Р Е
Ш Е Н И Е
№ ……… 02.12.2019
година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
СТАРА ЗАГОРА Х ГРАЖДАНСКИ състав
На
19 ноември 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар:
ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА
гр.дело №
6581 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК
и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във с чл.33, ал.1 ЗПК, във
вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „КРЕДИТ
ИНС” ООД твърди в исковата си молба, че е
търговско дружество, регистрирано като финансова институция по смисъла
на чл.3, ал.1 т.3 от Закона за кредитните институции. Дружеството притежавало
удостоверение за дейността си от Българска народна банка (БНБ) с № BG R00288, както и
удостоверение № 360363 за АДМИНИСТРАТОР НА
ЛИЧНИТЕ ДАННИ, воден към регистъра към Комисията за защита на личните данни.
Основната
дейност на „КРЕДИТ ИНС” ООД била отпускане на онлайн краткосрочни потребителски
заеми със средства, които не били набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се
сключвал във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало
при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС),
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл. - Закона за
електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
С
оглед изложеното Р.А.А., ЕГН ********** кандидатствал за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като
предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване
на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В
резултат на подадената заявка и предоставените от Р.А.А. данни, служител на
ищцовото дружество се свързал с него на посочения телефон, като ответникът потвърдил
самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да
получел от тях при условията на дружеството, кредит в размер на 500 лева. След
обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на
ответника бил изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен
формат на договора за кредит от разстояние. Същият потвърдил, с избиране на
изпратения му от „КРЕДИТ ИНС” ООД линк за потвърждение, сключването на Договор
за потребителски кредит „Екстра” № 76470/10.04.2018г. и желаната сума му била
преведена чрез системата е-рау и получена от същия на каса на партньорски офис
на „Изипей” АД, срещу представена от Р.А.А. лична карта.
С настоящата
молба ищцовото дружество представят копие от заявката, изпратена до тях от Р.А.А.,
справка - извлечение за извършен превод, както и договор, сключен между
страните. Съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлявало електронен документ (чл. З ал. 1 от ЗЕДЕУУ). Електронното
изявление било представено в цифрова форма словесно изявление, което можело да
съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗЕДЕУУ). Същото се считало
за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се
считало всяка електронна информация, добавена или логически свързана с
електронното изявление за установяване на неговото авторство. Видно от данните
посочени в заявката на ответника, в тях фигурирала информация, която логически
била свързана само и единствено с Р.А.А., която лично предоставил на
дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на
данните си в заявката за кредит автоматично следвало да се счита, че бил неин
автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът
придавал значение на подписан документ не само на този електронен документ към
който бил добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13 ал. З от ЗЕДЕУУ), но
допускал страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен
подпис се считало всяко въвеждане на лична информация, която логически се
свързвала с издателя й, какъвто бил настоящия случай. Когато посочените
предпоставки били налице, създаден бил подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила била такава, каквато законът признавал на подписаният
писмен документ, ако се касаело за частен документ, той се ползвал с такава
сила само за авторството на изявлението (чл.180 от ГГТК). В настоящия случай
представят договора, сключен между страните в писмен вид, като
възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променяло
характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК той се представял по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като
преписът бил годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и
неговото съдържание. Въвеждането на лични данни от страна на ответника в
системата на ищцовото дружество, съгласяването му с условията на същия,
потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен е-mail адрес и телефонен номер било равнозначно на
подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по
смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Преписът имал значението на носител,
обективиращ частни подписани от страните, документи. Съгласно чл. 180 ГПК, те
се ползвали с формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка
било и постановеното съдебно решение № 70 от 19.02.2014г. на Върховният
касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, гр.д.№
868/2012г.
Съгласно
формата за кандидатстване Р.А.А. имал възможност да избере опция да предостави
банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъдело
предоставена такава от дружество, с което КРЕДИТОДАТЕЛЯ имал сключен договор. С
оглед формата за кандидатстване избрал опция да му бъде осигурен гарант за
ползване на кредита от „КРЕДИТ ИНС” ООД, с което на основание т. 4 от договора,
сключен между страните, се задължил към ежемесечната му вноска по кредита да
бъдела начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга.
„КРЕДИТ ИНС”
ООД имал сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити
25.10.2014г. с „БИКНЕЛ КОРП” ООД, рег. номер 155538/23.10.2014г., съгласно
който „БИКНЕЛ КОРП” ООД в качеството на ДРУЖЕСТВО ГАРАНТ се задължавало да
гарантира вземанията на КРЕДИТОДАТЕЛЯ по отпуснати потребителски кредити,
съгласно сключени Договори за потребителски кредити между КРЕДИТОДАТЕЛЯ и
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ, ако тази опция била избрана от съответния КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ
при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата била одобрена.
Съгласно чл.1, ал.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ се задължавал да събира от името и за
сметка на ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ сумата, представляваща таксата „гарант” от
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ.
В
чл.1, ал.З било предвидено, че ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ се задължава да изплати
сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на
потребителски кредити на КРЕДИТОДАТЕЛЯ, само след като последният положи усилия
и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми, включително по
съдебен ред в срок от 2 години от датата на предсрочната им изискуемост.
Съгласно
разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника била предоставена
преддоговорна информация, като същият се запознал и приел Общите условия на
предлагания му кредит, като потвърдил и получил на посочения от него е-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения
Договор, „КРЕДИТ ИНС” ООД поело задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ
заем, под формата на потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ поел задължение
да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият
размер на задължението - 875.00 лева било платимо ведно с главницата на шест
равни месечни вноски със следните падежи: 10.05.2018г., 10.06.2018г.,
10.07.2018г., 10.08.2018г., 10.09.2018г., 10.10.2018г..
Към дата
17.09.2018г. Кредитополучателят не погасил нито една от вноските по кредита,
падежите на които настъпили съответно на 10.05.2018г., 10.06.2018г., 10.07.2018г.,
10.08.2018г., 10.09.2018г. Служители на дружеството неколкократно осъществили
връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните е-mail-и на посочения от заявката електронен адрес,
изпращани били смс-и и били осъществени телефонни обаждания, непосредствено
преди и след настъпване на падежните дати, но Р.А.А. не осъществил никакво
плащане или индикация, че желаел да направи такова на дължимата към дружеството
сума.
Съгласно чл. 86
от ЗЗД Р.А.А. дължал на „КРЕДИТ ИНС” ООД обезщетение за забава в размер на
законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на
заявлението възлизала на 13.72 лева.
Предвид
разпоредбата на т.6 от договора сключен между страните, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ имал право да направи
кредита предсрочно изискуем, в случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не заплати две
поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор
погасителен план, както и да претендирал всички суми по кредита, ведно с
начислени лихви, главници, такса „Гарант” и разноски. С настоящата молба ищцовото
дружество представят извлечение от електронна система, представляващо копие от
изпратен имейл – електронно съобщение до ответника на посочения от него в
заявката за кредит личен адрес на електронна поща, с който на 11.07.2018г.
дружеството обявило за предсрочно изискуем. Съгласно т. 12.1 от Общите условия,
приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит всички
уведомления и изявления от страните трябвало да бъдат направени в писмена форма
и щели да се считат за получени, ако по факс, имейл, чрез лично доставяне или
чрез изпращане по пощата с обратна разписка, достигнат до адресите на
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ, посочени при сключване на Договора.
Ищцовото
дружество на 19.09.2018г. подало на основание чл.410 от ГПК Заявление за
издаване на заповед за изпълнение. Районен съд – Стара Загора образувал ч.гр.
дело № 4666/2018г. и по същото дело
издал заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК. С разпореждане на ищцовото дружество бил предявен настоящият иск
на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Общата
стойност на непогасения паричен дълг на длъжника Р.А.А., ЕГН **********, към
датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение била в
размер на 888.72 лева, от които 500 лева главница на основание сключен Договор
за потребителски кредит „Екстра” № 76470/10.04.2018г., 90 лева договорна лихва за периода
10.04.2018г.-17.09.2018г., 285 лева договорна такса „Гарант” за периода
10.04.2018г.-17.09.2018г. и 13.72 лева законна лихва за забава за периода
11.05.2018г.-17.09.2018г.
Към
задължението били направени допълнителни разноски за образуване на Заповедно
производство по чл. 410 от ГПК в размер на 325 лева, както и разноски за
образуване на настоящото производство в размер на 325 лева и допълнително предстоящи разноски по
настоящото производство.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Р.А.А.,
че дължи на „КРЕДИТ ИНС” ООД следните суми:
·
Сумата
от 500 лева - главница на основание сключен Договор за потребителски кредит
„Екстра”
№ 76470/10.04.2018г.;
·
Сумата
от 90 лева - договорна лихва за периода 10.04.2018г.-17.09.2018г.;
·
Сумата
от 285 лева- договорна такса „Гарант” за периода 10.04.2018г.-17.09.2018г.;
·
Сумата
от 13.72 лева - законна лихва за забава за периода 11.05.2018г.-17.09.2018г.
·
Законна
лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
Моли съда да
осъди ответника Р.А.А., ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИТ ИНС” ООД разноски
за образуване на Заповедно производство по чл. 410 от ГПК в размер на 325 лева,
както и разноски за образуване на настоящото производство, включително и такива
за адвокатско възнаграждение, както и допълнително предстоящи разноски, за
чиито конкретен размер и основание в хода на съдебното производство ще бъде
представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Моли съда в
случай, че процесуалния представител не успее да се яви на първото съдебно
заседание по делото, да се даде ход на същото в тяхно отсъствие.
В случай, че
ответникът претендирал съдебните разноски, ищцовото дружество прави възражение
за прекомерност на същите.
Ищцовото
дружество представят банкова сметка, ***ните суми:
При банка:
УниКредит Булбанк АД
IBAN: ***: UNCRBGSF
В законоустановеният срок по делото е
постъпил отговор от ответника Р.А.А., чрез назначения му особен представител, в
който счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Моли съда по
отношение на основателността на иска да и даде възможност да вземе конкретно
становище след събирането на всички доказателства по делото. В тази връзка моли
съда да удължи срока и до края на първото съдебно заседание за вземане на
становище по основателността на иска. От изложеното в исковата молба се
навеждали доводи за това, че Р.А. кандидатствал за отпускане на кредит онлайн.
От приложените с исковата молба доказателства не се установявало, че сумата
отпусната по кредита била усвоена от Р.А., нито, че същия се съгласил с
условията по договора. Също така не се съдържали данни в приложените документи,
същият да бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението,
за да му бъдели начислени съответно договорна лихва и договорна такса.
Заявява, че не
възразява да бъдат приети, представените с исковата молба доказателства.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 4666/2018г. по описа на Районен съд
- Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Кредит Инс” ООД срещу Р.А.А. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
за сумата от 500 лева главница
по договор за потребителски кредит „Екстра” № 76470/10.04.2018г., сумата от 90
лева договорна лихва за периода 10.04.2018г. - 17.09.2018г., сумата от 285 лева
договорна такса „Гарант” за периода 10.04.2018г. - 17.09.2018г., сумата от 13,72
лева - законна лихва за забава за периода 11.05.2018г. - 17.09.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда - 19.09.2018г. до
изплащането й, както и за разноските по заповедното производство в размер на
325 лева. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси,
съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и
ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за
установяване на вземанията по заповедта.
По делото са представени възпроизведени на хартиен
носител електронни разпечатки от заявка №76470 от 10.04.2018г. с посочени данни
за ответника, искана сума: 500 лева, краен срок на връщане 10.10.2018г., сума
за връщане – 875 лева и договор за потребителски кредит „Екстра” №76470/10.04.2018 г., в който е
отразено, че ищецът, като кредитодател, предоставя на ответника, като
кредитополучател, кредит от 500 лева за срок от 6 месеца, с месечна погасителна
вноска, включваща главница, лихва и такса гарант в размер на 145,83 лева.
Представен е също така, сключен на 25.10.2014 г.
между „Кредит инс“ ООД и „Бикнел Корп“ООД договор за предоставяне на гаранция
по потребителски кредити.
Видно
от разписка от 10.04.2018г., издадена от „Изипей“ АД, на 10.04.2018г. е
изплатена в брой на ответника сума в размер на 500 лева с посочено основание - договор
№76470/10.04.2018г.
По
делото са представени Общите условия на
„Кредит инс” ООД.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
В случая се твърди, че процесният
договор за кредит е сключен от разстояние, поради което приложими към него са
нормите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
По делото, при доказателствена тежест,
лежаща върху ищеца, същият не доказа, че е налице валидно сключен онлайн
договор за потребителски заем между страните. Липсват каквито и да е
доказателства, че са били налице две насрещни, съвпадащи волеизявления на
страните за сключване на представения по делото договор от 10.04.2018г.
С оглед установяване на
основателността на предявената в настоящото производство претенция ищецът се
позовава на сключен между страните договор за предоставяне на кредит от
разстояние, твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по същия.
Легалното определение на този вид договори се съдържа в нормата на чл.6 ал.1 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, според който текст
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. В
разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и
обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит
от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца – доставчик
на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ
и електронния подпис/ал.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях. Според нормата на чл.3 от Закона за електронния документ и
електронния подпис, електронен документ е електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят
изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за
доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ.
В тази връзка съдът намира, че в
настоящото производство не се събраха преки доказателства за съставянето на
електронни документи във връзка със сключването на твърдения между страните
договор, нито такива, от които да бъде установено съдържанието на тези
електронни документи, ако такива са били съставени. По делото бяха представени
на хартиен носител самия договор и общите условия към него, но от същите не се
доказват горните обстоятелства. Това е така, доколкото ищецът не посочи, нито
представи в настоящото производство каквито и да било доказателства относно
разменени между него и ответника съобщения, установяващи сключването на договор
за кредит от разстояние,така както е посочено в общите условия на „Кредит
Инс”ООД,приложими към договорите за
предоставяне на потребителски кредит „Екстра”.
Горното сочи изцяло на неоснователност
на претенцията на ищцовото дружество,поради което не следва да бъдат обсъждани
събраните доказателства и изложени доводи досежно това предоставена ли е
заемната сума на ответника. Не следва да се обсъждат и възраженията на
ответната страна за недействителност на процесния договор и уговорките за
заплащане на договорна/възнаградителна/ лихва и неустойка.
Предвид неоснователността на
предявените искове, неоснователна се явява претенцията на ищеца за присъждане
на направените разноски по настоящото дело и по
ч.гр.д. № 4666/2018г. по описа на Районен съд - Стара
Загора.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Цар Борис ІІІ №19
вх.В, ет.1, ап.6 против Р.А.А., ЕГН: **********,***, искове за установяване съществуването на вземанията на „Кредит Инс“ ООД за следните суми: сумата
от 500 лева главница по договор за потребителски кредит „Екстра” № 76470/10.04.2018г.,
сумата от 90 лева договорна лихва за периода 10.04.2018г. - 17.09.2018г.,
сумата от 285 лева договорна такса „Гарант” за периода 10.04.2018г. - 17.09.2018г.,
сумата от 13,72 лева - законна лихва за забава за периода 11.05.2018г. - 17.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда - 19.09.2018г. до
изплащането й, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 4666/2018г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, както и претендираните разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара
Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: