Решение по дело №80/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 66
Дата: 8 февруари 2019 г. (в сила от 23 февруари 2019 г.)
Съдия: Миглена Илиева Площакова
Дело: 20195300900080
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 66

 

гр.  Пловдив,  08.02.2019 година

 

ОКРЪЖЕН  СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІ състав, в закрито заседание  на  08.02.2019 г., в състав                       

                                                                   СЪДИЯ :        МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА

 

като разгледа търговско дело № 80 / 2019 г. по описа на ОС - Пловдив, докладвано от съдия Площакова, намира за установено следното:

 

Производство по чл. 25 от Закона за търговския регистър.

 

Постъпила е жалба от адв. В. С. В., действащ в качеството на пълномощник на управителя на „Болкан Фуудс Сървисис“ ООД, със седалище гр. Пловдив, против отказ рег. № 20190123162555-2 / 29.01.2019 год. на длъжностно лице към Агенция по вписвания. Изложени са съображения за незаконосъобразност на атакувания отказ, като се иска същият да бъдат отменен и се задължи АВп. да извърши исканото вписване на прехвърляне на дружествени дялове от съдружника в „Болкан Фуудс Сървисис“ ООД П.Н.А. в полза на другия съдружник в дружеството – К.Г.Г..

Към жалбата е приложена преписката по издаване на обжалвания отказ.

Съдът, след като прецени приложените доказателства, запозна се вписванията по партидата на дружеството и взе предвид изложените в жалбата доводи, намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от пълномощник на управителя на дружеството, снабден с изрична представителна власт да предприеме действия по обжалване на процесния отказ. Налице е правен интерес от обжалване на негативния за заявителя охранителен акт. Съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения едноседмичен срок, тъй като видно от регистрационния й номер, е подадена на 01.02.2019 год., три дни след постановяването на отказа от 29.01.2019 год., поради което датата на връчването на оспорения акт е без правно значение. Представени са доказателства за внасянето по сметка на ОС - Пловдив на дължимата държавна такса за обжалването на отказа. ОС – Пловдив е местно компетентен да се произнесе по жалбата, тъй като той е съдът по  седалището на жалбоподателя. Поради това жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

„Болкан Фуудс Сървисис“ ООД е дружество, вписано в Търговския регистър през 2015 год. То е с капитал 4 лв. Към момента на подаването на процесното заявление съдружници в дружеството са две лица, притежаващи равни дялове с номинална стойност от по 2  лв. Съдружниците в дружеството са П.Н.А. и К.Г.Г., които са и негови управители, представляващи дружеството заедно и поотделно.

На 23.01.2019 год. по партидата на „Болкан Фуудс Сървисис“ ООД е подадено заявление образец А4 за вписване на промени в обстоятелствата, касаещи дружеството – прехвърляне на дяловете, притежавани от съдружника П.Н.А., на другия съдружник в дружеството - К.Г.Г.. Към заявлението е приложен договор за продажба на дружествени дялове, сключен на 23.01.2019 год. между П.А., в качеството на продавач и К.Г., в качеството на купувач, с нотариална заверка на подписи и съдържание; протокол от ОСС, проведено на 23.01.2019 год. с нотариална заверка на подписи и съдържание; решение на едноличния собственик на капитала К.Г.; текст на новоприетия от новия ЕСК учредителен акт.

На 25.01.2019 год. длъжностното лице е дало указания на заявителя да представи доказателства, удостоверяващи липсата на отрицателните предпоставки по чл. 129 ТЗ, а именно, че дружеството няма изискуеми трудови възнаграждение, обезщетения и задължителни осигурителни вноски.

Указанията не са изпълнени, поради което е постановен и оспорвания отказ.

 

По поставения за разрешаване правен проблем, съдът намира следното:

Нормата на чл. 129, ал. 1 ТЗ, в редакцията й след изменението, публикувано в ДВ бр.102/2017 год., гласи: „Дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.“.

Спорният въпрос в случая е дали изискването за липса на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски касае всички случаи на прехвърляне на дружествени дялове или само втората хипотеза – при прехвърлянето на дялове на трети за дружеството лица.

 В пар. 6 на ЗИДКТ е посочено, че се добавя нов текст към изр. второ на чл. 129, ал. 1 ТЗ, без да предвижда какво се случва с препинателния знак, с който досега е завършвало това изречение /точка/ – напр. дали се премахва, дали се заменя със запетая, както е сторено това в следващия абзац на пар. 6, при изменението на чл. 608, ал. 1, т. 3 ТЗ, където изрично е посочено, че се добавя запетая и се създава нова т. 4.

При граматичното тълкуване на нормата, съдът приема, че нововъведеното ограничение за липса на непогасени задължения касае всички случаи на прехвърляне на дялове – както между съдружници, така и в полза на трети за дружеството лица. Нормата предвижда, че прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, за да разграничи случая на прехвърлянето на дял на трето лице, когато е необходимо да бъде взето решение на ОСС за приемане на това трето лице за съдружник. Изискването за наличие на решение на ОСС за прехвърляне на дял на трето лице произтича от персоналните елементи в иначе капиталовото по характера си търговско дружество, тази норма гарантира интересите на оставащите в дружеството съдружници срещу нежелано от тях участие в дружеството на трето лице. Интересите на оставащите в дружеството съдружници са частни интереси.

Допълненото съдържание на нормата не е въведено, за да гарантира частния интерес на оставащите съдружници, а публичния интерес – да се гарантират вземанията на работниците и служителите и вземанията на държавата за осигурителни вноски, които от своя страна също рефлектират върху упражняването на осигурителните права на работниците и служителите. Въведеното в публичен интерес допълнение касае и двете форми на прехвърляне на дружествен дял – между съдружници и в полза на трето лице.

Този извод следва и обсъжданията на изменението на разпоредбата, при които изискването не е ограничено само до прехвърлянето на дялове на трето за дружеството лице. Изменението на закона не е гласувано при първото четене на законопроекта в НС, тъй като не е било част от него, а е предложено във фазата преди второто четене на Закона за изменение и допълнение на КТ и мотивите на вносителите са видни от обсъжданията в заседанието на водещата комисия – Комисията по труда, социалната и демографската политика, проведено през м. 11.2017 год., от които не е видна воля за подобно ограничение в изискването при прехвърляне на дялове, въвеждано с изменението. Тълкуването, според което нововъведените изисквания касаят всички форми на прехвърляне на дружествени дялове, кореспондира и с духа на  вече осъществените законодателни изменения от 2017 год. на чл. 19 ДОПК, предвиждащи отговорност на трети лица, каквито са мажоритарните съдружници, за внасяне на задължителни осигурителни вноски. При прехвърляне на дружествените дялове А. престава да бъде съдружник, притежаващ половината от дружествените дялове, което занапред би го освободило от отговорността по чл. 19 ДОПК.

Би могло да се посочи за пълнота, че ако се възприеме приложимост на новите отрицателни изисквания на чл. 129, ал. 1 ТЗ само при прехвърлянето на дружествен дял на трето лице, както се настоява от жалбоподателя, то тогава изменението на закона би се обезсмислило чрез възможността за лесното му заобикаляне, посредством увеличаване на капитала чрез приемане на нови съдружници, на които непосредствено след това се прехвърлят дружествените дялове на досегашните съдружници, като по този начин се избегне доказването на липса на изискуеми задължения, произтичащи от трудови правоотношения.

Ето защо, съдът приема, че нормата на чл. 129, ал. 1 ТЗ, предвиждаща дяловете между съдружници да се прехвърлят „свободно“, касае само и единствено  липсата на необходимост от вземане на решение на ОСС. Новото изискване за липса на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски касае всички случаи на прехвърляне на дружествени дялове - както между съдружници, така и в полза на трети лица.

В тази насока е формирана вече съдебна практика  в т.ч. на Апелативен съд – Пловдив: решение № 120 / 24.04.2018 год. по в.т.д. № 221 / 2018 год.; решение № 310 / 14.11.2018 год. по т.д. № 619 / 2018 год. Разбира се, същите нямат характер на задължителна съдебна практика, но са допълнителна илюстрация за трайния характер на възприетото и от настоящия състав тълкуване на нормата на чл. 129, ал. 1 ТЗ.

Според нормата на чл. 129, ал. 2 от ТЗ прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1. Член 16, ал. 2 – 4 се прилагат съответно. Нито пред Агенцията по вписванията, нито в хода на съдебното производство по обжалването на отказа декларация, установяваща отсъствието на отрицателните предпоставки за вписването на прехвърлянето на дружествените дялове е представена. Поради това, отказът, основан на констатацията за липса на декларация, че дружеството няма изискуеми и неизплатени задължения, като краен извод, е обоснован.

За търговеца остава възможността да подаде ново заявление, както изрично предвижда чл. 26, ал. 1 ЗТР, към което да представи изискуемите по закон приложения.

Ето защо, съдът приема отказът на длъжностното лице за обоснован и законосъобразен. Като такъв, същият следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20190123162555-2 / 29.01.2019 год. на Агенция по вписванията, постановен по заявление А4 с входящ номер 20190123162555 от 23.01.2019 г. за вписване на нови обстоятелства по партидата на „БОЛКАН ФУУДС СЪРВИСИС“ ООД, ЕИК 203 846 865.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на АВп. за сведение.

 

 

СЪДИЯ:      …………………………..