№ 527
гр. Враца, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
Членове:Катя Н. Гердова
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Веселка Кр. Н.
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20241400500466 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1961/16.05.2024 г. от Е. В. С., ЕГН
********** от ***, действащ чрез пълномощника си адв.М. С. - Ц. от САК срещу Решение
№ 99/16.04.2024 г., постановено по гр.дело № 285/2023г. по описа на PC - гр.Оряхово, с което
е отхвърлен иска на Е. В. С., ЕГН ********** от ***, действащ чрез пълномощника си адв.
М. С. - Ц. от САК против Г. К. К., ЕГН ********** от *** и В. М. Т., ЕГН ********** от
***, с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, във вр. с чл.88, ал.1, вр. чл.87, ал.1 ЗЗД
за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 13 500 лв., платена на
ответниците за построяване на сграда в имот с идентификатор 12259.1143.323, находящ се в
гр.Враца, Врачански лозя, ***, с площ от 3680 кв.м. по силата на устен договор за
строителство, който не е изпълнен по вина на ответниците и е развален от страна на ищеца,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 06.06.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан. Присъдил е
деловодни разноски.
В жалбата се навеждат доводи, че първоинстанционното съдебно решение е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че първоинстанционният съд е нарушил
материалния закон при постановяване на съдебното решение. Оспорват се и мотивите на
съда досежно приетата цена на дървения материал, находящ се на обекта, тъй като според
приетото заключение на вещото лице по СТЕ не може да се даде оценка на дървения
материал, доставен от ответниците, поради това, че е заринат под пръст и боклуци и без
него не може да се даде цената, която съдът приел. Освен това не може да се приеме, че
всичкият дървен материал е годен за употреба, поради което моли цената на дървения
материал да бъде изключена от стойността на извършените дейности и закупен материал.
На следващо място, въззивникът изразява несъгласие с изводите на съда, че липсва
1
даден подходящ срок на ответниците да извършат възложената им работа, като цитира
съдебна практика на ВКС.
Счита, че с подаването на исковата молба, възложителят (ищеца) е развалил
договора за изработка и може да иска връщане на полученото от изпълнителя на отпаднало
основание. Безспорно е по делото, че на ответника е възложено построяването на сглобяема
дървена къща, за което на изпълнителя е платена част от цената на строителните работи, но
поради разваляне на договорните отношения, ищецът претендира да му бъде възстановена
сумата.
Навежда доводи, че е налице забава от страна на ответниците, които не само, че не
са изпълнили договора, но и са напуснали обекта окончателно, видно от писменият им
отговор. Счита, че са налице всички предпоставки дадените парични суми да му бъдат
върнати, тъй като част от извършената работа е некачествена, а именно, че следва да се
премахне поставената арматура, да се отстранят отпадъците от съборената стара сграда.
Въззивникът желае от оценката на извършената работа да се извади сумата от
2150,00 лв. за дървен материал, тъй като този материал е оценен, без да бъде видян.
Въззивникът моли съдът да отмени обжалваното решение и да уважи предявените
от ищеца исковете, като му се присъдят разноски за адвокатски хонорар, държавна такса и за
вещо лице, както и разноски за въззивната инстанция.
С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени
искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемите Г. К.
К. и В. М. Т..
При извършената проверка по чл.267 от ГПК въззивният съд констатира, че
въззивнaта жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата
молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното
от фактическа страна:
Районен съд – гр.Оряхово бил сезиран и се е произнесъл по предявен от Е. В. С.,
ЕГН ********** от ***, действащ чрез пълномощника си адв.М. С. - Ц. от САК срещу Г. К.
К., ЕГН ********** от *** и В. М. Т., ЕГН ********** от ***, иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл. 3-то ЗЗД, във вр. с чл.88, ал.1, вр. чл.87, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците
солидарно да заплатят на ищеца сумата от 13 500 лв., платена на ответниците за построяване
на сграда в имот с идентификатор 12259.1143.323, находящ се в гр.Враца, Врачански лозя,
***, с площ от 3680 кв.м. по силата на устен договор за строителство, който не е изпълнен
по вина на ответниците и е развален от страна на ищеца, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда - 06.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и разноски по делото.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответниците е бил сключен устен договор за
изграждане на сграда в собствения на ищеца недвижим имот, с идентификатор
12259.1143.323, находящ се в гр.Враца, Врачански лозя, ***, с площ от 3680 кв.м.
Сочи се, че в периода февруари - март 2022г. ищецът е предал чрез лицето П. М.
2
сумата от 5 000 лв. на ответника К., за да закупи необходимите материали и да започне
строежа. Втора сума от 5 000 лв. се твърди, че е дадена на другия ответник - Т. също на ръка
от лицето Р. Н., които също са били за строителството на къщата по устната уговорка с
ответниците. Впоследствие по сметка на ответника Т. били преведени от името на ищеца
общо 3 500 лв. - с два превода от 2 300 лв. и 1 200 лв., съответно от лицата С. Г. и Р. М., тъй
като ответниците уведомили ищеца, че имат нужда от още средства за строежа.
Сочи се, че ответниците са предприели действия по изпълнение на строежа, като са
изкопали трап и са положили бетон, но изоставили без причина работата си още през 2022 г.,
като отказали както да продължат да строят, така и да върнат парите по неизпълнената
уговорка.
Ищецът устно е уведомил ответниците, че разваля договора, поради неизпълнението
му от тяхна страна и отпадане на интереса от продължаването му, като с исковата си молба
отново заявява, че разваля устния договор, поради неизпълнението му и отпаднал интерес от
него. Освен това се твърди солидарна отговорност на ответниците, тъй като сумите, които са
им предадени касаят един договор за строителство и са били предназначени за изпълнение
на една и съща работа, която ответниците е следвало да изпълнят заедно към ищеца.
Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна
защита обективирана в петитумната част на исковата молба, за осъждането на ответниците
да му заплатят солидарно сумата от 13 500 лв., платена им за построяването на сграда в имот
с идентификатор 12259.1143.323, находящ се в гр.Враца, Врачански лозя, ***, с площ от
3680 кв.м. по силата на устен договор за строителство, който не е изпълнен по вина на
ответниците и е развален от страна на ищеца, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда - 06.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Г. К., с който искът се
оспорва като неоснователен. Признава се наличието на устен договор за строителство на
къща в посочения имот на ищеца, като твърди, че този договор е бил сключен само между
ищеца и ответника К.. Последният е уговорил ответника Т. да му помага в изпълнението на
поетата работа, но не е имал отношения с ищеца.
Сочи също, че по банкова сметка на ответника Т. са били преведени общо 3 500 лв.,
използвани за материали, ангажиране на техника и работа по почистване на стара постройка
в имота, подравняване на терена, превозване на отпадъци и др. Освен тези 3 500 лв.
постъпили по сметка на Т., се признава и предаването на 5 000 лв. на ръка на ответника К.
от лицето П. М., с които пари се твърди, че К. е закупил дървен материал, желязо, насипване
на фракция, тръби, мрежа и пр.
Релевира се, че ищецът е дал на ръка на ответника сумата от общо 2 074 лв. за
разходи по специализирана техника, двигателно масло, грес, филтърно масло, дизелово
гориво и за бутане на старата сграда в имота. След това се твърди, че са му предадени на
ръка още 1 800 лв. за бетонови блокчета и извозването им до обекта.
Ответникът излага доводи, че на обекта е излят бетон около 1,5 куб.м., след което
ищецът го уведомил, че няма да се довършва строежа, понеже заминава за чужбина и се
отказва от строежа на къщата.
Сочи се, че с ищеца се разбрали от последните 1 800,00 лв. да му върне 900,00 лв., за
които продал част от бетоновите блокчета и които ответникът К. е превел на лицето П. М. на
22.10.2022 г., тъй като ищецът вече е бил заминал за чужбина.
При тези доводи се твърди, че страните са уредили отношенията си и никой не
дължи връщане на дадени средства, тъй като същите са усвоени, строежът е прекратен по
вина и искане на ищеца, а ответникът Т. не е бил страна по устния договор за строеж и не е
получавал на ръка суми от трети лица - твърдените от ищеца още 5 000 лв.
3
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор и от ответника В. Т., с който искът се
оспорва, като неоснователен.
Твърди, че устния договор за строителство на къща бил сключен само между ищеца
и Г. К., като последният уговорил Т. да му помага при изпълнение на поетата работа. Също
така ответникът сочи, че не е получавал на ръка парични средства и не познава посочените в
исковата молба лица, но признава, че по негова сметка е била преведена сумата от 3 500 лв. -
1 200 лв. от Р. М. и 2 300 лв. от С. Г.. Релевира, че заедно с Г. К. са почистили терена и
старата му постройка, положили са арматура и са излели бетон, след което ищецът е спрял
работата им и по негова вина същата не е довършена. За предадените суми се твърди, че са
закупени материали, разходи по техника и работа, поради което не се дължи връщане на
посочената в исковата молба сума от 13 500 лв.
С доклада по делото, обективиран в Определение № 274 от 30.08.2023 г., на
основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК, съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че между ищеца и ответника Г. К. е бил сключен устен
договор за строителство на сграда /къща/ в имот с идентификатор 12259.1143.323, находящ
се в гр.Враца, Врачански лозя, ***, с площ от 3 680 кв.м. и че изпълнителят К. е получил от
ищеца за изпълнение на поръчката 5 000 лв. на ръка от П. М. и 3 500 лв. по сметка на
ответника Т. (1 200 лв., преведени от Р. М. и 2 300 лв., преведени от С. Г.) за изпълнение на
поетата работа.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства.
От приложения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 120, том
I, рег. № 1060, нот.дело № 89/2021 г. по описа на нотариус П. Ц., с рег. № *** на НК, с район
на действие Районен съд-Враца се установява, че ищецът Е. В. С. е закупил от П. И. М. и Л.
И. Н. - М. поземлен имот с идентификатор 12259.1143.323, находящ се в гр.Враца,
Врачански лозя, ***, с площ от 3680 кв.м., ведно с находящите се в имота сграда с
идентификатор 12259.1143.323.1, със застроена площ 23 кв.м., бр. етажи 1, с предназначение:
Вилна сграда - еднофамилна; Сграда с идентификатор 12259.1143.323.2, със застроена площ
3 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: Постройка на допълващо застрояване; Сграда с
идентификатор 12259.1143.323.3, със застроена площ 19 кв. м., брой етажи 1, с
предназначение: Вилна сграда - еднофамилна.
От приложеното преводно нареждане на "Юробанк България" АД се установява, че
на 13.06.2022г., трето за делото лице С. В. Г. е превело по сметка на ответника В. Т. сумата
от 2 300лв. с посочено основание - захранване на сметка.
Установява се от вносна бележка от Райфайзенбанк, че на 05.07.2022 г. трето за
делото лице Р. Р. М. е превела на ответника В. М. Т. сумата от 1 200 лв., с посочено
основание - захранване.
Видно от приложения Договор за покупко-продажба на земеделска и горска
техника, на 12.07.2023 г. в гр.София ищецът Е. В. С. е продал на трето за делото лице В. С.
В. багер товарач марка и модел "JCB 3 CX" с рама № SLP3CXTSTE0446500 и рег. № С ***.
Пред районния съд са разпитани свидетели, водени от страните по делото, от
показанията на които се установява следното:
Свидетелят Т. Б. С. /дъщеря на жената, с която ищецът живее на семейни начала/
посочила, че в нейно присъствие Р. Н. предала на ответника В. Т. сумата от 5 000 лева, като
уговорката е била, че тази сума се предава от името на Е. С. за строителство на къща в имот
на ищеца, находящ се във Врачански лозя. Сочи се, че намиращата се в имота стара къща е
била съборена, но останките не били извозени. На мястото на старата къща бил излят малко
бетон, като бил докаран и дървен материал. Не е видяла бетонни блокчета. Твърди още, че в
нейно присъствие трето за делото лице П. М., с което тя живяла на семейни начала е предал
на ответника Г. К. сумата от 5 000 лева. Предаването е било от името на ищеца Е. С. за
4
строежа на къщата и за закупуването на материали. П. М. е предал сумата, тъй като С. е бил
в чужбина. Според свидетеля уговорката за строежа на къщата е била между Е. С. и Г. К.,
като не знае ответникът В. Т. да е участвал в договорките. Тъй като ищецът давал много
пари, а напредък в строителството не се виждал, както и закупуване на материали решил да
преустанови договорките. Знае, че С. е уведомил ответниците за приключването на работата,
но не е присъствала. Не знае дали ответниците са връщали пари на ищеца.
Другият свидетел П. П. твърди, че е помагал на ответниците при работата в имота
на ищеца. Дал на ответника Г. К. багер с кофа - тип тракторче, което имал, като му помагал
да връзват желязо, копаят основи и подреждат дървен материал. Сочи, че отпадъците от
старата къща са били извозени от Г. К. с трактор с ремарке, който бил негов, но не знае къде
са изхвърлени. Твърди още, че за работата Г. му платил 600-700 лв., като за ползването на
трактора не му е плащал, а му напълнил системата с масло.
По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, от
заключението на която се установява, че в имота на ищеца Е. С., находящ се в землището на
гр.Враца *** с идентификатор 12259.1143.323 са нанесени три сгради, като от тях сграда с
идентификатор 12259.1143.323.1 със застроена площ 23 м² е основната вилна сграда, която е
предмет на експертизата. Посочено е в експертното заключение, че същата е съборена, като
на мястото на сградата няма отпадъци, но такива има на източната граница на поземления
имот, където има оставени строителни отпадъци с бетонови остатъци, покрити със земя.
Сочи се още, че разрушаването на сградата е извършено с ръчен труд, а трактор е използван
за извозването на отпадъците. Самото разрушаване на тези 23 м², възлиза общо на стойност
560 лева. Извозването на отпадъците – 4-5 м³ е оценено на 220 лв., но е уточнено, че такова
количество не се извозва с трактор. На обекта е започнато изграждане на сграда, като
строежът е стигнал само до ниво преди изливане на първа плоча. Извършен е изкоп,
поставена е настилка от чакъл и е поставена върху нея мрежа от армировка. Извършеният
изкоп е 70 м², като цената е в размер на 420 лв. с чужд багер и 250 лева с багер на ищеца.
Положената арматурна мрежа ф5, върху изкоп от 70 м² е на стойност 250 лв. материали плюс
поставянето. Уточнено е още, че работата не е довършена, поради факта, че желязото е
изложено на атмосферни условия не е добре да бъде използвано отново.
Отбелязано е в експертното заключение още, че е излят бетон с площ 3 м² на
стойност 360 лв. В имота в сграда с идентификатор 12259.1143.323.3 е складиран дървен
материал за покривна конструкция - дъски и греди. Вещото лице е изчислило, че за площ 70
м² е необходим дървен материал на стойност 2 150 лв. без ДДС. Отразено е, че същият може
да бъде използван.
Според вещото лице, извършеният изкоп може да се ползва, но поставената
армировка трябва да се изнесе от обекта и да се постави нова. Премахването е оценено на 50
лв. Посочено е, че е необходимо да се извозят строителните отпадъци в източната граница на
имота, а освен армировката, трябва да се премахне и кофражът, който е изгнил, като
стойността е 50 лв. Сочи се, че извозването на положените отпадъци на границата,
армировката и кофража, възлиза на стойност 880 лв. като е уточнено, че на мястото
съществува единствено сграда с идентификатор 12259.1143.323.3, която не е необходимо да
се събаря, използва се като склад и като такава е полезно да остане в имота.
Въз основа на събраните в хода на процеса доказателства, първоинстанционният съд
с обжалваното Решение № 99/16.04.2024 г.постановено по гр.дело № 285/2023г. по описа на
PC - гр.Оряхово, е отхвърлил предявения иск от Е. В. С., ЕГН ********** от ***, действащ
чрез пълномощника си адв. М. С. - Ц. от САК против Г. К. К., ЕГН ********** от *** и В.
М. Т., ЕГН ********** от ***, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, във вр.
с чл.88, ал.1, вр. чл.87, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на
ищеца сумата от 13 500 лв., платена на ответниците за построяване на сграда в имот с
5
идентификатор 12259.1143.323, находящ се в гр.Враца, Врачански лозя, ***, с площ от 3680
кв.м. по силата на устен договор за строителство, който не е изпълнен по вина на
ответниците и е развален от страна на ищеца, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда - 06.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата,
като неоснователен и недоказан.
В мотивите си приел, че не са налице предпоставките на чл.87,ал.1 и ал.2 от ЗЗД за
разваляне на договора, а от там и връщане на даденото на отпаднало основание.
При така приетата фактическа обстановка, настоящият въззивен съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, във вр. чл.88,
ал.1, вр. чл.87, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето,
във връзка с чл.87 и чл.88, във вр. с чл.262, ал.2 ЗЗД ищецът следва да докаже безспорно:
валидно възникнало облигационно отношение между страните по чл. 258 и сл. от ЗЗД;
изпълнение на договорните задължения на ищеца точно и в срок - даване на нещо в рамките
на изпълнение на договорните отношения (основно плащане на уговорената сума за
възнаграждение на изпълнителя); неизпълнение на договорните задължения на ответника
(виновно неизпълнение на договорните задължения на ответника в договорените срокове);
едностранно разваляне на договора от възложителя поради виновното му неизпълнение от
изпълнителя и невръщане на получената сума от неизправната страна. Ищецът следва да
докаже и размера на претенцията си.
С оглед направеното оспорване на иска в тежест на ответника е да докаже
наличието на основание за получаване на даденото и задържане на същото, както и своите
възражения, основното сред които е това по чл.266, ал.2 ЗЗД - да докаже обективното
увеличение на отделните цени на материалите/труда, настъпило в процеса на изпълнение на
поръчката и водещо до увеличение на размера на договореното възнаграждение, което от
своя страна е в пряка връзка с неизпълнение на поръчката в договорения срок.
От събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин
възникнало валидно облигационно отношение, въз основа на договор за изработка
/строителство/, за който се прилагат разпоредбите на чл.258-269 от ЗЗД. Установи се също и
не се оспорва от ответната страна, че ищецът-възложител е заплатил на ответниците, чрез
трети лица общо 8500,00 лв. за изпълнение на поетата работа.
Както е посочено и в Решение № 279/12.02.2019 г. по т.д.№ 2905/2017 г. на ВКС, ІІ
т.о., договорът за строителство, като вид договор за изработка притежава основните правни
белези на последния, но и допълнителни особености, налагащи и специфично проявление на
задълженията на възложителя и изпълнителя - строител. Макар в действащото ни право да
липсва легална дефиниция на договора за изпълнение на строеж, той е изрично уреден в
разпоредбите на чл.157, ал.1 и чл.163, ал.1 ЗУТ, а правната теория и съдебна практика го
определят като възмезден, неформален, каузален, консенсуален, с продължително
изпълнение, двустранен. Следователно, породените със сключването му задължения, които
са генетично и функционално свързани, са и за двете страни. Изпълнителят е длъжен да
изпълни възложената му работа точно, качествено и в уговорения срок. При липса на
договорка относно вида и качеството на материалите се приема, че изпълнителят следва да
вложи такива от среден клас. Възложителят от своя страна е длъжен да заплати
възнаграждение за приетата работа и да окаже необходимото съдействие за изпълнение на
задълженията на изпълнителя.
Установява се по делото, че с устния договор за строителство/изработка/ не е
уговорен срок за изпълнение.
За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл.55,
6
ал.1, предл. 3-то от ЗЗД поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо
ищецът да е установил, при условие на пълно главно доказване, надлежно упражнено право
на разваляне на договора.
Правото на възложител да развали договора за изработка съгласно специалната
норма на чл. 262, ал. 2 от ЗЗД възниква тогава, когато за страните по сделката стане явно, че
изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата, т.е. при забавено изпълнение, или че
няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, т.е. при некачествено изпълнение.
Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в
случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна
по чл.87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за
което последният носи отговорност и изправност на кредитора, който да е изпълнил
насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил
изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата
престация.
Преобразуващото право да се развали договора по чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД се
упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на
длъжника. В първата хипотеза възможност за разваляне на договора е обвързана с
предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за изпълнение, с
изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален.
В разпоредбата на чл.87, ал.2 ЗЗД са предвидени хипотези, при които кредитора може да
развали договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок, т.е. става въпрос
за безусловно изявление за разваляне на договор, което е приложимо при настъпила
невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност
на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще
се изпълни в точно определено време /т.нар.фикс сделки/. В случаите, когато се касае за
безполезност на изпълнението, то трябва да е настъпило в резултат на виновната забава на
длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на договора кредиторът следва да
установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в
резултат на забавата на длъжника. Кредиторът не може обаче да упражни правото да развали
договора в случай, че длъжникът не отговаря за неизпълнението поради това, че то е
причинено от кредиторовата забава /вж. решение № 50014/10.07.2023 г. по т.д. № 2322/2021
г. на ВКС, I т.о; решение № 178 от 12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г., II т. о., решение № 231
от 25.03.2010 г. по т. д. № 226/2009 г., II т. о., решение № 203 от 30.01.2012 г. по т. д. №
116/2011 г., II т. о., решение № 257 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 508/2009 г., I г. о., решение №
63 от 21.06.2013 г. по т. д. № 1133/2011 г., I т. о., решение № 35 от 06.03.2013 г. по т. д. №
74/2012 г., II т. о. и др./. Когато кредиторът не окаже съдействие, необходимо за изпълнение
задължението на длъжника след като последният е предложил изпълнение съгласно
договорните клаузи, тогава забавата е по вина на кредитора и съгласно разпоредбата на
чл.96, ал.1 от ЗЗД длъжникът се освобождава от последиците на собствената си забава, а
значимостта на виновното поведение на кредитора не е свързана с търсене на последиците
от договорно неизпълнение, а с правото да се развали договора с едностранно волеизявление
и то при наличие на конкретни предпоставки.
Правото за извънсъдебно едностранно разваляне на договора може да се реализира и
с исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето, но само ако са налице
предпоставките по чл.87 от ЗЗД. В този смисъл са и постановените по новия
съдопроизводствен ред решение № 46/01.03.2022 г. по гр.д.№ 2466/2021г., IV г.о. на ВКС;
решение № 37/22.03.2011 г. по гр.д. № 920/2009 г., IV г.о. на ВКС; решение № 13/07.03.2012
г. по т. д. № 15/2010 г., II т.о. на ВКС; решение № 178/12.11.2010 г. по т.д.№ 60/2010 г. на
ВКС, ІІ т.о., имащи характер на задължителна за съдилищата съдебна практика. Даденият
7
отговор на този въпрос в посочените касационни решения, се възприема изцяло и от
настоящия съдебен състав.
В производството не е спорно както, че между ищеца Е. С. и ответника Г. К. в
началото на 2022г. бил сключен устен договор за строителство на сграда /къща/ в имот с
идентификатор 12259.1143.323, находящ се в гр.Враца, Врачански лозя, *** с площ от
3680кв.м., така и, че изпълнителят Г. К. е получил от ищеца за изпълнение на договора
сумата от 5 000 лв. на ръка, предадена му от П. М. и сумата от 3 500 лв., преведена по
сметка на ответника В. Т. /1200 лв. преведени от Р. М. и 2300 лв. преведени от С. Г./ за
изпълнение на поетата работа. Установява се от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че преустановяването на строителните дейности е станало през 2022 г. по
инициатива на ищеца без да е даден срок на ответниците за изпълнение на договора.
Причина за това била, че не желаел да продължават уговорката по строежа, тъй като давал
доста пари, в замяна на което не виждал напредък в строителството или пък закупени
материали, т.е. след като не е налице забава при изпълнението на сключения между страните
устен договор за строителство, то изпълнението му не е безполезно. Освен това не са налице
доказателства, че изпълнението на договора е станало невъзможно изцяло или отчасти, а от
кредитираното от съда експертно заключение по съдебно-техническа експертиза се
установява, че строителството може да продължи, като се подмени единствено кофража и
поставената арматура, които са корозирали, вследствие на излагането им на атмосферните
условия.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че в случая не са настъпили
последиците от разваляне на договора и искането на ищеца /сега въззивник/ за връщане на
даденото по договора е неоснователно, тъй като в случая липсата на предпоставките за
разваляне на договора осуетява правното действие на изявлението на ищеца и не може да
счете, че са настъпили последиците от развалянето и съответно, че е налице основание за
реституция на даденото.
Поради изложеното и съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд въззивната жалба на Е. В. С. следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното решение на РС –Оряхово потвърдено.
По разноските:
С оглед неоснователност на въззивната жалба, право на разноски имат въззиваемите Г.
К. и В. Т., но доколкото такива не са направени пред настоящата инстанция, то не следва да
им се присъждат.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99/16.04.2024 г., постановено по гр.дело № 285/2023г.
по описа на PC - гр.Оряхово.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването на преписи от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9