Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІV
касационен състав, в публичното заседание на единадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Веселка Крумова
в присъствието на прокурор Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КАД №66/2021
г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на жалба на М.П.М., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес *** – адв. И.Г. – АК - Шумен, срещу Решение №260536/10.12.2020 г. по НАХД № 4114/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) №23-0000767/10.09.2020 г., издадено от Директора
на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с
което на М.П.М. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. на
основание чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.127, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.9, ал.4 от ЗДвП
и т.20.5.2 от приложение І 1 от Наредба №7/27.04.2018 г. на МТИТС.
Касаторът твърди, че решението е
незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактическата обстановка и
решението е постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че наличните във връзка с
превоза пътен лист №***/17.06.2020 г. и товарителница №****/17.06.2020 г. не са
били кредитирани като доказателства по делото. Намира, че на процесната дата е
извършен обществен превоз. Това се установява от посочения пътен лист и
товарителница. На тях противоречи цитираната в НП заповед, но намира, че съдът
не е следвало да я кредитира. Намира, че въззивният съд не се е произнесъл
вземайки предвид всичките относими към делото доказателства. Намира, че
твърденията му се установяват от обстоятелството, че е видно на представените
снимки, че на МПС няма сложена табела „Превоз за собствена сметка“ Ето защо намира,
че няма доказателства, които да установяват, че превоза е бил за собствена
сметка и намира, че същият доказано е бил обществен превоз. Предвид това моли
да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното решение. Моли
да му бъдат присъдени разноски направени в производството, а именно дължимите
за адвокатските хонорари суми.
Отговор на касационната жалба не е подаван от
ответника РД АА, гр. Варна.
В съдебно заседание страните не изпращат
представители, не се явява лично и жалбоподателят.
Представителят
на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли
същата да се отхвърли. Счита, че ВРС е постановил законосъобразно и правилно
решение, като не са налице основания за неговата отмяна.
Съдът
като разгледа по отделно
и в съвкупност наведените в касационната жалба основания,
намира за установено следното:
Производството
пред Районен съд Варна е образувано по жалбата на М.П.М. срещу НП №23-0000767/10.09.2020 г., издадено от Директора на Регионална
Дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна, с което на М.П.М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. на
основание чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП за
нарушение на
чл.127, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.9, ал.4 от ЗДвП и т.20.5.2 от приложение І 1
от Наредба №7/27.04.2018 г. на МТИТС.в обстоятлествената част на НП е
отбелязано, че в рамките на проверката е констатирано, че се извършва превоз на
сух бетон, независимо от това, че в товарителницата е било записано, че става въпрос
за земно влажен бетон, като и че товарът не е подходящо обезопасен, като
посочената неизправност следва да се класифицира като „значителна“ съгласно
Приложение №1, т.20.5.2 от Наредба №7/27.04.2018 г. на МТИТС – т.е. не е бил
покрит и е можел да предизвика запрашаване.
В решението
си въззивният съд е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените от закона срокове, както и при спазване на процесуалните правила,
като съдържат и реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице нарушения на
процесуалните правила. НП съдържа пълно описание на установените факти, дата,
мястото и обстоятелствата при неговото извършване. Приел е, че фактическата
обстановка е била правилно установена от органа, като същата се установява от
събраните по делото доказателства. Посочено е, че за съставомерността на нарушението
няма значение дали В мотивите е посочено, че за съставомерността на нарушението
е било без значение дали е бил извършван обществен превоз или такъв за
собствена сметка, тъй като нито в ЗДвП, нито в процесната Наредба №7/27.04.2018
г. на МТИТС не са поставени изисквания за обезопасяване на товара в зависимост
от това дали превозът е обществен или за собствена сметка. В мотивите на
въззивния съд е направен анализ за това, защо превозеният товар е било опасно
да се превозва по описания в НП начин. В това отношение е възприето като
доказано становището, че се превозва сух бетон и е прието, че същият е опасен
поради възможността за запрашаване.
Обжалваното решение настоящата инстанция намира за
правилно. Не се споделя направеното от касатора възражение, което от съда се
възприема като единственото упоменато в жалбата, а именно, че неправилно е установен вида на превоза.
Жалбоподателят възразява в жалбата единствено за това, че поради неправилна
преценка на доказателствата въззивният съд неправилно е установил, че извършения
превоз е обществен превоз, а не превоз за собствена сметка. Видно е, че във
връзка с подобно възражение са изложени мотиви от въззивния съд. В мотивите на въззивното
решение е отбелязано, че няма правна норма, която да установява разлика в
режима за неизправност определена според Приложение №1 от Наредба №7/27.04.2018
г. на МТИТС, в зависимост от това дали става въпрос за превоз за собствена
сметка или за обществен превоз, като подобна норма не фигурира нито в ЗДвП, нито
в посочената наредба.
Касационната инстанция напълно споделя направеният
извод, че е без значение за какъв вид превоз става въпрос, доколкото не е
предвидена нормативно установена спецификация за опасен товар (неизправност
според посоченото в Приложение 1 на Наредба №7/2018 г. на МТИТС) в зависимост
от това дали става въпрос за обществен превоз или за превоз за собствена сметка.
Видно е, че в настоящият случай, обстоятелство, което не се оспорва в касационната
жаба и е доказано в производството, в ремаркето на МПС – т.а. „И “, рег. №В****НК,
е имало сух бетон, който не е бил покрит в открито ремарке и се е създавала
опасност от разпрашаването му. В този смисъл като е приел подобна фактическа обстановка
въззивния съд правилно е определил като относима нормата на т.20.5.2 от
Приложение №1 на Наредба №7/27.04.2018 г. на МТИТС и правилно е приел, че
наложената с НП санкция е законосъобразна. Поради изложеното не е бил от
значение за квалификацията анализ на обстоятелствата бил ли е извършвания
превоз за собствена сметка или е бил обществен превоз. Ето защо въззивното решение на страда от
твърдените в жалбата недостатъци.
По изложените съображения обжалваното решение следва
да се потвърди.
Няма данни за ответника по касационната жалба да е
участвал в касационното производство, както и да е извършил разноски и такива
не му се следват.
Водим от горното и на осн. чл. 221 , ал.2 от АПК във вр. с чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, четвърти касационен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260536/10.12.2020 г. по НАХД № 4114/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №23-0000767/10.09.2020 г., издадено от Директора на Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на М.П.М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1
000
лв. на основание чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП
за нарушение на чл.127, ал.4 от ЗДвП, във
вр. с чл.9, ал.4 от ЗДвП и т.20.5.2 от приложение І 1 от Наредба №7/27.04.2018
г. на МТИТС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.