№ 215
гр. Шумен, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20213630200739 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0869-004214/08.01.2021г. на Началник
сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН,
.чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1050/хиляда и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3/три/
месеца . Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно, тъй като било постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, като в съдебно заседание не се явява лично и не изпраща процесуален
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, моли за постановяване на решение, с което да се потвърди в обжалваната
част НП, като правилно и законосъобразно, както и да му бъдат присъдени направените
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
Жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С НП №20-
0869-004214/08.01.2021г. на Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП Шумен
на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1050/хиляда и петдесет/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3/три/ месеца.за това, че“превишава разрешената максимална
1
скорост за населено място с над 50 км/ч“, като е посочено, че виновно е нарушил чл.21 ал.1
от ЗДП Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение № 4214/01.10.2020 г., в който е отбелязано, че на 12.07.2020г. в
19.29 часа, с.Радко Димитриево, ул.“Бургаско шосе“ №13 посока на движение към гр.
Бургас и отчетен толеранс 3 км., при управление на МПС - л.а „Ситроен Ц 5“ с рег. № Р
5289КК е установена скорост на движение от 138км/ч., като нарушението е установено с
фиксирано с позиционирано автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“
№11743С3, снимка №185742. АУАН е връчен на на жалбоподателя на 23.11.2020г, като
последния е посочил, че има възражения, без да ги конкретизира. Впоследствие в изискумия
в чл.44 от ЗАНН срок е депозирал писмени такива , в които по същество сочи, че не той е
управлявал автомобила а друго лице,- чужд гражданин, който му гостувал на гости. Въз
основа на възражението е е извършена проверка, резултатите от която са отразени в
докладна записка рег.№869р-6641/22.12.2020г. ег.ас- типово одобрено и годно.
В съдебно заседание, актосъставителят Й. Ж., свид.Х.Х. и Илия И. , изтъкнаха, че
нарушението е било установено с техническо средство в с.Радко Димитриево за движение с
повече от 50км/ в населено място. В тази връзка, било изготвено писмо до собственика на
автомобила- Г. М.а, която е попълнила такава на осн.чл.188 от ЗДП, в която посочила, че на
12.07.2020г. в 19.29 часа , автомобила и „Ситроен Ц 5“ с рег. № Р 5289КК е бил
управляван от сина и –жалбоподателя И.М., поради което и на последния бил съставен акт
за установяване на административно нарушение. Впоследствие, жалбоподателя М. е
изготвил възражения, в които сочи че друго лице, а именно Розана Филипс , която му
гостувала на гости е управлявала посочения по горе лек автомобил на 12.07.2020г. в 19.29
часа, като предоставил копие на шофьорската и книжка. Свид.ИЛ. Г., извършил проверка по
възражението, заяви в съдебно заседание, че от Граничен контрол му е предоставена
справка, установяваща че такова лице въобще не е влизало на територията на Република
България..
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят М.
е извършил визираното в акта и в НП нарушение , а именно той е бил лицето , което е
превишило разрешената максимална скорост за населено място с над 50 км/ч, управлявайки
л.а „Ситроен Ц 5“ с рег. № Р 5289КК в с.Радко Димитриево със скорост от 138км/ч, тъй
като именно той е бил посочен в приложената по делото декларация , попълнена на
осн.чл.188 от ЗДП от собственика на автомобила/майка на жалбоподателя/. Въпреки, че не е
предвидена възможност, съгласно изискванията на чл.188 и чл.189 от ЗДП, лице, което не е
собственик да попълва декларация и съответно да предоставя данни за трето лице, което
евентуално е управлявал МПС, в процесната хипотеза в хода на
административнонаказателното производство е извършена подробна проверка,
установяваща, че лицето посочено от жалбоподателя, не само, че не е управлявал л.а
„Ситроен Ц 5“ с рег. № Р 5289КК в с.Радко Димитриево на 12.07.2020г. в 19.29 часа, но
въобще не се е намирал и на територията на Република България.
Съгласно §6, т. 65 от ДР на ЗДвП „ автоматизирани технически средства и
2
системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес.
Използването на заснемащи технически средства е позволено /по арг. на чл. 165, ал.
2, т. 7 от ЗДвП/, доколкото касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението
по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на
достоверност.
Съгласно мотивите на ТР №1 от 26.02.2014г. на ОСК на ВАС, използването на
мобилни технически средства трябва да става при ясни правила, които да дадат на
гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните
органи имат право да ги използват. Именно с посоченото тълкувателно решение е приета
нова ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП, обн. ДВ бр.19 от 2015г., с която на Министъра на вътрешните
работи е вменено задължение да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Съобразно закона е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР /обн. ДВ, бр.36
от 19.05.2015г./, с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата
Лекият автомобил, управляван от жалбоподателя М. е отчетливо заснет на снимка, налична
по делото. По несъмнен начин е установена скоростта на движение, видно от коментираната
по-горе снимка /143 км/ч/, като е отчетена допустимата грешка при измерването й и тя е
определена на 138 км/ч, съобразно изискванията на Протокол за проверка № 76-С-
ИСИС/29.10.2019г.. на Института по метрология. При това положение, а и с оглед
въведеното ограничение на скоростта за движение в населено място, се налага извод, че
превишението на максимално допустимата скорост, допуснато от жалбоподателя, е 88 км/ч.,
от което следва, че отговорността на жалбоподателя правилно е била ангажирана по реда на
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, съгласно която водач, който превиши разрешената максимална
скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи
5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв., което означава, че в
конкретната хипотеза абсолютно правилно е бил определен и размера на наложената глоба
от 1050 лева. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението,
което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е
приложил съответните административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по
пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид,
че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по
безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
3
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат
неговата отмяна.
При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е
определил размера, като е наложил административни наказания в абсолютния им размер ,
предвидени минимални такива в чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП , в съответствие с чл.27 ал.2 от
ЗАНН .
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител
на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,
бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на
МВР - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен
конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия
орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв, тъй като делото
не е с фактическа или правна сложност. Сумата следва да се присъди в тежест на
жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 20-0869-004214/08.01.2021г. на
Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП Шумен
ОСЪЖДА ИСКР. Г. М. с ЕГН ********** , да заплати по сметка на ОД на
МВР – гр. Шумен сумата в размер на 100/сто/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по
реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено
4
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5