установява, че процесните фактури са осчетоводени при ищеца, като при
ответника е осчетоводена единствено фактура № 17994/12.12.2017 г. При ищеца е
установено, че по фактура № 15122/30.08.2016 г. е отразено плащане на 04.05.2017 г. в
размер на 310,22 лв., като остатъкът за плащане по тази фактура, заедно с останалите
фактури, е 4 516,05 лв. В счетоводството на ответника е отразено, че по фактура №
17994/12.12.2017 г. е извършено плащане в размер на 734,47 лв. Съобразно данните на
ищеца изчислената неустойка е в размер на 2 752,40 лв., а по данни на ответника 31,42 лв.
Процесните фактури са включени в дневниците за продажби и покупки на ищеца, а при
ответника е отразена единствено фактура № 17994/12.12.2017 г. Само тази фактура
единствено е отразена в справката декларация по ЗДДС на ответника. В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че и в двете счетоводства е отразено плащането от 734,47 лв. но по
различни фактури.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. К. П. /л. 163/ се установява, че е
служител на ищеца от 2010 г. в рекламния отдел. Посочва, че лично през 2015 г. е правил
кампания с ответника, като една част от нея е с колега от Шумен – С. К. като има кампания
и с офиса от гр. София. Посочва, че С. К. е комумикирала с Г. Т., която е била в отдел
реклама при ответника, като преди това той също е комуникирал с това лице. Разказва, че
кампаниите са били излъчени и спотовете били записани. Те са отговаряли на брошурите и
промоциите на ответника, които са им подавали през годините. По принцип подписват
договори с клиентите, като най-често ги изпращат по имейл. Като се направи плана се
изпраща по имейл, като след като се потвърди се зарежда за излъчване. В момента работят с
ответника, както са работили и миналата година. Плановете не се подписват, а се получават
потвърждения по имейл, особено като имат дълги отношения с клиентите. За процесния
период не са имали подписан договор с клиента, защото отказал да го подпише. Миналата
година също нямали договор, но тогава кампаниите са реализирани и платени. Не са
изисквали легитимация на Г., защото са работили с нея 2014 г. – 2015 г. и е имало успешно
платени кампании, поради което са и имали доверие като техен партньор. Не са имали
съмнения, че не е представител на Темакс. През годините са работили с ответника без
договор, като са имали и други такива случаи с други клиенти.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза /л.
175-180/ се установява, че от направения анализ на всички приложени документи от трите
типа (обобщен медиа план, медиа план и сертификат за излъчване на реклама) е видно, че в
рамките на една и съща кампания и ефир посочената в трите типа документи информация
не е противоречива и предоставя еднозначни данни за излъчени реклами, време и
3
продължителност на излъчване и цена на излъчване – както по отделен спот, така и за
цялата кампания. Вещото лице подробно дава заключение как следва да се тълкуват
представените документи. В съдебно заседание пояснява, че от тези документи може да се
установи само какво е планирано, но не и дали е излъчено, като за това се пазят записи на
ефира. От сертификата за излъчване може да се направи извод, че това, което е планирано е
излъчено.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК за заплащане на възнаграждения и мораторни неустойки по
сключени между страните неформални договори за излъчване и запис на търговски
съобщения по чл. 73, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията и чл. 92, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена ищецът е следвало да докаже,
че между него и ответника са били налице валидни облигационни отношения с параметрите
на неформални договори за излъчване и запис на търговски съобщения; изпълнението си по
договорите, а именно реално да предостави услугите в съответствие с ОУ на радиото и
разпоредбите на ЗРТ; основанието и размера на претендираните възнаграждения,
изпадането на ответника в забава; основанието и размера на претендираните неустойки за
забава. В тежест на ответника е било да докаже (в случай, че ищецът докаже фактите, за
които носи доказателствена тежест), че е заплатил дължимите възнаграждения за
предоставените услуги, както и претендираните неустойки за забава; или че е погасил
задълженията по друг начин (включително чрез изтичането на давностен срок).
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че страните са
били в трайни търговски отношения във връзка с излъчването на търговски съобщения, като
ищецът е доставчик, а ответникът клиент. Ищецът сам е посочил, че няма сключени
писмени договори с ответника във връзка с изпълнението на тези услуги.
В чл. 78 от Закона за радиото и телевизията е предвидено, че доставчиците на
медийни услуги уреждат включването на търговски съобщения в медийните услуги с
писмени договори. Представените от ищеца Общия условия също се прилагат по отношение
на клиентите, които удостоверяват съгласието си с тях с „подписа си под индивидуален
писмен договор, който сключват с РАДИОТО или с възлагането за излъчване на търговски
съобщения в някоя от радиопрограмите на bTV Radio Group”.
Доколкото се касае за облигационни отношения между търговци то приложение
намират разпоредбите за търговските сделки (чл. 286 и сл. ТЗ), като следва да се съобрази,
че доколкото в чл. 78 ЗРТ е предвидена писмена форма за тези договори, то следва да се
приеме, че това е формата за действителност на сделката по закон. Приложение в случая
намират разпоредбите на чл. 293 ТЗ по отношение на действителността на тези сделки.
Съгласно разпоредбите на чл. 293 ТЗ за действителността на търговската сделка е
необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Изявлението по
сключването, по изпълнението или по прекратяването на търговската сделка е нищожно, ако
не е отправено в установената от закон или от страните форма. Страната не може да се
позовава на нищожността, ако от поведението и може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението. Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е
записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. При
изявленията, направени по телефакс или телекс, писмената форма се смята за спазена, ако от
книгите и документите, които отразяват работата на тези апарати, е изключено неточно
възпроизвеждане на изявлението. Когато за сключването на търговската сделка е предвидена
определена форма, тя се отнася и за измененията и допълненията на сделката.
В настоящия случай по делото не бяха представени доказателства, че между страните
са подписвани писмени договори, нито за процесния период, нито изобщо. Изявлението по
сключването би било нищожно, ако не е отправено в установената по закон форма. Ако от
4
ответника е възложено излъчване на процесните търговски съобщения в писмен вид или по
имейл, то това възлагане би било надлежно, доколкото писмената форма се смята за спазена.
В случай, че това не е сторено, а възлагането е било само устно, то ответникът не може да се
позовава на нищожността на изявлението, и съответно сделката, само ако от поведението му
може да се заключи, че не е оспорвал действителността на изявлението.
Видно от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че ответникът
е оспорвал, че такъв договор е сключен, възлагането и изпълнението по него, доколкото
част от процесните фактури не са били осчетоводени и не са постъпвали плащания по тях.
По делото не се събраха доказателства, че е бил сключен такъв устен договор с посочените
от ищеца параметри, че е възложено изготвянето на медийните планове и излъчването на
съответните реклами. От представената от ищеца кореспонденция, както и от разпитания по
делото свидетел, не може да се направи такъв извод. Кореспонденцията не съдържа
волеизявления от ответника за каквото и да е възлагане за процесния период. Свидетелят
Иван Петков дава показания, че страните са имали търговски отношения и по отношение на
лицето, с което са комуникирали, но спомените му са от годините 2014 г. - 2015 г. и към
момента на разпита му. Конкретно за процесния период от 2016 г. - 2017 г. не дава
показания. Също така самият той споделя, че следва да има сключен писмен договор, поне
по имейл, но такъв липсва по отношение на ответника. В тази връзка свидетелят дава
показания, че е практика на ищеца да не спазва собствените си Общи условия в
отношенията си с клиентите.
Следва да се съобразят още и разпоредбите в изготвените от ищеца Общи условия, в
които освен, че е предвидено сключването на такъв индивидуален писмен договор или да е
налице възлагане, е предвидено още, че възлагането не е устно, а се извършва чрез
електронна поща (чл. 9. ал. 1 ОУ), необходимо е деклариране на съгласие с ОУ (чл. 9, ал. 2),
излъчването се извършва по предварително одобрен от страните медиен план изпратен по
електронна поща (чл. 11, ал. 1 и 2), която е посочена за кореспонденция (чл. 14). Няма
събрани доказателства, че е спазено което и да е от тези условия между страните. Дори да е
водена такава кореспонденция за процесния период, то тя не е представена. В тази връзка
ищецът не е доказал фактите, за които носи доказателствена тежест, а именно, че между
страните е налице писмен договор с посочените параметри и че му е възложено надлежно в
съответствие с ОУ извършването на запис и излъчване на търговски съобщения.
По отношение на изпълнението по договора, ценообразуването и изпадането на
ответника в забава може да се приеме, че са налице доказателства, че действително услуги са
били предоставени, остойностени са и не са заплатени на съответните падежи, предвид
представените писмени доказателства за това и заключенията на вещите лица. Въпреки това
ищецът не може да търси заплащането на извършената от него работа по реда на реалното
изпълнение на търговска сделка, доколкото по делото не се доказа страните да са обвързани
от такава за процесния период. Ответникът не може да бъде задължен да заплаща услуги, за
които по делото не се събраха доказателства, че е възложил по предвидения между страните
ред.
Доколкото е налице частично плащане по Фактура № 15122/30.08.2016 г. може да се
приеме, че ответникът е приел изпълнението на тези услуги, но само в частта, която е
заплатил, като остатъкът от 109,78 лв., следва да се приеме за спорен. По отношение на
Фактура № 17994/12.12.2017 г. е налице плащане в пълен размер от 734,47 лв. отразено в
счетоводството на ответника, но не и в счетоводството на ищеца. Тези плащания водят до
извода, че ответникът не оспорва извършването на конкретно тези услуги и дължимостта на
възнагражденията, но не и до извод, че се дължат останалите претендирани със заявлението
суми, доколкото доказателства за сключването на договор с конкретни параметри, както и
възлагането на услугите, липсват.
В заключение ищецът не доказа фактите, за които носи доказателствена тежест,
поради което и предявения иск за реално изпълнение на задължението за заплащане на
възнаграждения по договори за излъчване и запис на търговски съобщения следва да се
отхвърли изцяло. Предвид отхвърлянето на главния иск следва да се отхвърли и акцесорния
5
иск за заплащане на мораторна неустойка.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските следва да
останат в тежест на ищеца. Ответникът не претендира разноски, поради което и такива не
следва да му се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни
искове от „РАДИОКОМПАНИЯ СИ.ДЖЕЙ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, пл. „България“ № 1, НДК, ет. 11, срещу „ТЕМАКС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к.
„Възраждане“, ул. „Блян“ № 2 - партер, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 4 516,05 лв. /четири хиляди
петстотин и шестнадесет лева и пет стотинки/, представляваща незаплатени възнаграждения
по сключени между страните неформални договори за излъчване и запис на търговски
съобщения по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗРТ, за която сума са издадени Фактура №
15122/30.08.2016 г. на стойност 109,78 лв., Фактура № 15596/07.11.2016 г. на стойност
324,62 лв., Фактура № 15660/18.11.2016 г. на стойност 1 301,70 лв., Фактура №
16550/28.03.2017 г. на стойност 944,94 лв., Фактура № 16794/16.05.2017 г. на стойност 1
100,52 лв. и Фактура № 17994/12.12.2017 г. на стойност 734,47 лв. и сумата в общ размер от
2 773,28 лв. /две хиляди седемстотин седемдесет и три лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща сбор от мораторни неустойки върху сумата по всяка една фактура за
периода 27.08.2018 г. – 27.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 5669/11.10.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12601/2021 г. на ВРС,
XVII с-в.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6