РЕШЕНИЕ
№ 162
/ 22.05.2017г.
гр.
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 25.04. 2017 година
В публично заседание,
в следния състав:
Окръжен съдия: Христо Симитчиев
и секретаря
Даниела Калчева, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев
т.д. № 198
по описа за 2016 година, за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от М.Г.С., в качеството на синдик на “Е.”
ЕООД (в несъстоятелност) - гр.С.З. против “Е.” ЕООД (в несъстоятелност) - гр.С.З.
и П.С.С..
Ищецът твърди, че с
Решение №553/ 26.11.2014г., постановено по т.д. №246/2014 г. по описа на
Окръжен съд С.З., е открито производство по несъстоятелност за „Е." ЕООД (в
несъстоятелност), определена е началната дата на неплатежоспособност -
30.04.2014г., дружеството е обявено в несъстоятелност и на основание чл. 632 от ТЗ производството е спряно. С решение №260/01.03.2016г. по същото дело,
производството е възобновено и ищцата е назначена за временен синдик, като с
Определение №410/07.04.2016 г. по т.д. №246/2014 г. по описа на СтОС е
назначена за постоянен синдик на „Е." ЕООД - в несъстоятелност.
В изпълнение на своите правомощия по чл. 658 от ТЗ за
издирване и уточняване на имуществата в масата на несъстоятелността, ищцата
посочва, че е проучила притежаваното от дружеството и извършените от длъжника
разпоредителни сделки в подозрителния период и е установила, че на 27.06.2014г.
след началната дата на неплатежоспособност на „Е." ЕООД - в
несъстоятелност и по-малко от два месеца преди подаване на молбата за откриване
на производството по несъстоятелност (подадена на 14.08.2014г.), с Договор за
цесия, с нотариална заверка на подписите с рег. №2033/27.06.2014 г. по описа на
нотариус с рег. №*** на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З., с вх. рег. №***,
т. I, акт №120/27.06.2014г., „Е." ЕООД (в несъстоятелност) се е
разпоредило в полза на втория ответник П.С.С. със свое парично вземане в размер
на 25 425,79 лв. Прехвърленото вземане представлявало четвърта вноска от уговорената
между „Е." ЕООД (в несъстоятелност), от една страна и А.С.Д. и С.С.Д., от
друга, продажна цена за два броя имоти, предмет на покупко-продажба, сключена с
нотариален акт №144, том I, рег. №1184, дело №125 от 15.04.2014 г. по описа на
нотариус с рег. №*** на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З. с вх. рег.
№3941, акт №86, том XI, дело 2145/2014 г. Съгласно нотариалния акт, посочената
сума, била със срок за плащане 30.10.2014 г., като вземането, предмет на
договора за цесия, било обезпечено със законна ипотека върху продадения имот.
Твърди се, че цената, срещу която било прехвърлено
посоченото вземане, съгласно договора за цесия, е в размер на 20000 лв., като бил
уговорен срок за плащане 6 години, считано от датата на нотариалната заверка на
подписите.
При така сключената сделка, даденото от несъстоятелния
длъжник значително надхвърляло по стойност полученото, защото продаденото
вземане било обезпечено и с падеж непосредствено след сключване на договора за
цесия и за парична сума, чийто размер бил значително по-голям от размера на
договорената цена. Продажната цена по договора за цесия била с 21,34 % по-ниска
от размера на прехвърленото вземане, а договореното отсрочено плащане - за
необичайно продължителен срок, без никакво оскъпяване - лихва, допълнително
обезценявало това, което получава продавача на вземането. Цедентът не получавал
договорената цена като сума пари, а получавал вземане към цесионера. В този
смисъл, когато се определяло какво получава цедента, трябвало да се преценява
не размера на посочената продажна цена, а стойността на вземането за нея,
такова каквото било съгласно Договора - не било лихвоносно, обезценявало се под
въздействие на инфлацията и не било обезпечено.
Сочи, че са налице обстоятелства, които правят двамата
ответници -страните по договора за цесия свързани лица: С Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти №57, том II, рег. №2003, дело 222/2014 г.
на нотариус с рег, №*** на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З. с вх. рег,
№6852 от 26.06.2014 г., акт №127, том XIX, дело 3853/2014 г. „Е." ЕООД - в
несъстоятелност продало на втория ответник П.С.С. четири броя недвижими имоти,
сред които и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда (жилище) с идентификатор:
68850.501.409.1.5 с административен адрес: гр. С.З., квартал Ж., ул. ****. След
като закупил посочения недвижим имот от „Е." ЕООД - в несъстоятелност, с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №137, том II, рег. №2826, нот. дело
290 от 2014 г. на нотариус с рег, №*** на НК, вписан в служба по вписванията
гр. С.З. с вх. рег. №8748 от 08.08.2014 г., акт 107, том XXIV, дело 4854/2014
г., вторият ответник П.С.С. го дарил на Т.П.К.. Надареното лице било и
продължавало да бъде едноличен собственик на капитала и управител на „Е."
ЕООД - в несъстоятелност, а дарението на недвижимия имот било извършено
по-малко от два месеца след покупката на имотите. Посочените обстоятелства правели
„Е.” ЕООД - в
несъстоятелност и П.С.С. свързани лица на основание §1, ал. 1,
т. 9 от ДР на ТЗ.
Счита, че установените факти са основания сключеният
между „Е." ЕООД - в несъстоятелност и П.С.С. договор за цесия да бъде
обявен за недействителен спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на „Е."
ЕООД - в несъстоятелност.
Моли съда да постанови решение, срещу ответниците, с
което да обяви за недействителна по отношение на кредиторите на масата на
несъстоятелността на „Е.” ЕООД - в несъстоятелност сделката, извършена с
Договор за цесия с нотариална заверка на подписите с рег, №2033/27.06.2014 г,
по описа на нотариус с рег. №*** на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З. с
вх. рег. №***, т, I, акт №120/27.06.2014 г. за прехвърляне на вземане в размер
на 25425,79 лв., като уважи поддържаните при условията на евентуалност искове:
1.
Иск с квалификация по чл. 647
ал.1, т. 3 от ТЗ, по който ответници са „Е." ЕООД - в несъстоятелност и П.С.С., за обявяване
недействителността на Договор за цесия, с нотариална заверка на подписите с
рег. №2033/27.06.2014 г. по описа на нотариус с рег. №*** на НК, вписан в Сл.
по вписванията гр. С.З. с вх. рег. №***, т. I, акт №120/27.06.2014г., по който
„Е." ЕООД (в несъстоятелност) се е разпоредило в полза на втория ответник П.С.С.
със свое парично вземане в размер на 25425,79 лв., по който даденото от цедента
значително надхвърля полученото, като сделката е извършена след обявената от
съда дата на неплатежоспособност и в двугодишния срок преди
подаване на молбата
за откриване на
производство по несъстоятелност.
2. Ако се отхвърли иска по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ,
предявява иск с квалификация по чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ, по който ответници са
„Е." ЕООД - в несъстоятелност и П.С.С., за обявяване недействителността на
горепосочената сделка заради това, че уврежда кредиторите (ако вземането от третото
лице не е било
прехвърлено, сумата е щяла да бъде
част от масата на несъстоятелността и да послужи за удовлетворяване на
кредиторите на несъстоятелния длъжник),като страните по нея са свързани лица по
смисъла на ТЗ и е била извършена в двугодишния срок преди подаване на молбата
за откриване на производство по несъстоятелност на „Е." ЕООД - в
несъстоятелност.
3. При уважаване на иска по чл. 647 ал.1, т. 3 от ТЗ, съответно, при уважаване на евентуално
съединения иск по чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ, ищецът предявява иск с квалификация
по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД срещу П.С.С., като, при обявяване недействителността на
цесията и след като се установи, че цесионерът вече е събрал прехвърленото му
вземане, да бъде осъден П.С.С. да заплати в полза масата на несъстоятелността
на „Е." ЕООД - в несъстоятелност сумата, която е получил на отпадналото
основание, а именно - 25425,79 лв.
4. Ако се отхвърлят исковете по чл. 647 ал.1, т. 3 от ТЗ и чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ,
ищецът предявява против Е." ЕООД - в несъстоятелност и П.С.С. иск с
квалификация по чл.647, ал.1, т.1 ТЗ за прогласяване недействителността на уговорката
за разсрочено плащане на продажната цена в Договор за цесия, с нотариална
заверка на подписите с рег. №2033/27.06.2014 г. по описа на нотариус с рег. №***
на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З. с вх. рег. №***, т. I, акт
№120/27.06.2014г., по който „Е." ЕООД (в несъстоятелност) се е разпоредило
в полза на втория ответник П.С.С. със свое парично вземане в размер на 25
425,79 лв. Твърди, че тази уговорка има относително самостоятелен характер. Съгласно
същата, било уговорено цената да не бъде платена веднага, както изисквал
закона, а след цели 6 години. Този период обаче надхвърлял обичайно уговаряния
и кореспондирал със сроковете, за които се предоставял заем, с тази разлика, че
така предоставения по същество заем бил безвъзмедна сделка - не била договорена
лихва, нито обезпечение, което да създаде гаранции за изплащане или принудително
събиране на задължението.
5. Ако бъде уважен иска по чл.647, ал.1, т.1 ТЗ, ищецът
предявява иск с квалификация по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД да бъде осъден ответника П.С.С.
да заплати в полза на масата на несъстоятелността сумата 20000 лв, представляваща
цена на придобитото вземане съгласно Договор за цесия с нотариална заверка на
подписите с рег. №2033/27.06.2014 г. по описа на нотариус с рег. №*** на НК,
вписан в Сл. по вписванията гр. С.З. с вх. рег. №***, т. I, акт №120/27.06.2014
г.
6. Ако бъде отхвърлен иска по чл.647, ал.1, т.1 ТЗ, ищецът
предявява иск с квалификация по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, като, на основание чл.
644 от ТЗ, прави изявление за прекратяване на договора (уговорката) за
разсрочено плащане на сумата от 20000 лв., инкорпорирана в
Договор за цесия с нотариална заверка на подписите с рег. №2033/27.06.2014 г.
по описа на нотариус с рег. №*** на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З. с
вх. рег. №***, т.I, акт №120/27.06.2014г. и моли да бъде осъден ответника С. да заплати в полза на масата на несъстоятелността
договорената цена от 20000 лв.
В отговора на исковата молба, ответникът П.С.
счита, че предявените искове са допустими, но разгледани по същество са
неоснователни.
По отношение
на предявените искове по чл.647 ал.1 т.3 и чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ счита, че
същите са допустими, но разгледани по същество са неоснователни и недоказани.
По
отношение на предявените исковете по чл.647 ал.1 т.1 от ТЗ и чл.644 от ТЗ
счита, че същите са недопустими, като излага съображения.
По
допустимостта на предявения осъдителен иск против него да заплати сума в размер
на 20 000 лв. в полза на масата на несъстоятелността на „Е." ЕООД - в
несъстоятелност, счита, че е неоснователен и недоказан.
Посочва,
че искът за осъждането му да заплати в полза на масата на несъстоятелността
сумата от 25425,79 лв. е допустим, но разгледан по същество е неоснователен.
Относно основателността на
предявените искове и
обстоятелствата, на които се основават същите:
Уточнява,
че с Т.П.К. - управител и едноличен собственик на капитала на „Е." ЕООД -
в несъстоятелност се познава от 2013г. Клиенти били на един и същи специалист,
обслужващ счетоводствата на дружествата, които управлявали. Фирмата, която
представлявала Т.П.К. се занимавала с жилищно строителство. С времето станали
приятели и си помагали взаимно. Ответникът твърди, че й давал при нужда парични
заеми, които тя след определен период от време е връщала. През 2014г., Т.К. му
предложила да му прехвърли в собственост част от паркоместата и апартаментите,
построени от „Е." ЕООД - в несъстоятелност, като му обещала, че в замяна
на неговото съгласие да стане собственик на тези недвижими имоти, тя щяла да се
реваншира като му помогне да организира и разрасне дейността на фирмата си,
наема офиси. Никога не била споделяла с него, че имала финансови затруднения,
че е в невъзможност да плаща задълженията си към контрагентите си, че фирмата й
нямала дейност и не била платежоспособна и възнамерявала да поиска от съда
обявяването й в несъстоятелност. Посочва, че не е споделяла с него и за
издадения ДРА от ТД на НАП Пловдив. Споделяла била, че иска да прекрати
дейността на фирмата си, но не и да иска обявяването й в несъстоятелност. След
като са му били прехвърлени част от недвижимите имоти, собственост на „Е."
ЕООД (в несъстоятелност), Т.К. му обещала, че няма да има грижа за тях, тя щяла
да им плаща данъци, да подава декларации и т.н. Ключове за „собствените му
недвижими имоти" нямал и никога не бил имал. През м. април 2016г.,
случайно от счетоводителката разбрал, че няма подадени декларации за
прехвърлените на негово име имоти, което го накарало да отиде при нотариуса,
при който били изповядани сделките и да поиска преписи. С получените преписи
потърсил помощта на адвокат.
Счита, че
предявените отменителни искове са неоснователни. Неоснователни били и
осъдителните искове, предявени към всеки един отменителен иск, с които се искало
осъждането му да върне в масата на несъстоятелността на длъжника “Е.” ЕООД (в несъстоятелност)
прехвърленото му вземане, което получил на отпаднало основание, поради което
следвало да бъде оставено без уважение.
По
основателността на предявените от синдика искове при условията на евентуалност
за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на „Е." ЕООД -
в несъстоятелност на процесната сделка,
счита, че:
-
Предявения иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ е неоснователен.
Счита, че
неправилно е становището на синдика, че при така сключената сделка даденото от
несъстоятелния длъжник значително надхвърля по стойност полученото, като в
случая било без значение дали е обезпечено вземането, отложено или отсрочено е
плащането на цената му, предвидени ли са лихви за отсроченото плащане. Това били
обстоятелства, които били ирелевантни за същността на въпроса дали даденото от
прехвърлителя по цесията (длъжника) значително надхвърля по стойност
полученото. Счита, че установената от синдика с 21,34% по-ниска продажна цена
от размера на прехвърленото вземане не доказва наличие на посочена в чл.647
ал.1 т.3 от ТЗ предпоставка за успешно провеждане на иска. Фактът, че цесията
по своята същност е възмездна сделка предполагала разлика в цената. Счита, че предявения
иск по чл.647 ал. 1 т.3 от ТЗ е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
От друга
страна счита, че действително цесията е нищожна, но на друго основание:
С Договора
за цесия от 27.06.2014г., в качеството му на цесионер, на ответника възмездно било
прехвърлено от цедента „Е." ЕООД - в несъстоятелност вземането му от
длъжниците А.С.Д., ЕГН ********** и С.С.Д., ЕГН **********, представляващо
четвърта вноска за апартамент № 15 и четвърта вноска за апартамент №16
/четвъртата вноска за апартамент №15 била в размер на 10561,49лв. със срок на
плащане до 30.10.2014г. и четвъртата вноска за апартамент №16 била в размер на
14864,30 лв. със срок на плащане до 30.10.2014г./ по отложено плащане на част
от уговорена продажна цена на апартаменти №15 и №16, подробно описан в нот. акт
№144, том I, рег.№ 1184, дело №125 от 15.04.2014г. по описа на нотариус с рег.№***
на НК, вписан в Сл. по вписванията С.З. с вх. рег.№3941, акт №86, т.Х1, дело
№2145/2014г. С разпоредбата на чл.4 от Договора за цесия, цедентът бил задължен
да уведоми с нотариално уведомление длъжниците А.С.Д. и С.С.Д. за прехвърленото
вземане в срок до 14 дни, считано от датата на подписване на договора -27.06.2014г.
Нямало данни за извършено от цедента уведомление, което имало действие по
отношение на длъжника, за когото било от значение на кого ще трябва да
престира. А.С.Д. и С.С.Д. не били плащали по никакъв повод на ответника С. и той
по никакъв начин не бил получавал каквато и да е парична сума от тях. От това
следвало, че договорът за цесия не произвел действие и вземането не било
прехвърлено от стария на новия кредитор. До този момент титуляр на вземането оставал
цедентът /в този смисъл - с.р. №698 от 23.10.2008г. по т.д. №306/2008г. на
Второ ТО на ВКС/. Отпадало и основанието, на което ответникът следвало да получи
цедираната сума, а оттам и отпадало задължението му да я върне в масата на
несъстоятелността.
Ищецът
сочи, че на 11.11.2014г., когато бил извикан от Т.П.К. да се яви при нотариус,
където да подпише молба за цялостно заличаване на вписана законна ипотека върху
недвижими имоти, подробно описани в нот. акт №144 и акт №86, разбрал, че длъжниците
са се издължили цялостно за задължението си по отложеното плащане, респективно
за целия дълг, за което била вписана законната ипотека, но не на него, а на
цедента.
Лицето Т.П.К.,
представляваща и управляваща „Е." ЕООД - в несъстоятелност получило изцяло
сумата от 25425,79 лв. В молбата за заличаване на ипотеката, също не било
посочено, че длъжниците са се издължили на него по цедирания неиздължен остатък
от цената на продадените недвижими имоти, посочени по-горе.
Ответникът
С. счита, че предявеният иск с правно основание чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ е
неоснователен.
Не е
съгласен с твърдението на ищцата, че е налице една от предпоставките за успешно
провеждане на иска по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ, а именно, че страните по договора
за цесия са свързани лица. Посочва разпоредбата на §1, ал.1 т.9 от ДР на ТЗ,
като сочи, че предпоставката относно свързаните лица не е налице, което води до
неоснователност и недоказаност на този иск и следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на осъдителния иск, с който ищцата иска за заплащане в полза на
масата на несъстоятелността на „Е." ЕООД - в несъстоятелност, сумата от
25425,79 лв., счита, че същият е неоснователен.
Възразява срещу
претенцията на синдика, да бъде осъден да заплати в полза на масата на
несъстоятелността на „Е." ЕООД - в несъстоятелност, сума в размер на
25425,79 лв., която не бил получил, след като Договорът за цесия от
27.06.2014г. не е произвел действие спрямо длъжника и последният не е извършил
престация спрямо него на същата сума.
Предявените
отменителни искове по чл. 647 ТЗ имали за цел, за да не се допусне
неоснователно обогатяване за някоя от страните, изхождайки от правилото, че
длъжникът като резултат от успешно проведен отменителен иск и обусловения от
него осъдителен иск за реално връщане, ще получел обратно паричните суми, и
същите ще попълнят масата на несъстоятелността.
Поради
обстоятелството, че пари от длъжника по този договор за цесия не били
постъпвали при ответника, в качеството му на цесионер, нито в брой, нито по
банков път по четвърта вноска от уговорената между «Е.» ЕООД и купувачите А.С.Д.
и С.С.Д. продажна цена за имот, предмет на покупко-продажба, сключена с
нот.акт№144, том I, рег.№ 1184, дело №125 от 15.04.2014г, по описа на нотариус
с рег.№*** на НК, вписан в Сл. по вписванията С.З. с вх. рег.№3941, акт №86,
т.ХІ, дело №2145/2014г., следвало, че не е получил сумата по прехвърленото му вземане,
от което следвало, че не е намалил масата на несъстоятелността. Със сключване
на договора за цесия не знаел, че същият може да има увреждащ характер по
отношение на кредиторите на «Е.» ЕООД - в несъстоятелност.
Съгласно
разпоредбата на чл.5 от същия договор, цедентът бил длъжен да му предаде
намиращите се у него документи, включително и заверени счетоводни справки,
молбата за вписана законна ипотека, които установяват вземането и неговите
принадлежности. Такива документи не са му били предавани по никакъв повод. Не
разполагал с никакви документи, свързани с имуществото на «Е.» ЕООД - в
несъстоятелност. Такива получил на 26.04.2015г., (след узнаването му за
заведеното производство по несъстоятелност), единствено от нотариус с рег.№***
на НК, от когото поискал преписи на актове по всички сделки на «Е.» ЕООД - в
несъстоятелност, в които взел участие.
Счита, че
след неуспешно проведени отменителени искове по чл.647 ал.1 т.3 и 647 ал.1 т.6
от ТЗ, следва и предявените осъдителни искове да бъдат отхвърлени.
По
отношение на исковете с правно основание чл.647 ал.1 т.1 от ТЗ и чл.644 от ТЗ,
счита, че искът по чл.647 ал.1 от ТЗ е недопустим.
В исковата
молба, синдикът твърдял, че разгледана като самостоятелна, уговорката за
разсрочено плащане на цената по договора за цесия от 27.06.2014г. е
безвъзмездна сделка по смисъла на чл.647 ал.1 т.1 от ТЗ и искал, ако съдът
отхвърли исковете за отменяване на целия договор за цесия, да уважи този иск и
да отмени като недействителна уговорката за разсрочено плащане на цената по
договора за цесия.
Счита, че
уговорката за отложено плащане на сумата от 20000 лв., инкорпорирана в Договора
за цесия от 27.06.2014г. с нотариална заверка на подписите не е самостоятелна
сделка, а са част от договора, поради което нямало как
да бъде отменена, следствие на което и претенцията на ищеца се явявала
недопустима, поради липса на основание.
Искът по
чл.644 от ТЗ също бил недопустим поради следните обстоятелства:
Тук важали
изложените аргументи по-горе, свързани с иска по чл.647 ал.1, т.1 от ТЗ. Според
този иск, синдикът считал, че са налице основания да прекрати уговорката за
отложено плащане на сумата от 20 000лв. в договора за цесия от 16.07.2014г. на
основание чл.644 от ТЗ. Съгласно текста на цитираната разпоредба, наистина
синдикът имал право да прекрати всеки договор, който не е изпълнен изцяло или
отчасти.
Цедентът
по договора за цесия бил неизправната страна по отношение заплащане на
договорената цена от страна на длъжника. На длъжниците А.С.Д. и С.С.Д. не им е
било съобщено за новия кредитор, на когото следвало да платят сумата от
25425,79 лв. Конкретно при договорите, по които страна бил длъжникът, които не
са изпълнени изцяло или частично, правомощията на синдика били разписани в
разпоредбите на чл. 644 ТЗ. В този случай не ставало въпрос за неизпълнение на
задължения от страна на длъжника на цедента. От друга страна синдикът на
несъстоятелния ищец, в съответствие с признатите му правомощия по закон, за да
упражнял признатото му потестативно право да прекрати договора между страните,
извънсъдебно, чрез предизвестие от 15 дни при условията на чл. 644, ал.1 и 2 ТЗ, не се нуждаел от зачитане от съда. Нямало данни към настоящия момент
синдикът да е предприел такива действия.
Възразява
срещу предявения осъдителен иск към посочените по-горе две искови претенции, за
осъждането му да заплатя в полза на масата на несъстоятелността договорената цена
от 20000 лв.
След като
исковете по чл.647 ал.1 т.1 от ТЗ и чл.644 от ТЗ били недоказани и
неоснователни, следвало че и този иск ще бъде недопустим, тъй като същият се
явявал акцесорен по отношение на исковете по чл.647 ал.1 т.1 от ТЗ и чл.644 от ТЗ.
Посочва разпоредбата
на чл.55, ал.1 от ЗЗД и заявява, че в настоящият случай не съм получавал нищо,
за да има задължение да го връща.
Моли съда
да постанови решение, с което:
- Да
отхвърли предявените от синдика на «Е.» ЕООД - в
несъстоятелност в условия на евентуалност искове с правно
основание чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ и чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ като
неоснователни.
- Да
остави без уважение, като неоснователна, претенцията на
ищеца, ответникът П.С.С. да бъде осъден да
заплати в полза на масата на несъстоятелността стойността на
прехвърленото вземане в размер на 25425,79 лв. или договорената
между страните цена
в размер на
20 000 лв., поради
обстоятелството, че същият
не е събрал
прехвърленото му
вземане по процесния договор за цесия.
- Да
отхвърли предявените от синдика на «Е.» ЕООД - в
несъстоятелност, искове с правно основание чл.647 ал.1 т.1 от ТЗ
и чл.644 от ТЗ като недопустими,
В случай,
че бъдат отхвърлени предявените от ищеца искове, моли да
се отмени допуснатото обезпечение.
Възразява
и срещу искането да бъде осъден да заплати в полза на масата на
несъстоятелността на „Е." ЕООД - в несъстоятелност, направените в
настоящото производство разноски, тъй като с действията си длъжникът „Е."
ЕООД — в несъстоятелност е допринесъл за образуване на настоящото търговско
дело.
Претендира
да му бъдат заплатени от другия ответник направените по делото разноски.
В отговора на ответника “Е.” ЕООД (в
несъстоятелност) - гр.С.З., същият взема становище по допустимостта на
предявените искове, както следва:
Счита, че
предявеният иск по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ е допустим, но разгледан по същество
неоснователен.
Счита
предявеният иск по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ за допустим, но разгледан по
същество неоснователен.
Счита
предявеният иск П.С. да бъде осъден да заплати в полза на масата на
несъстоятелността на “Е.” ЕООД сумата 25 425,79 лв. за допустим, но също
неоснователен и разгледан по същият искът бил недоказан и неоснователен.
Счита, че
иска по чл.647, ал.1, т.1 от ТЗ е процесуално недопустим, като възразява срещу
становището на синдика, че уговорката за отложено плащане представлява
самостоятелна сделка. Сочи, че уговорката за отложено плащане по Глава II цена,
начин на плащане, чл.3 от процесния Договор за цесия за прехвърляне на вземане
в размер на 25 425.79 лв., съставлява част от сключената от страните сделка по
прехвърляне на вземане (цесия) и няма самостоятелно битие на отделна сделка,
като в същото време съставлява един от елементите на фактическия състав на
сключената от страните цесия, отнасящ се до размера на цената, начина и срока
на плащане. Противното тълкуване на тази клауза било в разрез с волята на
страните и в пряко противоречие със закона, правната теория и практика по тези
въпроси.
Освен това,
уговорка за отложено плащане не била равнозначна на безвъзмездна сделка. С
уговарянето плащането на цената на цесията да стане отложено, сделката за
прехвърляне на вземането не ставала безвъзмездна, а просто насрещната престация
не се извършвала заедно с прехвърляне на вземането, а е отложена по - нататък
във времето.
Посочва,
че е недопустимо предявяване на иск за прогласяване недействителността на
уговорката за разсрочено плащане на цената по договора за цесия като
безвъзмездна сделка по смисъла на чл. 647 ал.1., т.1 от ТЗ, а още повече и за
отмяна на тази уговорка, поради това производството по делото в тази му част
следвало да се прекрати поради недопустимост на предявения иск.
По
допустимостта на предявения иск за присъждане на 20 000 лева, ответникът сочи,
че този иск изцяло е обусловен от иска по чл.647, ал.1, т.1 от ТЗ, поради това също
бил процесуално недопустим, като искане да се осъди ответника С. да заплати в
полза на масата на несъстоятелността сумата от 20 000 лева, представляваща
цената на придобитото вземане съгласно договора за цесия. Предвид това,
производството по делото и в тази му част следвало да се прекрати поради недопустимост
на предявения иск.
Счита за
недопустим иска за присъждане на сумата от 20 000 лева, след изявление за
разваляне на договор по реда на чл.644 от ТЗ. Сочи, че разбирането на синдика
за приложението на чл.644 от ТЗ е неприемливо. Съгласно текста на цитираната
разпоредба, синдикът имал право да прекрати всеки договор, който не е изпълнен
изцяло или отчасти, като отправел 15 дневно предизвестие до другата страна. В настоящия
случай, синдикът нито бил отправил такова предизвестие до другата страна, нито бил
направил това с исковата молба. Видно от изложението в нейната обстоятелствена
част, синдикът заявявал, че са налице основания, но не
искал прекратяване на договора, а само прекратяване на уговорката за отложено
плащане, което било недопустимо, защото било извън неговите правомощия.
Разпоредбата на чл.644 ТЗ не можела да се тълкува разширително. В същото време,
искът за заплащане на 20 000 лева, основан на това разбиране на чл.644 от ТЗ се
явявал недопустим, дори и без да се обсъждала и позицията на ищеца, застъпена в
цялото изложение на ИМ, че договорът за цесия (в това число и уговорката за
отложено плащане като част от този договор) е недействителен. Ако договорът
изначално е недействителен, то не било възможно той да бъде прекратяван по този
ред от синдика, ако нямал действие по отношение на несъстоятелния длъжник.
Счита, че производството
по делото и в тази му част следва да се прекрати, поради недопустимост на
предявения иск.
По
основателността на предявения иск по чл.647, ал.1.т.3 от ТЗ, ответникът счита,
че категорично неправилно и необосновано е становището на синдика, че при така
сключената сделка, даденото от несъстоятелния длъжник значително надхвърля по
стойност полученото, защото продаденото вземане било обезпечено и било с падеж
непосредствено след сключване на договора за цесия и за парична сума, чийто
размер бил значително по-голям от размера на договорената цена. Продажната цена
по договора за цесия е с 21,34 % по-ниска от размера на прехвърленото вземане,
а договореното отсрочено
плащане - за
необичайно продължителен срок без никакво оскъпяване - лихва,
допълнително обезценява това, което получава продавача за вземането.
Ответникът
сочи, че няма никакво правно значение факта, че прехвърленото вземане е
обезпечено, а неговата цена не е обезпечена и е с отложено плащане, или че
отсроченото плащане не е лихвоносно и пр. Тези твърдения в ИМ били правно
ирелевантни, защото били неотносими към същината на предмета на иска дали
даденото от прехвърлителя по цесията (длъжника) значително надхвърля по
стойност полученото.
Твърдението,
че продажната цена по договора за цесия е с 21,34 % по-ниска от размера на
прехвърленото вземане, само по себе си, не доказвало наличието на посочената
предпоставка за успешно провеждане на иска по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ. В случая,
очевидно не ставало дума за обичайните и най - често срещани прехвърлителни
сделки (продажба, замяна), по които престациите поначало са еднакви или близки
по стойност. Самата същност на цесията като възмездна сделка и нейното
предназначение предполагали нееднаквост на престациите. В повечето случаи,
цената на прехвърляното вземане по дефиниция била значително по-ниска от
стойността на самото вземане, защото в това бил смисълът на „купуването"
на вземания чрез способите на цесията, плащането на които предстои, но не било
сигурно. Именно тази разлика между цената на вземането и неговата стойност
покривала рисковете, които цесионерът поемал с приемане на прехвърлянето на
вземането. В този смисъл смята, че твърдението на синдика, че при така
сключената сделка даденото от несъстоятелния длъжник значително надхвърля по
стойност полученото е несъстоятелно, недоказано и необосновано.
Счита, че
е несъстоятелно твърдението в ИМ, че цедентът не получава веднага договорената
цена като сума пари, а получава вземане към цесионера. Съгласно текста на
договора, цедентът получавал в пари уговорената цена от 20 000 лева, но
отложено. Следователно, не отговаряло на истината, че цедентът получавал
вземане вместо цената на вземането.
Ответникът
не бил съгласен и с твърдението на синдика, че когато се определяло какво
получава цедента, трябвало да се преценява не размера на посочената продажна
цена, а стойността на вземането за нея, такова каквото е съгласно договора - не
е лихвоносно, обезценява се под въздействие на инфлацията и не е обезпечено. Сочи,
че няма вземане и следователно няма как да се преценява неговата стойност. За
уговорената с отложено плащане цена на прехвърленото вземане с цесията не била
уговорена лихва и нямало обезпечение, защото това била волята на страните, но
това не означавало, че е налице обезценяване, защото не било ясно дали за срока
на плащането ще има инфлация въобще и ако има каква ще е тя. Това очевидно не
можело да се предвиди, а освен това лихва се уговаряла само при забава, освен в
случаите на уговаряне на възнаградителна лихва, каквато в случая нямало.
В подкрепа
на своите твърдения в ИМ, синдикът не посочвал доказателствата, на които основал
същите. Следователно, така предявеният иск се явявал недоказан, а от там и неоснователен.
Смята, че
предявеният иск по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ е недоказан и неоснователен и следва
да се отхвърли изцяло.
Счита, че
предявеният иск по чл.647. ал.1. т.6 от ТЗ е недоказан и неоснователен.
Излага
съображения, че посоченото твърдение, че ако вземането от третото лице не било
прехвърлено, сумата щяла да е част от масата на несъстоятелността и щяла да
послужи за удовлетворяване на кредиторите, е несъстоятелно, защото се основало
на предположения. Към деня на прехвърлянето на вземането с договора за цесия не
е имало никаква сигурност, че двете плащания - на третата и четвъртата вноски
(съставляващи цялото прехвърляно вземане по цесията) ще бъдат платени изцяло и
в уговорените с нотариалния акт срокове за плащане. Следователно, посоченото
твърдение било несъстоятелно. Тази преценка се извършвала при обстоятелствата,
при които е сключен договора за цесия от 27.07.2014г., а не от обстоятелствата,
които са се произвели след това и от сегашните обстоятелства при състоянието на
Е. ЕООД - в несъстоятелност. От тази гледна точка, смята, че не е налице
сделка, с която се увреждат кредиторите на несъстоятелността и следователно
този признак на състава на чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ не е налице. С оглед на това,
искът е недоказан и несъстоятелен, защото при сложните фактически състави,
липсата на който й да е от предвидените в него признаци означавал, че съставът
не е осъществен.
Освен това,
в петитума на този иск не се посочвало като основание, че страна по тази сделка
е свързано с длъжника лице, което също бил изискуем съществен признак на
законния състав на посочената разпоредба на чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ.
В
обстоятелствената част на ИМ синдикът твърдял, че „Е." ЕООД - в
несъстоятелност и П.С. са свързани лица на основание §1, ал. 1, т.9 от ДР на
ТЗ. Ответникът твърди, че няма свързани лица по смисъла на §1, ал. 1, т.9 от ДР
на ТЗ, тъй като купувачът П.С. не е надарявал „Е." ЕООД. Обстоятелството,
че той е дарил Т.К., която била едноличен собственик на капитала и управител на„Е."
ЕООД (в несъстоятелност) в случая, нямало придаваното му от синдика правно
значение. Очевидно било, че не може да се слага знак на равенство между
търговското дружество и притежателя на неговия капитал, тъй като било пределно
ясно, че ставало дума за две различни лица - едното търговско дружество, а
другото физическо лице.
С оглед на
това, страните по договора за цесия - цедента „Е." ЕООД и цесионера - П.С.
не били свързани лица по смисъла на §1, ал. 1, т.9 от ДР на ТЗ. Предвид това
смята, че не е налице и този признак на фактическия състав на основанието по
чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ за прогласяване на недействителност на цесията.
Смята, че
този иск следва изцяло да се отхвърли, като недоказан и неоснователен.
По
основателността на предявения иск по чл.647. ал.1, т.1 от Търговския закон ТЗ),
ответникът категорично възразява срещу разбирането на синдика, че уговорката за
отложено плащане представлява самостоятелна сделка и посочва, че е изложил
своята позиция по този въпрос, която моли да се съобрази и тук.
Освен, че
уговорката за отложено плащане по Глава II - цена, начин на плащане, чл.3 от
договора за цесия, съставлявайки част от сключената от страните сделка по
прехвърляне на вземане (цесия), нямала самостоятелно битие на отделна сделка и
тя не можела и да бъде отменяна (както искал синдикът). Поначало исковете по
чл.647 от ТЗ били за обявяване на недействителност на действия и сделки, а не
за обявяване на недействителност на правни клаузи („уговорка" за отложено
плащане на цена по договор за цесия, нито защото са относително самостоятелни
или по други подобни съображения.
Посочва,
че е недопустимо при липса на основание да е предявен иск за прогласяване
недействителността на уговорката за разсрочено плащане на цената по договора за
цесия, като безвъзмездна сделка по смисъла на чл. 647 ал.1, т.1 от ТЗ.
Поради
това, сочи, че този иск, като недоказан и неоснователен следва да се отхвърли
изцяло.
Поради
обстоятелството, че недоказаността и неоснователността на обуславящия иск по
чл.647, ал.1, т.1 от ТЗ можело пряко да се отнесе към доказаността и
основателността на обусловения иск, следвало изрично да отбележи, че този иск
също се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Доводите на
ответника се основават на това, че при липсата на основание и отхвърляне на
обуславящия иск по чл.647, ал.1, т.1 от ТЗ като неоснователен, то и предявеният
акцесорен обусловен иск за осъждане на ответника П.С. да заплати 20 000 лева,
също следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
По
основателността на иска за присъждане на сумата от 20 000 лева, след разваляне
на договор по чл.644 от ТЗ, посочва, че този иск също се явява неоснователен,
тъй като се основавал на обстоятелства, които по своята правна природа не могат
да бъдат ценени като действия на длъжника по смисъла на чл.644 от ТЗ, с които
да е развален договор между страните (в случая договора за цесия), за да са
налице предпоставки за предявяване на осъдителна претенция за заплащане на
исковата сума.
Уговорката
за отложено плащане не представлявала самостоятелна сделка. Уговорката за
отложено плащане по договора за цесия съставлявала част от сключената от
страните сделка по прехвърляне на вземане (цесия). Тя нямала самостоятелно
правно битие (нито относително, нито стабилно), не представлявала отделна
сделка и следователно не можело и да бъде прогласявана за недействителна и
отменяна (както искал синдикът).
Смята, че
този иск е недоказан и неоснователен и следва като такъв да се отхвърли изцяло.
По
направеното искане за спиране на производството по делото излага следните
съображения:
Смята, че
са налице предпоставки и основание да се постанови спиране на производството по
настоящото търговско дело на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, поради което прави
искане за спиране на производството по делото на посоченото процесуално
основание.
С Решение
№ 553/26.11.2014 г. постановено по т.д. №245/2014 г. по пописа на Окръжен съд С.З.
е открито производство по несъстоятелност за „Е." ЕООД - в несъстоятелност,
определена е началната дата на неплатежоспособност 30.04.2014г., дружеството е обявено в несъстоятелност и на основание чл.
632 от ТЗ производството е спряно, видно от приложеното към ИМ копие от това
съдебно решение.
С Решение
№260/01.03.2016г г. по същото дело, производството е възобновено и ищецът е
назначен за временен синдик. С Определение №410/07.04.2016 г. по описа на
Окръжен съд С.З. е назначен за постоянен синдик на „Е." ЕООД - в
несъстоятелност, видно от приложените към ИМ копия съдебното решение и копие от
определението;
С влязло в
законна сила Определение № 711 от 17.06.2016г. на Окръжен съд гр.С.З.,
Търговско отделение, по ч.т.д.№ 246/2014г. бил одобрен изготвения от синдика
списък на приетите вземания на кредиторите на „Е." ЕООД (в
несъстоятелност) по чл .686, ал. 1, т1 от ТЗ, обявен в ТР на 14.04.2016г, като
за позиции от № 1 до № 4 следвало да се посочи, че вземанията са приети под
условия, че Ревизионен акт № Р-324-14003503-091-001/04.03.2015г. на ТД на НАП
Пловдив влезнал в сила, видно от приложеното копие от това съдебно определение
към настоящия отговор на ИМ. Останалите вземания по т.5-15 от списъка на
приетите от синдика вземания били за разноски и лихви и такси, пряко свързани
със съществуването на вземанията по т.1-4 от този списък, което било видно от
копие от цитирания списък на синдика към този отговор на ИМ;
По
касационна жалба на дружеството с/у Решение № 130/20.01.2016г., постановено по
административно дело № 1557/2015г. на Административен съд гр. Пловдив, I
отделение, IV състав пред Върховния административен съд, Първо отделение било
образувано административно дело № 3759/2016г., което било насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 28.02.2017 година от 14.00 часа. С
обжалваното решение бил потвърден ревизионния акт, с който се установявали
вземанията на НАП, предмет и на списъка на синдика с приетите вземания, което
било видно от приложените към отговора ни Решение № 130 от 20.01.2016г.,
постановено по адм. дело № 1557/2015г. на Административен съд гр. Пловдив, I
отделение, IV състав и копие от посочения списък на приетите вземания. Предвид
всичко това, ставало ясно, че пред Върховния административен съд, Първо
отделение е образувано административно дело № 3759 от 2016 година, което било насрочено
за разглеждане на 28.02.2017 година от 14.00 часа и решението по което щяло да
има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Решението на
ВАС по това дело ще определяло дали Ревизионен акт № Р-24-14003 503-091-001
/04.03.2015 г. на ТД на НАП Пловдив ще влезе в сила изцяло, отчасти или ще бъде
отменен отчасти или изцяло от съда. А от това изцяло зависело дали условието за
приетите вземания ще отпадне или тези вземания ще отпаднат изцяло, ако
ревизионният акт бъде изцяло отменен от ВАС. Последното би означавало, че и
производството по несъстоятелност би се прекратило, а производството по
предявените от синдика искове по настоящото дело ще следвало да се прекрати.
Моли да се
приеме, че са налице предпоставките и законно основание за спиране на
производството по делото и да се постановите това спиране с определение на съда
на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
По делото е депозирана допълнителна искова молба, с която ищецът взема
становище по изложеното в отговора на исковата молба, подаден от „Е." ЕООД
(в несъстоятелност):
Ищцата посочва, че възраженията на ответника за
недопустимост на част от предявените искове са неоснователни, същите били бланкетни
и не ставало ясно какво е основанието да се счита всеки конкретен иск за недопустим.
Сочи, че предявеният
иск би бил недопустим, ако липсвало някоя от положителните процесуални
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск,
респективно - ако се установявало наличие на някоя от отрицателните процесуални
предпоставки осуетяващи упражняването му. Обстоятелствата, който излагал
ответникът, целейки да обоснове недопустимостта на исковете, не касаели
процесуалните предпоставки за упражняване правото на иск, а основателността на
иска. Преценката на възраженията срещу основателността на иска, съгласно
процесуалния закон, съдът следвало да извърши с решението си по делото.
По
възраженията на ответника за неоснователност на иска по чл. 647,
ал.1, т.З ТЗ и твърденията му, че даденото по договора не надхвърля по стойност
полученото:
Сама по
себе си, разликата в размера на придобитото от ответника вземане от 25425,79
лева и цената, която се е задължил да плати за него в размер на 20 000 лева,
обуславяла основателността на този иск. Разлика от 21,34 % определено била „значителна"
по смисъла на закона. Освен това, цесионерът събрал прехвърленото му вземане в
размер на 25425,79 лева към 11.11.2014г. /според декларираното от самия него в молбата
за заличаване на ипотека/, а се е задължил да плати цената за него в размер на
20 000 лева в срок до 27.06.2020 година.
Счита, че
даденото по сделката значително надвишава получено и затова, защото при
уговорката за разсрочено плащане на цената за срок от 6 години, „Е." ЕООД
— в несъстоятелност е лишено за много дълъг период от възможността да се ползва
от средствата, които следвало да получи като цена за вземането си. В общия
случай, когато една сума била предоставена на друго лице за ползване като заем,
второто лице дължало на първото възнаграждение за периода на ползване, което
имало за цел да обезщети заемодателя заради това, че през този период той нямал
да може да използва средствата си. Ако при обичайни пазарни условия, сумата от
20 000 лева била предоставена на цесионера като заем за срок от шест години,
той би дължал лихва за периода на ползването й. В случая, било уговорено
цесионерът да плати цената за прехвърленото му в деня на сключване на договора
за цесия вземане след шест години, през които той не дължал никаква
възнаградителна лихва. Тази уговорка се отклонявала от обичайните пазарни
условия и размерът на възнаградителната лихва, която обичайно се дължала при
временно ползване на чужди парични средства определял допълнителна разлика
между даденото и полученото по договора за цесия.
По
отношение възраженията на ответника срещу посоченото в исковата молба, че
цедентът получавал вземане, а не сума пари по договора за цесия: Разглеждайки
стриктно законовата разпоредба, видно било, че законът имал предвид изпълнени
договори - затова и законодателят използвал изразите „даденото" и
„полученото". Ако се възприемела тезата на ответника - че цедентът
получавал пари, то към датата на завеждане на исковата молба и понастоящем, той
не е получил нищо и разликата между даденото и полученото била в размер на
25425,79 лева.
Всички останали
възражения против основателността на
исковете представлявали интерпретация на законовите разпоредби, която
противоречала на смисъла им. Тези възражения касаели съществото на спора, в тях
не се съдържали фактически твърдения, които изисквали коментар в допълнителна
искова молба, поради което отношение по тях ищецът ще вземел в становището си
по същество.
По
отговора, подаден от П.С.С., ищецът взема следното становище:
Възраженията
за недопустимост на част от исковете били идентични с поддържаните в отговора
на “Е." ЕООД - в несъстоятелност, затова ищецът поддържа изложеното при
разглеждането им и отново моли да се приеме, че предявените искове са допустими
и да се разгледат по същество.
Оспорва
твърдението на ответника С., че липсвало надлежно уведомление на длъжника за
извършената цесия, което правело договора за цесия нищожен. Законът не изисквал
определена форма за валидност на уведомлението. То можело да бъде извършено
чрез всякакви способи.
Отделно от
това, липсата или наличието на уведомление не се отразявала по никакъв начин на
действителността на договора за цесия. Договорът пораждал действие между
сключилите го страни в момента на постигане на съгласието помежду им.
Уведомлението за цесията имало за своя единствена цел да създаде яснота у
длъжника кой е легитимирания кредитор, комуто дължал изпълнение. До
уведомяването му, длъжникът имал право да изпълни на предишния си кредитор -
цедента, това изпълнение е щяло да бъде надлежно и за длъжника щяло да
има погасителен ефект.
Посочва
се, че длъжниците А.С.Д. и С.С.Д. са били надлежно уведомени за извършената
цесия и са платили на цесионера, както самия С. декларирал в молбата за
заличаване на договорна ипотека, представена с исковата молба. Тази молба била
подписана от ответника и не била оспорена от него.
Независимо
от това, предвид направеното в отговора на исковата молба твърдение, че
длъжниците А.С.Д. и С.С.Д. са заплатили сумата 25425,79 лева на Т.П.К. -
управител на „Е." ЕООД и като се имало предвид, че тази сума не била
постъпила в касата или банковата сметка на „Е." ЕООД, то за ищеца бил
налице правен интерес да привлече К. в процеса като подпомагаща го страна, за
да бъде обвързана с мотивите на съдебното решение. Ако Т.П.К. била получила
сумата без длъжникът да е бил уведомен за цесията, т.е. - платил е надлежно на
лице, което е считал за законен представител на своя кредитор, то за „Е."ЕООД
възникнало вземане от Т.К. за получената от името на дружеството и неотчетена
сума. Моли да се привлече като трето лице, подпомагащо страната на ищеца, Т.П.К.,
с ЕГН:**********,***.
С отговора на допълнителната искова молба, ответникът П.С.
заявява, че поддържа изцяло изложеното в отговора. Заявява, че по никакъв начин
с поведението си не е увредил имуществото на “Е.” ЕООВ (в несъстоятелност) и че
не е знаел за неплатежоспособността на длъжника. Моли съда да отчете
симулативните действия на управителя на дружеството – длъжник довели до
завеждане на всички тези искове от синдика с цел попълване на масата на
несъстоятелността.
Твърди че е недоказано твърдението на ищеца, че длъжниците подоговора за
цесия са надлежно уведомени за извършената цесия и че са платили на цесионера,
независимо, че в молбата за заличаване на договорна ипотека декларирал, че му било платено. Сочи, че не е
получил плащане на вноски дължими по договора за цесия от 27.06.2014г. и че не
дължи връщането им и моли производството срещу него да бъде прекратено.
С отговора на допълнителната искова молба, ответникът “Е.” ЕООД (в
несъстоятелност) взема становище по изложените от синдика доводи, като счита
същите за несъстоятелни. Посочва, че еднозначно и безпротиворечиво се приема в
съдебната теория и практика, че отлагане плащането на договорената цена във
времето представлява модалитет на сделката, свързан с извършването на поети
задължения във времето. При това този модалитет не можел да бъде смесван с
уговарянето на възнаградителна лихва, каквато страните можело да уговорят, но
не са уговорили в случая, защото това не било задължително. Не можело да бъдат
споделени в тази насока разсъжденията на синдика, че липсата на уговорка за
възнаградителна лихва се отклонява от пазарните условия.
Твърди се, че няма как да се възприеме становището на синдика, че в
случая става дума за изпълнен договор и следователно към датата на завеждане на
делото “Е.” ЕООД не е получило нищо. Очевидно било, че в нашия случай не можело
и реч да става за изпълнен договор, тъй като плащането на цената не е
изпълнено, тъй като било договорено това изпълнение да стане след 6 години. С
оглед това понятията „даденото" и „полученото" не можело да бъдат
използвани в смисъла, който законодателя им придава за случаите на изпълнени
договори.
Ответникът заявява, че не е съгласен с общия извод, че всички негови
останали възражения против основателността на предявените искове представляват
интерпретации на законови разпоредби, които противоречат на смисъла им. Този
извод не почивал на никакви аргументи, поради което нямало да го обсъжда повече
сега.
Като неоснователни оценява възраженията на синдика по искането за спиране
на производството по делото. Доколкото имало позоваване на чл.726, ал.1 от ТЗ отбелязва,
че това възражение се прави с оглед спиране на производството по
несъстоятелност, а той правел искане за спиране на производството по настоящото
дело, което било различно. В искането си за спиране на производството по делото,
ответникът посочил всички фактически и правни основания, на които се позовава,
за да го обоснове пред съда като основателно.
Привлечената като трето
лице – помагач на страната на ищеца Т.П.К., с ЕГН:**********,***, 6, не взема
становище по предявените искове.
Старозагорският
окръжен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, прие за установено следното:
С доклада по делото, неоспорен от страните, са приети за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните факти:
С Решение №553/ 26.11.2014г., постановено по т.д.
№246/2014 г. по описа на Окръжен съд С.З., е открито производство по
несъстоятелност за „Е." ЕООД (в несъстоятелност), определена е началната
дата на неплатежоспособност - 30.04.2014г., дружеството е обявено в
несъстоятелност и на основание чл. 632 от ТЗ производството е спряно. С решение
№260/01.03.2016г. по същото дело, производството е възобновено и ищцата М. С. е
назначена за временен синдик, а с Определение №410/07.04.2016 г. по т.д.
№246/2014 г. по описа на СтОС е назначена за постоянен синдик на „Е." ЕООД
- в несъстоятелност.
На 27.06.2014г., с Договор за цесия с нотариална заверка
на подписите с рег. №2033/27.06.2014 г. по описа на нотариус с рег. №*** на НК,
вписан в Сл. по вписванията гр. С.З. с вх. рег. №***, т. I, акт
№120/27.06.2014г., „Е." ЕООД (в несъстоятелност) се е разпоредило в полза
на втория ответник П.С.С. със свое парично вземане в размер на 25 425,79 лв.
Прехвърленото вземане представлявало четвърта вноска от уговорената между „Е."
ЕООД (в несъстоятелност), от една страна и А.С.Д. и С.С.Д., от друга, продажна
цена за два броя имоти, предмет на покупко-продажба, сключена с нотариален акт
№144, том I, рег. №1184, дело №125 от 15.04.2014 г. по описа на нотариус с рег.
№*** на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З. с вх. рег. №3941, акт №86, том
XI, дело 2145/2014 г. Срокът за плащане на прехвърленото вземане бил 30.10.2014 г., като вземането било обезпечено
със законна ипотека върху продадения имот. Цената, срещу която било прехвърлено
посоченото вземане, с договора за цесия, е в размер на 20000 лв., като бил
уговорен срок за плащане 6 години, считано от датата на нотариалната заверка на
подписите.
Ищецът
е предявил главен иск с квалификация по чл. 647 ал.1, т. 3 от ТЗ срещу “Е." ЕООД (в несъстоятелност) и П.С.С.
за обявяване недействителността на Договор за цесия, с нотариална заверка на
подписите с рег. №2033/27.06.2014 г. по описа на нотариус с рег. №*** на НК, по
който „Е." ЕООД (в несъстоятелност) се е разпоредило в полза на втория
ответник П.С.С. със свое парично вземане в размер на 25425,79 лв., тъй като даденото
от цедента по договора значително надхвърля полученото и сделката е извършена
след обявената от съда дата на неплатежоспособност и в двугодишния срок преди
подаване на молбата
за откриване на
производство по несъстоятелност.
При уважаване на този иск, ищецът е сезирал съда с иск с
квалификация по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД срещу П.С.С., ищецът следва да установи,
че е отпаднало основанието за получаване на сумата от 25425,79 лв от П.С.С.,
вкл. че последният я е получил от задължените лица.
Наред с главния иск са предявен евентуално съединени и други
искове, условието за разглеждане на които обаче е отхвърляне на главния иск и
по които съдът ще се произнесе, ако настъпи условието за това.
Главния иск по чл. 647 ал.1, т. 3 от ТЗ е основан на твърдението на ищеца, че даденото
по атакуваната сделка значително надхвърля полученото. Видно е, че
прехвърленото вземане е с 21,33 % по-голямо от размера на уговорената по
договора за цесия цена от 20000 лв. Освен това, прехвърленото вземане е било с
падеж 30.10.2014г. и е било обезпечено с ипотека върху два недвижими имота, а
дължимата за същото цена е била уговорена да се плати след 6 години, считано от
датата на нот. заверка на договора, без да е налице никакво обезпечение,
гарантиращо вземането на цедента за същата.
При това положение, съдът намира, че диспропорционалността
на даденото спрямо полученото в полза на даденото от цедента е повече от
очевидна. На първо място, разликата между стойността на прехвърленото вземане и
уговорената цена за същото е повече от 20 %, което в конкретния случай, а и
според съдебната практика по сходни казуси следва да се приеме за значителна
разлика по см . на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. Освен това, дори в гражданския и
търговския оборот да е честа практика при цесия на вземане, платената от
цесионера цена да е по-ниска от размера на цедираното вземане, в настоящия
случай, по процесната сделка, няма никаква разумна финансово-икономическа и
правна обосновка кредитор с обезпечено с ипотека вземане, което падежира съвсем
скоро, да го прехвърля срещу по-ниска цена и при уговорен падеж след 6 г., без
дори например да е уговорено заплащане на възнаградителна лихва през периода до
настъпване на падежа, която да обоснове това иначе безвъзмездно “кредитиране”
на цесионера от цедента.
В тази връзка, съгласно заключението на
съдебно-икономическата експертиза на ВЛ А.Г., неоспорено от страните,
действителната пазарна цена на придобитото от “Е." ЕООД вземане за цената
по договора за цесия от 20000 лв (независимо че страните по договора са
уговорили, че цесионерът заплаща цена от 20000 лв, отсрочването на задължението
за плащането й с 6г. превръща полученото от цедента във вземане), като се вземе
необезпечеността му, срока на разсрочване и липсата на уговорена лихва, е в
размер на 10352,50 лв. Според заключението, за периода на отсрочване на
задължението за плащане на цената от 20000 лв (27.06.2014г. – 27.06.2020г.),
при уговорена лихва според осреднените нива на лихви по кредити към датата на
сключване на договора за цесия (11,26 %), от въпросната сума би бил получен
доход от 13746,37 лв, което потвърждава изводите, направени по-горе в
изложението, за абсолютно лишената от финансово-икономическа логика уговорка за
отсрочване на плащането на цената по договора за цесия с 6г., без това бъдещо
вземането да е обезпечено по-някакъв начин и без да е уговорена лихва за
периода на отсрочване.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по
делото се установи по несъмнен начин, че даденото по процесната сделка
значително надхвърля полученото, като сделката е извършена след обявената от
съда дата на неплатежоспособност и в двугодишния срок преди
подаване на молбата
за откриване на
производство по несъстоятелност.
Ето защо, предявеният
от синдика на “Е." ЕООД (в
несъстоятелност) М. С. главен иск
с квалификация по чл. 647 ал.1,
т. 3 от ТЗ срещу “Е."ЕООД (в несъстоятелност) и П.С.С. се явява
основателене, поради което следва да бъде обявена за недействителна по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на“Е." ЕООД (в несъстоятелност),
на сделката, извършена с Договор за цесия, с нотариална заверка на подписите с
рег. №2033/27.06.2014 г. по описа на нотариус с рег. №*** на НК, по който „Е."
ЕООД (в несъстоятелност) се е разпоредило в полза на втория ответник П.С.С. със
свое парично вземане в размер на 25425,79 лв., срещу заплащане на цена от 20000
лв, в срок от 6 г. след датата на нот. заверка на договора, тъй като даденото
от цедента по договора значително надхвърля полученото и сделката е извършена
след обявената от съда дата на неплатежоспособност и в двугодишния срок преди
подаване на молбата
за откриване на
производство по несъстоятелност.
С оглед уважаването на иска по по чл. 647 ал.1, т. 3 от ТЗ срещу “Е."
ЕООД (в несъстоятелност) и П.С.С., следва да се разгледа съединения с него при
евентуалност иск с квалификация по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД срещу П.С.С. за
осъждането му да заплати в полза на масата на несъстоятелността на “Е."
ЕООД (в несъстоятелност) сумата от 25425,79
лв от П.С.С., като получена от него от задължените лица на отпаднало основание.
При лежаща върху ищеца доказателствена тежест, обаче, не
бе проведено пълно и главно доказване на твърдението, че сумата от 25425,79 лв
е получена от П.С.С., т.е. че А.С.Д. и С.С.Д. са му заплатили въпросната сума,
съставляваща сбор от 2 четвърти вноски (съответно 10561,49 лв и 14864,30 лв) от
уговорената между „Е." ЕООД (в несъстоятелност), от една страна и
посочените лица, от друга, продажна цена за два броя имоти, предмет на
покупко-продажба, сключена с нотариален акт №144, том I, рег. №1184, дело №125
от 15.04.2014 г. по описа на нотариус с рег. №*** на НК, вписан в Сл. по
вписванията гр. С.З. с вх. рег. №3941, акт №86, том XI, дело 2145/2014г.
В представената от ищеца молба от “Е." ЕООД (в
несъстоятелност) и П.С.С. до “Служба по вписванията”-гр.С.З. за цялостно
заличаване на законна ипотека, обезпечаваща вземането на продавача “Е."
ЕООД (в несъстоятелност) към купувачите А.С.Д.
и С.С.Д. за продажната цена на два броя имоти (апартаменти №15-ІV и №16-ІV) ,
предмет на покупко-продажба, сключена с нотариален акт №144, том I, рег. №1184,
дело №125 от 15.04.2014 г. по описа на нотариус с рег. №*** на НК, вписан в Сл.
по вписванията гр. С.З., с вх. рег. №3941, акт №86, том XI, дело 2145/2014г.,
се съдържа изявление на молителите, че длъжниците са изплатили изцяло към
настоящия момент (датата на подаване на молбата) цялостното си задължение по
отложеното плащане на продажната цена за имота, респ. целия дълг, за който е
вписана законна ипотека. От това изявление обаче, не става ясно кой е получил
остатъка от дължимата цена от обезпеченото със законна ипотека вземане –
продавачът “Е." ЕООД (в несъстоятелност) или цесионерът П.С.С., придобил
вземането с процесния договор за цесия от 27.06.2014г.
В тази връзка, след като, в рамките на настоящото
производство, по искане на ищеца, А.С.Д. и С.С.Д. са били задължени да
представят по делото, на основание чл.192 ГПК, уведомление до тях за извършената между „Е.”
ЕООД-(в несъстоятелност) и П.С.С. цесия от 27.06.2014 г., както и документите
удостоверяващи плащане на цена по договор за покупко- продажба, сключен между
тях и „Е." ЕООД гр. С.З. с нотариален акт №144, том I, рег. №1184, дело
№125 от 15.04.2014 г. по описа на нотариус с рег. №*** на НК, вписан в Сл. по
вписванията гр. С.З. с вх. рег. №3941, акт №86, том XI, дело 2145/2014 г. и по
конкретно на четвърта вноска от цена за апартамент №15-ІV, със срок за плащане
до 30.10.2014 г. в размер на 10561,49 лева. и на четвърта вноска от цена за
апартамент №16-ІV, със срок за плащане до 30.10.2014 г. в размер на 14864,30
лева, тези лица са отговорили в подадени по делото молби, че не могат да
представят изисканите документи, тъй като за извършената цесия са разбрали от
изпратените до тях по делото книжа в процедурата по чл.192 ГПК. Относно
другите, съдържащи се в молбите им, твърдения, касаещи въпросът на кого е
платена цената по сключения с „Е." ЕООД договор за покупко-продажба, съдът
ще се въздържи от коментар, тъй като не е допустимо приобщаването на тези
изявления на трети за делото лица като доказателства по делото по този ред ( по
чл.192 ГПК), при положение, че е могло да се поиска да бъдат разпитани като
свидетели от заинтересованите страни по делото.
Така или
иначе, фактът, че липсва доказателство за уведомяване на А.С.Д. и С.С.Д. за извършената между “Е.”ЕООД
и П.С.С. цесия от 27.06.2014 г., допълнително разколебава тезата на
ищеца, че именно на П.С.С.
е била платена остатъчната цена от общо 25425,79 лв, дължима от А.С.Д. и С.С.Д. по договор за покупко- продажба, сключен между тях
и „Е." ЕООД гр. С.З. с нотариален акт №144, том I, рег. №1184, дело №125
от 15.04.2014 г.
Също така,
съгласно заключението на съдебно-счетоводна експертиза от ВЛ Мечева- Колева,
експертизата не е установила движение на парични средства във връзка с
плащането на цената по договор за покупко- продажба, сключен между А.С.Д. и С.С.Д. и „Е." ЕООД
гр. С.З. с нотариален акт №144, том I, рег. №1184, дело №125 от 15.04.2014 г.,
към цесионера П.С.С. от страна на купувачите. За пълнота, ще се посочи, че не
може да се кредитира заключението в частта, касаеща изводите на вещото лице, че
остатъчната цена от общо 25425,79
лв, дължима от А.С.Д. и С.С.Д.
по договор за покупко- продажба, сключен между тях и „Е." ЕООД гр. С.З. с
нотариален акт №144, том I, рег. №1184, дело №125 от 15.04.2014 г., е била
платена от А.С.Д. лично на
управителя на „Е." ЕООД Т.П.К., тъй като тези изводи не са базирани
на проверка на документи, а на разговор на експерта с посоченото лице, което не
е допустим от ГПК способ на събиране на доказателства от вещото лице в рамките
на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид
горното, след като не се установи по несъмнен начин, че ответникът П.С. е
получил сумата от 25425,79 лв от
купувачите А.С.Д. и С.С.Д.,
се налага извод за неоснователност на предявения иск с квалификация по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД срещу П.С.С. за
осъждането му да заплати в полза на масата на несъстоятелността на “Е."
ЕООД (в несъстоятелност) сумата от 25425,79
лв от П.С.С., като получена от него от задължените лица А.С.Д. и С.С.Д. на отпаднало основание.
На основание чл.649, ал.6 ТЗ, ответникът П.С.С. следва да
бъде осъден да заплати в полза на масата на несъстоятелността на “Е.”ЕООД
разноските на ищеца по иска по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ от 393 лв (370 лв депозит
за вещо лице, 6 лв за издаване на обезпечителна заповед и 17 лв за вписване на
възбрана), както и да заплати по сметка на Окръжен съд-С.З. дължимата по този
иск държавна такса от 1017,03 лв.
На основание чл.649, ал.6 ТЗ, следва да бъде осъдена
масата на несъстоятелността на “Е.”ЕООД да заплати в полза на Окръжен съд-С.З.
дължимата по иска по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД държавна такса от 800 лв, както и да
заплати на П.С.С. сумата от 1150 лв разноски за адвокатски хонорар (1/2 от
уговорения и платен хонорар от 2300 лв по договора за правна защита и
съдействие по делото, т.е. уговореното възнаграждение за защита по всички
искове срещу този ответник) и 150 лв разноски за ССЕ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на “Е.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление гр.С.З., ул.”***, сделката, сключена с договор за цесия, с нотариална
заверка на подписите с рег. №2033/27.06.2014 г. по описа на нотариус с рег. №***
на НК, вписан в Служба по вписванията, гр. С.З. с вх. рег. №***, т. I, акт
№120/27.06.2014г., по която „Е." ЕООД (в несъстоятелност) се е разпоредило
в полза на П.С.С., ЕГН:**********, със свое парично вземане в размер на
25425,79 лв, срещу заплащане на цена от 20000 лв, в срок от 6г. след датата
сключването на договора, по която сделка даденото от цедента значително
надхвърля полученото, извършена след обявената от съда дата на
неплатежоспособност на „Е." ЕООД (в несъстоятелност) и в двугодишния срок
преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.С. – синдик на “Е.” ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК:***, иск с
квалификация по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД за осъждане на П.С.С., ЕГН:**********, да
заплати в полза на масата на несъстоятелността на “Е." ЕООД (в
несъстоятелност) сумата от 25425,79 лв,
като получена от него от задължените лица А.С.Д. и С.С.Д. на отпаднало основание, поради обявяване на
договор за цесия, с нотариална заверка на подписите с рег. №2033/27.06.2014 г.
по описа на нотариус с рег. №*** на НК, вписан в Служба по вписванията, гр. С.З.
с вх. рег. №***, т. I, акт №120/27.06.2014г., по който „Е." ЕООД (в
несъстоятелност) се е разпоредило в полза на П.С.С., ЕГН:**********, със свое
парично вземане в размер на 25425,79 лв, срещу заплащане на цена от 20000 лв, в
срок от 6г. след датата сключването на договора, за недействителен по отношение
на кредиторите на несъстоятелността на “Е.” ЕООД (в несъстоятелност).
ОСЪЖДА П.С.С., ЕГН:********** да заплати в полза на
масата на несъстоятелността на “Е.”ЕООД(в несъстоятелност), ЕИК:*** разноските на ищеца по иска по
чл.647, ал.1, т.3 ТЗ от 393 лв (370 лв депозит за вещо лице, 6 лв за издаване
на обезпечителна заповед и 17 лв за вписване на възбрана)
ОСЪЖДА П.С.С., ЕГН:********** да заплати в полза на
Окръжен съд-С.З. дължимата по иска по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ държавна такса от
1017,03 лв.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на “Е.”ЕООД (в несъстоятелност),
ЕИК:*** да заплати в полза на Окръжен съд-С.З.
дължимата по иска по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД държавна такса от 800 лв.
ОСЪЖДА масата на
несъстоятелността на “Е.”ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК:*** да заплати на П.С.С.
сумата от 1150 лв разноски за адвокатски хонорар и 150 лв разноски за съдебно-счетоводна
експертиза.
Решението е постановено при участието на Т.П.К., с ЕГН:**********,***,
6 като трето лице –
помагач на страната на ищеца М.Г.С.
– синдик на “Е.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК:***.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд, в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: