№ 25591
гр. София, 20.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20201110137250 по описа за 2020 година
Делото е разпределено на настоящия съдия-докладчик със Заповед № АС-274 от
10.07.2023г.
Делото е образувано по искова молба на „М. Б.“ ЕАД срещу Ж. Г. Ж.. Исковата молба
е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 26.10.2023г. от 14:15 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и
отговора на исковата молба.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 52561/2019г. по описа на СРС, 161 състав към настоящото дело
за послужване.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени документи като
доказателства по делото.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99
ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „М. Б.“ ЕАД срещу Ж. Г. Ж. за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 500
лева, представляваща главница по договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №25РКО-А-
3179/19.07.2007г., сключен между "П. и. б." АД и Ж. Г. Ж., като вземанията са прехвърлени
с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 02.04.2018г., ведно със законна лихва от
12.09.2019г. до изплащане на вземането, наказателна лихва по т.8 от договора в размер на
1
420 лева за периода от 09.08.2016г. до 09.08.2019г., такси и разноски към банката в размер
на 39 лева, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 09.10.2019г. по ч.гр. дело № 52561 по описа за 2019г. на СРС, 161-ви състав.
Ищецът твърди, че на 02.04.2018г. между „П. и. б.“ АД и „М. Б.“ ЕАД бил сключен
договор за прехвърляне на вземания, с който на ищеца били прехвърлени вземането заедно с
лихвите, привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности по
Договор за издаване на кредитна карта № 25РКО-Б-3179/19.07.2007г. Прехвърленото
вземане фигурирало под номер 25РКО-Б-3179 съгласно приложена извадка-копие от
Приложение № 1, неразделна част от договора за цесия. Поддържа, че между „П. и. б.“ АД и
Ж. Г. Ж. бил сключен Договор за издаване на кредитна карта № 25РКО-3179/19.07.2007г., по
силата на който банката била предоставила банков кредит тип овърдрафт в размер на 500
лева. Сочи, че съгласно т. 4 от договора за кредит ответникът се бил задължил да погаси
предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в действащите към момента
на сключване на договора Общи условия за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Мастеркард и Виза, приети с Решение на УС на „ПИБ“
АД от 17.04.2007г. и били изменени с решение от 26.06.2007г. На основание т.11 от
договора за кредит и декларацията в искането за кредит, на длъжника били предоставени и
се запознал с ОУ. Поддържа, че ответникът не бил изпълнил своите задължения и не бил
извършвал плащания за погасяване на дълга от 05.08.2008г., когато било направено
последното плащане. Ползваният банков кредит бил обявен изцяло за предсрочно изискуем
на основание т. 27, б. „а“ от Общите условия. Искането към съда е да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Сочи, че на 21.09.2008г. била започнала да тече
петгодишна давност, която била изтекла на 21.09.02013г. и кредиторът бил изгубил правото
си да търси принудително изпълнение на задължението. Поддържа, че с погасяването на
главното вземане се погасили и произтичащите от него допълнителни вземания съгласно чл.
119 ЗЗД, а именно вземанията за договорна лихва и договорни такси по кредита. Искането
към съда е да отхвърли предявените искове.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
наличието на валидно правоотношение между цедента и ответника по договор за заем,
предоставянето на заетата сума, размера на претендираните главница, лихви и такси,
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, наличието на валидно
правоотношение по договор за цесия между заемателя и ищеца и уведомяването на
ответника за цесията.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените
обстоятелства е да докаже плащане на вземането.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните, че
между "П. и. б." АД и Ж. Г. Ж. е бил сключен договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№25РКО-А-3179/19.07.2007г., както и че вземанията са прехвърлени с договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.04.2018г., както и че останалите неизплатени суми по
договора са в размерите, посочени в исковата молба.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца
е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране и прекъсване на
давността, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава възможност
на страните да изразят становище по тези въпроси.
2
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3