Р Е Ш Е Н И Е
№ 284/22.07.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
При участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и
секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от съдия С.Сандева к.адм.д. № 205/2022
год. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на РДНСК – Добрич срещу решение № 260000 от 18.02.2022 г.,
постановено по н.а.х.д. № 170/2021 г.
по описа на Районен съд – Балчик, с което е отменено наказателно постановление
№ Д-6/13.07.2020 г. на началника на РДНСК – Добрич, с което на А.Д.Д. в
качеството й на длъжностно лице – главен архитект на община Балчик, на
основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие
със събрания доказателствен материал. Оспорват се изводите на районния съд за
допуснати нарушения на чл. 18 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Твърди се, че в
АУАН и НП ясно е индивидуализирана формата на нарушението по чл. 232, ал. 1, т.
2 от ЗУТ – издаване на строителни книжа в нарушение на ЗУТ, като са посочени и
конкретните нарушени норми и правила. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго по същество, с което да се потвърди наказателното
постановление. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на другата страна.
Ответникът по
касационната жалба, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска
решението на БРС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по
делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за основателност на
касационната жалба. Счита, че в случая е осъществен състав на административно
нарушение, поради което решението на районния съд е неправилно и следва да бъде
отменено.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Балчишкия
районен съд се е развило по жалба на А.Д.Д. против НП № Д-6/13.07.2020 г.
на началника на РДНСК – Добрич, с което на жалбоподателката в качеството й на
длъжностно лице на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Обвинението от фактическа страна
се основава на това, че Д. ***, на 30.01.2020 г., в сградата на община Балчик,
е издала разрешение за строеж № 5 от 30.01.2020 г. за „Обслужващи търговски обекти
– първи етап от застрояване на параклис с обществено обслужване със ЗП – 165,
45 кв.м. и РЗП – 165, 45 кв.м.“, находящ се в УПИ VIII, кв. 316 по плана на гр. Балчик, с
възложител Костадин Александров Д., в нарушение на задължителните условия на ЗУТ,
актовете по неговото прилагане и на правилата и нормите на застрояване.
Балчишкият районен
съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения, че при
издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според
съда административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл. 18 от ЗАНН, тъй
като за посочените в него нарушения е наложено едно наказание глоба.
Съдът е приел, че е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, тъй като от начина на описание на нарушението не става ясно за
кое от всичките деяния е наложена глобата. В заключителната част на НП
нарушението е посочено по следния начин “…е нарушила чл. 20, ал. 2, чл.
114, ал. 1, т. 3, чл. 142, ал. 5, т. 4, чл. 145, ал. 2 и чл. 152, ал. 2 от ЗУТ
и е осъществила състава на чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ“. От словесното описание
не става ясно дали нарушението е по чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ или
нарушенията са няколко. В мотивите към решението е посочено, че нормата
на чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ е санкционна и съдържа в себе
си няколко хипотези – съгласува, одобрява или издава
строителни книжа. В санкционната част не е описано коя хипотеза на правната
норма е осъществена, което създава объркване за кое от трите изпълнителни
деяния лицето е санкционирано. Прието е, че волята на наказващия орган не би
могла да се тълкува или извлича от документите по преписката, а следва да се
съдържа в АУАН и НП, което е гаранция за правото на защита на нарушителя. В
НП не е конкретизирано дали пропуските по издаденото разрешение за
строеж са субсумирани в едно нарушение, за което е наложена една глоба,
или нарушенията са толкова, колкото са описани в
обстоятелствената част. Въз основа на това районният съд е стигнал
до извода, че НП подлежи на отмяна на процесуално основание.
Настоящият касационен
състав не споделя изводите на районния съд за допуснати нарушения на чл. 18 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото в АУАН и НП се съдържа ясно
описание на изпълнителното деяние, за което е санкционирано лицето - издаване
на разрешение за строеж в нарушение на конкретни норми от ЗУТ и действащия ПУП
- ПРЗ. Независимо от това обжалваното решение е правилно като краен правен
резултат по следните съображения:
От приложеното във въззивното
производство решение за оттегляне от 17.02.2020 г. е видно, че разрешението за
строеж, предмет на процесното НП, е оттеглено от главния архитект по реда и в
срока по чл. 91, ал. 1 от АПК след подадена жалба до съда. Правото на отзив е
законова възможност на административния орган като издател на обжалвания акт
сам да го оттегли, отмени или измени при наличие на предвидените за това
предпоставки. Разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от АПК е приложима и в производствата
по издаване на разрешение за строеж, доколкото след отмяната на чл. 214а от ЗУТ
не са налице специални норми, които да дерогират общия ред, в какъвто смисъл е
и актуалната съдебна практика на ВАС – решения по адм. дела №№ 6446/2019 г.,
7699/2018 г., 7675/2021 г., 1022/2022 г., 819/2020 г., 9397/2019 г., 12595/2019
г. и др. В случая решението за оттегляне не е обжалвано в законоустановения 14
– дневен срок, поради което е влязло в законна сила. Оттеглянето има обратна
сила към момента, в който е направено обективираното чрез административния акт
волеизявление, т.е. по волята на издателя първоначалното разрешение за строеж
вече не съществува в правната действителност. По този начин административният
орган е осъществил самоконтрол върху собствените си действия, преразглеждайки
решението си. Следователно към посочената в АУАН и НП дата липсва съставомерно
деяние по смисъла на чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, което да бъде основание за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното длъжностно
лице. Това обуславя незаконосъобразност на НП и има за последица неговата
отмяна.
Като е стигнал до същите правни
изводи, макар и по други съображения, районният съд е постановил един правилен
и законосъобразен акт като краен правен резултат, който следва да бъде оставен
в сила.
С оглед на изхода от спора и на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ответникът по касационната жалба има право на
разноски по делото. Основателно е възражението на процесуалния представител на
касатора за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и на
основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН разноските за адвокатски хонорар следва да
бъдат намалени до минималноустановения размер от 300 лева съгласно чл. 18, ал.
2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260000 от 18.02.2022 г.,
постановено по н.а.х.д. № 170/2021 г.
по описа на Районен съд – Балчик.
ОСЪЖДА РДНСК – Добрич
да заплати в полза на А.Д.Д.,***, пл. „21 септември“ № 6, сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: