РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Бургас, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
в присъствието на прокурора В. Ат. Г.
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120105279 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на СЛ. В. К. срещу
Прокуратурата на Република България. Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В законовия срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
Прокуратурата оспорва исковете като неоснователни и се претендира тяхното отхвърляне,
алтернативно се моли да бъде присъдено обезщетение в по-нисък размер от претендирания.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковете и
моли съда да ги уважи, като присъди на страната разноските по делото.
В съдебно заседание прокурор от БРП моли съда да отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изменение на служебно правоотношение № ***/04.04.2014 г. на
директор на Агенция „Митници“, СЛ. В. К. е преназначена на длъжността „***“, с ранг IV
младши. На 01.06.2016 г. срещу подпис й е връчена длъжностна характеристика, от която се
установява, че тя ще изпълнява задълженията си на МП „***“.
С постановление на прокурор при Специализирана прокуратура от 26.11.2015 г. е
образувано досъдебно производство № *** г. по описа на СО-СП, пр. преписка № *** г.
описа на Специализирана прокуратура (за краткост ДП № *** г.), срещу неизвестен
извършител за това, че за времето месец септември – месец ноември 2015 г. на територията
на Република България участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел
– престъпление по чл.321, ал.3, вр. ал.1 и ал.2 от НК.
С определение от 26.10.2016 г. по ЧНД № *** г. по описа на Специализиран
наказателен съд е дадено разрешение на орган на досъдебно производство по ДП № *** г. да
извърши обиск на СЛ. В. К. и да изземе вещи от нея. С определение от 26.10.2016 г. по ЧНД
1
№ *** г. по описа на Специализиран наказателен съд е дадено разрешение на орган на
досъдебно производство по ДП № *** г. да извърши претърсване и изземване в недвижим
имот, находящ се в гр. ***, ползван от СЛ. В. К..
На 01.11.2016 г. К. е на работа нощна смяна в ГПКПП „***“. На 02.11.2016 г. в 06.50
часа й е връчена заповед за задържане на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок от 24
часа. Отведена е в помещение за временно задържане на ОДМВР – ***. На същата дата по
ДП № *** г. за времето от 10.00 часа до 10.15 часа е извършен обиск на К. по реда на НПК,
като е получила препис от определение от 26.10.2016 г. по ЧНД № *** г. по описа на
Специализиран наказателен съд. Иззет е един брой банкнота с номинал 10 лева, като К. дава
обяснение, че банкнотата е нейна. За действието е съставен протокол за обиск и изземване с
разрешение на съдия, който е подписан от ищцата. На същата дата, в 11.10 часа, й е
извършен личен обиск по реда на чл.80, ал.1, т.1 от ЗМВР, като не са намерени и иззети
вещи, имащи отношение към престъпна дейност. В 11.20 часа тя попълва декларация, в
която посочва, че има здравословни проблеми (нервни сривове), предписано й е лечение и
взема медикаменти.
На 02.11.2016 г. по ДП № *** г. е извършено претърсване по реда на НПК в дома на
ищцата, находящ се в гр. ***. В жилището по същото време се намират свидетелят И. П. И.,
с когото ищцата живее на съпружески начала, и дъщеря й от предходен брак Н. Г. на 12
години. И. е запознат срещу подпис с определението от 26.10.2016 г. по ЧНД № *** г. по
описа на Специализиран наказателен съд. Разследващият полицай позволява на свидетеля И.
да заведе детето на страните З. на детска градина, след което И. се връща. В хода на
претърсването не са намерени и не са иззети предмети, книжа или компютърни
информационни системи, които да съдържат данни от значение за разследването. Съставен е
протокол, който е подписан от свидетеля И.. Поемните лица, които присъстват при
претърсването, са съседи на ищцата. Дъщерята на ищцата Н. е стресирана от действията на
разследващите, опитва се да се свърже с майка си по телефона, но не успява. След
приключване на претърсването свидетелят И. дълго време не успява да успокои момичето.
То се затваря в себе си, на 15.11.2016 г. е прегледана от невролог, който констатира
„реакции на тежък стрес“ и й е предписано медикаментозно лечение.
К. е освободена от ареста на 03.11.2016 г. в 06.20 часа. Тя се чува по телефона със
свидетеля С. И. П., нейн колега и приятел, като е разстроена и плаче. На същата дата,
03.11.2016 г., с постановление на следовател в СО при Специализирана прокуратура С.К. е
привлечена като обвиняем по ДП № *** г. за това, че:
В периода от края на месец септември 2015 г. до 01.11.2016 г. в с. ***, Община ***, и
в гр. Бургас, в качеството си на длъжностно лице, а именно *** при митнически пункт ***,
към Териториално Митническо бюро – Бургас при Агенция „Митници“, е участвала в
организирана престъпна група, а именно – структурирано трайно сдружение на три или
повече лица с цел да вършат в страната престъпления по чл.301 и чл.302 от НК, за които е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години с участници: С. Е. П., Е.
С. П., Д. З. Г., П. Р. П., А. К. Д., В. Ж. С., Р. П. Я., Х. М. К., Г. В. Е., Ж. С. Д., М. П. Х.-Д., А.
Д. А., Г. С. Г. и други неустановени към момента лица, като групата е създадена с користна
цел и в нея участват длъжностни лица – престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК;
На неустановена дата през месец октомври 2016 г. на територията на митнически
пункт ***, към Териториално Митническо бюро – Бургас при Агенция „Митници“, в
качеството на длъжностно лице, а именно *** при митнически пункт ***, към Териториално
Митническо бюро – Бургас при Агенция „Митници“, е приела дар – парична сума в размер
на 5 долара от румънския гражданин Ю.Я., който не й се следва, за да не извърши действие
по служба, а именно да насочи Ю.Я. за извършване на щателна митническа проверка,
съобразно нормативната уредба – престъпление по чл.301, ал.1 от НК.
Със същото постановление на К. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция в
размер на 3000 лева“. Обвинението й е предявено в 18.50 часа на 03.11.2016 г. в
присъствието на упълномощен защитник – адвокат М. А.. В 18.55 часа започва разпитът на
обвиняемата К., в присъствието на адв. А.. К. заявява, че не разбира повдигнатото й
2
обвинение, тъй като не са спазени правата й по чл.55 от НПК, а именно да разбере въз
основа на какви доказателства е привлечена като обвиняем. По отношение на второто
обвинение тя твърди, че то не отговаря на истината. К. е силно разстроена и разочарована и
се чувства унизена от ситуацията.
С постановление от 03.11.2016 г. на прокурор при Специализирана прокуратура по
ДП № *** г. на С.К. е наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане
пределите на Република България“.
Новината за задържането на митническите служители от МП „***“ намира отражение
в новинарските емисии на националните телевизии и в електронните медии, но имена на
задържани (или техни инициали) не се споменават.
На 07.11.2016 г. ищцата е прегледана от д-р Ж. Д. (невролог). При снемане на
анамнезата К. съобщава, че преди шест месеца започнал световъртеж за секунда, последвало
усещане за по-често замайване, имала пристъпи на сърцебиене, повишено кръвно налягане,
последвали пристъп на прилошаване, сърцебиене, задушаване, постоянно усещане за
напрежение, олюляване. Тъй като е провеждала лечение, оплакванията намалели, но от 4
дни на фона на емоционален стрес оплакванията се възобновили, добавило се е и нарушение
в съня. Лекарят поставя диагноза „паническо разстройство (епизодична пароксизмална
тревожност). Предписана й е медикаментозна терапия. За периода 07.11.2016 г. – 17.11.2016
г. ищцата е на домашно лечение поради „тревожно разстройство, неуточнено“, като и е
издаден болничен лист.
На 08.11.2016 г. в гр. София К. сключва договор за правна защита и съдействие с
адвокат П. И. И., който да я защитава по ДП № *** г., като му заплаща адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева.
На 09.11.2016 г. адв. И. депозира жалба до Специализиран наказателен съд по
отношение на наложената на К. мярка за неотклонение „парична гаранция“ с искане да бъде
взета друга мярка, алтернативно да бъде намален размера на гаранцията. С определение от
16.11.2016 г. по н.ч.дело № 3151/2016 г. по описа на Специализиран наказателен съд
жалбата е оставена без уважение. Гаранцията е внесена на 24.11.2016 г.
С определение от открито съдебно заседание, проведено на 25.11.2016 г., по н.ч. дело
№ *** г. по описа на Специализиран наказателен съд, на което присъстват ищцата и нейния
адвокат, е оставено без уважение искането на Специализирана прокуратура за отстраняване
от длъжност на С.К. като мярка за процесуална принуда по ДП № *** г. За да присъства на
това заседание, К. е направила разходи в размер на 60 лева (платена сума за гориво).
На 07.02.2017 г. на К. е връчено писмо да се яви на 08.02.2017 г. в Инспекторат в
Агенция „Митници“ за запознаване с материалите по преписка от 13.12.2016 г., в това число
и с докладна записка от 26.01.2017 г., с приложени към нея протоколи от заседанията на
Дисциплинарния съвет на Агенция „Митници“, съдържащи и становище на съвета по
дисциплинарно дело № *** г.
На 08.02.2017 г. директорът на Агенция „Митници“, в качеството на дисциплинарно-
наказващ орган по смисъла на ЗДСл, изслушва обясненията на К. във връзка с образувано
срещу нея дисциплинарно производство, за което е съставен протокол. На К. е даден
еднодневен срок да представи писмени обяснения. Такива тя представя на 09.02.2017 г., в
които посочва, че не е взела подкуп, тъй като на 07.10.2016 г., когато се твърди, че такъв е
даден, тя е била в отпуск. Набляга, че действа презумцията за невинност, т.е. от това, че е
привлечена като обвиняема, не означава, че не е спазвала етичните норми за поведение на
държавния служител.
Със заповед № *** г. на директор на Агенция „Митници“ на К. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, като на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл
служебното й правоотношение на длъжност „*** в Агенция „Митници““, Митница Бургас, с
ранг IV-ти младши, е прекратено без предизвестие, като на основание чл.108, ал.2 от ЗДСл
държавният служител не запазва придобития ранг на държавна служба. Заповедта е връчена
срещу подпис на ищцата на 13.02.2017 г. К. е разстроена и не желае да общува с никой.
3
Подтисната е, като постепенно възобновява контактите си със свидетеля П..
На 04.07.2017 г. е проведен разпит на ищцата в качеството й на обвиняем, в
присъствието на адвокат П. И.. Тя заявява, че разбира обвинението, но няма да дава
обяснения, както и че не желае да бъде призовавана за предявяване на материалите по
делото.
На 21.07.2017 г. ищцата е прегледана от д-р Ж. Д. (невролог), която поставя диагноза
„паническо разстройство (епизодична пароксизмална тревожност)“.
С постановление от 22.12.2107 г. на прокурор от Специализираната прокуратура на
основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК (поради недоказаност на обвинението) е прекратено
наказателното производство по ДП № *** г. срещу няколко от обвиняемите лица, сред които
и СЛ. В. К. за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 и по чл.301, ал.1 от НК.
Със същото постановление са отменени наложената й мярка за неотклонение „парична
гаранция в размер на 3000 лева“ и наложената й мярка за процесуална принуда „забрана за
напускане пределите на Република България“. Препис от постановлението е връчен на К. на
02.01.2018 г.
В резултат на воденето срещу нея досъдебно производство К. променя начина си на
общуване с мъжа, с който живее, с приятели и с роднини – става по-затворена. Налага се да
приема медикаменти. Притеснява се за психическото състояние на дъщеря си Н., тъй като
детето тежко преживява претърсването в дома им.
Към настоящия момент ищцата отново работи в Митница Бургас, но на ново работно
място.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и на свидетелските показания на С. И. П. и И.
П. И..
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В случая, видно от
приетите доказателства, ищцата е привлечена като обвиняема на 03.11.2016 г., а
наказателното производство спрямо нея е прекратено на 22.12.2017 г. поради недоказаност
на обвинението.
При това положение, с посочените действия на държавното обвинение е осъществен
специалният деликт по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – незаконно обвинение в извършване на
престъпление. Това е така, тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу
К. действия са били неоснователни. Без правно значение е дали на определен етап от
производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед
на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени
всички предвидени процесуални правила. Тези обстоятелства не са предвидени от закона
като част от фактическия състав на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Възникването на
отговорността по този текст от закона е поставено в зависимост от крайния резултат, с който
е приключило производството, а в случая същото е прекратено поради липса на
доказателства деянията да са извършени от ищцата.
На следващо място, осъществяването на наказателната репресия спрямо ищцата в
хода на досъдебното производство съставлява съчетание на действия и актове както на
органите на прокуратурата, така и на органите на досъдебното производство – макар тези
органи да имат различна компетентност, актовете им са взаимосвързани и в своята
съвкупност водят до причиняването на вреди – в този смисъл Решение № 29 от 27.03.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 2788/2016 г., III г. о.
4
Безспорно прокуратурата е органът, който повдига и поддържа обвинение за
престъпления от общ характер – чл.46, ал.1 от НПК. Тя няма да носи отговорност за
действия на полицейските органи само, когато те действат в условията на оперативна
самостоятелност и не във връзка с образуваното наказателно производство.
В този смисъл Прокуратурата е надлежен ответник по делото и носи отговорност за
причинени вреди на ищцата, ако те бъдат доказани.
По претендираното обезщетение за имуществени вреди:
Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление, са
имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като
то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство – в този смисъл
Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСГК. Установи се
по делото, че ищцата е заплатила на адв. И. адвокатско възнаграждение в размер на 1500
лева.
Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
наказателното дело (такова възражение е въведено в отговора на исковата молба от
Прокуратурата), в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали
това възнаграждение е прекомерно – в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от
11.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСГК.
Към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, 08.11.2016 г.,
според чл.12 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (за краткост Наредбата) възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие в досъдебното производство е в размерите по чл. 13,
ал. 1, а при извършване на процесуални действия в различни дни - по 100 лв. за всеки ден.
Според чл.13, ал.3 от Наредбата (редакция ДВ, бр.84/2016 г.) за процесуално
представителство, защита и съдействие на подсъдимия, частния тъжител или частния
обвинител по няколко обвинения възнаграждението по ал. 1, предвидено за най-тежкото
обвинение, се увеличава с 1/2. С оглед тежестта на повдигнатите обвинения и на основание
чл.13, ал.1, т.4 и ал.3 от Наредбата (редакция ДВ, бр.84/2016 г.) възнаграждението за
процесуално представителство, защита и съдействие в досъдебното производство е в размер
на 1200 лева. Следва да се посочи обаче, че защитникът е депозирал жалба против
наложената на К. мярка за неотклонение „парична гаранция“, взел е участие в
производството пред Специализиран наказателен съд във връзка с искането на
прокуратурата за отстраняването й от длъжност, присъствал е при разпита й като обвиняем
на 04.07.2017 г., като последните две действия са проведени в различни дни, поради което
му се дължат допълнително по 100 лева за всеки ден на основание чл.12 от Наредбата.
Ето защо, уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение от 1500 лева не
надвишава разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение и е справедливо,
поради което следва да се присъди като имуществена вреда в неговата цялост.
Установи си, че ищцата е направила транспортни разходи в размер на 60 лева за
пътуването си от гр. Бургас до гр. София за явяването й на 25.11.2016 г. в съдебно заседание
пред Специализиран наказателен съд (фискален бон от 24.11.2016 г. за заредено гориво). Тя
обаче претендира по-ниска сума, а именно 54 лева, каквато е равностойността на автобусен
билет по маршрута Бургас – София – Бургас. Ето защо сумата от 54 лева също следва да
бъде присъдена.
Предвид изложеното искът за обезщетение за имуществени вреди в размер от 1554
лева се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба на 23.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
По претендираното обезщетение за неимуществени вреди:
Негативните последици върху личността и психиката на обвинено в извършване на
престъпление лице се подразбират и от естеството на упражнената спрямо ищцата
5
наказателна репресия. В случая за процесния период – от привличането й към наказателна
отговорност до прекратяване на наказателното производство спрямо нея, К. е имала
неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на
репариране от държавата.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е
нормално такива вреди да са търпени (Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
273/2009 г., III г. о.). При наличие на едно прекратено спрямо ищцата наказателно
производство, без съмнение за нея са произтекли неимуществени вреди, чийто размер
следва да се определи от съда по справедливост.
Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което то не е
извършило, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер и
подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент, както е
посочено в Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009 г., IIІ г.о. В този
смисъл е и например решение от 02.02.2006 г. на Европейския съд по правата на човека,
Първо отделение, по делото Й. срещу България, образувано по жалба № 41211/98 г., в което
е посочено, че да се изискват отделни доказателства за неимуществените вреди, претърпени
от жалбоподателя, изглежда необосновано формалистичен и позволяващ голям брой искове,
подобни на този на жалбоподателя, където фактите не могат да бъдат обективно, външно
доказани, да бъдат отхвърляни като неоснователни.
С оглед на горното искът е доказан по основание: К. е търпяла във връзка с
образуваното срещу нея наказателно производство негативни емоции, чувство на стрес,
притеснение.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, приложим на основание пар. 1 от ЗР към ЗОДОВ,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като от
значение при искове по чл. 2 ЗОДОВ са личността на увредения, включително данните за
предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението,
за което е повдигнато обвинението (дали то е за едно или за няколко отделни престъпления),
дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден,
продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда;
отражение върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност;
причиняване на здравословни увреждания.
Установява се, че ищцата не е осъждана както към момента на привличането й като
обвиняема, така и към настоящия момент. Повдигнато й е обвинение за две престъпления,
които са тежки умишлени по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Спрямо нея е взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000 лева, която е внесена, т.е. за периода на
наказателното производство ищцата е лишена от тези средства за задоволяване на свои и на
семейството й нужди. Взета е спрямо К. и мярка за процесуална принуда „забрана за
напускане пределите на Република България“, т.е. ограничена е свободата й на
придвижване. В резултат на осъщественото претърсване и изземване в дома й е засегната
психиката на детето й, което от своя страна води до тревоги за самата ищца. В този смисъл
неоснователно е възражението на прокуратурата, че К. търси „обезвреда на други лица“. Тя
претендира обезщетение за свои лични негативни преживявания (притеснения) от факта, че
в резултат на действия на прокуратурата във връзка с незаконно обвинение спрямо нея е
накърнено психическото здраве на дъщеря й и се налага да полага усилия и средства за
възстановяването му.
Ищцата е разпитвана два пъти в качеството на обвиняем (в рамките на 8 месеца), като
взема участие в производство, свързано с искане на прокуратурата за отстраняването й от
длъжност, което безспорно създава негативни изживявания у нея.
Образуваното наказателно производство се отразява негативно на ищцата и в
професионален план, на авторитета и служебната й репутация. В решение № 267/26.06.2014
г. по гр. д. № 820/2012 г. на ВКС, ІV г.о., се изтъква, че при определени професии (полицаи,
6
военни, магистрати, митнически служители и пр.), очакванията и изискванията на
обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени и
неоснователното обвинение срещу лица, упражняващи подобни професии, има по-силно
негативно отражение върху неимуществената им сфера. Установи се, че в резултат на
повдигнатото обвинение правата й на работа в митническата система са спрени, отнет й е
митническият печат и е преместена в отдел „***“, където „просто подреждаше папки“ по
думи и на двамата свидетели.
Съдът обаче намира, че прекратяването на служебното й правоотношение не е пряка
и непосредствена последица от повдигнатото обвинение, защото уволнението на К. не е
обусловено от акт на прокуратурата, а е инициирано от Агенция „Митници“. „Неправилната
преценка“ за извършени нарушения на разпоредбите на Кодекс за поведение на
митническия служител, респективно Кодекс за поведение на служителите от държавната
администрация, е направена от директора на Агенция „Митници“, а не от прокурор.
Следователно за воденето на дисциплинарното производство и за налагането на
дисциплинарно наказание не може са се ангажира отговорността на Прокуратурата, тъй като
същото е единствено от компетентността и преценката на дисциплинарно наказващия орган.
Наказателното производство спрямо К. продължава малко повече от година и един
месец.
Към момента на повдигане на обвинението ищцата е на 39 г., т.е. в трудоспособна и
социално активна възраст. Вярно е, че името на К. не се споменава в медиите при
отразяване на новината за задържане на митнически служители от МП „***“, но поемните
лица, които са присъствали на претърсването и изземването в дома й, са нейни съседи, т.е.
създадени са условия ищцата да бъде възприемана в негативна светлина сред живущите в
блока й.
Вярно е, че ищцата се оплаква от световъртеж и от усещане за напрежение и преди
повдигане на обвинението, но след това тези оплаквания зачестяват и се обострят (в първите
шест месеца има чести паник-атаки), което налага прием на медикаменти. Поставена й е
диагноза „паническо разстройство“ от невролог през 2017 г.
Следва да се отбележи, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе
си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по
себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното.
Предвид изложеното съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 8000 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а над него до
пълния претендиран такъв – отхвърлен като неоснователен. Обезщетението следва да се
присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
По отношение на претенцията за лихва върху обезщетенията:
Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС при
незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква
от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. В
практиката си ВКС приема, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат в сила
(така решение № 197 от 17.05.11 г. по гр. д. № 1211/10 г., на ВКС, ІІІ г. о.).
Според чл. 243, ал. 9 от НПК, в редакцията ДВ, бр.71/2013 г., постановлението за
прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или
от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може
служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура. Отмяната може да
се извърши в срок до две години, когато производството е образувано за тежко
престъпление, и в срок до една година - в останалите случаи, от издаването на
постановлението за прекратяване на наказателното производство. В изключителни случаи
главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване на наказателното
7
производство и след изтичането на този срок.
Налага се изводът, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното
производство не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица, защото
може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалван пред съд.
Следователно, разрешението на дадения въпрос в цитираното решение на ВКС по гр.
д. № 1211/10 г., ІІІ г. о. продължава да е валидно, предвид възможността главният прокурор
да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след
изтичането на предвидените срокове (решение № 184 от 26.05.2015 г. по гр. д. № 7127/2014
г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 191 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 6686/2014 г. на ВКС, ІV г.о.).
От значение за преценката е дали постановлението за прекратяване е съобщено на
лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Ако това е така, то по
отношение на него фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е завършен.
В настоящия случай, по делото липсват твърдения и не са представени доказателства,
постановлението да е обжалвано пред съд от ищцата. В този случай и при липса на
твърдения и доказателства този акт на Специализираната прокуратура да е отменен от
прокурор от по-горна прокуратура, следва да се приеме, че постановлението за прекратяване
на наказателното производство спрямо ищцата се е стабилизирало на датата на
постановяването му – 22.12.2017 г. и за нея се е породило правото да получи обезщетение за
вредите, претърпени от незаконно повдигнатото й обвинение в извършване на
престъпление, признато като такова с прекратяването на наказателното производство.
От този момент следва да се приеме, че ответникът е и в забава /аргумент от т. 4 от
ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС и Решение № 353 от
06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г., г. к., ІV г.о./ и е възникнало вземането за лихва.
Лихвата е компенсаторна, като по делото е надлежно въведено от прокуратурата
възражение за погасяване по давност на част от претенцията за лихва.
Искането за присъждане на лихва за периода 27.09.2017 г. – 21.12.2017 г. следва да
бъде отхвърлено, тъй като за този период прокуратурата не е в забава.
Съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД давността за погасяване на вземането за лихви е
тригодишна. Няма основание да се приеме, че по отношение на вземането за лихва върху
обезщетението за вреди по ЗОДОВ е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД,
която касае главницата. С подаване на исковата молба на 23.07.2021 г. давността се прекъсва
(чл.116, б. „б“ от ЗЗД). В този смисъл, погасено по давност следва да бъде вземането за
лихва преди 23.07.2018 г.
Според чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (за краткост Закона) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Според пар.13 от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето (ДВ, бр.44/2020 г. в сила от
14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен
вестник", т.е. след 21.05.2020 г. Следователно давностният срок е спрял да тече в периода
13.03.2020 г. – 21.05.2020 г., т.е. за 70 дни. Тези дни следва да се съобразят при искането за
присъждане на лихва, т.е. погасено по давност ще бъде вземането за лихва само за период
преди 13.05.2018 г.
В този смисъл, лихва върху обезщетението за имуществени и неимуществени вреди
следва да бъде присъдена за периода от 13.05.2018 г. до 22.07.2021 г., която върху
обезщетението за имуществени вреди е в размер на 503,76 лева, а върху обезщетението за
неимуществени вреди – в размер на 2593,34 лева. За тези суми акцесорните искове се явяват
основателни и следва да бъдат уважени, а отхвърлени за разликата до първоначално
претендираните суми от 602,18 лева, респективно 3875 лева, както и за периода на
8
присъждане на лихвата от 27.09.2017 г. до 12.05.2018 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, но няма данни
Прокуратурата да е направила такива, поради което и суми за разноски не следва да й се
присъждат.
Според определение № IV-702/12.04.2019 г. по ч. гр. дело № 351/2019 г. по описа на
БОС разпоредбата на чл.9а, ал.1 от ЗОДОВ следва да се тълкува в смисъл, че проста такса се
дължи за делата, образувани по реда на ЗОДОВ, т.е. за исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД, които
се разглеждат в рамките на производството по ЗОДОВ, не следва да се събира
пропорционална такса по чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК. На това основание ищцата не е внесла пропорционална такса за
исковете за лихва, а проста такса. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Следователно, независимо от
уважената част от иска, ответникът следва да възстанови заплатената от ищцата държавна
такса, която е в размер на 40 лева.
Ищцата има право да получи платеното адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от исковете на основание чл. 10, ал. 3, пр. последно ЗОДОВ. С оглед
своевременно направеното възражение от ответната страна за прекомерност на адвокатския
хонорар, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да се произнесе по този въпрос. С
оглед материалния интерес по делото, минималният размер на адвокатското възнаграждение
е 1011 лева – аргумент от чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата. Ищцата е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, което не е прекомерно и следва да бъде взето предвид
в неговата цялост при преценка каква сума за разноски се дължи на страната. С оглед изхода
на делото, на К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 473,49 лева.
Платените такси за получаване на преписи от документи по делото не представляват
разноски по водене на делото, поради което същите не подлежат на присъждане по реда на
чл. 78 ГПК (Решение № 71/11.05.2009 г., по гр. д. № 4081/2007 г., на I г.о.). Ето защо на
ищцата не се дължи сумата от 7,50 лева такса за фотокопиране на документи.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София,
бул. Витоша 2, да заплати на СЛ. В. К., ЕГН – **********, сумата от 8000 (осем хиляди)
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно
обвинение по досъдебно производство № *** г. по описа на СО-СП, пр. преписка № *** г.
описа на Специализирана прокуратура, прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК с
постановление на прокурор от Специализирана прокуратура от 22.12.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 23.07.2021 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 8000 лева до
пълния претендиран размер от 10 000 (десет хиляди) лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София,
бул. Витоша 2, да заплати на СЛ. В. К., ЕГН – **********, сумата от 2593,34 лева (две
хиляди петстотин деветдесет и три лева и тридесет и четири стотинки), представляваща
компенсаторна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода
13.05.2018 г. до 22.07.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до пълния
претендиран размер от 3875 лева и за периода на присъждане на лихва 27.09.2017 г. –
12.05.2018 г.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София,
бул. Витоша 2, да заплати на СЛ. В. К., ЕГН – **********, сумата от 1554 (хиляда
9
петстотин петдесет и четири) лева, представляваща имуществени вреди от незаконно
обвинение по досъдебно производство № *** г. по описа на СО-СП, пр. преписка № *** г.
описа на Специализирана прокуратура, прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК с
постановление на прокурор от Специализирана прокуратура от 22.12.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 23.07.2021 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София,
бул. Витоша 2, да заплати на СЛ. В. К., ЕГН – **********, сумата от 503,76 лева (петстотин
и три лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща компенсаторна лихва върху
присъденото обезщетение за имуществени вреди за периода 13.05.2018 г. до 22.07.2021 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до пълния претендиран размер от 602,18 лева
и за периода на присъждане на лихва 27.09.2017 г. – 12.05.2018 г.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София,
бул. Витоша 2, да заплати на СЛ. В. К., ЕГН – **********, сумата от 513,49 лева (петстотин
и тринадесет лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: ____(П)__________
Вярно с оригинала! ММ
10