№ 4070
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110160349 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът Е. Й. Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
София, ул. Гургулят №31, адв. Б., и ответникът „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. София, Бизнес център Интерпред, бул. Цар Борис ІІІ №159, ет.2 и 3.
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника следните суми:
- по ф-ри №№ **********/21.5.2021г. и **********/25.2.2021г. – 1221,54лв.
- по ф-ра № **********/19.8.2021г. – 1158,19лв.
Или общо 2379,73лв.
Ищецът твърди, че не дължи сумите за доставка на ВиК услуги в имот с аб. №
**********, гр. София, ул. Чинар 5А, вх.А, ет.1, ап.2, на следните евентуални заявени
основания: липса на договор, липса на доставка, некачествено изпълнение на договора,
неправилно измерване на количеството доставена вода, неправилно разпределение, имотът
не е водоснабден, уредите за измерване са неизправни/не са в метрологична годност,
вземанията са погасени по давност.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че ищецът е потребител на ВиК услуги в
имота, измервателните уреди са изправни и в метрологична годност, количеството
доставена вода за индивидуално потребление е правилно измерено и отчетено. Ответникът
твърди, че по гр.д. № 31876/2021г. на СРС, 49 състав е признато за установено, че ищецът не
му дължи сумата за разпределеното на ищеца общо потребление, но не и за индивидуалната
консумация.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че ищецът е потребител на ВиК
услуги в имота, измервателните уреди са изправни и в метрологична годност, количеството
доставена вода за индивидуално потребление е правилно измерено и отчетено.
1
Съдът като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, че между тях е водено друго производство, по което е
постановено влязло в сила решение №5513/30.5.2022г. по гр.д. № 31876/2021г. на СРС, 49
състав, с което е признато за установено, че ищецът не дължи сумата 1250лв., частично от
2471,54лв., която е сбор от задълженията по ф-ри №№ **********/25.2.2021г. и
**********/21.5.2021г. Задължението по ф-ра № **********/21.5.2021г. е 725,52лв., а по ф-
ра № **********/25.2.2021г.- 1746,02лв. Предмет на делото е бил частичен иск за сумата
1250лв., а предмет на настоящото производство – непредявеният пред съда остатък от
1221,54лв.
Относно съществуването на облигационна връзка между страните - както е посочено и
в решение №5513/30.5.2022г. по гр.д. № 31876/2021г. на СРС, 49 състав - видно от
информационен лист, представляващ приложение №2 към документите за откриване на
индивидуални партиди /л.22 от делото/, ищецът е декларирал, че е собственик на имота.
Тази декларация представлява признание на неизгоден факт за ищеца /в настоящия случай/ -
а именно, че е собственик на обекта. Въз основа на чл.3, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е потребител на ВиК услуги и дължи
тяхното заплащане.
От приетото по делото закючение към СТЕ се установява, че имотът е водоснабден и
в него се ползват ВиК услуги. Общият водомер измерва количеството доставена вода за
целия затворен комплекс от 13 сгради, в който се намира процесният апартамент. Както
общият водомер за затворения комплекс, така и индивидуалните водомери в апартамента са
в метрологична годност. Вещото лице е посочило, че изразходваното количество вода е
определено по два самоотчета за период от 8 месеца, а в междинните периоди е начислявана
усреднена консумация, която при следващ самоотчет е изравнявана.
Съгласно заключението към ССчЕ след приспадане на сумите по решение
№5513/30.5.2022г. по гр.д. № 31876/2021г. на СРС, 49 състав неплатените суми по трите
броя фактури са в общ размер 2385,98лв.
По ф-ра № **********/25.2.2021г. ответникът е сторнирал сумата 887,24лв. въз
основа на решението, като остават неплатени задълженията от 36,02лв. за индивидуална
консумация и 821,80лв. – за разпределеното общо потребление.
По ф-ра № **********/21.5.2021г. ответникът е сторнирал сумата 725,52лв. въз
основа на решението, като остават неплатени задълженията от 55,76лв. за индивидуална
консумация и 307лв. – за разпределеното общо потребление.
По двете фактури общият размер на задълженията е 1220,58лв, като задълженията за
индивидуална консумация са в общ размер от 91,78лв.
2
По ф-ра № **********/19.8.2021г. са начислени задълженията 52,83лв. –
индивидуална консумация, 1105,36лв. – общи нужди и 6,25лв. – обезщетение за забава за
периода 1.7.2021г.-31.7.2021г. или общо 1164,44лв.
Видно от решение №5513/30.5.2022г. по гр.д. № 31876/2021г. на СРС, 49 състав,
съдът е приел от фактическа страна, че разликите между общата консумацията по
индивидуалните водомери и тази по общия водомер е в размер на 441% и 602% съответно за
сумите по двете фактури, а трябва да бъде не повече от 20%. Съдът е приел, че ответникът
не е доказал количеството доставена вода до процесния имот, тъй като не е предприел
действията по чл.25, ал.5 и ал.6 от Общите условия.
Видно от горните мотиви, изводите на съда по решение №5513/30.5.2022г. по гр.д. №
31876/2021г. на СРС, 49 състав касаят разпределението на количеството доставена вода,
отчетена по общия водомер, но не и по индивидуалните водомери. Съгласно ТР №3/2019г.
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право.С посоченото решение със сила на
пресъдено нещо между страните е установено, че не са се осъществили фактите, които
пораждат право за ответника да претендира разпределените суми, представляващи цена на
доставената вода, отчетена по общия водомер. В този смисъл е и признанието на иска,
направено в отговора на исковата молба. Предвид изложеното и като отчита силата на
пресъдено нещо между страните, съдът намира, че искът е основателен за сумата от
1128,80лв. – представляваща сбор от общото потребление по двете фактури, предмет на
частичния иск.
Относно спорния въпрос дължи ли се стойността на водата, отчетена по общия водомер
при разлика в отчетеното количество вода по общия водомер и сбора на отчетите по
индивидуалните водомери, по-голяма от 20 на сто /чл.37, ал.5 от Нареда №4/, следва да се
посочи, че съгласно чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4 изразходваното количество вода се заплаща
въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното
отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се
прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери.
Съгласно ал. 5 на чл. 32 от Наредба № 4/14.09.2004 г., при разлика в отчетеното количество
вода по ал. 2 и в сбора на отчетите по индивидуалните водомери по ал. 3, поголяма от 20 на
сто, в 7-дневен срок операторът уведомява упълномощения представител на етажната
собственост. При подаване на молба от упълномощения представител на етажната
собственост в 10-дневен срок от уведомяването за установяване на причините операторът
определя комисия, в която се включват молителят и представители на оператора. Съгласно
ал. 6 на чл. 35 от Наредба № 4/14.09.2004 г., в 14-дневен срок комисията съставя протокол, в
който отразява установените причини и предложенията за тяхното отстраняване. Когато
установените причини се дължат на неизправност в сградната инсталация, те се отстраняват
от потребителите в етажната собственост, които заплащат разходите за извършената
проверка.
По делото е представено уведомление от ответника до потребителите на адрес ул.
Чинар №13 от 19.8.2021г., в което е посочено, че такава разлика над 20 % е констатирана.
3
Няма данни уведомлението да е изпратено или получено от потребителите, посоченият адрес
се различава от административния адрес на процесния имот, който е на ул. Чинар №5А.
Независимо от това комплексната съдебно- техническа и съдебно-счетоводна
експертиза, е установила, че отчетените от общия водомер количества за периодите,
отразени в процесните фактури, са правилно разпределени по индивидуалната партида на
ищеца.
Липсата на доказателства за спазване на процедурата по чл. 32, ал. 5-6 от Наредба №
4/14.09.2004 г. не води до недължимост на сумите. Тази процедура урежда реда, по който
доставчика на ВиК услуги и етажната собственост съвместно установяват причините за
разликите в отчетните количества вода от общия водомер и индивидуалните водомери и
така етажната собственост при констатирана неизправност в сградната инсталация/ обща
част на ЕС съгл. чл. 38 от ЗС/ има възможност да я ремонтира за собствена сметка.
Изрично в чл. 32, ал. 7 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. е посочено, че установяването
на разлики по ал. 5, по-големи от 20 на сто, не е основание за неплащане на изразходваното
количество вода. Ето защо, съдът намира, че искът в частта, относно сумата 1158,19лв. по ф-
ра № **********/19.8.2021г. е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските: ищецът е направил разноски в размер на 95,20лв. – държавна такса.
Следва да му се присъди сумата 45,16лв.
Адвокатите на ищеца претендират възнаграждение от 540лв., срещу размера на
което ответникът е направил възражение за прекомерност. Съдът намира, че следва да
намали възнаграждението до 400лв., съобразно минимума по чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ, който на
основание чл.78, ал.1 ГПК следва да присъди на един адвокат съразмерно с уважената част
от исковете, а именно 189,74лв.
Ответникът е направил разноски в размер на 100лв. юрисконсултско
възнаграждение и 600лв. за депозит за вещи лица. Следва да му се присъди сумата 367,96лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Й. Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
ул. Гургулят №31, не дължи на „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, Бизнес център Интерпред, бул. Цар Борис ІІІ №159, ет.2 и 3, сумата 1128,80лв.,
частично от 2471,54лв. – представляваща главници за доставка на ВиК услуги по ф-ри №№
**********/21.5.2021г. и **********/25.2.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за сумата над 1128,80лв. до предявения размер
1221,54лв., частично от 2471,54лв., както и относно сумата 1158,19лв. – представляваща
главници за доставка на ВиК услуги по ф-ра № **********/19.8.2021г.
ОСЪЖДА „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
Бизнес център Интерпред, бул. Цар Борис ІІІ №159, ет.2 и 3, да плати на Е. Й. Т. с ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. София, ул. Гургулят №31, сумата 45,16лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
4
Бизнес център Интерпред, бул. Цар Борис ІІІ №159, ет.2 и 3, да плати на адв. К. И. Б. с ЕГН
********** от САК, гр. София, ул. Гургулят №31, сумата 189,74лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Е. Й. Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. Гургулят
№31 да плати на „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
Бизнес център Интерпред, бул. Цар Борис ІІІ №159, ет.2 и 3, сумата 367,96лв. – разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5