РЕШЕНИЕ
дата 957 30 юни 2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХIII-ти състав,
в публично заседание на 17 юни 2021г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2.
ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ дело №
1044 по описа за 2021г. и за да се произнесе
взе предвид следните обстоятелства:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на Р.С.В.от гр.Бургас против Решение № 260281/26.03.2021г.
постановено по НАХД № 287/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
потвърдено наказателно
постановление № 02-0003071/02.12.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” Бургас, с което, на касатора, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3
от КТ, е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Съдебното
решение се обжалва като неправилно. Касаторът възразява за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на НП, както и оспорва съставомерността на
деянието и изводите за наличие на трудовоправни отношения между страните.
Счита, че са налице основания за приложение на чл.415в от КТ и чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение
и потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно
заседание касаторът не изпраща представител.
Ответникът
по касация се представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на
касационната жалба и присъждане на разноски по делото.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за оставяне в сила на първоинстанционното
съдебно решение.
Касационната
жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав счете за
неоснователна.
Касаторът
Видева е санкциониран за това, че при извършена на 04.09.2020г. проверка по спазване на
трудовото законодателство в обект – зеленчукова оранжерия, находяща се на входа
на с.Винарско, общ.Камено, стопанисвана
от нея, в качеството й на земеделски производител,
контролните длъжностни лица на Инспекцията по труда са установили на място
лицето К.И.да полага труд като „общ работник“, като са констатирали, че тя събира
и сортира краставици в торби, без сключен трудов договор, в нарушение на чл.62,
ал.1 от КТ. Районният
съд е приел, че
в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. По същество е приел, че установеното деяние е
съставомерно и е обосновал извод за правомерно ангажиране отговорността на
лицето, в качеството му на работодател за нарушение на трудовото
законодателство. Прието е, че деянието не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай на административно нарушение, а наложената имуществена санкция е
намерена за правилно определена в
законоустановения минимум.
Решението
е правилно и за него не се констатират отменителни основания. Оплакванията на
касатора са свързани с допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, които настоящият съд не констатира.
Правнозначимият
факт е, че Р.В., като земеделски производител, има качеството на „работодател” по
отношение на лицето К.И., за която е констатирано, че престира труд на стопанисвания
обект – зеленчукова оранжерия, като извършва дейности по събиране и сортиране
на зеленчуци. С разпоредбата на чл.62,
ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в
писмена форма с работника преди постъпването му на работа. За да е осъществен
състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора, е
необходимо наличие на трудово правоотношение, което се характеризира с
определени особености: работно място, характер на извършваната работа (трудова
функция), възнаграждение, почивки, които са били констатирани да са налице в
случая, но за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма.
В производството пред районния съд са установени всички съществени елементи на
правоотношението между Р.В. и К.И., от които може да бъде направен извод, че се
касае за трудово право отношение, като данните категорично сочат, че към
датата на извършване на проверката,И. е извършвала трудова дейност. Възраженията на касатора досежно
липсата на трудовоправни отношения между
страните, поддържани и пред настоящата инстанция са неоснователни и се
опровергават от съдържащите се в административната преписка документи.И. се е вписала
собственоръчно в справката по чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ като работеща на
процесния обект - оранжерия в
с.Винарско, на длъжност „общ работник“, с работно време от 08,00-12,00 часа, с
възнаграждение – 25лв. на ден. Подробни и непротиворечиви показания,
съвпадащи с фактите, съдържащи се приложените писмени доказателства, са дадени
и от актосъставителя Георгиева пред първоинстанционния съд.
С
оглед на изложеното, за касатора безспорно е било налице задължение да сключи
трудов договор с лицето преди да го допусне до работа. Касаторът не отрича, че
не е изпълнил посоченото задължение, поради което правилно, в качеството му на
работодател е санкциониран за неизпълнение на задължението си по чл.63, ал.1 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ. Санкционната
разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда наказание от 1 500 лв. до
15 000 лв., като наложената от наказващия орган санкция в размер от 1 500лв.
касационната инстанция приема за справедлив, като определен в неговия минимум.
Неоснователни
са поддържаните възражения за приложение на чл. 28 от ЗАНН и
квалифициране на установеното нарушение като "маловажен случай", в
какъвто смисъл са и изложените от въззивния съд мотиви. В разпоредбата на чл. 415в от КТ, която норма се
явява специална по отношение на общата норма на чл. 28 от ЗАНН, са
предвидени кои случаи са "маловажни" по смисъла на КТ. Изрично
нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ
регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и
3 и чл. 63, ал. 1 и 2, която регламентация в специалния закон изключва
приложението на общата норма на чл. 28, б.
"а" от ЗАНН.
Съобразно
този изход на делото в полза на ответната страна следва да се присъдят
разноските за тази съдебна инстанция в минимален размер от 80лв.
Мотивиран от
изложеното и поради отсъствие на отменителни основания за касиране на решението,
Административен съд гр.Бургас, ХІІІ-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260281/26.03.2021г. постановено по НАХД №
287/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Р.С.В.ОТ
ГР.Бургас, бл.25, вх.3, ет.10, ап.29, с ЕГН **********, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ Бургас сумата от 80лв. разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: