РЕШЕНИЕ
гр.
Кюстендил, 29.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, в закрито
заседание на двадесет и девети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ -
мл. съдия
Като разгледа докладваното от младши съдия
Василев в.ч.гр.д. №259 по описа за 2020г. на КнОС и, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на глава XXXIX, раздел I
от ГПК - „Обжалване действията на съдебния изпълнител“.
Образувано е по жалба с вх. №1275/18.02.2020г. на С.Л.К., адрес: ***,
против действия на ЧСИ В. АЛ., рег. №742,
с район на действие КОС, относно наложен
запор по изп.дело №20197420401241.
Жалбоподателката твърди, че наложеният запор е постановен порочно, тъй
като съгласно нормата на чл.446, ал.1 и чл.446а от ГПК доходът й е
несеквестируем. Твърди че получава инвалидна пенсия, от което следвало, че не
може да се наложи запор или да се правят удръжки от пенсията. Иска
постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменен запорът и да получи
закрила по чл.444 и чл.446 от ГПК.
Съдебният изпълнител е изпратил
съобщение с препис от настоящата жалба до взискателя по цитираното изпълнително
дело с указание за възможността да представят писмени възражения в тридневен
срок от получаване на същото. Взискателят – областният управител на Област
Кюстендил е депозирал възражения. Намира подадената жалба за неоснователна.
Жалбоподателката била уведомена за процесния запор с връчването й лично на
31.01.2020г. на запорно съобщение. К. била признала задължението си с молба от
04.02.2020г., задължавайки се ежемесечно до 15-о число да внася сумата от 60
лв. Сочи се, че банката, по чиято сметка постъпват приходи за К. е трето
задължено лице по смисъла на чл.507 от ГПК и то на основание чл.508, ал.1 от ГПК било изпълнило задълженията си, съобщавайки на съдебния изпълнител, че в
конкретната банка има открита сметка на името на длъжницата. Прави се извод, че
доколкото банката съобщава, че изпълнението не е препятствано, а е наложен
запорът, то доводът на К. за несеквестируемост на вземането бил неоснователен.
Цитират се мотиви от ТР №3/2015г., постановено по ТД 3/2015г. на ОСГТК на ВКС.
Коментира се във възраженията, че съдебният изпълнител се бил водил от
доказателствата по делото и действията му относно запора с цел удовлетворяване
на вземането били правилни и законосъобразни. Иска се отхвърляне на жалбата
като неоснователна и недоказана, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК е изготвено и приложено становище по
жалбата от съдебния изпълнител. В него
се сочат детайли по образуваното изпълнително дело, както и направеното с
молбата за образуване на същото искане за проучване на имущественото състояние
и банкови сметки на длъжницата. На основание чл.507 от ГПК бил наложен запор в
сметки в „Интернешънъл Асет Банк“ АД. Изтъква се, че в запорното съобщение било
посочено, че „на основание чл.446 от ГПК, вр. с чл.114 „а“ от КСО и чл.13 от
ЗСПД, запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления от трудово
възнаграждение, обезщетения, пенсия, детски надбавки и всякакъв друг вид несеквестируеми
вземания“. Коментира се, че с молба с вх.№ 780/04.02.2020г. от длъжницата до
съдебния изпълнител за разсрочено плащане
- по 60 лв. месечно. Освен нея било предявено и заявление с вх.№
781/04.02.2020г. с твърдение, че възнаграждението й от НОИ било абсолютно
несеквестируемо. Банката била съобщила за наложения запор и че ще излъчи превод
при положително салдо. Съобщава се, че до настоящия момент по изпълнителното
дело длъжницата била превела 60 лв. В обобщение съдебният изпълнител намира
жалбата за неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като предявена
срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване и след заплащане на дължимата
държавна такса.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Административен съд –
Кюстендил е издал изп. лист по адм. дело №175/2015г. по описа на КАС, с който К.
е осъдена да заплати сумата от 100 лв. на
Областна администрация с адм. център – гр. Кюстендил. Въз основа на
него, молба до съд. изпълнител АЛ. и платени такси е образувано изп. дело
№20197420401241. На 31.01.2020г. е получено от К. съобщение от ЧСИ,
съставляващо покана за доброволно изпълнение, насрочен опис на движими вещи и й
се съобщава за наложен запор върху
банкови сметки, приложено е и запорно съобщение. В съобщението е отбелязано
цитираното по-горе указание за това че не следва запорът да се осъществява по
отношение на несеквестируеми вземания. По изп. дело присъства молба от К. за
това, че ще внася ежемесечно по 60 лв. до 15-о число от месеца. Подадено е и
заявление от длъжницата, че доходите й от НОИ са несеквестируеми. Представена е
справка /разпореждане №09191576805/01.07.2019г./ от Националния осигурителен
институт, видно от която размерът на пенсията на жалбоподателката е 238, 74
лв., приравнен съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО на 252, 34 лв. и добавка за чужда
помощ в общ размер всичко на 351, 90 лв.
От
правна страна съдът установи следното:
Жалбата,
съдържаща искане за отмяна на наложения запор върху банковата сметка, е
неоснователна по следните съображения:
вярно е, че доходите на С.К., изразяващи се в получаваната от нея пенсия
и добавки по своя размер са несеквестируеми по смисъла на чл. 446, ал. 1 от ГПК. Съгласно цитираната норма несеквестируеми са доходите от труд или
получавана пенсия чийто размер е под минималната работна заплата. С
Постановление №350 от 19.12.2019г. за определяне размер а на минималната
работна заплата за страната размерът на МРЗ е фиксиран на 610 лв. Този размер е
по-голям от получаваните от К. доходи от пенсия /351, 90 лв./. Това обаче не
води до незаконосъобразност на наложения запор на банковата сметка на
жалбоподателката, което да налага отмяната му.
В съобщението, отправено до банката с указанието за запор е посочена
разпоредбата на чл. 446а, ал. 2 от ГПК /без цифровото обозначение/, че запорът
не произвежда действие по отношение на несеквестируеми доходи на длъжницата.
Въпросът е разгледан в т.13 от ТР №2/2013г., постановено по ТД №2/2013г. на ОСГТК
на ВКС. По начало несеквестируемостта защитава имуществените обекти,
които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство, и по отношение
на паричните вземания тя е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Налагането
на запор върху такава сметка не прави тези постъпления изцяло секвестируеми.
Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред
„плащане”, тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата част
от последното плащане се определя съгласно изложението по т. 3. Тази част не
може да бъде определена, без банката да съобщи на съдебния изпълнител, че по
сметката постъпва възнаграждение за труд или пенсия, както и техният размер и
без съдебният изпълнител да осъществи връзка с касиера на работодателя (платеца
на възнаграждението за труд), който да подаде необходимата информация за
определяне на несеквестируемата част или без касиерът на работодателя (платецът
на възнаграждението за труд) да поеме ангажимент да изплаща в брой на длъжника
несеквестируемата част от всяко възнаграждение, като превежда по банков път само
секвестируемата част от него. Ако съдебният изпълнител не е получил
необходимата информация от банката, той не знае произхода на средствата по запорираното
вземане и не може да зачете несеквестируемостта. Задължението на съдебния
изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за
произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице),
било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере
незабавно необходимата информация от банката (за източника на постъпленията и
техния размер) и от платеца на възнаграждението за труд (за размера на
възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни
осигурителни вноски) и да върне на длъжника несеквестируемата част от
преведената му сума.
В този смисъл запорът е наложен
законосъобразно, но не поражда действие по отношение на пенсията, получавана от
К., тъй като същата поради размера си е несеквестируема. Както се сочи
по-горе, нужна е комуникация между съдебният изпълнител и третото задължено
лице – банката, относно характера и наличността по сметката, по която е наложен
запорът.
Ето защо, на база изложеното, настоящият
съдебен състав на Кюстендилския окръжен съд ще остави без уважение жалбата на К.
против наложения запор на банкова сметка.
По обжалваемостта:
Настоящото решение на основание чл. 437,
ал. 4, изр. второ от ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
На
база изложените съображения, настоящият съдебен състав ще остави жалбата на
Стойнева без разглеждане.
Предвид изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШЕНИЕ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с
вх. №1275/18.02.2020г. на С.Л.К., адрес: ***, против действия на ЧСИ В. АЛ.,
рег. №742, с район на действие КОС,
относно наложен запор по изп.дело №20197420401241.
Препис от определението да бъде връчен на
ЧСИ В. АЛ., рег. №742, – за сведение, както и на жалбоподателя - С.Л.К., с вече
посочени данни, за сведение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.