Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Ловеч, 07.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ЛОВЕЧ, пети състав, в съдебно
заседание на втори
февруари две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева, с участието
на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Радева адм. дело № 371/2023г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по чл. 172, ал. 5 и
ал. 6 от ЗДвП.
Производството е образувано въз
основа на Жалба вх. № 2867/16.10.2023г.,
подадена от „ТРАНС КОРЕКТ – Е“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, ж.к. „Здравец“, бл. 204, вх. Д, ет. 4, ап. 9,
представлявано от управителя В.Й.Т., чрез адв. И.Р.Х. ***, съдебен адрес:***,
пл. „Тодор Кирков“ № 1, комплекс „Драката“, вх. Б, ет. 1, ап. 4, срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0953-000304 от
09.10.2023г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Видин.
С посочената заповед е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 2а, б. “а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС – товарен автомобил „Скания“ с рег. № ********
за срок от 6 месеца, като на основание чл. 60, ал. 1 от АПК във вр. чл. 165,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП е допуснато предварително изпълнение на заповедта, считано
от 14:35 часа на 09.10.2023г., както и са отнети 2 броя регистрационни табели с
номер ********.
Административният орган е
представил по делото копие от преписката по издаване на оспорената заповед.
С подадената жалба се иска отмяна
на оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0953-000304 от 09.10.2023г., издадена
от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Видин като незаконосъобразна, издадена
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
необоснована, постановена в нарушение на принципа на съразмерност, заложен в
чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК. Претендират се разноски по делото за заплатено
адвокатско възраграждение.
В съдебното заседание за
жалбоподателя „ТРАНС КОРЕКТ – Е“ ЕООД, ЕИК:
********* гр. Ловеч,
редовно призован, не се явява законният представител В.Й.Т.. В първото открито
съдебно заседание се явява упълномощеният процесуален представител - адв. И.Р.Х., която поддържа жалбата
и по същество представя писмено становище с изложени подробни доводи за отмяна
на оспорената заповед.
Ответникът по жалбата Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Видин, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Представил е писмен отговор по жалбата, чрез главен юрисконсулт Теодор Тошев, в
който оспорва същата и излага доводи за правилност, обоснованост и
законосъобразност на оспорената ЗППАМ с искане жалбата са бъде отхвърлена.
Претендира присъждането на юрисконсултско възраграждение в размер 240 лева.
По делото са събрани писмени
доказателства, представено е и заверено копие от административната преписка по
издаване на обжалваната заповед.
Съдът, след като прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след
преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
От приложените по делото писмени доказателства
и конкретно от съставеният АУАН № 1069022 от 09.10.2023г. се установява, че на
09.10.2023г., около 14:35 часа, е извършена проверка на В.Й.Т. от служители на ОДМВР гр. Видин,
сектор „Пътна полиция“ на път I-1 /Е79/, км. 13+300. Съставен е
бил АУАН срещу В.Й.Т. за нарушение на чл. 150А от ЗДвП – управлява моторно превозно средство –
влекач „Скания“ с рег. № ********, собственост на „ТРАНС КОРЕКТ – Е“ ЕООД, ЕИК: ********* с прикачено полуремарке „Кьогел“ с рег. № ********, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада пътното
превозно средство. В АУАН е посочено, че свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водача е с изтекъл срок на валидност – до
04.06.2023 година. Посочено е също, че е била издадена ЗППАМ № 23-0953-000304,
както и че са иззети Свидетелство за регистрация на МПС № ********* и 2 броя
регистрационни табели с № ********.
По силата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП спрямо собственика на пътното превозно средство незабавно, със съставянето
на АУАН е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – „прекратяване на
регистрацията на ППС – товарен
автомобил „Скания“ с рег. № ******** за срок от 6 месеца, като на основание чл. 60, ал. 1
от АПК във вр. чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е допуснато предварително
изпълнение на заповедта, считано от 14:35 часа на 09.10.2023 година. Органите
на полицията са действали в условията на обвързана компетентност, като незабавно
са приложили мярката изземвайки СРМПС на процесното ППС и регистрационните му
табели.
Няма спор по делото, че товарен
автомобил – влекач „Скания“ с рег. № ******** е собственост на „ТРАНС КОРЕКТ – Е“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, ж.к. „Здравец“, бл. 204, вх. Д, ет. 4, ап. 9,
представлявано от управителя В.Й.Т.. Това обстоятелство е доказано с приложените на л. 61 и л. 62 от делото
заверени копия на Свидетелство за регистрация част II № ********* и Справка за
собственик на ППС. На
09.10.2023г., около 14:35 часа, автомобилът е управляван от В.Й.Т. с ЕГН: **********,
по път I-1 /Е 79/, км. 13+300, с посока
на движение от гр. Дунавци към гр. Видин. Автомобилът е бил с прикачено
полуремарке „Кьогел“ с рег. № ********, собственост на В.Й.Т. /л. 63 от делото/ и при извършена проверка от
служители на ОДМВР гр. Видин, на „ТРАНС КОРЕКТ – Е“
ЕООД, ЕИК: ********* е наложена ПАМ по реда на чл.
171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС – „Скания“ с рег. № ******** за срок от 6
месеца, като са били отнети Свидетелството за регистрация на МПС № ********* и
2 броя регистрационни табели с номер ********.
По делото е безспорно доказано и
не се оспорва, че В.Й.Т. към дата 09.10.2023г., когато е извършена проверката, е бил със
Свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност на 04.06.2023
година. От приетата като доказателство по делото Справка за нарушител/водач на В.Й.Т. се установява, че на Т.
е било издадено Свидетелство за управление на МПС № ********* на 19.10.2023г.
със срок на валидност до 19.10.2033г. с придобити категории: В, М, А, С, СЕ,
АМ, ТКТ, ВЕ, В1.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от
оспорения индивидуален административен акт в законоустановения срок, пред
местно и родово компетентният да я разгледа административен съд и от външна
страна отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149 от АПК във
връзка с чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП. Принудителната
административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален
административен акт.
Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.
1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите на
чл. 146 от АПК. Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на
жалбата за разглеждането й по същество.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:
В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебният и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извърши пълна проверка по чл. 146 от АПК на
обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съгласно разпоредбата
на чл. 23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните
административни мерки /ПАМ/ се уреждат в
съответния закон. Производството по прилагане на ПАМ е
производство по издаване на индивидуален административен акт, като специалните правила, регламентирани в ЗДвП намират приложение
пред общите по АПК. Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на
движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР,
определени от министъра на вътрешните работи / чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4,
т. 5, б. „а”, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
С приетата като
доказателство по делото
Заповед № 368з-2029/05.10.2023г., Директорът на ОДМВР
– Видин, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, е оправомощил Началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР гр. Видин да
издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, ал. 1,
т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП за нарушения по ЗДвП
на територията, обслужвана от ОДМВР гр. Видин /т. 1.3 от заповедта/. Предвид
изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е
регламентиран със Закона за движението по пътищата. Издателят на заповедта е
посочил фактическите и правните основания, съобразно изискването за мотивиране, визирано в чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, респ. чл. 59,
ал. 2 от АПК, посочил е срокът на мярката и началният момент на
отнемане на СРМПС. В този смисъл съдът намира за неоснователно направеното
възражение с жалбата за липса на фактически и правни основания за издаване на
заповедта.
Съдът намира за
основателни останалите аргументи, изложени както в жалбата, така и в
представената писмена молба от адв. И.Х.. Изтичането на срока на валидност на
Свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ не лишава
водача от неговата правоспособност. Правилно е изложеното от адв. Х., че СУМПС
е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС
и изтичането на срока на валидност на същото не е равнозначно на липса на свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада пътното превозно
средство. От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че В.Й.Т. е имал придобита
правоспособност с категория СЕ, която се изисква за управляваното от него ППС,
с Протокол № 26 от 08.03.2001г. на ОДМВР гр. Ловеч. Изтичането на срока на
валидност на СУМПС не лишава водача от придобитата правоспособност и той не я
губи. Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 от Закона за българските лични документи
/ЗБЛД/ СУМПС е български личен документ. Съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от
същия закон СУМПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за
управление на МПС. Съгласно §1, т. 2, б. „ж“ от ДР на ЗБЛД нередовен български
личен документ е този, който е с изтекъл срок на валидност. Предвид горното
съдът счита, че В.Й.Т. не изгубил придобитата вече правоспособност за
управление на МПС със съответните категории с изтичането на срока на валидност
на неговото СУМПС. Това е така с оглед обстоятелството, че при издаване на ново
СУМПС водачът не придобива наново правоспособността си, а просто подновява
СУМПС за нов срок. Новото СУМПС на В.Й.Т., с № *********, издадено на 19.10.2023г. е за
придобити вече преди това категории: В, М, А, С, СЕ, АМ, ТКТ, ВЕ, В1. По този
начин съдът приема, че не е налице хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. “а“
от ЗДвП - управление на МПС, без да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада пътното превозно
средство. Не е налице правопораждащият
фактически състав и основанието за прилагане на административната мярка
– прекратяване на регистрацията на ППС – незаконосъобразност на административния
акт поради противоречие с материалноправни разпоредби – чл. 146, т. 4 от АПК.
Съдът намира за основателно и
изложеното от адв. Х., че оспорената заповед е издадена и при допуснато
нарушение на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК, тъй като
ограничава правата на оспорващия в по-голяма степен от необходимото, а именно
лишава го от възможността да управлява ППС в рамките на 6 месеца. Въпреки, че В.Й.Т.
се е снабдил със СУМПС, издадено на 19.10.2023г. и валидно до 19.10.2033г., при
наличието на тази принудителна административна мярка, същият не би могъл да
управлява товарният автомобил и съответно да изпълнява ангажиментите си по вече
сключени договори. По този начин последиците от издадената ЗППАМ са
несъизмерими с преследваната цел на административна принуда, тъй като могат да
бъдат причинени вреди, явно несъизмерими с преследваната цел – чл. 6, ал. 5 от АПК. Предвид това съдът счита, че е налице и отменителното основание по чл.
146, т. 5 от АПК.
Доколкото,
принудителните административни мерки са
форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната
принуда, упражнявана в само в предвидените от закона случаи, а процесният не попада сред тях, оспореният
административен акт е несъответен освен на материалноправните
разпоредби и на целта на ЗДвП, поради което съдът приема, че
са налице отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК и оспорената
заповед следва да бъде отменена.
При този изход на
спора основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените от
него разноски по делото, съгласно представен списък на разноските, като за него
те представляват договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00
лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 12.10.2023г. /л. 8/ и
заплатени държавни такси, съответно за образуване на делото в размер 50.00 лева
/л. 49/ и за получаване на заверен препис от Определение № 1150/31.10.2023г. за
спиране на принудителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0953-000304 от 09.10.2023г., издадена от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Видин в размер на 5.00 лева /л. 75/.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предложение второ и чл. 143,
ал. 1 от Административно процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, пети
състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0953-000304 от 09.10.2023г., издадена от
В.Г.Г.- Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Видин, с която на „ТРАНС КОРЕКТ – Е“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, ж.к. „Здравец“, бл. 204, вх. Д, ет. 4, ап. 9,
представлявано от управителя В.Й.Т., е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. “а“
от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС –
„Скания“ с рег. № ******** за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Видин, с адрес: гр. Видин 3700, ул. „Цар Симеон Велики“ № 87, да заплати на „ТРАНС КОРЕКТ – Е“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, ж.к. „Здравец“, бл. 204, вх. Д, ет. 4, ап. 9,
представлявано от управителя В.Й.Т., общо сумата
1055.00 – хиляда
петдесет и пет лева, представляваща
направени разноски
по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.
172, ал. 5, изр. второ
от Закона за движение по пътищата.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: