Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1962 01.12.2017 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
районен съд петнадесети граждански състав
На двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Светлана Рачева-Янева
При
секретар: Илияна Гальова
Като
изслуша докладваното от съдия: Светлана Рачева-Янева гражданско дело № 170/ 2017г. по описа на БРС и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Делото е по предявен от „Хета
асет резолюшън България” с предишно наименование ‘Хипо алпе – адриа- лизинг”
ООД, ЕИК ********* и със седалище гр.С, и адрес на управление
район Л,
бул.”” № – , ет. против ‘Косева” ЕООД,
ЕИК **********, със седалище гр.Б, и адрес на управление ул.’” № и В.С.А.,
ЕГН **********,*** установителен иск за сумата от 6 436.98 евро по запис на заповед от 30.07.2010г. и падеж от
01.08.2010г. и още една сума от 742.92 евро по ценна книга от 30.07.2010г. с
падеж на 01.08.2010г. Ищецът твърди, че ответникът ‘Косева” ЕООД и издал ценните
книги каъо се е задължил по тях в полза на „Хета асет резолюшън България” ООД
за сумата от 6 436.98 евро по първата и за сумата от 742.92 евро по втората. Твърди се, че вторият ответник В. е
авалирал задълженията по книгите, като на падежите тези задължения не са
изплатени, с оглед на което ищецът е потърсил правата си по реда на заповедното
производство. За сумите по менителничните ефекти, кредиторът се е с снабдил с
заповед по чл.417 от ГПК № 4287/ 26.06.2015г. и изпълнителен лист от същата
дата, по които е образувано и изпълнително дело. По повод на възражение от
страна на длъжниците обаче и указанията на заповедния съд ищецът твърди, че е
предявил и настоящия установителен иск за оспорените си вземания. Освен тези
суми, съдът е сезиран и с искане за присъждане на законовата лихва върху тези
вземания от датата на подаване на заявленията в съда – 05.08.2013г. до
окончателното им изплащане. Претендира и
решение за установяване на оспорените вземания, ведно с лихвата върху тях,
както и за присъждане на разноските по исковото и заповедното производство. Ангажират
се доказателства и се претендират разноски.
В срока за отговор е
депозиран такъв и от двамата ответници по иска, с които се навеждат твърдения,
че ценната книга е издадена като обезпечение на сключен между страните договор
за лизинг № ********* и споразумение към него от датата 30.07.2010г. като не се
оспорва, че ответниците са издател и поръчител на цените книги. Твърди се, че
по смисъла на чл.12 от споразумението между договарящите са издадени още
няколко ценни книги, но по процесните задълженията са погасени чрез плащане от
страна на ответниците. На отделно основание се прави възражение и за погасяване
на вземанията чрез давност, с оглед на което се претендира решение за
отхвърляне претенциите на ищеца.
Исковете са с правно
основание по чл.422 от ГПК, вр. чл. 538 и чл. 481 от ТЗ и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът след като обсъди събраните по делото
доказателства и изложените твърдения на страните намира за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело
№ 6624/ 2013г. по описа на БРС се установява, че ответниците са осъдени да
заплатят солидарно на кредитора – ищец сумата от 742.92 евро по ценна книга от
30.07.2010г. и 6 436.98 евро по ценна книга от 30.07.2010г. ведно със законовата лихва от датата 05.08.2013г.
до окончателното й изплащане. Присъдени са и разноски от 280.85 лева за
държавна такса.
По частното дело са приложени и ценните книги,
авторството на които не се оспорва, но самите длъжници – ответници навеждат, че
са издадени за обезпечаване вземанията на ищеца по договор за лизинг –
********* и споразумение от 30.07.2010г. между тях, които обстоятелства не се
оспорват от ищеца и който прилага договора ведно с погасителния план към него и
приемо-предавателния протокол. От договора и споразумението се установява, че
ищецът е предал за ползване на ‘Косева” ООД един брой минитоварач – komatsu sk714-5,
при покупна цена от 23 309.80 евро. Установен е размерът на първоначалната
вноска от 2 330.98 евро, такса за управление от 349.65 и месечна вноска от
430.30 евро. Обезпечението по договора е вписване на договора в регистъра за
особените залози и записи на заповед, които са издадени от лизингополучателя и
авалирани от В.А. и които за всяка година от срока на лизинга – който е сключен
за срок от 60 месеца – се връщат на лизингополучателя или упълномощено лице в
края на всяка година след заплащане на всички дължими лизингови вноски и др.
възникнали и дължими по договора за лизинг задължения. От споразумение между
страните от 30.07.2010г. се установява, че към датата на подписване на това
споразумение лизингополучателят има изискуеми и просрочени задължения в общ
размер на 12 589.64 лева по тридесет и пет броя фактури. Остатъчната
главница към датата на споразумението е от 10 660.44 евро и общо изтекли
32 месеца от общо 60 месеца по договора. В допълнителни договорки между
страните са предоговорени лихвите и срокът на договора – стават общо 72 месеца,
с нов 12 месечен гратисен период и нов актуален месечен план, считано от
01.08.2011г. Отделно от това са установени по размер и падеж просрочените
задължения на лизингополучателя, който следва да плаща суми от по 1049.14 лева
до 15.07.2011г. вкл. По това споразумение всъщност са издадени и двата броя
процесни ценни книги – тази с падеж на 01.08.2010г. на стойност от
6 436.98 евро и втората на стойност от 742.92 евро и падеж 01.08.2010г. и
двете книги са с авала на В.А..
За да се установи дали и
колко е платено по лизинговото правоотношение съдът е назначил, изслушал и
приел заключение на вещото лице Д. по ССЕ. От заключението се установява, че
след сключване на споразумението между страните общите задължения на
ответниците към ищеца възлизат на 41 369.83 лева, или това са 12 589.64
лева като непогасени задължения до сключване на споразумението, 1 743.58
лева – 12 броя вноски по лихви за периода от 01.08.2010г. до 01.07.2011г. и
27 036.61 лева за 28 броя вноски по главница и лихви за периода от
01.08.2011г. до 01.11.2013г
На база на изследваното
счетоводство и извършените изчисления вещото лице сочи, че дългът на „Косева”
ЕООД към ищеца към датата на образуване на заповедното производство и издаване
на заповедта за изпълнение е в размер на 32 733.58 лева, а към датата на изпълнение
на заключението е в размер на 32 088.59 лева.
При така установените
факти на база на събраните доказателства съдът намира исковете за доказани и
основателни:
Установи се, че
вземането по оспорените ценни книги е за неизплатени вземания по договор за
лизинг в размер на общо 32 088.59 лева и то към датата на заключението на
вещото лице – 07.06.2017г. Ищецът успя да докаже вземането си не само по двата
броя заповеди, но и по каузалното отношение между страните, което е обезпечено
с издадените ценни книги, авалирани от втория ответник по иска. Ответниците са задължени солидарно за
исковата претенция съобразно правилото на чл.485, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.537
от ТЗ.
В пълнота и по
възражението за давност съдът приема, че и на това основание исковете са
основателни. Давността за парични вземания по смисъла на чл.110 от ЗЗД е в размер
на пет години от изискуемостта на вземането. Цените книги за дълга по
лизинговия договор са с падеж 01.08.2010г., а кредиторът е предприел действия
по тяхното събиране още през 2013г. – тогава, когато е сезиран съда със
заявление по чл.417 от ГПК за събиране на вземането на лизингодателя. Със
сезиране на съда е прекъснат давностния, законовоопределен срок, с оглед на
което и към датата на приключване събирането на доказателствата пред настоящата
инстанция, вземанията на ищеца към ответниците са изискуеми и дължими.
Ищецът е сезирал съда с
искане за присъждане на разноски, които по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК се
дължат от ответника. Те следва да се присъдят съобразно дадените в ТР 4/ 2013г.
на ОСГКТ т.12 указания на ВКС, както в исковото, така и в заповедното
производство или обща държавна такса от 562 лева, и 100 лева възнаграждение на вещо
лице. Дължимото юрисконсултско възнаграждение като недоказано по размер –
липсва списък по чл.80 от ГПК следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Хета асет резолюшън България” с
предишно наименование ‘Хипо алпе – адриа- лизинг” ООД, ЕИК ********* и със
седалище гр.С, и адрес на управление район Л, бул.”” № – , ет. съществуването на солидарно вземане спрямо ‘Косева” ЕООД, ЕИК **********, със
седалище гр.Б, и адрес на управление ул.’” № и В.С.А.,
ЕГН **********,*** в размер на 6 436.98
евро (шест хиляди четиристотин тридесет и шест евро и деветдесет и осем
евроцента) по запис на заповед от 30.07.2010г. и падеж от 01.08.2010г. и на
сумата от 742.92 евро (седемстотин четиридесет и две евро и деветдесет и два
евроцента) по ценна книга от 30.07.2010г. с падеж на 01.08.2010г. , издадени от
„Косева” ЕООД и авалирани от В.С.А., за които е издадена заповед по чл.417 от ГПК № 4287/ 06.08.2013г. по ч.гр.дело № 6624/ 2013г. по описа на БРС, ведно със
законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението – 05.08.2013г.
до окончателното им изплащане и които записи на заповед са издадени като
обезпечение по сключен между „Хета Асет резолюшън България” ООД, ЕИК ********* със
седалище гр.София по договор за лизинг № ********* от 05.11.2007г. и
споразумение от 30.07.2010г.
ОСЪЖДА ‘Косева” ЕООД, ЕИК **********, със седалище гр.Б, и адрес
на управление ул.’” № и В.С.А., ЕГН **********,*** да
заплатят солидарно на „Хета асет резолюшън България” с предишно наименование
‘Хипо алпе – адриа - лизинг” ООД, ЕИК ********* и със седалище гр.С, и адрес на
управление район Л, бул.”” № – ,
ет. сумата от 662 лева (шестстотин шестдесет и два лева) – съдебно-деловодни
разноски за платени по делата – гр.дело № 170/ 2017г. и ч.гр.дело № 6624/
2013г. възнаграждения за вещо лице и държавни такси.
Решението може да бъде обжалвано по
въззивен ред пред БОС в двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Светлана Рачева-Янева
Вярно
с оригинала: З.М.