№ 20811
гр. София, 03.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*****
като разгледа докладваното от ***** Частно гражданско дело №
20241110173925 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 402646/10.12.2024 г. на „Първа инвестиционна
банка“ АД за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
срещу И. Д. Б. с ЕГН: **********, за вземания, произтичащи от сключен между страните
Договор за паричен заем № 724015/22.08.2022г.
Заповед за изпълнение въз основа на документа по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист са
издадени за вземанията за главница, възнаградителна, законна лихва, такса за обявяване на
вземания по договор за предсрочно изискуеми, обезщетение за забава, както и за разноските
съразмерно с уважената част на претенциите, но съдът намира, че следва да откаже
издаването на заповед за изпълнение за сумата от 3079.90 лева- неустойка за забава за
периода от 23.07.2023г. до 01.12.2024г.
В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение
съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите
нрави, което задължение му е вменено изрично с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в
този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Наред с това, съдът по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК при разглеждане
на заявлението следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договори,
сключени с потребител, на които кредиторът основава претенциите си.
Процесният договор за заем има характеристиките на потребителски, с оглед на което
и доколкото кредитополучателят по него е физическо лице, в случая приложение следва да
намерят нормите на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП.
С оглед на тези разяснения съдът намира, че клаузата от процесния договор за банков
кредит, на която заявителят основава претенцията си за неустойка за забава, предвидена в т.
15 от писменото съглашение, е нищожна, тъй като противоречи на императивни разпоредби
на закона, в частност на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно която при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. А в случая, в противоречие с така цитираната императивна правна норма на
ЗПК, кредиторът е предвидил дължимост на и претендира неустойка за забава, чийто размер
надвишава този на законната лихва за забава, доколкото съгласно т. 15 от договора се
формира, като към стойността на уговорената в т. 4 възнаградителна лихва се прибави и
стойността на законната лихва за забава.
Същевременно, в случая за периода, за който заявителят претендира коментираната
неустойка за забава, не е заявявана претенция за обезщетение за забава, поради което и с
1
оглед действащото в българския граждански процес диспозитивно начало такава не е
присъдена със заповедта.
Ето защо, заявлението следва да бъде отхвърлено в коментираната част.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 402646/10.12.2024 г. на „Първа инвестиционна банка“
АД за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу И.
Д. Б. с ЕГН: **********, за сумата от 3079.90 лева- неустойка за забава за периода от
23.07.2023г. до 01.12.2024г. по Договор за паричен заем № 724015/22.08.2022г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2