Р Е Ш Е Н И Е
№ 38 20.05.2020 г.
град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На петнадесети май година
2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Янка Ганчева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 75 по описа за 2020 година
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от
АПК, във връзка с чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на А.М.Х.
ЕГН ********** ***, чрез адв. С.А. ***, съдебен адрес:*** против Решение №
Ц2153-25-1/ 17.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ гр. Търговище, с което е
потвърдено разпореждане № 2140-25-86/ 14.02.2020 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Търговище, с което на основание чл. 15, ал.
4 от НПОС и §1, т. 12 от КСО е отказано отпускането на пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Жалбоподателят сочи, че постановеното
решение е незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Периодът
на отбиване на военната служба следва да бъде зачетен за действителен
осигурителен стаж. Нормата на § 1, ал.
1, т. 12 от ДР на КСО няма обратна сила. Според разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периода на наборна и
мирновременна алтернативна служба.
В с.з. по делото жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, а се представлява от адв. А. ***, който поддържа жалбата и изразява
мотивирано становище за отмяна на процесния адм. акт.
Ответникът по оспорването - директорът на ТП на НОИ - Търговище, редовно призован,
не се явява, не се представлява и не изразява становище.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, разгледана по
същество е основателна поради следното:
От фактическа страна съдът приема за установено, че
жалбоподателят е подал заявление за отпускане на пенсия поради ОСВ (преписката),
като представил набор от документи, според които жалбоподателят е бил на
наборна военна служба в частите на Българската армия от 10.10.1972 до 30.09.1974
г.
На 14.02.2020 г. ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ –
Търговище издал разпореждане № 2140-25-86 (преписката), с което отказал
отпускането на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя Х. поради липсата на
действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО – 15 години.
На 17.03.2020 г. жалбоподателят Х. оспорил пред
директора на ТП на НОИ – Търговище разпореждане № 2140-25-86/ 14.02.2020 г. на
ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище.
На 17.03.2020 г. директорът на ТП на НОИ – Търговище
се произнесъл с решение № Ц2153-25-1 от същата дата (преписката), с което приел
жалбата на жалбоподателя Х. за неоснователна и потвърдил разпореждане №
2140-25-82 (номерът 82, вместо 86 съдът приема за техническа грешка ) от 14.02.2020 г.
На 03.04.2020 г. жалбоподателят оспорил пред АС –
Търговище решение № Ц2153-25-1/ 17.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ –
Търговище.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът приема Решение № Ц2153-25-1/ 17.03.2020 г. на директора
на ТП на НОИ – Търговище, за законосъобразен адм. акт, като издадено от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия, определени в чл. 117, ал. 1,
т. 1 от КСО. Решението е мотивирано и напълно съответства на изискванията за
форма на писмен адм. акт съгласно чл. 59 от АПК. Мотивите са изложени в самия
адм. акт.
Съдът счита, че процесното решение е издадено при нарушение
на материалния закон и при допуснато съществено
нарушение на адм. производствените правила при следните съображения:
Видно от събраните
доказателства се установява, че оспорващият е поискал да се пенсионира при
условията на чл.
68, ал. 3 от КСО, съгласно който в случай, че лицата нямат право на пенсия
по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при
навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15
години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на 67-годишна възраст. За 2019 г. необходимата навършена възраст за
мъжете е 66 години и 4 месеца. Оспорващият има навършени 66 години и 4 месеца
към момента на подаване на заявлението за пенсиониране, с признат от
административния орган 13 години, 8 месеца и 5 дни осигурителен стаж от трета
категория и 2 години, 9 месеца и 8 дни от втора категория (в това число и
наборната военна служба) . Между страните няма спор по фактите, в това число и
за периода, през който оспорващият е отбил редовната си наборна военна служба
във Въоръжените сили. Спорният въпрос е дали времето на наборна военна служба
следва да се зачете като действителен осигурителен стаж по чл.
68, ал. 3 от КСО или не. Административният орган е приел, че периода на
наборна военна служба на оспорващия не следва да се зачита за действителен
осигурителен стаж на основание § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, за което не
е изложил мотиви в оспореното решение като от общия стаж приравнен на трета
категория е извадил наборната военна служба и е приел, че действителния
осигурителен стаж на жалбоподателя е 14 години 4 месеци и 2 дни. При така
приетото от административния орган за оспорващия не са налице 15 години
действителен осигурителен стаж по чл.
68, ал. 3 от КСО.
Съдът намира така приетото от административния
орган за неправилно. Съгласно разпоредбата на § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов
стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите
дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Според чл.
81 изр. 1 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /утвърден с ПМС
№ 3 от 15.01. 1958 г. обн., Изв., бр. 5 от 17.01.1958 г, отменен ДВ бр.21 от
17.03.2000 г./ в редакцията му 1971-1975 г. за трудов стаж от III категория се
зачита времето, прекарано в редовна военна служба. Нормата е императивна и не
позволява ограничения при тълкуването му в ущърб на правоимащите лица, особено
като се има предвид, че в процесния период наборната военна служба в България е
била редовна, действителна, и задължителна за мъжете - чл. 3
и чл.
9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /обн.
Изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от
27.02.1996 г./. Тоест, същата е представлявала обективно и неотстранимо по
волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява
основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен
стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Разумът на закона е
времето на военната служба /при наборната то по правило съвпада с действителната
военна служба/ да се приема за действително отработен осигурителен стаж. По
тази причина периодът на наборна служба винаги е зачитан за трудов стаж при
пенсиониране преди приемането на КСО, а по силата на § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО - за осигурителен стаж по смисъла на кодекса след
неговото приемане.
В конкретния случай оспорващият е отбил
редовната си военна служба, т.е. бил е на действителна военна служба през
периода от 10.10.1972 г. до 20.11.1974 г. Този период е следвало да бъде
зачетен като действителен осигурителен стаж по чл.
68, ал. 3 от КСО на основание § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО във вр. с чл.
81, изр. 1 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.); в
редакцията 1971-1975 г. В случая разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, с която е
дадено легално определение на понятието " действителен стаж" и която
е в сила от 01.01.2015 г., е неприложима. Тя е материално правна и доколкото не
е дадена изрично обратна сила, съгласно разпоредбата на чл. 14
от Закона за нормативните актове, има действие само занапред, но не и за
процесния период и с нея не може един вече признат за пенсиониране действителен
осигурителен стаж, да бъде окачествен като негоден такъв. В този смисъл е и
трайната практика на Върховния административен съд (решение № 15587/ 13.12.2018
г. на ВАС по АД № 13944/ 2017 г., решение № 2553/ 19.10.2017 г. на ВАС по АД№
8645/ 2016 г. решение № 7647/ 16.06.2017г. на ВАС по АД № 4023/ 2017 г. Решение
№9471/ 17.07.2017 г. на ВАС по АД № 7074/ 2016 г., решение № 266/ 08.01.2019 г.
на ВАС по АД № 2856/ 2018 г., решение № 8524/ 06.06.2019 г. на ВАС по АД №
2326/ 2019 г. и др.) Като е приел противното и е потвърдил обжалваното пред
него разпореждане, административният орган е постановил незаконосъобразен
административен акт.
За прецизност следва да се посочи, че нормата
на чл. 9, ал. 7 от КСО, на която се позовава жалбоподателят е в сила от
01.01.2014 г., същата е процесуална и следователно е с действие ex nunc и не намира приложение в настоящия случай.
Предвид изложеното, оспореният
административен акт се явява постановен в нарушение на материалния закон,
поради което същият следва да бъде отменен на основание чл.
172, ал. 2 от АПК. На основание чл.
173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по
тълкуване на закона, дадени с настоящото решение.
С оглед изхода на делото искането на
оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, като своевременно
направено, е основателно и доказано в размер на 500 лв. платен адвокатски
хонорар, съгласно списък на разноските (стр. 22 от делото) и договор за правна
помощ (стр. 9 от делото).
Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО
във вр. с чл. 172 и 173 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № Ц2153-25-1/ 17.03.2020 на директора
на ТП на НОИ – Търговище, с което е отхвърлена жалбата на А.М.Х. ЕГН **********
*** против разпореждане № 2140-25-86/ 14.02.2020
г. като неоснователна.
ИЗПРАЩА ПРЕПИСКАТА
на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ гр. Търговище за
издаване на ново разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст на А.М.Х. ЕГН ********** *** при съобразяване на изводите, направени
в настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ –
гр. Търговище да заплати на А.М.Х. ЕГН ********** *** сумата в размер на 500
лв., съставляващи адв.. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд на
Република България.
Препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: