Присъда по НОХД №8170/2022 на Софийски районен съд

Мотиви по НОХД № 8170/2022 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав

Софийска районна прокуратура е внесла в Софийски районен съд обвинителен акт, с
който срещу подсъдимия В. П. В., ЕГН ********** е повдигнато обвинение в извършване
на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, изразяващо се в това, че на 28.03.2021 г., в
района пред вход „Б“ на жилищна кооперация, намираща се в гр. С., ул. „***“ № 19, чрез
нанасяне на удар с ръка в областта на главата, причинил на Н. В. К. от гр. С. средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно отслабване на слуха, а именно травма на лявото ухо -
кръвонасядане на кожата в лява околоушна област, травматично разкъсване на тъпанчевата
мембрана, неврит на слухови нерви.
Конституиран в процесуалното качество на частен обвинител в производството е
пострадалият Н. В. К..
Първоинстанционното съдебно следствие е проведено по общия ред.
В съдебно заседание, проведено на 26.06.2023 г., подс. В. депозира обяснения,
съобразно които излага фактически твърдения за наличието на влошени междусъседски
отношения с частния обвинител К. преди процесната дата. Поддържа, че на 28.03.2021 г.
пред входа, в който живеят, помежду им възникнал вербален и физически конфликт,
провокиран от К., който му нанесъл удар с крак в областта на слабините. В резултат от удара
подсъдимият се афектирал и протегнал ръце напред, за да се предпази, и не знае по какъв
начин свид. К. се озовал на земята.
В съдебно заседание, проведено на 07.10.2024 г., прокурорът е изменил
повдигнатото по отношение на В. обвинение по реда на чл. 287 НПК, като съобразно
измененото обвинение наказателното производство е продължило по обвинение в това, че
„на 28.03.2021 г., в района пред вход „Б“ на жилищна кооперация, намираща се в гр. С., ул.
„***“ № 19, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на главата, причинил на Н. В. К. от гр.
С. средна телесна повреда, изразяваща се в загуба на слуха, вследствие на настъпилата
травма на средното и вътрешното ухо, довели до постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалия“ - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
В дадения ход по същество прокурор Б. поддържа обвинението, намирайки го за
доказано въз основа на приобщената доказателствена съвкупност. В подкрепа на
обвинителната теза посочва свидетелските показания и заключенията на
съдебномедицинските експертизи, допуснати, изготвени и приети в хода на съдебното
следствие. Предлага подс. В. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и да му
бъде наложено наказание към средния предвиден от закона размер, и в негова тежест да
бъдат възложени направените по делото разноски.
Адв. Г., повереник на частния обвинител К., се солидаризира със становището на
прокурора и моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, да
му бъде наложено наказание към средния размер и да бъде осъден да заплати разноските по
делото.
Адв. П. се присъединява към становищата на прокурора и адв. Г., като в изложението
си акцентира на безспорното установяване на описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка, респективно на виновността на подс. В. по отношение настъпване на
противоправния резултат спрямо доверителя й, а именно телесно увреждане, отговарящо на
медико-биологичния признак на средната телесна повреда „постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота“. Досежно показанията на свидетеля Д. П., макар депозирани
за пръв път в хода на съдебното следствие, изразява становище, че не е налице пречка да
бъдат кредитирани. По отношение наказанието, което да бъде наложено на подсъдимия,
поддържа, че чистото съдебно минало само по себе си не следва автоматично да води до
наказание, определено към минимума на санкцията или при условията на чл. 55 НК.
1

Застъпва, че с оглед тежестта на настъпилото увреждане, справедливо би се явило наказание
към и над средния предвиден от закона размер, което да бъде изтърпяно ефективно. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство отчита и факта, че подсъдимият и пострадалият са
съседи, при което си дължат поддържането на нормални отношения.
Частният обвинител К. поддържа депозираното от поверениците си и декларира, че в
хода на цялото наказателно производство не е получил извинение от подсъдимия.
Адв. Ч., защитник на подс. В., намира обвинителната теза за недоказана съобразно
измененото обвинение, като обръща внимание на приобщената първична медицинска
документация относно здравословното състояние на частния обвинител К.. Застъпва, че
държавното и частното обвинение не са отчели факта на полученото от подсъдимия телесно
увреждане, обективирано в СМУ и заключението на съдебномедицинската експертиза,
респективно активната роля на частния обвинител във възникналия на процесната дата
конфликт. Изразява становище, че резултатът, настъпил от действията на подсъдимия по
отношение на К., е лека телесна повреда, като доказателства за инкриминираната с
изменението на обвинението средна телесна повреда не са събрани.
Подс. В. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума моли за
справедлива присъда.
Като обсъди и съобрази в тяхната цялост събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, и способите за доказване, при съобразяване с
разпоредбата на чл. 301 и следващите от НПК, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият В. П. В., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. С.. Същият е българин,
български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, с адрес гр. С., ул.
„***“ ****.
Свидетелката С. З., съпруга на подс. В. В., наследила апартамент в гр. С., ул. „***“ №
19, вх. „Б“. Апартаментът се намирал над жилището на свидетеля Н. К., който живеел със
съпругата си свид. С. К. на ет. 2 в посочената жилищна кооперация. През 2021 г. сем. В.и
започнали ремонт на апартамента, във връзка с който възникнали несъгласия между двамата
съседи - подс. В. и свид. К..
На 28.03.2021 г. свид. К. имал уговорка около 12:30 ч. да се види в района на дома си
със свидетеля К. Т., с когото били състуденти. Последният подранил за срещата и решил да
се разходи в градинката пред блока на свид. К.. В същото време, около 12:30 ч., свид. К.
тръгнал да пренася дунапренен матрак до жилището на майка си, което се намирало в
близост, и пред вход „Б“ на кооперацията се засякъл с подсъдимия. Помежду им възникнал
вербален конфликт с размяна на реплики на висок тон по повод строително-ремонтните
дейности, извършвани в апартамента на В.и. По време на спора свид. К. оставил матрака
настрани, като двамата започнали да се дърпат взаимно, в хода на което спречкване
подсъдимият нанесъл на К. силен удар с ръка в областта на лявото ухо, в резултат от който
свидетелят паднал на земята.
Свид. К., която се намирала в жилището им, чула спора и се показала на балкона,
откъдето видяла съпруга си да лежи на земята, докато подс. В. му нанасял удари с крака по
тялото. Спречкването било възприето и от свид. С. З., която в същия момент излизала от
входа на блока.
Конфликтът бил преустановен след намесата на свид. Б. Й. и неустановено по делото
лице от мъжки пол, които се намирали в заведение в близост до мястото на инцидента,
откъдето притичали и разтървали В. и К. в момента, в който последният вече бил повален на
земята.
2

Свид. К. Т. също възприел случващото се, доколкото се намирал в близост, отишъл
при свид. К. и го попитал как е. К. отговорил, че не се чувства добре и го помолил да
отменят уговорената среща, след което свид. Т. си тръгнал, а свид. К. взел матрака и
продължил по пътя си. Междувременно пред входа слязла свид. К., която благодарила на
свид. Й. за намесата и се прибрала.
По-късно същия ден, след като се прибрал в дома си, свид. К. усетил силен шум в
лявото ухо и заедно със съпругата му се отправили към УМБАЛСМ „Пирогов“. Оттам били
препратени към УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД, където К. бил прегледан и му било
предписано антибиотично лечение. Въпреки последното, предвид констатираното
разкъсване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, на 07.04.2021 г. свидетелят претърпял
оперативна интервенция.
В рамките на деня след преустановяване на конфликта подс. В. и съпругата му също
посетили УМБАЛСМ „Пирогов“, където В. бил прегледан поради оплакване от болка в
областта на слабините. На следващия ден посетил Съдебна медицина, където му било
издадено съдебномедицинско удостоверение № 172/2021 г., обективиращо съобщените
оплаквания, въз основа на които била поставена диагноза „контузия, изразяваща се в
палпаторна и обща болезненост в областта на десния тестис“.
Около месец и половина след претърпяната операция К. започнал да се оплаква от
световъртеж и проблеми с координацията. Посетил невролог, който констатирал наличието
на световъртеж. Последвали множество прегледи, като с експертно решение №
90751/25.05.2023 г. му била призната нетрудоспособност от 51 % поради следните
заболявания: световъртеж от централен произход; хипертонично сърце без /застойна/
сърдечна недостатъчност; смесена звукопроводна и невросензорна глухота - двустранна;
други спондилози с радикулопатия.
Образувано във връзка със случилото се на 28.03.2021 г. било досъдебно
производство, в хода на което била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза на
свид. Н. К.. Въз основа представените медицински документи били констатирани травма на
лявото ухо на К. - кръвонасядане на кожата в лява околоушна област; травматично
разкъсване на тъпанчевата мембрана; неврит на слухови нерви; мекотъканни травматични
увреждания на лицето - оток и кръвонасядане в областта на дясна вежда; кръвонасядане на
носа; охлузване на десния лакът. Вещото лице приело, че травмата на лявото ухо
осъществява медико-биологичния признак трайно отслабване на слуха, а мекотъканните
травматични увреждания на лицето и охлузването на десния лакът, поотделно и в
съвкупност осъществяват медико-биологичния признак болка и страдание. Травматичните
увреждания, съставляващи травмата на лявото ухо, според вещото лице се дължат на
действието на твърд или полутвърд тъп предмет, по механизма на удар с такъв, с каквито
характеристики е и човешката ръка, изпъната в длан. Самопричиняването на такъв вид
травма, вследствие на случаен удар върху изпъната ръка, е оценено като невъзможно, поради
подвижността на горния крайник и възможността за отвеждането му по посока движението
на главата.
Назначени и изготвени в хода на съдебното производство са двойна
съдебномедицинска експертиза, с участието на вещи лица съдебен лекар и УНГ специалист,
и тройна съдебномедицинска експертиза, с участието на вещи лица със специалности
съдебна медицина, УНГ и отоневрология, относно претърпените от свидетеля К.
наранявания.
Заключенията и на двете комплексни експертизи са в насока, че на К. са причинени
травматични увреждания, както следва: оток и кръвонасядане непосредствено над
вътрешната половина на дясната вежда; кръвонасядане по гърба на носа, леко вдясно от
срединната линия, средната трета; кръвонасядане в лявата слепоочна област на главата, пред
лявата ушна мида, травматична руптура /разкъсване/ на тъпанчето на лявото ухо;
3

повърхностно охлузване в областта на дясната лакътна изпъкналост. Относно
травматичните увреждания по лицето и лакътя експертизите приемат, че са причинили на
пострадалия болка и страдание, а по отношение травмата на лявото ухо и двете заключения
са в насока, че му е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
доколкото се касае за двустранно засягане на слуха на 4 000 хц при 40 дб, което най-
вероятно се дължи на неврит на слуховия нерв с давност преди травмата, поради
симетричността при двете уши. Аналогични са изводите на вещите лица, изготвили двете
експертизи, и относно механизма на получаване на травматичните увреждания и
възстановителния период, като посочват, че травмата на лявото ухо добре отговаря да е
получена от удар с отворена длан тип „шамар“ и може да се получи само чрез удар в
областта на ушната мида, и възстановителният период е около 20 /двадесет/ дни.
Тройната съдебномедицинска експертиза с участието на д-р Меджидиева,
отоневролог, приема още, че от настъпилата травма на ляво ухо - травматично разкъсване на
тъпанчето с две централни перфорации с хипермирани ръбове с последваща оперативна
интервенция - мирингопластика, и последвало трайно намаление на слуха, може да се
приеме, че настъпилите патологични промени на слуховия и вестибуларен анализатор, са
последици на настъпилите трайни увреждания на средно и вътрешно ухо от травмата, като
могат да бъдат отключени след настъпилата травма на средното и вътрешно ухо.
Назначени и изготвени са и съдебномедицинска експертиза и комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимия В..
Заключението на съдебномедицинската експертиза констатира установена по
клиничен път травма на десния тестис на В., в резултат от която му е причинена болка, като
вещото лице е отчело обстоятелството, че цялата диагностика за наличието на травма се
основава само върху съобщената от самия В. слаба палпаторна болка в десния тестис, а
такава болка може и да няма травматичен произход. Относно механизма на получаване д-р
Николов е приел, че може да се получи при нанасяне на удар с част от човешкото тяло -
ритник, и възстановяването е в рамките на 1-3 денонощия.
Заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на
подс. В. е в насока, че няма данни за същинско психично заболяване - психоза, нито преди,
нито по време на прегледа. Вещите лица, на база съобщеното им от подсъдимия при
освидетелстването, са приели, че по време на инкриминираното деяние В. е могъл да
разбира свойството и значението на конфликтната ситуация и да ръководи постъпките си.
Поведението му е оценено като себезащитно и уплах за соматичното си здраве.
По доказателствата:
Съдът прие изложената фактическа обстановка за установена въз основа събрания и
приобщен по делото доказателствен материал, при преценка на доказателствата,
доказателствените средства и способите за доказване поотделно и в съвкупност, както
следва: гласни - обясненията на подсъдимия В. В. /частично/ и показанията на свидетелите
Н. К. /частично/, Б. Й., К. Т., С. К. /частично/, С. З. /частично/ и М. К., в това число
показанията, дадени от свидетелите Й. и Т. при разпитите им в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитане на съответното
процесуално основание; писмени - справка за съдимост за подсъдимия; медицинска
документация, предоставена от УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД и от СРЗИ; СМУ №
168/2021 г.; СМУ № 172/2021 г.; справка от „Виваком“ ЕАД; способите за доказване -
заключенията на съдебномедицинските експертизи на частния обвинител К. и на подс. В. и
комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимия.
При анализа на доказателствените източници съдът констатира еднопосочност на
първо място относно факта на обтегнатите лични отношения между подсъдимия В. и
свидетеля К., предхождащи инкриминираната дата, по повод извършвания от В. ремонт в
4

апартамента, разположен над жилището, обитавано от сем. К.и, и на второ - по отношение
времето и мястото, на които са се състояли инкриминираните събития - в гр. С., на
28.03.2021 г., около 12:30 ч., пред вход „Б“ на жилищната кооперация, намираща се в гр. С.,
ул. „***“ № 19.
Същевременно, с оглед изясняване на фактите, явяващи се спорни - механизма на
нанасяне на инкриминирания удар в областта на главата на К., следва да бъдат подробно
изследвани гласните доказателствени източници, обективирани в показанията на
свидетелите-очевидци, пряко възприели изцяло или отчасти процесната ситуация /К., К., Й.,
Т. и З./, и обясненията на подсъдимия.
Извършвайки преценка на депозираните от свидетелите К.и показания и на
обясненията на подс. В., съдебният състав прие за доказано, че засичайки се пред входната
врата на кооперацията, в която живеят, между подсъдимия и свид. К. възникнал поредният
вербален спор по повод извършвания от В.и ремонт. Макар и с нюанси, в съответствие с
гледната точка на всеки от тях, изложенията им по отношение на това обстоятелство
кореспондират, което дава на съдебния състав основанието да приеме факта за установен.
Спорът прераснал и във физическо съприкосновение /изводимо от депозираното от свид. Й.,
според когото в момента, в който възприел ситуацията, двамата се държали взаимно/, в
рамките на което подсъдимият нанесъл на свид. К. инкриминирания удар с ръка в областта
на лявото ухо, в резултат от който свидетелят паднал на земята, където нанасянето на удари
от страна на В. продължило. Последното се установява освен от изложеното от свидетелите
К.и, които се явяват пряко заинтересовани от изхода на делото, предвид процесуалното
качество на К. на частен обвинител в производството /като свид. К. възприела ситуацията от
момента, в който съпругът й вече се намирал на земята/, също и от показанията на
свидетелите Й. и Т., които независимо един от друг възприели факта на взаимното
физическо съприкосновение. Техните показания съдът прецени като обективни,
добросъвестни и достоверни, предвид относително близкото им местоположение спрямо
това на подсъдимия и К., и липсата на данни за евентуална заинтересованост или
предубеденост.
Респективно твърденията на подсъдимия и свид. З., че В. бил ритнат в слабините от
К., след което се отдръпнал назад, без да влиза в последващ физически контакт с него,
остават изолирани. Същите са в противоречие и със заключенията на трите приети
съдебномедицински експертизи в частта относно механизма на получаване на увреждането,
засегнало лявото ухо на К., доколкото вещите лица категорично изключват възможностите
за самонараняване или нараняване при падане от собствен ръст.
Изхождайки от експертните заключения, описващи механизма на удара, получен от
К., съдът прецени, че версията на В., че подсъдимият протегнал рака в отбранителна
позиция, следва да бъде категорично изключена, доколкото при такова развитие на
ситуацията нанесеният удар не би бил със сила, която да доведе до настъпилия резултат.
Твърденията, че В. бил цЕ.сочено ритнат в областта на слабините от К., също не
намират категорично потвърждение в останалия доказателствен материал, в това число в
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, съгласно което съобщената
слаба палпаторна болка в десния тестис е дагностицирана единствено въз основа
оплакванията на В., като може и да няма травматичен произход. Предвид това съдът
достигна до извод, че макар нанасянето на съответния удар от страна на К. да не се
изключва, по-голяма е вероятността да е бил нанесен в рамките на взаимното им
съприкосновение, а не цЕ.сочено и без предходно физическо взаимодействие с подсъдимия.
С оглед горното, и като отчете двойствената природа на обясненията на подсъдимия -
доказателствено средство и средство за упражняване правото на защита едновременно,
съдът прецени, че по отношение на спорните обстоятелства не следва да бъдат възприети,
тъй като представляват защитна версия. Аналогичен е изводът досежно показанията на свид.
5

С. З., която като негова съпруга се явява логично да излага версия на събитията,
съответстваща на линията на защита.
При така формираните изводи, макар да прецени показанията на свид. М. К. като
добросъвестно депозирани, съдебният състав не прие за доказана описаната в тях
фактология. Основание за това е, че доколкото представляват преразказ на съобщеното му от
подс. В., са вторичен доказателствен източник с единствено контролен характер, без да
съдържат пряка доказателствена информация.
В противоречие със заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена на
пострадалия в хода на досъдебното производство, се явява и твърдението на свид. К., че в
резултат на нанесените му от В. удари изгубил съзнание за период от няколко минути.
Предвид това съдебният състав не кредитира неговите показания в съответната част,
намирайки ги за повлияни от цялостния му афект и негативни възприятия, провокирани от
случилото се.
Съдебният състав не кредитира и показанията на свид. С. К. в частта, в която твърди,
че в резултат на нанесения побой съпругът й, освен диагностицираните наранявания, имал и
спукани ребра, доколкото тези твърдения са изцяло изолирани и без каквато и да било
доказателствена опора, в това число от експертните заключения и медицинската
документация.
По отношение показанията на свидетеля Д. П., допуснат до разпит в съдебната фаза
на производството по искане на частното обвинение, направено в съдебно заседание,
проведено на 09.05.2024 г. /година след провеждане на разпитите на останалите свидетели-
очевидци/, съдът прецени, че въпреки че описват фактология, сходна с изводимата от
показанията на свидетелите К.и, Й. и Т., не следва да бъдат кредитирани, като не приема за
доказано П. да е бил свидетел-очевидец на процесните събития. За този извод съдебният
състав изхожда на първо място от обстоятелството, че нито подсъдимият, нито друг от
присъствалите на и в близост до ситуацията свидетели - Н. К., С. К., Б. Й., К. Т., С. З., в нито
един от проведените разпити не споменават за присъствието на непознато лице, различно от
горепосочените, което да е участвало в опитите подсъдимият и свид. К. да бъдат разтървани.
Действително свид. Й. посочва, че заедно с него участие в преустановяването на конфликта
взел и друг негов познат, намиращ се в близкото кафене, когото не помни, но изложеното от
самия П. изключва възможността да бъде идентифициран с това неустановено лице,
доколкото твърди, че седял на пейка в близост до НДК, от която възприел ситуацията,
респективно не навежда твърдения, че се познава с когото и да било от останалите свидетели
и че се намирал със свид. Й. в близкото заведение.
Освен това, прави впечатление, че в показанията, депозирани пред съдебния състав в
съдебното заседание, проведено на 15.05.2023 г., свид. К. споменава единствено свид. Й.
като лице, на което благодарила за оказаната на съпруга й помощ, което противоречи на
твърденията на Д. П., че именно тя поискала телефонния му номер с цел бъдещо
свидетелстване. И дори последното да беше възприето като достоверно, необяснима и
нелогична се явява „появата“ на П. в качеството на свидетел-очевидец не в досъдебната
фаза на процеса /когато не е имало пречка е и било логично да бъде посочен от К.и/, а едва в
заключителния етап на първоинстанционното съдебно следствие, след провеждането на
разпитите на всички останали свидетели и изслушването на допуснатите експертизи.
С оглед изложените съображения съдебният състав не кредитира показанията на Д. П.
в частта, в която твърди, че възприел инкриминираната ситуация, като намира
процесуалната активност на частното обвинение, обусловила допускането му до разпит, като
опит за затвърждаване на обвинителната теза. Показанията му съдът възприе единствено в
частта относно ползвания към процесния момент мобилен телефонен номер, доколкото
кореспондират с показанията на свид. П. П., негов брат.
6

Обратно, съдът прие като житейски логични, предвид изминалия период от време,
констатираните при разпитите на свидетелите Й. и Т. липса на спомен или хронологични
неточности относно детайли на възприетата ситуация. Същевременно прецени депозираните
в хода на досъдебното производство от тях показания в съответните части като обективни,
достоверни и логични, предвид което ги кредитира, намирайки ги за относими към
правилното изясняване на фактите по делото. Аргумент за това се явява, че тези
първоначални показания са били депозирани в период от време, близък до инкриминираните
събития, когато е било житейски обосновано и логично свидетелите да са имали ясен и
съхранен спомен относно случилото се. С оглед на това и предвид факта, че показанията им
от досъдебното производство намират потвърждение в останалата част от приобщените
доказателствени източници - гласни и писмени, съдът не намери пречки да ги използва при
формирането на изводите си, въпреки че са приобщени към доказателствената съвкупност
на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. т. 2 НПК, при липса на изразено от страна на
подсъдимия и защитника съгласие за прочитането.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетелите Н. К. и С. К. и относно
посетените лечебни заведения непосредствено след инцидента, относно проведеното
оперативно лечение на К. в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД гр. С., както и относно
здравословните оплаквания, довели до освидетелстването му и издаването на експертно
решение на ТЕЛК № 90751/25.05.2023 г., с което му е призната нетрудоспособност от 51 %.
Депозираното от тях досежно съответните обстоятелства кореспондира с представената от
лечебното заведение и СРЗИ медицинска документация, свързана с решението на ТЕЛК.
Съдът кредитира и заключението на изготвената в хода на съдебното следствие
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимия в частта, в
която вещите лица са приели, че по време на инкриминираното деяние В. е могъл да разбира
свойството и значението на конфликтната ситуация и да ръководи постъпките си.
Същевременно съдът не възприе изводите им, оценяващи поведението му като себезащитно
и уплах от соматично нараняване, доколкото почиват на дадената при освидетелстването
негова индивидуална интерпретация на ситуацията, която не кореспондира с установените в
хода на съдебното следствие факти. Данни за физиологичен афект също не са констатирани.
Кредитирани като обективно и компетентно изготвени са заключенията на
единичната и двойната съдебномедицински експертизи по отношение механизма на
настъпване на претърпените от К. травматични наранявания, като въз основа на
заключенията им съдебният състав прие за доказано, че инкриминираният удар в областта на
лявото му ухо е бил нанесен цЕ.сочено от подсъдимия.
Същевременно, при констатираните противоречия относно медико-биологичната
характеристика на увреждането, представляващо травматична руптура /разкъсване/ на
тъпанчето на лявото ухо, с оглед участието на вещи лица със специалност УНГ при
изготвянето на двойната и тройна експертизи, съдебният състав се довери и възприе техните
изводи в насока, че предвид естеството на нараняването и продължителността на
възстановителния период /около 20-25 дни/, се касае за временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Респективно не кредитира заключението на единичната СМЕ в насока,
че същото е довело до трайно отслабване на слуха.
Съдебният състав кредитира и заключението на тройната СМЕ относно
констатираните при освидетелстването на свид. К. заболявания на слуховия и вестибуларен
анализатор - загуба на слуха и отоневрологичен синдром. Същевременно обаче, при
формирането на фактическите си и правни изводи относно механизма на това увреждане взе
предвид и дадените от вещите лица в съдебно заседание разяснения, съгласно които „загуба
на слух“ не се приравнява на медико-биологичния признак отслабване на слуха по смисъла
на чл. 129 НК, както и че други възможни причини за отключване на симптоматиката,
характерна за отоневрологичния синдром, освен удар с характеристики на процесния, могат
7

да бъдат претърпяна черепно-мозъчна травма, тумори, метаболитни или вирусни
заболявания. Предвид това не прие за доказано, че съответното увреждане е причинено в
резултат на нанесения от подс. В. удар с ръка.
Фактическа констатация относно миналата съдимост на подсъдимия В. - че не е
осъждан или освобождаван от наказателна отговорност с приложение разпоредбата на чл.
78а НК, съдът формира въз основа справката му за съдимост.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, въз основа приобщената в хода на
съдебното следствие доказателствена съвкупност и способите за доказване, съдът призна
подс. В. В. за невиновен и на основание чл. 304 НПК го оправда по измененото на
основание чл. 287 НПК обвинение по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, а именно за това на
28.03.2021 г., в района пред вход „Б“ на жилищна кооперация, намираща се в гр. С., ул. „***“
№ 19, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на главата, да е причинил на Н. В. К. от гр. С.
средна телесна повреда, изразяваща се в загуба на слуха, вследствие на настъпилата травма
на средното и вътрешното ухо, довели до постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия.
От обективна страна се доказа, че на инкриминираните съобразно обвинението време
и място подс. В. е нанесъл на свид. К. удар с ръка в областта на главата, и конкретно на
лявото ухо. Същевременно обаче, предвид дадените при разпита на вещите лица, изготвили
тройната СМЕ, разяснения в насока, че използваният в експертизата термин „загуба на
слух“ не се приравнява на медико-биологичния признак отслабване на слуха по смисъла на
чл. 129 НК, както и че съществуват и други възможни причини за отключване на
симптоматиката, характерна за отоневрологичния синдром, като претърпяна черепно-
мозъчна травма, тумори, метаболитни или вирусни заболявания, съдът прие, че не се доказа
съобразно доказателствения стандарт, изискуем от разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК,
нанесеният от подс. В. удар да се намира в пряка причинно-следствена връзка с
инкриминираното по измененото обвинение увреждане, реализиращо медикобиологичния
признак на средната телесна повреда „постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия“.
Причинната връзка е обективен факт, съществуващ реално, вън и независимо от
човешкото съзнание, наличието на който следва да се установи по несъмнен начин, за да
бъде прието извършването на деянието за доказано. В този смисъл, причинната връзка
между деянието и престъпния резултат е необходим, обективен елемент на престъплението и
представлява необходима предпоставка за наказателната отговорност. С оглед вида на
обществените отношения и начина на тяхното засягане, причинната връзка се проявява в
процеси, различни по своя характер и съдържание - механични, физически, химически,
биологически и пр. Съгласно приетото в Решение № 102 от 25.05.1995 г. по н. д. № 649/94 г.,
I н. о., „причинна връзка между дадено деяние и настъпилия престъпен резултат съществува,
щом като деянието е било едно от необходимите условия за настъпването на резултата, т.е.
щом като деянието е обективна предпоставка, без която резултатът не би настъпил по такъв
начин, в този вид, на съответното място, време и т.н.“. Аналогична е и тезата, застъпена в
Решение № 252 от 22.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 684/2015 г., III н. о., НК, според което
„причинната връзка между дадено деяние и определен престъпен резултат съществува, щом
като деянието е такава обективна предпоставка, без която съобразно характера на
развиващия се процес престъпните последици не биха настъпили, когато то е едно от
необходимите условия за вредоносните последици, елемент от каузалния комплекс, който
предизвиква предвидения в закона общественоопасен резултат“.
Също така, в Решение № 59 от 07.02.2025 г. на ВКС по к. н. д. № 1062/2024 г.
касационната инстанция приема, че „според правната доктрина и в съдебната практика
отдавна и еднопосочно е възприето разбирането, че причинната връзка винаги е налице,
8

когато деянието е елемент от каузалния комплекс, който предизвиква резултата, тоест е
обективната предпоставка, без която резултатът не би настъпил“.
При така очертаната константна практика на съдилищата в насока необходимостта
събраните доказателства да са достатъчно, за да обусловят несъмненост на извода относно
причинно-следствената връзка между престъпната проява и нейните общественоопасни
последици, съдебният състав прие, че в случая не се доказа безспорното наличие на пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между нанесения удар и увредата на здравето
на К., изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Този извод
следва на първо място от изминалия период от време от инкриминираната дата до
диагностицирането на съответните здравословни оплаквания, през който не са налице данни
за здравния статус на свидетеля, както и от заключенията на двойната и тройна СМЕ в
насока наличието на неврит на слуховия нерв с давност преди травмата, и от посочените от
експертите, участвали в тройната СМЕ, други възможни причини за проявата на
отоневрологичния синдром.
Предвид това, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 303 НПК присъдата не може
да почива на предположения и съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин, настоящият съдебен състав призна подс. В. за невиновен и го
оправда по повдигнатото обвинение.
Следователно и изследването на субективното му отношение към извършеното се
явява безпредметно, както и обсъждането на евентуалното приложение на института на
неизбежната отбрана, респективно нейно превишаване.
Доколкото причинно-следствената връзка е обективен признак на деянието и
наличието й е необходимо условие за постановяването на осъдителен съдебен акт, относимо
е и приетото в Решение № 439 от 19.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2105/2011 г., III н. о., НК,
съгласно което „присъдата не може да почива на несигурност, на предположения и
колебливи изводи относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние, и
участието на извършителя в него. Съдът признава подсъдимото лице за виновно само и
единствено, когато обвинителната теза е безспорно доказана, което е гаранция за
реализиране на процесуалните му права, произтичащи от презумпцията за невиновност /ч.
16 и чл. 303 НПК/“.
Постановяването на оправдателната присъда в случая следва и от факта, че с оглед
измененото в хода на съдебното следствие обвинение, съдът е лишен от възможността по чл.
287, ал. 5 НПК да се произнесе относно евентуалното извършване на престъпление,
преследвано по тъжба на пострадалия съобразно фактическите положения на обвинението,
първоначално инкриминирано с обвинителния акт.
По разноските:
Поради оправдателния характер на постановената присъда, направените по делото
разноски остават за сметка на държавата /СДВР и Софийски районен съд/.

По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9

Номер на акта:	89
Дата:	17 февруари 2025 г.
Съдия:	Виолета Стоянова Парпулова

Дело:	20221110208170
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 юни 2022 г.

Присъда по НОХД №8170/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите