РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Девня, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при участието на секретаря И. М.
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Гражданско дело №
20233120101072 по описа за 2023 година
Предявени са от И. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: в *** , чрез
пълномощника си - адв. К. К. обективно съединени искове с правно основание
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД срещу ЗК „П.”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление в ***, представлявана от председателя И. В. И..
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор от
17.06.2019г.за аренда на земеделска земя , сключен в *** между И. Д. В., ЕГН:
********** чрез пълномощника си К. С. Г., ЕГН: **********, упълномощена
с пълномощно № 237/28.03.2019 год., заверено от кмета на ***, община
Вълчи дол, област Варна - И. И. С., като арендодател и ЗК „П.”, ЕИК: ***,
представлявана от председателя И. В. И., чрез пълномощника си К. С. Г.,
ЕГН: **********, упълномощена с пълномощно № 58/31.10.2018 год. и № 59,
том 1, № 5/31.10.2018 год., заверено от кмета на ***, община Вълчи дол,
област Варна - И. И. С., като арендатор, който договор е вписан в АВ - СВ гр.
Девня като акт №248, том 1, дело № 295/2019 год., вх. рег.№ 860/08.04.2019
год., е предоставил за възмездно ползване собствения си недвижим имот -
земеделска земя, представляваща поземлен имот с идентификатор 61265.19.21
по КККР на ***, община Вълчи дол, област Варна, местност ЕКИСЧАНСКИ
ПЪТ, категория 3, НТП нива, с площ 15, 007 дка. Излага се, че по силата на
този договор през стопанската 2020/2021 год. ЗК „П.“ е ползвал имота, като с
анекс от 18.11.2020 год., сключен в гр. Девня, на основание чл. 27 ал. 1 т. З от
1
Закона за арендата, по взаимно съгласие между страните е прекратено
действието на посочения по-горе Договор за аренда, считано от 30.09.2021
год. Сочи се, че съгласно раздел 5 от Договора за аренда АРЕНДАТОРА
дължи арендно плащане в размер на 25% от дохода/добива на декар арендна
земя, които заплаща не по-късно от края на календарната 2021 год. Цялата
сума от арендното плащане, съгласно договорката е следвало да бъде
превеждана по банкова сметка на И. Д. В.. Сочи се също, че за стопанската
2020/2021г. , ЗК „П.“ е изпратило на останалите арендодатели и наемодатели
рента в размер на по 110.00 лева , а на него са му заплатени по 67.00 лв. на
декар. Според ищеца остава за плащане сума в размер на 645.32 лева,
представляваща част от договореното арендно плащане в размер на 43.00 лева
на декар. Въпреки изпратена до Председателя на ЗК „П.“ ***, община Вълчи
дол, обл. Варна и получена лично от него покана да му изплати оставащата
дължима сума по предоставената му банкова сметка на И. Д. В. такава не е
получил поради което за него възниква правен интерес от завеждане на
настоящото дело. Ищецът претендира и сумата от 126.00 лева лихва за забава
за периода от 01.01.2022 г. до 08.10.2023 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане. Молят за уважаване на исковете и присъждане на
съдебно - деловодните разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131 о т ГПК е депозиран отговор от ответника, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, с който исковете се
оспорват изцяло като неоснователни. Твърди се, че на 03.12.2021г. и на
05.04.2022г по банков път и в срок ответникът е изплатил дължимата рента
на ищеца в размер на общо 1005.45 лв., вкл. надвнесена сума в размер на
29.99 лв., изчислена въз основа на реализираните добиви за 2020/2021 г.,
заявява се, че ответникът не дължи претендираната с исковата молба сума и
се моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноските по
делото, в това число и адвокатско възнаграждение.
В с.з. страните участват лично и чрез проц. си представители.
Ищците заявяват, че поддържат исковата си претенция и молят за
положително произнасяне по нея. Твърдят, че всички договори за аренда,
сключени с ответника са при идентично уговорено арендно плащане - 25 %
от дохода/добива аредна земя. Ответникът оспорва това твърдение, като
заявява, че договорите с различни арендодатели са сключвани при
индивидуални условия, като при някой арендното плащане е било угворено
във фиксиран размер, при други като процент от дохода, като значение имало
също така и дали арендодателите са член - кооператори или не. Поддържа
отговора и възраженията, изложени в него и моли за отхвърляне на исковата
претенция.
2
След преценка на събраните доказателства по отделно и в
съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:
По делото няма спор и е прието за безспорно между страните с
доклада на съда, че между тях е действал договор за аренда, сключен на
17.06.2019 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника за
възмездно ползване собствения си наследствен имот - нива с площ от 15.007
дка, находяща се в землището на ***, обл. Варна за срок от 5 години, който е
прекратен по взаимно съгласие с анекс от 18.11.2020г., считано от
30.09.2021г.
От представено банково извлечение от Банка“ДСК“ се установява,
че на на 03.12.2021г. и на 05.04.2022г по банков път и в срок ответникът е
изплатил дължимата рента на ищеца в размер на общо 1005.45 лв., вкл.
надвнесена сума в размер на 29.99 лв., изчислена въз основа на
реализираните добиви за 2020/2021 г.,
Видно от Протокол 30.04.2022г. г. от годишно отчетно събрание на
ЗК „П.“ е определена рента в размер на 65.00 лева за декар и авансова рента
за 2022г. в размер на 45 лв. за декар но само за наемодателите които не са
прекратили договорите си.
Представена и приета по делото е и справка от счетоводството на
ответника за засята, добита и реализирана продукция от различни култури.
Същата, ведно с приети по делото множество фактури и
допълнително изискани от счетоводството на ответника документи, са били
обект на експертно изследване от вещото лице по допусната от съда ССчЕ От
неоспорените от страните и кредитирани от съда като обективно и
компетентно изготвени заключения се установява следното:
размерът на средното рентно плащане, направено от ответника за
стопанската 2020/2021 г. за землището на *** е 78.26 лева за декар.
на други двама арендодатели със сключени с ответника договори за
аренда за стопанската 2020/2021 г. той е изплатил рента в размер на от
по 110 лева/дка.
средния доход от дка арендна земеделска земя за стопанската 2020/2021
г. на ответника е 257.87 лева/дка.
вещото лице е изчислило и средния добив от дка земеделска земя по
отделните култури и е установило, че през процесната стопанска година
ответникът има реализиран среден добив от рапица в размер на 168
кг/дка, но няма реализиран доход от продажба на тази култура.
начинът по който се води счетоводството на ответника и ведомостта за
начисляване на рента не дава възможност за изчисляване на изплатената
рента от ответника само за землището на с. Ст. Караджа, нито за
3
добива/дохода му само за това землище през стопанската 2020/2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно съществуващите между страните договорни задължения
по силата на сключен между тях договор за аренда ответникът е следвало да
заплати на ищците, по сметка на единия от тях арендно плащане в размер на
„25% от дохода/добива на декар аренда земя“. В клаузата, касаеща арендното
плащане алтернативно е уговорено между страните, че арендното плащане се
равнява на 25 % от дохода или от добива от декар арендована земя. Съдът
приема, че се има предвид средния доход/добив от декар арендована
земеделска земя, изчислен върху всички обработваеми от ответника площи, а
не само от тези, находящи се в землището на ***, още по - малко от
конкретната нива на ищеца. Това е така на първо място защото в договора
това не е изрично упоменато. Освен това няма и как да се изчисли, съответно
докаже каква точно продукция е била добита от конкретното землище, колко
точно е бил добива от това землище, на каква точно цена е реализирана
добитата именно от землището в *** земеделска продукция. На последно
място, ноторно известно е, че по - голяма част от земеделските земи не се
обработват от собствениците, респ. арендаторите в реални граници, а се
разпределят между тях чрез т. нар. комасиране, при което напълно възможно
е отдадената от ищците земеделска земя изобщо да не се обработва от
арендатора, на когото те са я предоставили за ползване. С оглед на това и
ищеца няма основание да претендира, че ответникът им дължи 25 % от
дохода, реализиран именно от продукцията, добита в землището на с.Радан
войвода, още по - малко пък от тяхната собствена нива от 15.007 дка, а
дължимото им арендно плащане следва да се изчисли върху средния
доход/добив от дка земеделска земя, обработвана от ответника - арендатор.
Съгласно заключението на допълнителната ССчЕ средният доход от
дка арендна земя за процесната стопанска 2020/2021 г. е 257.87 лева. 25 % от
този доход от декар се равнява на сумата от 67.00 лева вкл. и надплащането в
размер на 29.99. Безспорно се установява по делото, че ответникът е заплатил
на ищеца като арендно плащане сумата от 1005.45 лева, която се равнява на
67.00 лева на декар, т.е. повече от дължимото съгласно договора. Плащането
е извършено в рамките на договорения срок - до края на съответната
календарна година. Ищците не ангажират доказателства за това, че
претендираната сума в размер на 43.00 лева за декар земеделска земя се
равнява на 25% от добива на ответника за стопанската 2020/2021 г., въпреки,
че изцяло върху тях лежи доказателствената тежест за това обстоятелство.
Една такава стойност няма и как да бъде изчислена не само предвид начина
на водене на счетоводна отчетност от ответника, но и предвид различните
4
добиви от различните видове култури, съответно различната им парична
равностойност за стопанската 2020/2021 г., за която по делото няма
представени доказателства. Претендирайки парично плащане на процент от
добива на ответника, ищците следваше да докажат какъв среден добив е
реализирал той от декар земеделска земя и от какви култури, каква е била
средната единична пазарна цена на тези култури през стопанската 2020/2021
г., за да се изчисли колко кг продукция е добита от 15.007 дка зем. земя и
съответно каква е нейната парична равностойност. Подобни доказателства по
делото не са ангажирани, което прави тази претенция на ищците недоказана.
В настоящия процес ответникът доказва възражението си, че е
заплатил на ищците дори повече от договореното за наетите от ищците
земеделски земи за процесната стопанска година. Обстоятелството, че на
други арендатори той е заплатил по - голяма сума е ирелевантно, предвид
наличието на договорни отношения между страните, които ответникът е
изпълнил изцяло и в срок. Без значение в случая е и взетото решение на ОС
на член - кооператорите, на първо място защото по делото няма данни
ищците да са такива и доколкото решението касае доплащане на рента
единствено на лица, сключили договори за земите си с кооперацията, каквито
ищците също не са предвид развалянето на договора. Именно в изпълнение на
решението на ОС на член - кооператорите Председателят на ЗК“П.“ е
изплатил на други арендодатели по - голяма сума като арендно плащане,
поради което и средното арендно плащане за процесната година надвишава
значително заплатеното на ищеца. По изложените съображения съдът намира
предявените искове за неоснователни и като такива същите следва да се
отхвърлят изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, в полза
на ответника се поражда правото да иска направените от него разноски - в
случая в пълен размер, предвид цялостното отхвърляне на исковата
претенция. Ответникът претендира и доказва разноски в общ размер на 600
лева, от които 50 лева депозит за ССчЕ и 500 лева за договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: в
*** , чрез пълномощника си - адв. К. К. обективно съединени искове с правно
основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД срещу ЗК „П.”, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление в ***, общ. Вълчи дол, обл. Варна, представлявана от
председателя И. В. И. за заплащане на сумата от 645.32 лева, представляваща
5
част от договореното арендно плащане в размер на 43.00 лева на декар за
стопанската 2020/2021 г., сумата от 126.00 лева лихва за забава за периода от
01.01.2022 г. до 08.10.2023 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане
като неоснователни.
ОСЪЖДА И. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: в *** ДА ЗАПЛАТИ
на ЗК „П.”, ЕИК: ***със седалище и адрес на управление в ***, общ. Вълчи
дол, обл. Варна, представлявана от председателя И. В. И. сумата от 600 лева
/шестстотин лв, 00 ст/, представляваща обезщетение за направени по делото
разноски и адвокатско възнаграждение на един адвокат, на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6