Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.03.2012г. гр.Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградски районен съд гражданска
колегия
на
двадесет и девети февруари две хиляди и дванадесета година
в
публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Димитрова
секретар:
Ц.Д.
прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 458 по описа на РС-Свиленград за 2011г.
и за да се произнесе, взе
впредвид следното:
Предявен
е иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от Г.З.Б.,
ЕГН:********** *** против Т.К.Я., ЕЕН:**********
и А.К.Я., ЕГН:**********д***,
в която се сочи, че на 05.06.2010г. в
Свиленград ответниците в съучастие и като
съизвършители нанесли на ищеца жесток побой в резултат, на който му причинили
две средни телесни повреди по см. на чл.129 от НК - контузия на мозъка в десния
челен дял, причинило разстройство на
здравето временно опасно за живота и счупване на носа и горната челюст
тип ФОР II и множество леки телесни повреди -подкожен
хематом на лицето и множество разкъсно-контузни рани по лицето и наранявания по тялото. За извършеното от
ответниците престъпно деяние, представляващо такова по чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК били
признати за виновни и осъдени с одобрено
от съда споразумение, подписано по реда на чл.381 и сл. от НПК по НОХД № 285/ 2011 г. на РС- Свиленград .
Твърди, че побоят бил
изключително жесток. Двамата му нанесли безогледни удари с юмруци по всички
части на тялото, а след като го повалили на земята започнали жестоко
да го ритат. След побоя бил напълно дезориентиран. Изпитвал неописуеми болки от
нанесените травми по главата и тялото. Бил транспортиран в болницата в Хасково, където заради причинената контузия на мозъка,
представляваща временна опасност за живота,
престоял три дни в интензивното отделение под наблюдение. През тези три дни не
виждал нищо, след третия ден прогледнал, като все още виждал само силуети, а зрението му се възстановило напълно
едва след една седмица. След третия ден
от престоя в болницата започнал да изпитва ужасни болки в носа. Бил прегледан от специалист, който констатирал, че
носът му бил счупен и зараснал
неправилно, което наложило повторното му счупване и наместване. Болките продължавали, а освен това челюстта му не можела да се движи. Констатирано било счупването на челюстта и необходимостта от извършване на
специална операция, каквато не можела
да бъде направена в болницата в гр. Хасково. Бил приет в УМБАЛ „Свети Г.”***, където във връзка със счупената челюст му
били извършени две оперативни
интервенции. След операцията, на 13.06.2010г. челюстта му била привързана с цел
обездвижването й и това състояние продължило до 22.07.2010г. През цялото това
време не можел да се храни, приемал
само течности през малка сламка. След развързването на челюстта до м.септември 2010г. не можел да се храни
нормално и продължавал да приема само
течна храна. За времето от постъпването в болницата до изписването намалил теглото си с 20 кг. Целият
възстановителен период бил съпроводен
с нестихващи болки в главата. Не
ходел на работа, не можел да говори, не можел да се храни, не можел да спи, лицето му било обезобразено от
подутини, рани и синини, видът му бил
направо страховит и отблъскващ в продължение на месеци. В резултат на нанесения побой претърпял не само физически болки и страдания, но и психически
такива. Все още перживявал ужаса от побоя, като и сега при всяко привеждане и навеждане на главата изпитвал болка, вече не бил в състояние
да извършва обичаен физически труд. Всяка сутрин се събуждал с продължаващи леки
кръвоизливи от носа.
За причинените от ответниците
физически и психически болки и страдания с характер на неимуществени вреди от
непозволено увреждане, ответниците му дължали справедливо обезщетение, което
оценявал на 25 000 лева.
Поради това моли за постановяване
на решение, с което да се осъдят ответниците да му заплатят солидарно сумата от
25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди- физически и психически болки и страдания, и неудобства, резултат
от нанесения от ответниците на 05.06.2010г. в Свиленград побой, от който му
причинили средни и леки телесни повреди, а именно: контузия на
мозъка в десния челен дял, причинило разстройство на здравето временно опасно за живота и счупване на носа и
горната челюст тип ФОР П, подкожен
хематом на лицето и множество разкъсно-контузни рани по лицето и наранявания по тялото, ведно със законната лихва
за забава върху тази сума, считано от
05.06.2010г. и до окончателното й изплащане , както и направените по делото разноски.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от страна на
ответниците.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила Определение №140/13.04.2011г., постановено по НОХД
№285/2011г. по описа на РС-Свиленград, е одобрено споразумение, като
ответниците Т.Я. и А.Я. са признати за виновни за това, че на 05.06.2010г. в
гр.Свиленград в съучастие като съизвършители причинили на ищеца Г.З.Б. две
средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на носа и горната челюст -тип
ФОР II
и в контузия на мозъка, причинила разстройство на здравето, временно опасно за
живота – престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, поради
което и на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, вр. чл.54,
ал.1 от НК са осъдени на наказания „Лишаване от свобода” за срок от осем
месеца, чиито изпълнения, на основание чл.66, ал.1 от НК, са отложени за срок
от три години. Това се установи и от приложеното НОХД №285/2011г. по описа на
РС-Свиленград.
Гореописаните телесни повреди и
здравословното състояние на ищеца след инцидента са потвърдени и в приложените
по делото медицински документи – епикриза
на МБАЛ АД-Хасково и епикриза на „Свети Г.” ЕАД – Пловдив, видно от
която на ищеца Б. е била извършена оперативна интервенция за фиксиране на стандартни шини на горна и
долна челюст, като е отразено, че същият е временно неработоспособен.
Събрани са и гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Д. С.
Б. и З. Г. Б., от които се установява, че първите три дни след побоя на 05.06.2010г. ищецът бил в
опасност за живота, като всичко това изключително травмирало психически цялото
му семейство. След побоя лицето му било
обезобразено, имал хематом на двете очи и около седмица не можел да
вижда, имал счупени ребра и счупена долна челюст. Св.Б. сочи, още, че ищецът
бил и със счупен нос, който се наложило да се чупи отново, защото бил зараснал
неправилно. В тази връзка посетили лицево-челюстен специалист, който установил,
че се касае за счупена долната челюст, поради което на 09.06.2011 година отишли
в гр.Пловдив в УМБАЛ „Свети Г.”. Там извършили операция на ищеца, при която се вкарвали
шини през веждите, за да се фиксира челюстта. Общо му били извършени две
операции. Този период също бил изключително тежък, като през цялото време
ищецът бил на обезболяващи, съществувала опасност за живота му, около 40 дни се
хранел със сламка. След операцията на горната челюст не можел да говори. Отслабнал
с 20 килограма и от тогава не можел да бъде пълноценен човек. Според гласните
доказателства това довело и до проблем със зрението му, а освен това ежедневно
имал болки в горната част на лицето, около скулите. Често било и кървенето от
носа (при натоварване, при излагане слънчева светлина) и главоболието, за което
също пиел обезболяващи. Свидетелите твърдят, че след побоя ищецът не можел да
си намери работа, тъй като не можел да се излага на слънце и не можел да
извършва тежък физически труд. Изпитвал затруднение и при шофиране и всичко
това го притеснявало. Св.Б. твърди, че и в момента все още ищецът изпитвал
болки и страдания. Също така се чувствал подтиснат и психически разстроен, че
побоят станал пред сина му и неговите приятели. Трудно преживявал случилото се. Св.Б. описва боя като такъв извършен с голяма сила, насилствен и
жесток, без възможност за отбраняване и защита на самия ищец.
От заключението по приетата съдебно-медицинска
експертиза, което съдът възприема като изготвено обективно и от компетентно
вещо лице, се установява, че при инцидента на 05.06.2011г. на ищеца са били
причинени контузия на мозъка в десния челен дял, подкожен хематом на лицето,
разкъсно-контузни рани по лицето, счупване на носа и горната челюст-тип ФОР II.
В заключението е отразено, че е налице почти пълно отделяне на средната трета
на лицевия череп от останалия череп, което е довело до две операции за
наместване на счупването. Отбелязано е още, че това счупване е било съпроводено
с дълъг период на затруднено хранене, затруднена комуникация, силни болки,
както и че оплакванията продължават и към момента на изготвяне на експертизата.
Според вещото лице е причинено разстройство на здравето временно опасно за
живота по смисъла на чл.129 от НК, дължащо се на контузията на мозъка, а раните
по лицето и хематомът са причинили разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, срокът за пълното възстановяване на които е посочен като
20-дневен. Вещото лице е отразило в заключението си възможността след травмата
на мозъка да възникне посттравматична церебрастения, обуславяща постоянните
пристъпи на главоболие. В съдебно
заседание вещото лице потвърди гореизложеното, както и че травмата на мозъка
води до последици за цял живот и че възстановяването след такъв вид травма е с
неясна продължителност и срок.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като съгласно ал.2
на същата разпоредба вината се предполага до доказване на противното.
За да
се уважи искът по чл.45 от ЗЗД следва от страна на ищеца на основание чл.154,
ал.1 от ГПК да се докажат елементите от фактическия състав на деликта, а именно
противоправно поведение, изразяващо се в действие или бездействие на
деликвента, настъпване на вреда за увредения вследствие на това поведение,
наличието на причинна връзка между деянието и вредата. Предвид презумпцията за
вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД в тежест на ответника по иска е да я опровергае.
При
така посочените елементи от фактическия състав на деликта, настоящият съдебен
състав намира за доказано осъществяването на всеки един от тях за ангажиране на
гражданската отговорност на ответниците Т.Я. и А.Я. по реда на чл.45 от ЗЗД. В
настоящия случай с влязло в сила Определение №140/13.04.2011г., постановено по НОХД №285/2011г. по
описа на РС-Свиленград, е одобрено споразумение, като ответниците Т.Я. и А.Я.
са признати за виновни за това, че на 05.06.2010г. в гр.Свиленград в съучастие
като съизвършители причинили на ищеца Г.З.Б. две средни телесни повреди,
изразяващи се в счупване на носа и горната челюст -тип ФОР II и в контузия на мозъка,
причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по
чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание
чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, вр. чл.54, ал.1 от НК са осъдени
на наказания „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, чиито изпълнения, на
основание чл.66, ал.1 от НК, са отложени за срок от три години. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно извършването на деянието,
противоправността му и виновността на дееца. А съгласно чл.383, ал.1 от НПК
одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла
в сила присъда. Имайки предвид тези законови разпоредби и предвид ангажирането
на наказателната отговорност на ответниците по силата на горепосоченото
определение, имащо характер на влязла в сила присъда, следва да се приеме за
доказано извършването на деянието от двамата ответници, както за доказана
следва да се приеме неговата противоправност и вината на извършителите. Наред
със средните телесни повреди на ищеца, съгласно заключението по
съдебно-медицинската експертиза, са причинени и леки телесни повреди,
изразяващи се в хематом на лицето и разкъсно-контузни рани в лицевата част.
Останалите две предпоставки – настъпване на вреди за пострадалия и
причинната връзка между деянието и тези вреди – съдът също намира за доказани
по делото. Безспорно по делото се установи, че след побоя на 05.06.2010г.,
ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Това
се установи от показанията на свидетелите Димитрина Б. и Здравко Б., които
заявиха, че всичко това изключително много травмирало психически ищеца, чието лице
било обезобразено, имал хематом на двете
очи и около седмица не можел да вижда, имал счупени ребра, счупен нос и счупена
долна челюст, които поражения били болезнени и продължителни. Болките и
страданията му се засилват и от факта, че е претърпял две операции, повторно
счупване на носа, вследствие
неправилното му първоначално зарастване. Самата интервенция също е била нелека
такава, имайки предвид „вкарването на шини през веждите” за фиксиране на
челюстта. Наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди се потвърждава
от обстоятелството, че през цялото време ищецът е бил на обезболяващи, съгласно
гласните доказателства, като освен това около 40 дни се хранел със сламка, не
можел и да говори, имал проблем със зрението и често повтарящо се и досега главоболие.
Всичко това няма как да не доведе до дискомфорт в ежедневието му, изпитване на
морални страдания от случващото се с него, психически шок и физически болки. Ищецът
също така според показанията на свидетелите отслабнал с 20 килограма и от тогава
не се чувствал като пълноценен човек, ежедневно имал болки в горната част на
лицето, около скулите, често било и кървенето от носа (при натоварване, при
излагане слънчева светлина), а след побоя не можел да си намери и работа, тъй
като не можел да се излага на слънце и не можел да извършва тежък физически
труд, което още повече оказва влияние на самочувствието му и прави страданията
му с по-висок интензитет. Като цяло ищецът
се чувствал подтиснат и психически разстроен. Така описаните последици
от побоя съдът намира за претърпени от страна на ищеца Б. неимуществени вреди –
болки и страдания, подробно описани по-горе. Настъпването на тези вреди се
доказа по несъмнен начин от показанията на св.Д.Б. и св.з.Б., като съдът
кредитира с доверие тези показанията, преценявайки ги заедно с всички данни по
делото съобразно чл.172 от ГПК. Съдът извлича изводи от тези гласни
доказателства, независимо че са дадени от заинтересовани от изхода на делото
лица, тъй като показанията на свидетелите са логични, непротиворечиви помежду
си и с останалия доказателствен материал, убедителни и неопровергани от други
доказателства в обратна насока, които да разколебаят достоверността им. Така
причинените на ищеца Б. неимуществени вреди са резултат от престъпното деяние,
съставляващо непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД и престъпление по
чл.129 от НК, т.е. налице е причинна връзка между вредите и деянието, доколкото
същите са настъпили единствено вследствие на побоя, което се доказа и от заключението
по съдебно-медицинската експертиза, която съдът прие като обективно изготвена и
която не бе оспорена от страните по делото.
Що се отнася до размера на причинените
неимуществени вреди следва да се отбележи, че неимуществените вреди
нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от съда и по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4 от
1964 г. на Пленума на ВС, понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда,
каквато е налице в разглеждания по настоящото дело случай, са характера на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които то е извършено и последиците
от това увреждане. В случая, с оглед характера и тежестта на уврежданията на
ищеца Б. (две средни телесни повреди - счупване на носа и горната челюст -тип ФОР II, контузия на мозъка и
по-леки увреждания – хематом на лицето и разкъсно-контузни рани по лицето), последиците от това увреждане
(кратко затруднение в зрението, затруднения в говореното и храненето в
продължение на около 40 дни, наличие на временна опасност за живота му
вследствие контузията мозъка, продължаващо и досега главоболие, временна
неработоспособност), продължителността на претърпените от пострадалия болки и
страдания (20 дни за възстановяване на разните по лицето и разкъсно-контузни
рани и неопределен срок за възстановяването му от счупването на челюстта и
контузията в мозъка, продължаващите и към настоящия момент оплаквания и претърпян
дискомфорт), продължителността на лечението и претърпените две операции, както и
липсата на доказателства за останал в резултат на непозволеното увреждане
козметичен дефект на лицето, настоящият състав на СвРС счита, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 10 000
лв. Ответниците следва съгласно чл.53 от ЗЗД да се осъдят солидарно да заплатят на ищеца
тази сума от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата от деня на увреждането – 05.06.2010г. до окончателното му
изплащане , предвид искането в тази насока и съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД,
съгласно който при непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, т.е. от деня на деликта. Искът по чл.45 от ЗЗД за разликата до пълния
предявен размер от 25 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан, тъй като не се доказаха претърпени вреди, чието обезщетяване да
изисква такава парична стойност, която, съгласно установената съдебна практика,
се присъжда за случаи на тежка телесна повреда.
По разноксите:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК в полза на ищеца Б. следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 160,00 лв. за адвокатско
възнаграждение, изчислени съответно на уважения размер на иска. В тежест на
ответниците следва да се присъди държавната такса за настоящото производство на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, възлизаща на сумата от 400,00 лв., както и разноските
от 100,00 лв. за депозит за вещо лице.
Водим
от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответниците Т.К.Я., ЕЕН:********** и А.К.Я., ЕГН:**********,***, на основание
чл.45 от ЗЗД, да заплатят солидарно
на ищеца Г.З.Б., ЕГН:********** *** сумата от 10 000 лева (десет хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания, причинени от непозволено увреждане, извършено
на 05.06.2010г. в Свиленград и
изразяващо се в нанесени средни
телесни повреди по чл.129 от НК, а
именно: контузия на мозъка в десния челен
дял, причинило разстройство на здравето временно опасно за живота, и счупване на носа и горната челюст тип ФОР II, както и причинени подкожен
хематом на лицето и разкъсно-контузни рани по лицето, ведно със законната лихва за забава
върху тази сума, считано от 05.06.2010г. до окончателното й изплащане, като
искът за разликата
над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА ответниците
Т.К.Я., ЕЕН:********** и А.К.Я., ЕГН:**********,***, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да заплатят на ищеца Г.З.Б., ЕГН:********** *** направените
по делото разноски в размер на 160,00
лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ответниците Т.К.Я., ЕЕН:********** и А.К.Я., ЕГН:**********,***, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК да заплатят по сметка на РС-Свиленград държавна такса в
размер на 400,00 лв. и депозит за вещо лице в размер на 100,00 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ:
|
|