№ 320
гр. ХАСКОВО, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря В. И. К.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20255600500685 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалваното решение
С решение №119/22.IV.2025 г. постановено по гражданско дело
№994/2024 г. Районен съд-Димитровград приема за установено че „Агро
ДТ“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в с.Добрич,
ул.“Рила“ №35 дължи на Г. А. А. от гр.***, ул.***, ЕГН**********, сумата на
неизплатените годишни наемни вноски общо в размер на 4 238,84 лв., по
Договор за наем на земеделска земя №***/01.06.2022г за стопанската
2022/2023г, по който не е изпълнил задължението, ведно със законната лихва
считано от 01.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението,
мораторна лихва в размер на 926,19 лв за период от 02.06.2022г до
31.03.2024г, както и държавна такса 103,30 лв и адвокатско възнаграждание в
размер на 400 лв., за които суми е издадена заповед № 263/03.04.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№
1
20245610100524/2024г, на Районен съд Димитровград.
С решението се осъжда „Агро ДТ“ООД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление в с.Добрич, ул.“Рила“ №35 с управител Т. Н.
Т. да заплати на Г. А. А. от гр.***, ул.***, ЕГН-********** направените по
делото разноски в размер на 503,30 лева.
Обстоятелства по въззива
Недоволни постановеното решение са останали от „Агро ДТ“ ООД,поради
което го обжалват като неправилно и незаконосъобразно,постановено в
нарушение на производствените правила и необосновано,с искане за неговата
отмяна и отхвърляне на предявените претенции.
По делото пред първата инстанция били изготвени два доклада,които
съществено се различавали.С втория проект за доклад се претендирало от
ищеца дължимо плащане в следващата стопанска година след продажбата на
житото и реализираните доходи.Плащането на наема на земеделската земя се
поставил в зависимост от периода на ползването на земеделските
земи.Скритата реална цел според въззивника била не е дължимата рента за
2022/23 година в размер на 40 лв на декар,а плащане на допълнителна сума
след прибирането на реколтата,което не било част от договорните отношения
между страните.
РС-Димитровград не отделил правилно и спорното и безспорното по
делото,не дал точни и правилни указания по процеса на доказване,което
предпоставило и необоснованите и неправилни негови изводи.Единствено
правилно приетото от първата инстанция обстоятелство било,че между
страните били сключени 4 едногодишни договора за наем на земеделски земи.
Въззивникът извежда,че е платил добросъвестно задължението си по
договор за наем №***/01.VI.2022 г. авансово на 25.VIII.2022 г.,като погрешно
било изписано в платежното нареждане,че рентното плащане се отнася за
2021/22 г.Дружеството сочи и че с общо платените средства по четирите
договора наемни суми се надхвърляло общото задължение по тях.Тези суми
били платени и авансово,съобразно чл.5 ал.II от всеки наемен договор.Между
страните по тези договори нямало договорки за плащане на други суми,извън
тези по 40 лв. на декар.
2
Следвало да се съобрази и че след 2022 г. ищецът и ответникът не били в
договорни отношения.
Г. А. А. представя отговор на въззивната жалба,с който извежда
неоснователността на същата и правилността на постановеното съдебно
решение.Изложените пороци на обжалвания съдебен акт от страна на
въззивникът не съществували,като безспорно по делото се установило,че за
търсения период 2022/23 г. на ищеца не са заплатени следващия се наем по
договор в размер на исковата сума.Извършените от дружеството плащания
касаели различни от исковия периоди.
Правни съображения
Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно
легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателят
правни последици с решението на първоинстанционния съд в качеството му
на ответник. Същата е обективиран израз на субективните му права на защита
и е насочена към проверка на решението на РС-Димитровград в рамките на
изведените доводи за неговата незаконосъобразност,необоснованост и
противоречие с производствените правила.
Атакуваното съдебно решение съобразно изискуемата служебна проверка
по реда на чл.269 от ГПК не страда от порока нищожност,същото като мотиви
и диспозитив е разбираемо,и постановените с него правни последици са
ясни. Решението на РС-Димитровград е и изцяло допустимо.
Следователно предметът на въззивното производство в настоящия случай
следва очертания във въззивната жалба и представения отговор предмет на
инстанционната проверка,насочен към преценка на правилността на
обжалваното решение.
Първоинстанционното производство е образувано по иск,предявен от Г. А.
А. с който иска да се признае за установено по отношение на „Агро
ДТ“ООД,че му дължи сумата на неизплатените годишни наемни вноски общо
в размер на 4 238,84 лв., по Договор за наем на земеделска земя
№***/01.06.2022г за стопанската 2022/2023г, по който не е изпълнил
3
задължението, ведно със законната лихва считано от 01.04.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, мораторна лихва в размер на
926,19 лв за период от 02.06.2022 г. до 31.03.2024г, както и държавна такса
103,30 лв и адвокатско възнаграждание в размер на 400 лв., за които суми е
издадена заповед № 263/03.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№ 20245610100524/2024 г. на Районен съд
Димитровград .
Действително е налице посочената заповед за изпълнение на парично
задължение по заявление на А. против дружеството,издадена по ч.гр.дело
№524/2024 г. на РС-Димитровград,според която са присъдени търсените с
исковата претенция парични суми.Против тази заповед за изпълнение на
парично задължение е подадено възражение по чл.414 от ГПК,като в рамките
на указания срок е депозирана и процесната искова претенция по чл.422 от
ГПК.Налице е следователно надлежно образувано първоинстанционно
производство.
Между страните по делото са налице относими към претенцията
облигаторни отношения от договорно естество, обективирани в Договор за
наем на земеделска земя №***/01.06.2022г за стопанската 2022/2023
г.Съобразно същия Г. А. предоставя на дружеството под наем свои
земеделски земи от общо 105.971 декара за срок от една стопанска година,като
ползването по договор започва от 01.Х.2022 г. и завършва на 30.IХ.2023 г.,при
дължима намена цена,равна на 40 лв. за декар.В договора е предвидено,че
дължимата сума се плаща авансово,при подписването на същия.
Няма спор,че страните по делото са и страни по идентични договори за
наем за същите земеделски земи за периодите 2019-2020,2020-2021 г.,2021-
2022 г. при дължима по всички наемна цена от 40 лв. за декар.
Съобразно приетото заключение пред първата инстанция на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза,общо платените суми по договорните
отношения между въззивникът и въззиваемия възлизат на 22 805.40
лв.,платени за стопанските години,както следва за 2019-2020-9050 лева на два
пъти чрез РКО през м.август 2019 г. 4 258.80 лв. посочени като аванс и през
м.август 2020 г. от 4791.20 лв, посочени като доплащане;2020-2021/5217.10
лв.,платени на 14.VIII.2021 г.посочени като рента „2020/21 г.“ и за 2021-2022
г./8538.30 лв.платени на 25.VIII.2022 г. посочени като рента за 21/22 г.Горните
4
разплащания били осчетоводени от дружеството.
Вещото лице извежда,че за стопанската година 2022/23 г. не е наличен
документ за заплатен наем.
Съобразно изложеното постановеното решение на РС-Димитровград е
правилно и законосъобразно,постановено при спазване на изискванията на
производствените правила,и обосновано като правни изводи,адекватни на
установените по делото надлежно събрани доказателства.
Дружеството въззивник като наемател на земеделските земи на
въззиваемият не е изпълнил задълженията си по Договор за наем на
земеделска земя №***/01.06.2022 г. за стопанската 2022/2023 г. като не
изплатил въобще дължимата по същия сума за наем на 105.971 декара при
цена от 40 лв. на декар,или общо 4 238.84 лева.В тази насока са представените
по делото доказателства,така и изрично заключението на вещото лице.Няма
доказателства,че надплатените суми от страна на дружеството от 5 810.04
лева над дължимите по предходните договори за наем на земеделските
земи,имат каквото и да отношение към процесния договор за наем,обосновал
и исковата претенция.По делото не се установява,че тези суми погасяват по
какъвто и да начин задълженията по същия от страна на наемателя.Изрично е
установено,че всяко от тези плащания погасява задълженията на дружеството
и урежда отношения между него и ищеца,но само по договорите за
наем,стоящи преди процесния.По отношение на последния няма осъществено
каквото и да е плащане,както и няма доказана връзка между задълженията на
„Агро ДТ“ ООД по договора от 2022 г.с направените преди това
плащания,както и уговорени между страните прихващания и др. под.В тази
насока няма отправени възражение за прихващане, или предявен насрещен
иск.Следва да се съобрази и че дължимата сума от 4238.84 лева става
изискуема от 02.VI.2022 г.,съобразно предвиденото в договора,от която дата и
тече лихвата за забава върху същата.
Изложените във въззивната жалба доводи са неоснователни и не се
споделят от съда.По делото е представен ясен доклад,който страните са
приели без възражения,налице е и адекватно на доводите и възраженията по
делото разпределение на доказателствената тежест.
Ето защо е правилен извода на РС-Димитровград,че е налице виновно
неизпълнение на настъпили за плащане задължения от страна на
5
дружеството,което следва да осъществи.В тази насока са и разпоредените
правни последици с обжалваното решение,което е изцяло законосъборазно и
правилно,и към мотивите на което въззивния съд на основания чл.272 от ГПК
препраща.
Ще следва съобразно изхода от въззивното производство дружеството
въззивник да заплати на въззиваемата страна разноските съобразно чл.78 от
ГПК в размер на 400 лв. възнаграждение за адвокат.
Водим от изложеното и на основание чл.271 и чл.280 ал.III т.1 от ГПК
Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №119/22.IV.2025 г. постановено по
гражданско дело №994/2024 г. на Районен съд-Димитровград.
ОСЪЖДА „Агро ДТ“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление в с.Добрич, ул.“Рила“ №35 с управител Т. Н. Т. да заплати на
Г. А. А. от гр.***, ул.***, ЕГН-********** направените по делото
разноски от 400 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6