№ 280
гр. Б , 11.03.2021 г.
ОС – Б, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание
на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500071 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 във връзка с чл.83, ал.2 ГПК и е образувано
по жалба от Б. Б. Ф., ЕГН ********** и И. Г. Ф., ЕГН ********** чрез процесуален
представител адв.Х.З. срещу определение № 90078/05.01.2021 година, постановено по гр.д.
№ 1879/2020 година по описа на РС-Б, в частта, с която е оставено без уважение искането им
за освобождаване от държавни такси и разноски.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното определение е необосновано и неправилно.
Навеждат твърдения за нереализирани от жалбоподателите през 2020 г. допълнителни
доходи, поради факта на прекъсване на дейността на ЕТ „С 2- И.Ф.“. Твърди се, че от
имуществото /движимо – МПС и недвижимо – апартамент в гр.Б и парцел в с.К./, което
притежават, жалбоподателите не извличат доходи, както и че общият размер месечен доход
– 645 лева, е крайно недостатъчен за издръжката им.
Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от процесуално
легитимирана страна – с правен интерес да обжалва определението на първоинстанционния
съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по гр.д. № 1879/2020 година по описа на РС-Б е образувано въз основа на
искова молба, подадена от Б. Б. Ф., ЕГН ********** и И. Г. Ф., ЕГН ********** срещу ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК ..., обективираща претенции за осъждане на ответника да заплати на всеки
от ищците сумата от 4 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП
от 12.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.11.2015 г. С
молбата е заявено искане за освобождаване на ищците от такси и разноски. Към молбата са
представени писмени доказателства, в това число декларации по чл.83, ал.2 ГПК,
обективиращи знанието на деклараторите с наказателната отговорност по чл.313 НК.
Във връзка с молбата на ищците по чл.83, ал.2 ГПК районната инстанция е дала по реда на
чл.101 ГПК указания за представяне на допълнителни доказателства /разпореждане №
907449/24.09.2020 г./.
1
В указания срок ищците са депозирали писмени доказателства, въз основа на които, както
и на служебно събрани такива /справка от ТД на НАП- офис Б/ първоинстанционният съд е
приел, че имуществото и доходите на ищците са достатъчни, поради което могат да заплатят
следващата се по предявените искове държавна такса – 160 лева за всеки от ищците.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на определението в обжалваната част, в
която е прието, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на
ищците от държавни такси и разноски.
Видно от приложените по делото доказателства жалбоподателката Б.Ф. /66 г./ и И.Ф. /70
г./ са съпрузи, в добро общо здравословно състояние, пенсионери. Двамата живеят в
собствено жилище, находящо се в гр.Б /88кв.м./, притежават и парцел в с.К. с площ от 550
кв.м. Установи се, че Б.Ф. е собственик на „Ф.Г.“, /1987г./, получава пенсия в размер на 270
лева, а И.Ф. притежава товарно ремарке към лек автомобил и получава пенсия от 375 лева.
Събраните по делото писмени доказателства установиха по категоричен начин и факта, че
И.Ф. упражнява търговска дейност като ЕТ „С. 2-И.Ф.“, ЕИК ..., във връзка с която през 2020
г. е декларирал приходи /за 2019 г./ в размер на 11 234.43 лева, както и че за същата година /
2019 г./ е декларирал и доходи под формата на държани помощи, субсидии и друго
подпомагане от ЕС за гарантиране на земеделието.
Наведеното в жалбата твърдение, че през 2020 г. ЕТ „С. 2-И.Ф.“, ЕИК ... е преустановил
дейността си, респективно същата не е била източник на доходи за жалбоподателите, не се
подкрепя от събраните по делото доказателства, в това число и от справката, изпратена от
ТД на НАП, офис Б, поради което съдът счита същото за недоказано.
С оглед гореизложеното не може да се направи извод, че жалбоподателите не разполагат с
достатъчно паричен ресурс и с възможност за набавяне на такъв от наличното си имущество
и получавани доходи за заплащане на държавна такса по предявените искове в размер на
160 лева /дължима от всеки от тях/, поради което частната жалба като неоснователна следва
да се остави без уважение, а атакуваното определение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Неотносими по делото съдът счита наведените от жалбоподателите доводи досежно
правилността и законосъобразността на указанията на районната инстанция с правно
основание чл.129, ал.2 ГПК, обективирани в определение № 90078/05.01.2021 година, и като
такива не ги коментира. Доколкото искането в жалбата е да се отмени атакуваното
определение и вместо него да се уважи искането на ищците с правно основание чл.83, ал.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не е сезиран с частна жалба срещу
определението в частта, обективираща акта на съда с правно основание чл.129, ал.2 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че актовете на първоинстанционния съд,
постановени по реда на чл.129, ал.2 ГПК не подлежат на обжалване.
Водим от горното, ОС-Б
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 90078/05.01.2021 година, постановено по гр.д.№
1879/2020 година по описа на РС-Б в частта, с която е оставено без уважение искането на
ищците Б. Б. Ф., ЕГН ********** и И. Г. Ф., ЕГН ********** за освобождаване от държавни
такси и разноски.
Определението подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2, предл.първо ГПК, пред
2
ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3