Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 11.10.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XХХІV състав, в публично съдебно заседание,
проведено на дванадесети септември през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря С.Г., като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 4219 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба ищецът „А.з.с.н.в.”
ЕАД твърди, че на 17.02.2014 год. Г.И.И. е сключил
договор за паричен заем № 5078933 с „Вива кредит”
ООД, което дружество се е задължило да предаде в собственост на И. заемна сума
в размер на 600 лева. Това свое задължение се твърди дружеството да е изпълнило
в деня на сключване на договора, като ответникът е удостоверил с подписа си
получаването на заемната сума. От своя страна ответникът се е задължил да върне
на заемодателя предоставената му в заем сума, ведно с договорна лихва в размер
на 509.36 лева, на 14 равни двуседмични погасителни вноски всяка в размер на
79.24 лева. Излага, че страните в договора са уговорили, че при забава на
плащане на погасителните вноски, заемателят ще дължи
суми за направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на
писмени покани и електронни съобщения на просрочени вземания, както следва: при
забава с повече от 3 календарни дни на която и да е погасителна вноска, на
четвъртия ден забава заемателят дължи заплащане на
сума от 12.50 лева; при забава в плащането на която и да е погасителна вноска с
повече от 10 календарни дни, на единадесетия ден забава заемателят
дължи заплащане на 12.50 лева, като максималния размер на разходите, които се
начисляват за една забавена погасителна вноска е 25 лева, а максималния размер
на разходите, които се начисляват по т. 1 и 2 не може да надхвърля 100 лева;
при забава с повече от 57 календарни дни за плащане на която и да е погасителна
вноски, на 58 ден забава, заемателят дължи еднократно
заплащане на 100 лева, представляващи направените разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице /служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането/. Твърди се, че
ответникът е заплатил сума по договора за заем в размер на 1018.68 лева, с
която са погасени на основание чл. 76, ал. 4 ЗЗД задължение за начислените
такси разходи в размер на 200 лева, договорна лихва в размер на 470.45 лева и
главница в размер на 348.23 лева, при което Георгиев е останал да дължи
главница в размер на 251.77 лева и договорна лихва в размер на 38.91 лева.
Твърди се, че на 01.04.2015 год. между ищеца и „Вива
кредит” ООД е подписано приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 год., с което вземането по
сключения договор за заем № 5078933 е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.” ООД. За
продажбата се излага ответникът да е уведомен с уведомително писмо, получено
лично от И.. Тъй като последният е заплатил горните суми, ищецът е ищецът
депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение срещу И. за сумата от 251.77 лева, представляваща
незаплатена главница по договора за заем, 38.91 лева - договорна лихва за
периода от 21.07.2014 год. до 01.09.2014 год., 21.91 лева – лихва за забава,
начислена за периода от 22.07.2014 год. до датата на подаване на заявлението в
съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното погасяване на задължението. В
законоустановения срок длъжникът Г.И.И. е възразил, поради което за ищецът се е породил правният
интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо ответника дължимостта горната сума. Претендира и присъждане на
направените в хода на настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната
страна Г.И.И., чрез процесуалния си представител, депозира отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва истинността на договора за
паричен заем, като счита клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора за нищожна.
Оспорва и получаването на сумата от 600 лева.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед № 546/03.02.2016
год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, ХVІІІ състав по
ч.гр.д. № 1047/2016 год., е осъдил Г.И. Георгиев да заплати н. „А.з.с.н.в.” АД
сумата от 251.77 лева, представляваща незаплатена главница по договор за
паричен заем № 5078933 от 17.02.2014 год., сключен с „Вива
кредит” ООД, като задължението е прехвърлено на заявителя „А.з.с.н.в.” ООД
/правоприемник на което е ищцовото дружество/ на 01.04.2015
год. приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 22.01.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 01.02.2016 год. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 38.91 лева – договорна лихва, начислена за
периода от 21.07.2014 год. до 01.09.2014 год., сумата от 21.91 лева – лихва за
забава за периода 22.07.2014 год. до 01.02.2016 год. В срока по чл. 414 ГПК,
длъжникът Г.И. Георгиев е възразил срещу издадената заповед за изпълнение.
Видно от
представения по делото оригинал на договор за предоставяне на паричен заем „Vivacredit” №
5078933/17.02.2014 год. /л. 65-66/ е, че на ответника е предоставен от страна
на „Вива кредит” ЕООД кредит в размер на 600 лева. От
своя страна ответникът се е задължил да върне заетата му сума на 78 броя двуседмични
погасителни вноски, всяка в размер на 79.24 лева, като общата дължима стойност
на плащанията са в размер на 1109.36 лева, включващ и годишен лихвен процент и
такъв на разходите. Договорът е двустранно подписан, като в текста на чл. 3,
ал. 2 е посочено, че с подписване на договора, заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя сума, като договорът има сила на
разписка. Уговорено в чл. 5, ал. 2 от договора е, че при забава на плащането на
погасителна вноска по договора за предоставяне на паричен заем за суми равни на
или над 200 лева, със срок на погасяване от 6 до 36 седмици, заемателят дължи на заемодателя суми, представляващи
направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени
покани и електронни съобщения за събиране на паричните вземания: т. 1 при
забава с повече от 3 календарни дни за плащане на която и да е погасителна
вноска, на четвъртия ден забава, заемателят дължи на
заемодателя заплащане на 12.50 лева; т. 2 при забава с повече от 10 календарни
дни за плащане на която и да е погасителна вноска, на единадесетия ден забава, заемателят дължи на заемодателя заплащането на 12.50 лев.
Предвидено в т. 3 на чл. 5 от договора е, че максималният размер на разходите,
които се начисляват за една забавена погасителна вноска е 25 лева, а
максималният такъв, който се начислява по т. 1 и 2 не може да надхвърля 100
лева. В т. 4 на чл. 5 от договора е уговорено при забава с повече от 57
календарни дни за плащане на която и да е погасителна вноска на 58 ден забава, заемателят да дължи еднократна заплащане на сумата от 100
лева, представляваща направени разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането.
Видно е, от
представения договор за прехвърляне на вземания от 22.01.2013 год., че „Вива кредит” ООД прехвърля н. „А.з.с.н.в.” ООД вземанията,
произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в приложение № 1 срещу
определена покупна цена. Представено е и приложение № 1, в което под № 334 са
посочени трите имена на ответника, дата на сключване на договора, общото
задължение по него и остатъка на дължимата сума към датата на продажбата –
290.68 лева.
С уведомително
писмо от 15.04.2015 год. „Вива кредит” ООД е
уведомило ответника за прехвърлено негово задължение /л. 24-25/. Уведомлението
е получено лично от И. на 21.04.2015 год. /л. 26/.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено. От него се установява, че по договора за
паричен заем са извършени 7 плащания, последното от които на 08.08.2014 год. в
общ размер на 1018.68 лева. С тях са погасени главница в размер на 348.23 лева,
договорна лихва в размер на 470.45 лева и допълнителни разходи в размер на 200
лева, от които 100 лева за събиране на просрочени вземания и 100 лева разходи
за ангажиране дейността на служител по осъществяване и администриране дейността
по събиране на вземането. Незаплатената главница по договора е в размер на
251.77 лева, а договорната лихва в размер на 38.91 лева. Лихвата за забава
изчислена за периода от датата на цесията – 01.04.2016 год. до 01.01.2016 год.
е в размер 21.91 лева.
Предвид
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява
от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 1047/2016 год., по описа на ВРС, ХVІІІ
състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
претендираните суми, срещу която от длъжника Г.И.И. в срок е подадено възражение. Искът е предявен в
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок,
което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за
ищеца.
Предмет на установителния
иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между цесионера и ответника по
договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по
силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с
ответника, че цесията е съобщена на ответника.
От неоспорените от ответната страна
писмени доказателства, се установява, че между „Вива
кредит” ЕООД, в качеството му на цедент и „А.з.с.н.в.”
АД, в качеството му на цесионер е сключен валиден
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ - приложение № 1 от
01.04.2015 год. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 22.01.2013 год., с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника в общ размер на 290.68 лева по договор
за паричен заем от 17.02.2014 год. За извършеното цедиране
длъжникът е надлежно уведомен на 21.04.2015 год.
Установи се и че цедираното
вземане произтича от сключен между ответника и „Вива
кредит” ЕООД договор за предоставяне на паричен заем, по силата на който
заемодателят е предоставил на заемополучателя сума в
размер на 600 лева. С оглед удостовереният от ответника факт – че с подписване
на договора удостоверява, че е получил сумата и при липса на надлежно оспорва
на подписа на документа /общото оспорване истинността на договора не може да се
приема, че е надлежно такова, доколкото истинността е родово понятие и включва
автентичност и вярност/, съдът намира, че следва да бъде зачетена формалната доказателствена сила на договора относно съдържащото се в
него признание за получаване на заемната сума от 600 лева. Клаузата на чл. 3
ал. 2 от договора на следващо място се преценява от съда като валидна, като в тази
връзка съдът не споделя бланкетното възражение за
нищожност на същата.
Така получената сума е следвало да
бъде върната до 01.09.2014 год., ведно с възнаградителна
лихва в размер на 501.36 лева, съобразно уговореното в договора и който срок
безспорно е изтекъл към настоящия момент. При това положение, в тежест на
ответника е да установи плащане на получената в заем сума, ведно с уговорената договорна
лихва. Същият не твърди плащане по договора за предоставяне на паричен заем и
не представя доказателства за погасяване на дълга извън установените от вещото
лица плащания. При това положение съдът намира, че ищецът има вземане от
ответника за сумата от 251.77 лева, представляваща непогасена главница по
договора за паричен заем и 38.91 лева – договорна лихва, начислена за периода
от 21.07.2014 год. до 01.09.2014 год., поради което и предявения иск като
основателен следва да бъде уважен, ведно с присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 01.02.2016 год. до окончателното изплащане на дълга.
С
оглед формирания по-горе извод за съществуване на вземането за главница в
размер на 251.77 лева, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответникът дължи
обезщетение за вредите от забава в плащането от датата на забавата – деня
следващ съответните падежи на непогасените седмични вноски. В случая ищецът
претендира обезщетение за забава от 22.07.2014 год. Към тази датата, съобразно
заключението на вещото лице ответникът е дължал главницата по вноската с падеж
07.07.2014 год. в размер на 50.34 лева и тази с падеж 21.07.2014 год. в размер
на 55.12 лева. С извършеното на 08.08.2014 год. плащане е погасен пълният
размер на главницата по вноската за 07.07.2014 год. и 2.16 лева от главницата
по вноската от 21.07.2014 год. При това положение и изчислена с помощна
програмен продукт „Апис Финанси”, лихвата за забава
върху незаплатената главница от 52.50 лева за периода от 22.07.2014 год. до
08.08.2014 год. възлиза в размер на 0.26 лева, а след датата на последното
извършено от ответника плащане по договора обезщетението за забава върху
непогасената главницата от 251.77 лева, за периода от 09.08.2014 год. до 31.01.2016
год., възлиза в размер на 37.90 лева. Или общият размер на дължимото
обезщетение възлиза на 38.16 лева, като с оглед диспозитивното
начало в процеса предявеният иск следва да бъде уважен в рамките на предявения
размер от 21.91 лева.
Съгласно дадените указания в т. 12 на
ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение от 300 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът Г.И. следва да бъде осъден да заплати
на „Агенция за събиране на вземанията” АД разноски за заплатена държавна такса
в размер на 125 лева, депозит за вещо лице в размер на 150 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 325 лева, или
общо сумата от 600 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу Г.И.И.,
ЕГН **********,***, че ответникът дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, сумата от 251.77
лева /двеста петдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща незаплатена главница
по договор за паричен заем № 5078933 от 17.02.2014 год., сключен с „Вива кредит” ООД, като задължението е прехвърлено на
заявителя „А.з.с.н.в.” ООД /правоприемник на което е ищцовото
дружество/ на 01.04.2015 год. приложение № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 01.02.2016 год. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 38.91 лева
/тридесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/ – договорна лихва, начислена
за периода от 21.07.2014 год. до 01.09.2014 год., сумата от 21.91 лева /двадесет и един лева и
деветдесет и една стотинки/ – лихва за забава за периода 22.07.2014 год. до
31.01.2016 год., включително, за което вземане е издадена заповед
№ 546/03.02.2016 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.г.д. № 1047/2016 год., по описа на ВРС, ХVІІІ състав, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.И.И., ЕГН **********,***, да заплати „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 325.00
лева /триста двадесет и пет лева/, представляваща сторените от ищеца
разноски в заповедното производство, както и сумата от 600.00 лева /шестстотин лева/, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: