Решение по дело №205/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 284
Дата: 22 юли 2022 г. (в сила от 22 юли 2022 г.)
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20227100700205
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 284/22.07.2022 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                               НЕЛИ КАМЕНСКА

 

           При участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от съдия С.Сандева к.адм.д. № 205/2022 год. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на РДНСК – Добрич срещу решение № 260000 от 18.02.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 170/2021 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е отменено наказателно постановление № Д-6/13.07.2020 г. на началника на РДНСК – Добрич, с което на А.Д.Д. в качеството й на длъжностно лице – главен архитект на община Балчик, на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ е наложено административно наказание глоба“ в размер на 1000 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събрания доказателствен материал. Оспорват се изводите на районния съд за допуснати нарушения на чл. 18 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Твърди се, че в АУАН и НП ясно е индивидуализирана формата на нарушението по чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ – издаване на строителни книжа в нарушение на ЗУТ, като са посочени и конкретните нарушени норми и правила. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди наказателното постановление. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

           Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска решението на БРС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото.   

           Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че в случая е осъществен състав на административно нарушение, поради което решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено. 

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:   

Производството пред Балчишкия районен съд се е развило по жалба на А.Д.Д. против НП № Д-6/13.07.2020 г. на началника на РДНСК – Добрич, с което на жалбоподателката в качеството й на длъжностно лице на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ е наложено административно наказание глоба“ в размер на 1000 лева. Обвинението от фактическа страна се основава на това, че Д. ***, на 30.01.2020 г., в сградата на община Балчик, е издала разрешение за строеж № 5 от 30.01.2020 г. за „Обслужващи търговски обекти – първи етап от застрояване на параклис с обществено обслужване със ЗП – 165, 45 кв.м. и РЗП – 165, 45 кв.м.“, находящ се в УПИ VIII, кв. 316 по плана на гр. Балчик, с възложител Костадин Александров Д., в нарушение на задължителните условия на ЗУТ, актовете по неговото прилагане и на правилата и нормите на застрояване.

Балчишкият районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според съда административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл. 18 от ЗАНН, тъй като за посочените в него  нарушения е наложено едно наказание глоба. Съдът е приел, че е налице  нарушение и на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като от начина на описание на нарушението не става ясно за кое от всичките деяния е наложена глобата. В заключителната част на НП нарушението е посочено по следния  начин “…е нарушила чл. 20, ал. 2, чл. 114, ал. 1, т. 3, чл. 142, ал. 5, т. 4, чл. 145, ал. 2 и чл. 152, ал. 2 от ЗУТ и е осъществила състава на чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ“. От словесното описание не става ясно дали нарушението е по чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ или нарушенията  са няколко. В мотивите към решението е посочено, че нормата на чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ е санкционна  и съдържа в себе си  няколко  хипотези – съгласува, одобрява или издава строителни книжа. В санкционната част не е описано коя хипотеза на правната норма е осъществена, което създава объркване за кое от трите изпълнителни деяния лицето е санкционирано. Прието е, че волята на наказващия орган не би могла да се тълкува или извлича от документите по преписката, а следва да се съдържа в АУАН и НП, което е гаранция за правото на защита на нарушителя. В НП не е конкретизирано дали пропуските  по издаденото разрешение за строеж са субсумирани в едно нарушение, за което е наложена една глоба, или нарушенията са  толкова, колкото са описани в обстоятелствената  част. Въз основа на това районният съд е стигнал до извода, че НП подлежи на отмяна  на процесуално основание.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на районния съд за допуснати нарушения на чл. 18 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото в АУАН и НП се съдържа ясно описание на изпълнителното деяние, за което е санкционирано лицето - издаване на разрешение за строеж в нарушение на конкретни норми от ЗУТ и действащия ПУП - ПРЗ. Независимо от това обжалваното решение е правилно като краен правен резултат по следните съображения:      

От приложеното във въззивното производство решение за оттегляне от 17.02.2020 г. е видно, че разрешението за строеж, предмет на процесното НП, е оттеглено от главния архитект по реда и в срока по чл. 91, ал. 1 от АПК след подадена жалба до съда. Правото на отзив е законова възможност на административния орган като издател на обжалвания акт сам да го оттегли, отмени или измени при наличие на предвидените за това предпоставки. Разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от АПК е приложима и в производствата по издаване на разрешение за строеж, доколкото след отмяната на чл. 214а от ЗУТ не са налице специални норми, които да дерогират общия ред, в какъвто смисъл е и актуалната съдебна практика на ВАС – решения по адм. дела №№ 6446/2019 г., 7699/2018 г., 7675/2021 г., 1022/2022 г., 819/2020 г., 9397/2019 г., 12595/2019 г. и др. В случая решението за оттегляне не е обжалвано в законоустановения 14 – дневен срок, поради което е влязло в законна сила. Оттеглянето има обратна сила към момента, в който е направено обективираното чрез административния акт волеизявление, т.е. по волята на издателя първоначалното разрешение за строеж вече не съществува в правната действителност. По този начин административният орган е осъществил самоконтрол върху собствените си действия, преразглеждайки решението си. Следователно към посочената в АУАН и НП дата липсва съставомерно деяние по смисъла на чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, което да бъде основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното длъжностно лице. Това обуславя незаконосъобразност на НП и има за последица неговата отмяна.         

Като е стигнал до същите правни изводи, макар и по други съображения, районният съд е постановил един правилен и законосъобразен акт като краен правен резултат, който следва да бъде оставен в сила.        

С оглед на изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ответникът по касационната жалба има право на разноски по делото. Основателно е възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН разноските за адвокатски хонорар следва да бъдат намалени до минималноустановения размер от 300 лева съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

 

                                           Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260000 от 18.02.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 170/2021 г. по описа на Районен съд – Балчик.

ОСЪЖДА РДНСК – Добрич да заплати в полза на А.Д.Д.,***, пл. „21 септември“ № 6, сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски за касационната инстанция.  

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: