Р
Е Ш Е Н И Е
№………./........ 02.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на девети януари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 748 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба, заведена с вх. №14269/10.05.2019г. по описа на ВОС, на „ФАИЪР”
ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Панагюрище, обл. Пазарджик.
Предмет на упражнената от ищеца „ФАИЪР” ООД искова защита е
предявено вземане за неустойка, дължимо от ответника
„ЕМИ ЕЛЕКТРИК” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна по причина неизпълнение на задълженията му по сключения между тях Рамков договор
№EMI-BRE-022 от 13.10.2017 година. Главницата от 30 000 лева се
претендира ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 10.05.2019г. до окончателното й плащане.
Твърденията на ищеца „ФАИЪР” ООД се основават на сключен между страните 3-годишен Рамков договор
№EMI-BRE-022/13.10.2017г.,
по силата на който ищецът – изпълнител се задължил да произвежда и доставя на
ответника – възложител заготовки, наричани в договора “стока”, съгласно
представени мостри, описани по вид в Приложение 1 и отговарящи на техническите
изисквания (характеристики
и параметри) от Приложение 2, представляващи неразделна част от
договора. Основано на този договор и разчитайки на дългосрочни търговски взаимоотношения с ответното дружество,
ищцовото дружество организирало и оптимизирало производствената си дейност.
Въпреки постигнатите договорености, от подписването на договора и
влизането му в сила до настоящия момент от страна на ответника –
възложител липсвало възлагане на каквато и да било поръчка по договора, което е
основание за ангажиране на отговорността му за плащане на неустойката,
предвидена в т.8.5. от сключения
между страните. Съгласно посочената договорна разпоредба, изпълнителят
има право да претендира неустойка в размер на 30 000 лева в случай, че повече
от три месеца възложителят не е поръчал стока съгласно Приложение 1 към
договора.
Ответникът „ЕМИ ЕЛЕКТРИК” ООД оспорва
предявената спрямо него неустоечна отговорност, твърдейки, че неустоечната
клауза е нищожна поради прекомерност на размера на договорената неустойка, което
е в противоречие с добрите нрави и правилата на добросъвестността. Това свое
възражение обосновава с твърдения, че договорената
неустойка надвишава в пъти брутната цена на продукцията, която изпълнителят е
очаквал, че ще произвежда и доставя, което създава условия за несправедливото
му облагодетелстване.
Оспорва ищцовите твърдения за липса на
възлагане, като твърди, че са налице три поръчки по договора – №2702/14.11.2017г., №2705/30.01.2018г. и №2707/24.04.2018г., първите две
от които били изпълнени от ищеца - изпълнител със забава, а третата изобщо не
била изпълнена. Според ответника отказът за изпълнение, базиран
на колона 3 от Приложение №3,
в която се посочва “Минимално количество за поръчка 5000”,
е неоснователен, тъй като това не е част (клауза) от
самия сключен между страните договор №EMI - BRE-022/13.10.2017г. и не обвързва
възложителя с визираното с нея. В условие на евентуалност – в случай, че се
приеме, че това е клауза от договора, оспорва същата като нищожна поради
накърняване на добрите нрави, доколкото обвързването на страна по договор на
всяко тримесечие да поръчва минимум 5 000 бр. от стока, без значение дали
такава му е нужна е нравствено недопустимо. Според ответника допуснатата от
ищеца - изпълнител забава да достави последно заявените му количества стока е пречка същият
да търси неустойка за насрещно неизпълнение дори да се приеме, че неустоечната
клауза е валидна.
Ответникът е въвел в
предмета на спора и възражение за прихващане с насрещно негово вземане за
неустойка по т.8.2. (2) от сключения между
страните Рамков
договор, обосновано с твърдение за допуснато от ищеца – изпълнител нарушение на договорно задължение с отказа му да изпълни поръчка
№2707/24.04.2018г. Съгласно клаузата на т.8.2.,
ал.2 от договора, дължимата неустойка е в размер на 30 000 лева.
Това насрещно възражение се оспорва от ищеца с твърдения, че за ответника – възложител не е възникнало никакво насрещно вземане по договора спрямо ищеца – изпълнител, още по-малко вземане за неустойка по т.8.2 (2) от
договора. В условие на евентуалност противопоставя възражение, че предвидената в т.8.2 (2) от договора неустойка е прекомерна и нищожна поради
накърняване на добрите нрави.
При така очертания с твърденията на страните предмет на спора, последният
следва да се квалифицира като спор за нарушение на договор с последици -
предявената от ищеца неустоечна отговорност на наемодателя. Предявеният иск се квалифицира правно
по на чл.92 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
По отношение на основните, релевантни за спора факти и фактически
положения, спор между страните не е налице. Наличието на договорна обвързаност
по силата на сключен помежду им Рамков договор №EMI -
BRE-022/13.10.2017г. за срок от 3 години, считано от датата на
подписването му, и постигнатите с него съществени договорености, е надлежно
установено от събраните по делото писмени доказателства. В отделни приложения,
неразделна част от този договор, страните са договорили конкретните параметри
на поръчаната от възложителя стока (Приложение 1 „стока и цени“), техническите
спецификации и изисквания към нея (Приложение 2), минималните количества за
поръчка и сроковете за доставка (Приложение 3) и изискванията към придружаващите
стоката документи (Приложение 4). Съгласно Приложение 3, минималното количество
за поръчка е 5000 броя клеми с посочени характеристики
и параметри без конкретно поет ангажимент за срок на доставка, съответно 7500 броя – при срок на доставка до 35 дни и 15000 броя – при срок на доставка до 45 дни. Уговорено е заплащането на
поръчаната стока да се извършва чрез първоначално авансово плащане на 25% от
цената в деня на заявяване на поръчката и доплащане на остатъка в срок до 30
дни, считано от датата на издаване от страна на изпълнителя на оригинална
фактура за стойността на конкретната поръчка (след приспадане на аванса) и
документите, посочени в Приложение 4, които придружават стоката (т.2 от
Приложение 1 към договора).
В раздел VIII, член 8, страните
са договорили насрещната си отговорност при неизпълнение като са предвидили
реципрочни задължения за заплащане на неустойка в размер на 30 000 лева в
случаите на прекратяване на договора (по вина на изпълнителя или по инициатива
на възложителя без
виновно поведение от страна на изпълнителя), както и в случаите на отказ на
изпълнителя да
изпълни поръчка при условията на договора, респ. при случай, че повече от три
месеца възложителя не
поръчва стока, съгласно Приложение 1 и /или същата е поръчана за изработка на
друг изпълнител.
Представени по делото са поръчка №2702/14.11.2017г., фактура
№1264/22.01.2018г. и приемо-предавателен протокол от 23.01.2018г., поръчка №2705/30.01.2018г., фактура №1301/02.03.2018г.
и приемо-предавателен протокол от 02.03.2018г., от които се установява, че на 14.11.2017г. и на
30.01.2018г. ответното дружество е възложило на ищеца – изпълнител две
поръчки за изработката на по 7568 бр. клеми, които са били приети, изпълнени и
доставени на възложителя. Липсват както твърдения, така и представени
доказателства за своевременно направени възражения от която и да било от
страните по точността на изпълнението на насрещните им задължения.
От ответника – възложител е била подадена и трета заявка – по поръчка №2707/24.04.2018г., която
обаче не е била приета от изпълнителя поради несъответствието й със заложените
в договора минимални количества за поръчка от 5000 броя. За развитието
впоследствие на отношенията между страните липсват твърдения и посочени и представени
доказателства. Липсват твърдения и посочени и представени доказателства и за
подавани последващи заявки от ответника – възложител за производство на уговорените в договора стоки.
Правните субекти на територията на
държавите членки на ЕС се ползват с правата и свободите, признати от първичното
и вторичното право на Съюза и от националните правни системи на държавите
членки. За постигане на своите цели същите се ползват със свобода на
договарянето, което по силата на чл.20а от ЗЗД има силата на закон.
Правомощията на исковия съд, пред който е повдигат спор, основан на такъв
договор, са сведени с разпоредбата на чл.20 от ЗЗД до изясняване на
действителната воля на договарящите се страни.
От събраните по делото доказателства и
от аргументите на страните съдът стига до заключението, че с процесния договор
същите са си учредили права и задължения, адекватни на техните икономически
очаквания. В случая такива са очакванията, че в продължение на три години
производството и доставката на посочения в договор асортимент ще бъде задоволен
без прекъсване и в ритмичност на предварително разчетени от възложителя
количества. Изпълнението на процесния договор е бил обезпечен посредством
минимални тримесечни количества на производство и доставка (Приложение 3 към
договора „количества и срокове за доставка“), което от своя страна изисква
организация и настройване на производствения режим на изпълнителя по начин
такъв, че търсеният от страните икономически ефект да бъде постигнат.
В подкрепа на договореното минимално
количество производство на тримесечна база страните са договорили и спорната
неустоечна клауза в чл.8.5. от процесния
договор. По силата на тази договорка възложителят дължи да плати неустойка на
изпълнителя в размер на 30 000 лева, в случаите на предсрочно прекратяване
на договора, както и в случаите, когато за повече от три месеца прекъсне
поръчките (или тези поръчки бъдат пренасочени към друг изпълнител). Тази
договореност е предназначена да постигне дисциплиниращ ефект, от една страна,
върху възложителя, който следва да осигури минималните количествени разчети на
производство и доставки, които да оправдават въведената от изпълнителя
организация в производството по изпълнението на договор, а от друга страна,
върху изпълнителя, който следва да осигури изпълнението на тримесечна минимална
количествена база без да изпитва притеснение относно разходите за това
производство и печалбата. Изпълнителят няма право да превъзлага изпълнението на
подизпълнител.
В този случай е установено, че
възложителят е преустановил поръчките и тегленето на минималните количества за
повече от три месеца, на което основание изпълнителят е повдигнал пред исковия
съд искане за плащане на договорената неустойка. Възложителят не твърди и не
ангажира доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод, че
прекъсването в изпълнението на договора от негова страна се дължи на форс
мажорни събития.
От друга страна оспорването на
валидността на неустоечната клауза със съображения, основани на действителния
размер на разходната норма и на печалбата за изпълнителя, влиза в противоречие
с чл.92, ал.1 от ЗЗД, тъй като е недопустимо преразглеждане на размера на
неустойката. Съдът няма правомощия да интервенира в договорните клаузи, до
каквото се опитва да стигне възложителя с тези възражения по иска. Неустоечната
клауза в процесния случай се отнася до непрекъсване на регулярното изпълнение
на договора, разчетено на тримесечна база, и този критерий, въведен във взаимен
интерес на страните, не може да бъде оспорван на база показателите, отнасящи се
до икономическата рентабилност на договора за изпълнителя. Договарящите се
страни по силата на чл.8, ал.2, чл.9 и на чл.63 от ЗЗД трябва да се въздържат
от действия, които по подразбиране и по силата на правилата за добросъвестност,
са могли да обсъдят предварително и да фиксират като условие от сключения между
тях договор. С други думи, страните са имали възможността разумно да преценят
дали и доколко рентабилността в производствения цикъл на изпълнителя да бъде
установен като коректор на договорената неустойка. От фактическа и правна
страна липсва основание исковият съд да ревизира на тази база уредената между
страните неустойка. Нещо повече, доколкото тази неустойка напълно кореспондира
на правилата за риска, приложими към договора за изработка по силата на чл.258
и следващите от ЗЗД, даването на примат на рентабилността спрямо договорената
неустойка, би било в противоречие с „добрите нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1
от ЗЗД.
Относно насрещното възражение за
неустойка, предявено от възложителя въз основа твърдението за неизпълнение на
последно заявеното количество от 300 броя клеми. По силата на чл.258 и
следващите от ЗЗД, изпълнителят е длъжен на собствен риск да изпълни и престира
договорената изработка. В процесния случай спора се фокусира върху понятието
„договорената изработка“.
Както вече съдът отбеляза,
договореното количество е утвърдено от страните в минимална квота с цикличност
на поддържане на всеки три месеца от действието на договора. В този случай
неустоечната отговорност на изпълнителя предполага валидна поръчка, която е
приета за изпълнение. Съгласно чл.1.2. от процесния договор всяка поръчка,
дадена от възложителя, подлежи на приемане от изпълнителя. Неустоечната
отговорност на изпълнителя по силата на чл.8.2. от процесния договор е
обвързана с изискването „при условията на този договор“. Въз основа на така
записаното договорно съгласие на страните се налага изводът, че претендираната
насрещна неустойка от възложителя срещу изпълнителя, трябва да отговаря на
следните условия: първо – процесната последна поръчка да е приета и въпреки
това да не е изпълнена, което не е така според твърдения от възложителя отказ
на изпълнителя да приеме поръчка под договорената минимална квота; второ –
неизпълнението на приетата поръчка да нарушава условията на договора, които
препращат към минималните количества за тримесечие, какъвто не е настоящия
случай.
Поради присъщите на неустойката
рестрикции за договарящите страни и нейния договорен характер е недопустимо
разширеното нейно тълкуване и приложение. Неприетата поръчка за изпълнение под
минималната квота, договорена между страните, е основание, което засяга
едновременно и равносилно и двете спорещи страни по тази поръчка. Липсата на
такова съгласие по подразбиране от клаузите на договора не може да бъде
приравнено на неизпълнение на приета от изпълнителя поръчка, в която хипотеза
възниква и неустоечната отговорност за изпълнителя. Ето защо настоящият съдебен състав намира
насрещното възражение на възложителя за прихващане с неустоечното вземане за
неизпълнение на приета поръчка за недоказано и неоснователно.
По тези съображения съдът цени
предявените искове като доказани в своето основание и размер. Ето защо като
основателен искът за присъждане на неустойка по т.8.5 от сключения между
страните Рамков
договор №EMI-BRE-022/13.10.2017г. следва да бъде
уважен изцяло, както и акцесорният иск - за законната лихва върху главницата,
считано от датата на забава - подаване на исковата молба - 10.05.2019г. до
окончателното издължаване.
При този изход на спора и в
съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК претенцията на ищеца да бъде
осъден ответника да му заплати сторените разноски за производството по делото
се преценява като основателна. Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК
(л.150) и доказателствата за направа (л.2, л.13), разноските на ищцовото
дружество са в общ размер на 2 650 лева и се възлагат изцяло в тежест на
ответника.
Въз основа на изложените мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„ЕМИ ЕЛЕКТРИК” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна, бул. „Сливница” №23, ет.4, офис 8, представлявано от управителя А Н Р, да заплати на
„ФАИЪР” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Панагюрище, обл.
Пазарджик, Индустриален парк „Оптикоелектрон”,
представлявано от управителя Х Н Д,
сумата 30 000 лева
(тридесет хиляди лева), дължима неустойка съгласно т.8.5 от сключения между
страните Рамков
договор №EMI-BRE-022/13.10.2017г.,
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.05.2019г. до
окончателното й плащане, на основание чл.92 и чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите, както и сумата
2 650 лева
(две хиляди шестстотин и петдесет лева), представляваща дължими за
възстановяване сторени разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на
препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: