Р Е Ш
Е Н И Е
№ 74
гр. Несебър, 16.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично
заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при
участието на секретаря Деница Димова, като разгледа гр. д. № 221 по
описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 18, ал. 4 вр. чл. 15 от Закона за защита от домашно насилие.
Производството
е образувано по подадена от Ю.В.С. срещу С.С.Р. молба за защита от домашно
насилие. В молбата се сочи, че Р. е съпруг на молителката. Твърди се, че Р.
нанесъл на С. телесна повреда, физическо и психическо насилие. Сочи се, че
заплашил да убие нея и детето й. Обръща се внимание, че за действията на Р. са
подадени жалби от 14.02 и 28.02.2019г. до Районна прокуратура Несебър. Наведени
са твърдения, че на 27.02.2019г., в 16:00 часа, в „С.б.”, в района на „А.” на
ул. „Ч=” № **, в лек автомобил BMW ***d, Р. нанесъл
побой на С. с юмруци по главата, по лявата повърхност в областта на ушната мида
и втори пръст на дясната длан. Сочи се, че не я пуснал да излезе от колата и
заплашвал да убие нея и детето й. Описва се и конфликт от 14.02.2019г., при
който Р. ритал С., а детето станало свидетел на случая и започнало още повече
да се страхува от него. Описват се и случаи от месец януари 2019г. Ю.В.С. лично
и като майка и законен представител на С.А.С. отправя искане до съда
да наложи мерки за защита от домашно насилие, вкл. и забрана да ги доближава, както
и жилищата обитавани от тях – с адрес в Sunny Day ***,
ап. 25 и в к. к. „С.б.”, район „А.”, „Ч=” № **, и местата за социални контакти
и отдих на Ю.В.С. и С.А.С., вкл. гр. С.В., училище „Св. Св К.и М.”.
Ответникът
С.С.Р. моли да не се налагат спрямо него мерки за защита от домашно насилие.
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
Между
страните не е спорно, а и от изготвения и приет по делото социален доклад се
установява, че на 28.04.2018г. в гр. Несебър С.Р. и Ю.С. сключили граждански
брак. Установява се, че С.А.С. е дъщеря на Ю.С. от друг брак. След сключване на
брака С.А.С. и Ю.С. се установили да живеят при С.Р. ***.
Във
връзка с конфликт между съпрузите на 01.02.2019г. Ю.С. подала заявление до Р.Н.
(на л. 25 по делото). По заявлението била образувана преписка изх. № 188/2019г.
по описа на РП Несебър, УРИ № *****– 658/2019г. по описа на Р.Н. (на л. 16 – л.
28 от делото). Заявлението било подадено от С. с твърдения, че на 01.02.2019г.
я псувал и ритал с крак пред детето С.С.. В дадено по преписката сведение Р.
(на л. 27 от делото) не отрича за наличието на скандал на тази дата, но твърди,
че не е удрял С.. От изготвения по делото социален доклад от Д.П. се
установява, че при личната беседа на детето С.С. със служител на дирекцията,
същото потвърждава, че е видяло как Р. рита и удря Ю.С.. От детето е изказано
притеснение за живота и здравето на майка му.
На
28.02.2019г. била подадена нова жалба от Ю.С. в Р.Н. (на л. 39 от делото) –
този път за конфликт от 27.02.2019г. По нея била образувана преписка вх. № ***/2019г.
по описа на РП Несебър (на л. 30 – л. 57 от делото). От събраните по преписката
(и по делото) доказателства се установява, че на 27.02.2019г. в „С.б.”, в
района на „А.” на ул. „Ч=” № **, Р. и С. се намирали в лек автомобил BMW ***d. Между тях
отново възникнал скандал, при който Р. нанесъл удари на С. с юмруци в областта
на главата и я заплашвал, че ще убие нея и детето й. Вследствие на ударите С.
получила кръвонасядане по лявата повърхност на главата в областта на ушната
мида, което е възможно да бъде получено от удар с твърд тъп предмет – ръка (видно
от Съдебномедицинско удостоверение № 49/2019г. на отделение по съдебна медицина
при „МБАЛ Б.” на л. 4 от делото). В дадени сведения (на л. 49 – л. 50 от
делото) Р. не отрекъл за наличието на такъв скандал, но отрекъл да е нанасял
удари на С.. С протокол от 28.02.2019г. (на л. 51 от делото) той бил
предупреден от полицейски орган да се въздържа от извършване на домашно насилие
и нанасяне на телесни повреди спрямо С..
Съдът
намира, че описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото доказателства. На първо място следва да се има предвид, че съгласно
чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН представлява
доказателствено средство за нуждите на настоящия процес. Доказателствената
стойност на декларацията е от съществено значение в случаите когато се твърди,
че актът на домашно насилие е осъществен в присъствието единствено на страните
по делото. В тези случаи обективно друго преки доказателства на насилието няма
как да съществуват и същото следва да се изведе от косвени доказателства и от
посоченото в декларацията. Настоящият съдебен състав намира, че случаят е точно
такъв, като твърденията на молителката са, че описаните от нея действия на Р.
са извършени в обитавяни от тях дом и в лек автомобил, а единствен свидетел (и
то само на първия случай) е дъщеря й С.С.. Самият Р. в дадените от него
сведения по образуваните полицейски преписки потвърждава, че е имало конфликти,
а по време на тях не е имало свидетели. От изготвения социален доклад е видно,
че в рамките на социалното проучване компетентни служители на Д.П. са разпитали
малолетното дете. От разпита му се установява, че същото е възприело как Р.
удря майка му с ритници и това е породило страх у него. Ето защо от изготвения
социален доклад се потвърждава изложеното в декларацията относно първия
конфликт между страните. Относно конфликта от 27.02.2019г. са налице косвени
доказателства - Съдебномедицинско удостоверение № 49/2019г. на отделение
по съдебна медицина при „МБАЛ Б.” и лист за преглед на пациент в КДБ/СО (на л.
5 от делото), които потвърждават изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
относно механизма и нанесените удари на С.. Изложеното в социалния доклад за
възприятията на детето също е косвено доказателство за трайно агресивно
поведение на Р. спрямо съпругата му. От събраните по реда на чл. 14 ЗЗДН материали от образуваните по молби на С. полицейски преписки се
затвърждават горните изводи, тъй като в сведенията и обясненията по преписката,
тя е изнесла същите факти като в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, а от своя
страна Р. не е отрекъл, че между тях е имало конфликтни ситуации. Ето защо
съдът приема декларацията за достатъчно доказателства за установяване на
посочените в нея факти и обстоятелства, които се потвърждават по косвен път и
от останалите доказателства по делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
На първо място
съдът намира подадената молба за процесуално допустима. В молбата се твърди, че
е извършено домашно насилие на определени дати през месец февруари 2019г., а
същата е подадена на 01.03.2019г. Т.е. молбата е подадена в предвидения за това
едномесечен срок по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и от оправомощено да я подава
лице – по смисъла на чл. 8, т. 1 ЗЗДН. С оглед обстоятелството, че се сочи и
извършването на домашно насилие и спрямо малолетно дете, на основание чл. 9,
ал. 2 вр. чл. 8, т. 2 ЗЗДН същото е конституирано служебно по делото като
пострадало лице, като детето С.С. се е представлявало от своята майка и законен
представител – Ю.С..
Защита
по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие,
осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 ЗЗДН. По делото
са налице доказателства, че Ю.С. и С.Р. са съпрузи и до месец февруари 2019г. са
живеели заедно (вкл. и с детето С.С.), поради което по отношение на Ю.С. ответникът
е лице по смисъла на чл. 3, т. 2 ЗЗДН, а по отношение на С.С. – лице по чл. 3,
т. 10 ЗЗДН.
Това
изисква да се изследва въпросът дали С.Р. е осъществил спрямо Ю.С. и С.С. акт
на домашно насилие, в някоя от проявните му форми по чл. 2 ЗЗДН. Ето защо съдът
следва да прецени дали наведените в молбата фактически твърдения за наличието
на определено човешко поведение, след провеждане на съответното доказване,
обективират или не акт на домашно насилие, който да е осъществен в едномесечния
преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. С оглед изложените по делото фактически
твърдения съдът намира, че претендираните дати на извършване на домашно насилие
попада в месечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Както
се установи от фактическа страна по делото на 01.02.2019г. Р. обиждал С. пред
детето й, като на същата дата й нанесъл удар с крак. На 27.02.2019г. той
нанесъл на С. и удари с юмрук в областта на главата, с което й причинил
кръвонасядане в областта на ушната мида. На същата дата Р. отправил заплахи
срещу С., че ще убие нея и детето й. При анализ на разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН се налага изводът, че със закона се дава защита срещу всяко агресивно
поведение, което е насочено към накърняване на лично или имуществено благо на
пострадалия. С действията си Р. безспорно е извършил акт на физическо и
психическо насилие спрямо Ю.С., тъй като е нанесъл както обиди, така и
физически удари с крак и юмруци. Част от ударите и обидите (тези от
01.02.2019г.) са извършени в присъствието на малолетното дете С.С., поради
което по арг. от чл. 2, ал. 2 ЗЗДН представляват акт на домашно насилие и срещу
детето.
Установените
по делото факти сочат на психичеко и физическо насилие, осъществено от Р.
спрямо Ю. Савсакя и С.С.. Те са достатъчни, за да може срещу ответника да бъдат
предприети мерки за защита от домашно насилие. На първо място съдът счита, че
спрямо лицето следва да бъде приложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Това
е така, тъй като по делото е установено домашно насилие, поради което на първо
място извършителят следва да бъде задължен да се въздържа от такова.
Същевременно глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е задължителна при установяване на
извършено домашно насилие от страна на молителя, поради което следва да му бъде
наложена такава в минимален размер от 200 лв. По делото няма данни до момента
на Р. да са налагани мерки по ЗЗДН. Т.е. констатираният в настоящото
производство акт на извършено от него домашно насилие е първи и поради тази
причина глоба в минимален размер ще е достатъчна за постигане целите на ЗЗДН.
Съдът счита за
подходящи и адекватни на изложените в молбата фактическите твърдения мерките за
защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН – забрана на извършителя да приближава
пострадалите лица, жилището, местоработата и местата за социални контакти и
отдих на пострадалите лица със срок на действие. Това е така, тъй като са
налице данни за физическо насилие, осъществено срещу Ю.С., като тя е претърпяла
и конкретни наранявания, описано в съдебномедицинското удостоверение. Налице са
и заплахи срещу нея и детето й, поради което правата им в най-пълна степен
следва да бъдат защитени чрез ограничаване на контактите на Р. с тях. При
индивудализиране на мярката на Р. следва да бъде забранено както да доближава
пострадалите, така и жилищата обитавани от тях – с адрес в Sunny Day ***,
ап. **и в к. к. „С.б.”, район „А.”, „Ч=” № **, и местата за социални контакти и
отдих на Ю.В.С. и С.А.С., вкл. гр. С.В., училище „Св. СвК.и М.”. По отношение
на срока, за който да бъде наложена тази мярка, разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН дава възможност за определяне на срок между три и осемнадесет месеца.
Настоящият съдебен състав като взе предвид интензитета на насилието,
осъществено спрямо молителката, намира, че мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН
следва да бъдат наложени за срок от осем месеца. Това е така, тъй като от една
страна са налице данни за упражнено физическо насилие спрямо С., с конкретни
наранявания претърпени от нея. Поради тази причина срокът следва да е над
минималния предвиден. От друга страна липсват данни за други сериозни прояви на
домашно насилие от Р. срещу молителката, а след издаване на заповед за
незабавна защита по настоящото дело няма доказателства същата да е нарушавана.
Ето защо целите на ЗЗДН могат да бъдат постигнати и с определяне на закрила за
срок около средния, предвиден в чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.
Съдът
намира, че в случая не могат да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2,
т. 4, т. 5 и т. 6 ЗЗДН. По делото са събрани достатъчно данни, че страните не
обитават общо жилище. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН също е неприложима,
тъй като страните нямат общо дете. Неподходящи за настоящия случай са и
останалите цитирани по-горе мерки. По делото не се установиха специализирани
нужди на извършителя на домашно насилие, които да водят необходимост от посещаване
на програмите по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН. Към момента извършваните от него
актове на домашно насилие не се характеризират с такава системност, която да
предполага нужда от специализирана помощ в тази насока.
С
оглед изложеното съдът намира, че молбата за защита от домашно насилие е
основателна и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН на С.Р. следва да бъдат
наложени посочените по-горе мерки, както и да му се наложи глоба в размер на
200 лв. по смисъла на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
При
този изход на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН С.Р. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд Несебър държавна такса в размер на
25 лв.
На
основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН въз основа на решението следва да бъде издадена и
заповед за защита.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА С.С.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ю.В.С.,
гражданин Р.Ф., родена на ***г., с ЛНЧ **********, и С.А.С., гражданин Р.Ф.,
родена на ***г., ЛНЧ **********.
ЗАБРАНЯВА на С.С.Р., ЕГН **********,
да приближава Ю.В.С., гражданин Р.Ф., родена на ***г., с ЛНЧ **********, и С.А.С.,
гражданин Р.Ф., родена на ***г., ЛНЧ **********, както и жилищата обитавани от
тях – с адрес в Sunny Day ***,
ап. **и в к. к. „С.б.”, район „А.”, „Ч=” № **, и местата за социални контакти и
отдих на Ю.В.С. и С.А.С., вкл. гр. С.В., училище „Св. СвК.и М.”, за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на С.С.Р.,
ЕГН **********, глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН С.С.Р., ЕГН **********, да заплати
по сметка на Районен съд гр. Несебър сумата от 25 лв., представляваща държавна
такса.
Да се издаде заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, която да
съдържа предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
Препис от решението и заповедта за защита да се връчат на страните, както и
на РУ на МВР Несебър.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Б. в 7-дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: