№ 13
гр. Ямбол, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330102103 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от МЦ „Топ медик 21“ ЕООД-гр.Ямбол, представлявано от
управителя С. Ж. Ж.-Р., срещу Д. Р. Р. от гр. Я., в която се твърди, че ищецът е регистриран
като търговец през 2021 г. и предмет на дейността му е да предоставя специализирана
извънболнична медицинска помощ. Ответникът е бил негов учредител и управител, но е
прехвърлил дружествените си дялове на трето лице-настоящ едноличен собственик на
капитала. Напуснал е и поста си на ***. От май 2022 г. е започнал масирана кампания в
социалната мрежа „Фейсбук“, с която е целял да орони доброто име и репутацията на
центъра чрез подигравателни и обидни квалификации и опозоряващи, неверни
клеветнически твърдения. Същевременно е промотирал конкурентен свой МЦ в публикация
от 23.06.2022 г.. Ищецът намира за неистински твърденията му, че е некоректен партньор и
платец, направени в публикации от 26.05.2022 г. и 14.06.2022 г. Твърди, че изпълнява точно
всичките си задължения към контрахенти, освен към дружества, собственост на собственика
на капитала му, с които е налице свързаност и не са външни партньори. С поведението си
ответникът е причинил неимуществени вреди на ищеца за накърнена репутация, добро
търговско име и създаване на негативна представа в обществото и дължи обезщетение в
размер на 5 000 лева. Поради това се претендира осъждането на ответника за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и присъждане на
направените по делото разноски.
В с.з. искът се поддържа от процесуалния представител на ищеца.
Ответникът оспорва претенцията като неоснователна. Излага доводи за липсата на
1
осъществено деяние от негова страна – да е провеждал описаната в ИМ масирана кампания
в социалната мрежа „Фейсбук“, съотв. да е публикувал постове и коментари, целящи да
оронят доброто име и репутацията на центъра. Оспорва, че представените снимки с постове
и коментари са негови, както и че съдържат обидни и клеветнически твърдения. Намира
исковата претенция за лишена от основание в закона, тъй като, когато се твърди увреждане
на доброто име на юридическо лице, всякога има само конкретно имуществено измерение и
не подлежи на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва, че е налице противоправност на
твърдяното деяние, като счита, че се касае за оценки и мнение, правото на изразяване на
което е гарантирано от чл. 39 от Конституцията. Оспорва както авторството си, така и, че
адресат на изразите е ищецът. Оспорва и наличието на причинени вреди, които са пряка
последица от твърдяното поведение. Ответникът е оспорил автентичността и верността на
приложените към исковата молба разпечатки на публикации във „Фейсбук“.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че ищецът предоставя специализирана извънболнична
медицинска помощ и е регистриран като търговец през 2021 г., както и че ответникът е бил
негов учредител и управител, но е прекратил участието си в него. *** понастоящем е С. Ж.
Ж.-Р., видно и от справката от Търговския регистър.
По делото са представени на хартиен и електронен носител публикации в социалната
мрежа „Фейсбук“ с посочен автор „д-р Д. Р.“. Вещото лице по техническата експертиза сочи,
че публикациите не съществуват понастоящем на профила на ответника. От кой профил са
извършени и кой ги е изтрил, може да отговорят само администраторите на тази социална
мрежа.
В исковата молба се съдържа позоваване на публикация от 23.06.2022 г., копие от която
е приложено на лист 26 от делото, чийто текст гласи: „Скъпи приятели, миналата година по
това време бях *** и *** на МЦ, в който вярвах, че Я. ще открие класната и Европейска
доболнична помощ. Възпитан съм да мразя посредствеността и ниския морал. Затова
напуснах ТопМедик. Това беше урок на живота (доста такива ми преподаде той за
последните две години). На кратко Семейството е в основата на успеха и прогреса. Когато
това семейство обедини сили и създаде МЦ от доказани професионалисти и даде душата си
в Него- Успехът и качеството са гарантирани. МЦ- Р.и...Скоро...Зрелището е гарантирано...".
Публикацията е харесана от 590 души, а 178 са я коментирали. На лист 27 се намира
публикация от 26.05.2022 г.: „Нека всички мои пациенти, които ми звънят с инфо за Топ
Медик да знаят, че аз нямам нищо общо с този Козметичен салон. Не нося отговорност и за
пресрочените им дългове пред фирми и договорни партньори. Истинската медицина се е
изпарила от там много отдавна". Публикацията е харесана от 148 души. На лист 28 от делото
е следната публикация от 14.06.2022 г.: „Тъпмедик, плащайте си вересиите…Телефонът ми
прегря". Публикацията е харесана от 92 души. На лист 29 е разпечатка от следната
публикация: „Тъпмедик са затворена страница, а скоро и затворен център". На лист 35 е
публикуван на 18.05.2022 г. коментарът: „Когато в „МЦ“ най-актуален е слънцезащитен
2
спрей…Д-р Ж., спим ли…“ Поводът за коментара е представяне на слънцезащитен спрей за
лице и тяло от името на „Топ Медик- МЦ“. Представени са и копия от други коментари и
публикации, без конкретно посочване на име или връзка с такова.
Свидетелят В.- управител на „Ай Ти Джи студио“ ООД, обслужващо ищеца - дава
показяния, че д-р Д. Р. е бил съдружник в ищцовото дружество и заедно със сегашния
собственик М. Г. са стартирали МЦ. Провели са няколко разговора със свидетеля, дали ще
изберат като изпълнители неговата фирма и офертата й е била приета. Задачата й е била
популяризиране дейността на МЦ в онлайн средата, във виртуалния свят. За целта е
създаден уебсайт, който се обслужва от дружеството на свидетеля „технически и
оптимизационно, т.е. реклами в интернет средата“. Създадена е била и „Фейсбук“ страница
на Центъра за създаване на добър имидж на същия –че е с много висококачествена
апаратура и служители на високо ниво. Според свидетеля, като договорен партньор спрямо
дружеството му МЦ не е забавял плащания. От започването на съвместната работа с
центъра свидетелят е станал приятел във „Фейсбук“ с д-р Р.. Обсъждали са там (и през
месинджър), каква ще бъде стратегията на развитие в мрежата на МЦ. Ставайки приятели,
свидетелят се е запознал с профила му в мрежата. Комуникирали са там допреди ответникът
да напусне центъра. Д-р Р. е споделял до този момент дори публикации на МЦ в своя
профил и ги е коментирал позитивно. В същия профил в периода м.05.2022 г. - м.07.2022 г.
ответникът е публикувал коментарите, чиито копия са представени по делото – на лист 26,
27, 28, 30 и следващите от делото. Свидетелят твърди, че е виждал всички тях. Първо е
видял няколко коментара на „Фейсбук“ страницата на МЦ „Топ Медик“, които обслужваща
фирма на свидетеля е премахнала след няколко часа и е уведомила „Фейсбук“, че
публикуваното уронва престижа на МЦ. Направила е това, тъй като се е занимавала да
проследява не само положителни, но и негативни публикации, които пречат на работата й,
целяща да даде един добър, положителен образ на МЦ. Според свидетеля, на около 5000-
6000 последователи на д-р Р. са излезли постовете от личния му профил. Тези публикации са
изтрити в края на м.08. и началото на м.09.2022 г. Друг МЦ с подобно име според св.В. няма
в региона. Екипът на свидетеля е проследявал конкуренцията, вкл. други МЦе.
В показанията на свидетеля Р. -съпруг на ***я на ищеца- се сочи, че с ответника са били
приятели, вкл. семейни такива. Д-р Р. е бил съдружник и *** на МЦ до 20.12.2021 г.
Дотогава са общували, срещали са се многократно и откакто е назначен друг *** на МЦ,
отношенията им са се променили. Свидетелят има кабинет в МЦ и всеки ден работи там
вечер, на граждански договор, като специалист съдов хирург. Видял е публикациите на
ответника, тъй като са приятели във Фейсбук. През м.05.-06.2022 г. са били качени такива
срещу него, съпругата му д-р С. Ж.- Р. и срещу МЦ, които свидетелят пази в телефона си.
Предявените от съда документи по делото на свидетеля -от лист 26 и следващите- е виждал,
има ги в телефона си. Сочи още, че преди да направи тези публикации д-р Р. е пишел само
хубави неща за МЦ, докато е бил негов *** и съдружник. След това е започнал да
дискредитира, да накърнява достойнството и честта на работещите там, като е ползвал
изразите „Тъп Медик“, „козметичен център“, „МЦ Р.и ще те погребе“. Свидетелят сочи, че в
3
Центъра има и козметична част, освен медицинската, в която работят лекари. Така е
създаден от д-р Р. -с част лечебна и част козметична в една сграда. Ответникът има голям
брой последователи във Фейсбук, „много хиляди“, тъй като е бил ***, *** на болница,
кандидат - *** в голяма партия, дори спечелил мандат, от който се е отказал.
Вещото лице К. К. на въпроса, как може да се свърже профил във Фейсбук с публикация,
отговаря, че първо става по снимката на лицето в профила, второ по името му и трето- по
прякор или псевдоним – име, което си избира потребителят на мрежата, което не може да се
дублира с друго такова в един и същ момент, освен ако е било освободено във времето от
някой друг. В случая, номерът „facebook.com/*******“ е ID на профила на ответника, а
„facebook.com/ *****“ е псевдонимът му, който сам си е избрал. При търсене по този
псевдоним излиза точно един конкретен профил, който е сниман на представените от ищеца
екрани снимки. На снимката пише „Д-р Д. Р.“. Излиза същата, когато се потърси този
профил във Фейсбук. Вещото лице сочи, че от друга страна, всеки може да създаде фалшив
профил, който да нарече по същия начин и със същата снимка, но не може да му сложи
същият псевдоним „*****“. Експертът е видял, на какво устройство са направени екранните
снимки, представени по делото – „Айфон“. Само на стр. 6 и 13 от заключението снимките
са правени на друго устройство или са пратени по месинджър или по „Вайбър“, или по друг
начин на същия телефон. Тези 2 снимки не присъстват на флашката по делото. В.л. заявява
в с.з., че по косвени признаци се съди, че снимката не е манипулирана-конкретно на стр. 3
от заключението, съдържаща публикацията от 23.06.2022 г.. Експертът пояснява, че
екранната снимка е снимка на екрана на телефона, като по принцип е електронен носител.
Това е снимка на отвореното на телефона приложение. Заявява, че след като публикацията е
изтрита, не може да каже категорично, дали е манипулирана или не.
Видно от Удостоверение за наличие или липса на задължения с изх. № ***** от
01.12.2022 г. на НАП ищецът няма задължения. Съгласно изпратения по реда на чл. 192 от
ГПК по искане на ответника Отговор от 02.12.2022 г. от „ИЛАН Медицинска апаратура“
ООД - Варна, с приложени към него фактура-копие № **** от 15.10.2021 г. и платежно
нареждане от 09.11.2021 г. на „Алианц банк България“ АД, ищецът е имал търговски
отношения с дружеството, по които е извършил плащане. В молба от 09.12.2022 г. от ЕТ
„О.-Р. Р.“ – гр. Я., подадена на осн. чл. 192 от ГПК по искане на ответника, се сочи, че ЕТ не
е имал никакви отношения с ищеца. Последният е представил по делото Оборотна ведомост
по партньори, Аналитичен регистър, Сметка 401 „Доставчици“ от 01.01.2022 г. до
25.07.2022 г., Разплащания и обвързани документи за същия период, всички подписани от
***я и главния счетоводител. Съдът е указал, че не разполага със специални знания за
проверка на представените от ищеца счетоводни документи и установяване на факти въз
основа на тях, както и че е необходимо ползването на специални знания, а именно
счетоводна експертиза. Въпреки указанията такава не е поискана.
На 02.06.2022 г. ищецът е отправил нотариална покана рег.№ *** на нотариус Т. Д. до
ответната страна, съдържаща искане да преустанови всякакви публични коментари относно
МЦ „Топ Медик", с които се разпространява лъжлива или невярна информация за
4
дружеството. Поканата според нотариалното удостоверяване е връчена чрез залепване на
три броя уведомления на адреса на ответника.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителeн иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, съгласно който всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Според ответника исковата претенция е лишена от основание в закона, тъй като, когато
се твърди увреждане на доброто име на юридическо лице, всякога има само конкретно
имуществено измерение и не подлежи на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. В съдебната
практика е прието обаче, че юридическите лица могат да търпят неимуществени вреди,
както и да претендират обезщетение за репарирането им (Решение № 206 от 26.03.2019 г. по
гр. д. № 4762/2017 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 35 от 12.08.2022 г. по гр. д. №
3901/2018 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 16 от 02.03.2021 г. по гр. д. № 1914/2020 г., г.
к., ІV г. о. на ВКС). Прието е, че няма основание да бъде изключена възможността да се
присъди обезщетение на юридически лица за обезвреда на неимуществени вреди от
изнесени чрез средства за масово осведомяване обидни и клеветнически твърдения,
уронващи авторитета им. Юридическите лица имат право на добро име и се дължи
обезщетение за накърнената репутация на търговско дружество.
Съдът счита, че следва да сподели посочената съдебна практика. Доводите на ответника
не съответстват и на правилото на чл. 39 ал.2 от Конституцията, съгласно което правото на
всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук,
изображение или по друг начин, не може да се използва за накърняване на правата и доброто
име на другиго. Конституцията не визира само физическите лица като титуляри на
неимущественото право.
По делото е спорно, дали ответникът е извършил деянието, описано в исковата молба.
Твърди се, че се касае за публикации в социалната мрежа „Фейсбук“. По делото са
представени разпечатки на хартиен носител, а и на електронен носител (флашка), на
публикации, заснети според вещото лице по техническата експертиза на телефон, като
екранни снимки.
В срока за отговор ответникът е оспорил автентичността и верността на приложените
към исковата молба разпечатки на публикации от страницата му във Фейсбук. Поискал е да
бъде открито производство по чл. 193 от ГПК и съдът е уважил искането му, позовавайки се
на съдебната практика, според която публикациите във Фейсбук имат характер на
електронен документ по смисъла на чл.3 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. Съгласно чл. 184 ал.2 от ГПК истинността на електронния
документ може да бъде оспорена.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г. ), електронен документ е електронен
документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
5
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), а именно: "електронен документ"
означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или
звуков, визуален или аудио-визуален запис. Според чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ (Доп. - ДВ, бр. 85
от 2017 г. ), писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ,
съдържащ електронно изявление. Според чл. 4 от ЗЕДЕУУ, автор на електронното
изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр
на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното
изявление.
Вещото лице по техническата експертиза се е запознало с устройството, на което са
заснети или съхранени публикациите –Айфон, съдържащ екранни снимки на същите като
електронен носител. Според тях автор на изявленията е ответникът, под чието име и снимка
фигурират. Тя е същата и на профила на лицето във Фейсбук. Самите публикации не
съществуват понастоящем на профила на ответника, което е пречка за проверка на
автентичността им от експерта. Относно екранните снимки същият заявява, че по косвени
признаци се съди, че снимката не е манипулирана-конкретно посочва тази на стр. 3 от
заключението, съдържаща публикацията от 23.06.2022 г. Само снимките на стр. 6 и 13 от
заключението са правени на друго устройство или са пратени по месинджър или по
„Вайбър“, или по друг начин на същия телефон.
И двамата разпитани по делото свидетели са видели публикациите към момента на
създаването им- касае се за свидетели очевидци. Запознавайки се с представените по делото
разпечатки на хартиен носител, заявяват, че това са текстовете, които са видели. Били са
изтрити в края на м.08. и началото на м.09.2022 г. (след подаване на исковата молба в съда
на 04.08.2022 г., връчена на 11.08.2022 г.). Макар да са налице обстоятелства, при които да
се приеме наличие на заинтересованост от изхода на делото по смисъла на чл. 172 от ГПК,
особено по отношение на св. Р.- съпруг на ***я на ищцовото дружество и работещ в МЦ-
показанията следва да се кредитират, доколкото напълно съответстват помежду си и сочат
обективни положителни факти, а именно –участието на ответника в учредяването на
дружеството и управлението му, доскорошното му съдействие за добрия имидж на МЦ. И
двамата свидетели са били приятели с ответника във Фейсбук, където са осъществявали
позитивна комуникация допреди процесния период. Сочат, че от същия профил, който знаят,
са направени изявленията с негативно съдържание.
При тези данни съдът приема, че действително са осъществени твърдените от ответника
действия. Създадени са електронни документи, изхождащи от него, съгласно чл. 4 от
ЗЕДЕУУ. Съобразно чл.193 ал.3 ГПК в тежест на ответника е да докаже неавтентичността
на оспорените документите, което не е сторил. Посочената от вещото лице принципна
възможност да се създаде от трето лице профил във Фейсбук със същото име и снимка, не
означава, че това е било направено. За представените екранни снимки експертът заявява, че
не са манипулирани. Поради това следва оспорването да се приеме за недоказано. Освен
това текстът на една от публикациите сочи на безспорни по делото факти-че предходната
6
година ответникът е бил *** и *** на МЦ в гр.Я. за доболнична помощ, че е напуснал
„ТопМедик“; че се подготвя друг МЦ от доказани професионалисти – Р.и.
Относно противоправния характер на деянието следва да се направи преценка, дали е
нарушен балансът между признатото и гарантирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията право
на мнение и правото на добро име на ищеца.
В Решение № 86 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г., г. к., ІІІ г. о. ВКС приема, че
признатото и гарантирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията право на мнение се упражнява
надлежно и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения с негативна
оценка, пряко или косвено засягаща конкретно лице като деятел в определена публична
сфера, когато името му се коментира или се предполага връзка с оглед неговия пост или
дейност по поставения обществен въпрос, освен ако не се касае за превратно упражняване
на право, а свободата на мнение бива използвана, за да се вреди на доброто име. В
решението се сочи още, че не може публично изявление с негативна оценка за това дали
едно лице е специалист, по конкретния казус- в областта на спорта, за развитието на който
се е ангажирал с дейността си - професионално и като общественик, както и изявление, че
развитието на този спорт е изкористено, да се обемат от една обща квалификация на
поведението като "обвинение", за да се обоснове деликтна отговорност по съдебен ред. За
всеки отделен случай подлежи на изследване и преценка дали конкретното изказване с
негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен
въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Ако има твърдение за
факт и то е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и
виновно, т.е съставлява ли злоупотреба с право извън пределите посочени в чл. 39, ал. 2 от
Конституцията на РБ. Ако негативното изявление не се основава, нито свързва с конкретен
факт, но се оспорва публично нечия компетентност или добросъвестност с цел да се
привлече внимание по обществен въпрос, при това без да се употребяват обидни по
съдържание изрази, накърняващи честта и достойнството, също стои необходимостта съдът
да прецени, превишени ли са пределите на правото да се изразява мнение, на свободата да се
дават оценки на публични личности и дейността им. В решение № 253 от 29.01.2014 г. по
гр. д. № 1251/2012 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС също е прието, че не е противоправно
поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи
конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен
въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие (срв. решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр. д.
№ 1438/2009 г., постановено по чл. 290 ГПК). Свободата на изразяване на мнение е
изключена в случаите, визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ (решение на ВКС, І г.о, по гр. д. №
5059/2008 г.), но във всеки друг случай издателите на печатни произведения могат да
разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за
определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не
пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т.е. ако не осъществяват
състава на обидата или състава на клеветата. В последното решение и в Решение № 206 от
26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС се сочи, че тежестта за доказване
7
на верността на твърдените факти относно дадено лице в публикациите е на ответника,
който ги е твърдял в тях. Ако те са верни, не са клевета, дори да позорят адресата, и не са
основание за ангажиране на гражданската отговорност на издателя. В случай, че са неверни
- издателят носи отговорност доколкото засягат неблагоприятно адресата.
В настоящия случай са налице както оценки на компетентността и морала,
ненадхвърлящи правото на изразяване на мнение, така и обидни квалификации и
клеветнически твърдения.
Публикацията от 23.06.2022 г., заснета на екранна снимка, за която вещото лице изрично
посочва, че не е манипулирана, съдържа такива оценки, свързани със споделения мотив за
напускане на МЦ. Изтъкнато е противоречие между „вярата, че Я. ще открие класната и
Европейска доболнична помощ“ и възпитанието на лицето от една страна и наблюдаваните
от него „посредственост“ и „нисък морал“ от друга. Както се сочи в горецитираната съдебна
практика и в Решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., ІV г. о. на ВКС, не е
необходимо оценките при оспорване публично на нечия компетентност или
добросъвестност с цел привличане на внимание по обществен въпрос да бъдат доказвани (не
подлежат на проверка за вярност), ако не съдържат конкретен злепоставящ факт. Тук не са
употребени обидни по съдържание изрази, накърняващи честта и достойнството, поради
което съдът не намира, че са превишени пределите на правото да се изразява мнение.
Същото не може да се заяви обаче за други публикации, съдържащи обидни изрази като
„ТъпМедик“. Възраженията на ответника, че адресатът в процесните коментари не е ясен
или е различен от ищеца, са неоснователни. В някои от публикациите пряко е използвано
наименованието „МЦ“, „ТопМедик“ или може да се извлече връзка с него. В обидния израз,
цитиран по-горе, е сменена само една буква в наименованието и връзката с ищеца е налице.
Думата „тъп“ е жаргонна, чийто смисъл е „глупав“ и е от естество да накърни честта и
достойнството на адресата. Изразът „Козметичен салон“ сам по себе си не е обида, но би
могъл да накърни честта, доброто име на МЦ. Действително, в случая от показанията на св.
Р. се установи, че има козметична част в центъра, но целта на използвания израз е да
квалифицира последния само като „козметичен“, а не и „медицински“. Поведението е
противоправно, тъй като нарушава, както общия принцип да не се вреди другиму, така и
конституционната разпоредба относно границите на свободата на мнението.
За клеветническо може да се определи твърдението, че ищецът има просрочени дългове
пред фирми и договорни партньори и не си плаща „вересиите“ (дума с обиден нюанс). По
делото се установи, че дружеството няма задължения към държавата според
удостоверението от НАП, а посочените от ответника търговци не представят по реда на чл.
192 от ГПК данни за просрочени или неплатени задължения към тях. Съдът не разполага със
специални знания, както е указал на страните, за проверка на представените от ищеца
счетоводни справки и извлечения от счетоводните му книги и не ги обсъжда. Доколкото
обаче в тежест на ответника е да докаже, че твърдените в публикациите факти са се
осъществили, съобразно цитираната практика на ВКС, след като не е проведено такова
доказване, фактите следва да се считат за ненастъпили. Те са от естество да накърнят
8
репутацията на дружеството като коректен и редовен платец.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че са настъпили неимуществени вреди. Няма
данни за конкретно имуществено изражение на накърнената репутация, но съобразно
цитираното Решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г., ІІІ г. о. на ВКС
изнасянето на клеветнически твърдения, а и обидните квалификации засягат публичния
образ на юридическото лице и уронват престижа му. Публикациите са харесани и
коментирани от стотици участници в социалната мрежа. Станали са достояние на немалка
част от обществото. Поради това пострадалият следва да получи морално удовлетворение
чрез присъждане на парично обезщетение.
Що се отнася до размера на обезщетението, приложимо е правилото на чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно ППВС № 4/68 г. относно размера на обезщетенията за
неимуществени вреди, той се определя от съда по справедливост, като следва да бъдат
преценени редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Според Решение № 35 от 12.08.2022 г. по гр. д. № 3901/2018 г., г. к., ІV г. о. на ВКС,
примерни критерии за определяне на обезщетение за вреди, претърпени от юридическите
лица, могат да бъдат: тежестта на констатираното нарушение, неговата продължителност,
поведението на държавният орган (деликвент в конкретния казус), ефектът пред трети лица,
който е породил незаконосъобразния акт или противоправното действие/бездействие на
държавата, степента на накърняване на фирмена репутация, несигурността при планиране,
нарушението в управлението на дружеството, безпокойството и неудобството, причинено на
членовете на ръководството на фирмата.
В случая се касае за накърняване на доброто име на МЦ, предоставящ извънболнична
помощ, чрез обидни и клеветнически изявления в социалната мрежа Фейсбук, които са
правени в продължение на месец-два и са изтрити след около 2-3 месеца от публикуването,
т.е. не е налице голяма продължителност на увреждането. За преценка на ефекта пред трети
лица, който е породен, следва да се направи съпоставка между посочения от свидетелите
общ брой на приятелите във Фейсбук на ответника- 5000-6000 и реагиралите положително
няколкостотин лица. Т.е. не е налице голям процент на лицата, върху които публикациите са
имали ефект. Липсват други данни за степента на накърняване на фирмената репутация. Не
са налице такива и за останалите посочени от ВКС критерии. В Решение № 206 от
26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г., ІІІ г. о. на ВКС пък е изтъкнат характерът на
обезщетението, служещо преди всичко за морално удовлетворение на пострадалите и
същевременно имащо възпиращо и предупредително значение за нарушителя. Посочено е,
че присъждането на обезщетение само по себе си съдържа морално удовлетворение -
признаване, че действията на ответника са противоправни, и отговорността му за
причинените вреди, като размерът на паричната сума е за репариране на действително
претърпените вреди и не бива да служи за обогатяване.
Съдът, изхождайки от характера, продължителността и интензитета на вредите счита, че
обезщетението следва да се определи в размер на 2000 лв.. Поради това искът следва да бъде
9
частично уважен. Следва да се присъди и законната лихва за забава, която се претендира от
предявяване на иска.
При този изход от делото искането на ищеца за присъждане на направените разноски, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК, следва да бъде уважено съразмерно на уважената част от
исковете. Искането на ответника за разноските следва да се уважи съразмерно на
отхвърлената част от исковете, съобразно чл. 78 ал.3 и 5 от ГПК..
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Р. Р. от гр. Я., ****, ЕГН **********, да заплати на МЦ „Топ медик 21“
ЕООД-гр.Ямбол, ******, ЕИК *****, представлявано от ***я С. Ж. Ж.-Р., сумата от 2000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 04.08.2022 г. до окончателното `и изплащане, както и направените по делото
разноски в размер на 520 лв., по банкова сметка с IBAN ********, а искът за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 2000 лв. до 5000 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА МЦ „Топ медик 21“ ЕООД-гр.Ямбол, ******, ЕИК *****, представлявано от
управителя С. Ж. Ж.-Р. да заплати на Д. Р. Р. от гр. Я., ****, ЕГН ********** направените
по делото разноски в размер на 360 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10