Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 13.04.2017г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На двадесети март Година две хиляди и седемнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 2586 по описа за 2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба процесуалният представител на
ищците по делото, адвокат Е. С. заявява,
че доверителите ѝ
И.С.Д. и Д.С.О. като наследници на И. К. О. (по баща К.В.) и Д.С.О.,***, били собственици по
наследство ( Закона за наследството ) и по реституция ( чл. 2 ал.2 от ЗВСВОНИ)
на недвижим поземлен имот с идентификатор по Кадастралната карта на гр. К. , с площ 3558
кв.м. с номер по предходен план , при съседи ,:, съвпадащ с имоти: № по
кадастралния и регулационен план на"Минерални бани" О., одобрен със
Заповеди № 7248 и 7249 /29.12.1939г.; с имот № по помощния план на „Минерални бани –О. „ от
1994г-1995г., както и с имот № по
кадастралния план на гр. К. от 2000г. (отм.), и с имот № по кадастралния и регулационен план на „К.
минерални бани „ обособен с решения № 736/02.08.2007г. и -015 / 31.01.2008г. на
ответната О.гр. К.
Сочи, че на г. с нот. акт № , том , регистър № дело № г. на К. околийски съдия З.П. Г. - н.д.
т. II двамата наследодатели на ищците Д.С.О. и съпругата му И.Д. О. по баща К.
Г. купили от К.Г. В. ( баща на втората купувачка ) нива – 5 (пет) декара, в местността - „ „ при граници : И. Г. , Х. Г. и
арк- само северната половина- площ около дка при граници на цялата нива : от изток – Х.
Г. , от север Д. Г., от запад – И. Г.и от юг – К. Г. В. ( а нова граница – С.и
Г.Д. Минчеви.)
Този имот бил
парцел по плана от г. на „Минерални
бани", О., общ. К. с № в кв.. През.
бил изготвен помощен план ,а през г. бил
приет кадастрален и регулационен план, като същият този имот получил № с площ дка. След това по кадастралния и регулационен план на „К. минерални бани,, обособен с
решения № 736/02.08.2007г. и 015/31.01.2008г. на ответната община гр. К. и по
Кадастралната карта на гр. К. от 2015 г. имотът имал същия номер и същата площ.
По всички планове, след 1995 г. този имот бил с една и съща площ - кв.м.
Поради незнание, че имота е парцел, а не земеделска
земя, бил заграбен при масовизацията на
кооперирането на земеделските земи и обработван като земеделска земя, включен в
кооперативен блок на ТКЗС с. О., общ. К.. След това бил частично възстановен до размер на кв.м. на наследодателите на доверителите
ѝ Д. Д. Х. и С. Д. О.. Причината за частичното възстановяване на този
имот, била, че ответната общината имала
претенции, за построяване на оранжерия върху част от този имот. Но такава нито
била построена, нито били извършвани действия по отчуждаване на имота за
извършване на такъв строеж. Освен това имотът (парцелът) изобщо не си бил
променял площта, границите и местоположението си.
Не били открити доказателства за извършване на
процедура по отчуждаването му за построяване на оранжерия в него. Доверителите й не били обезщетявани за отнетата
част на имота им с площ от кв.м.
Заявява, че без никакво фактическо или правно
основание, ответната община К. задържала кв.м от общата площ кв.м. на процесния имот, без да определи
местонахождението и границите им, като
издала нужните документи за снабдяване на наследодателите на
доверителите Й Д. Д. Х. и С. Д. О. с нот. акт за собственост само за кв.м. Въз основа на тези документи бил
съставен нот. акт № , том дело № г. за констатиране правото на
собственост върху недвижим имот, именно и само за кв.м.
В цитирания по-горе нот. акт на нотариус П. К.за
северна граница на имот № била посочена
„оранжерия", каквато и до сега не съществувала, нито имало предвиждания
някога там да има такава.
Освен това не било посочено, дали тя влизала в площта
на имот № и ако влизала в неговата площ
- къде била позиционирана .
Спорните кв.м.
не били актувани като общинска собственост, нито били обособени в самостоятелен
поземлен имот, със самостоятелен идентификатор по Кадастралната карта на града.
Но в скица № г. на СГКК - Стара Загора ответната община К. произволно се била
посочила като съсобственик без да конкретизира идеалните си части или площта от
имота, на която била собственик, без да бил посочен документ - акт и др.
документи, с който последната да е била придобила собствеността върху
процесните 2208 кв.м.
На скицата с посочения по-горе № 15-497209-12.10.2016г.
на СГКК-С. самият спорен имот бил посочен като един единен имот, а не два, с
двама собственици.
Границите на спорните кв.м. от процесния имот, се
определи както следва: от север имот, от изток имот и, от юг имот 35167.501.64,от
запад имоти и
Многократно доверителите ѝ през последните
години правили безплодни опити да
получат собствеността си върху описаните кв.м. Ответната община К. им правила различни
незаконни спънки, за да не им върне владението върху целия имот, а не само
върху част от него, въпреки че нямало документи, от които да черпи права върху
процесната част от него.
Доверителите ѝ получавали писмени откази от
ответната страна на техни искания да им се предадат незаконно отнетите кв.м. целия имот с площ кв.м. Те съвсем неоснователно били отпращани
да търсят правата си от ОС3 - .К. (бивша Поземлена комисия К.), която нямала
такава компетентност, тъй като имотът още от 1939 г. бил парцел по кадастралния
и регулационен план на местността Минерални бани - О., по който план имал
съответен номер - , а по кадастралния
план на същия квартал от 2000 г(отм.) - № .Същият номер има имота и по кадастралния и регулационен план на
„Казанлъшки минерални бани,, обособен с решения № 736/02.08.2007г. и 015 /
31.01.2008г. на ответната община гр. К..
И тъй като това обстоятелство можело точно и без
проблеми да се установи от документацията по този въпрос в ответната община, но
доверителите на процесуалния представител на ищците по делото нямали достъп до
намиращите се в ответната община документи - планове и заповедите за
одобряването им, молят съда да назначи СТЕ, която след проверка на място да
установи номерата и площта на имота, съобразно с поставените му от нас и от
съда задачи.
Съгласно чл. 2, ал.2 ЗВСВОНИ ( ДВ бр. 107 от
18.11.1997 г.в законна сила от 21.11.1997г.) правото на собственост на
доверителите ѝ върху целия парцел се възстановявал по силата на самия
закон от влизането му в законна сила тъй като в случая били налице всички
законови предпоставки за това: имотът бил собственост на лицата от които бил
отчужден през годините на масовизацията на селското стопанство, а сега по
силата на ЗНасл бил на ищците като техни наследници; за отнетия имот
наследниците не били получили равноС. обезщетение; към датата на влизане на
ЗВСВОНИ в сила имотът се намирал в
собственост на държавата; съществувал бил в същите размери, в които бил отчужден , върху него не били построени
никакви сгради и съоръжения .Той не бил земеделски имот, въпреки че
неправомерно бил отнет при масовизацията на селското стопанство и ползван като
блок на ТКЗС.
Изказва недоумение, защо, на какво правно и фактическо
основание собствеността на доверителите ѝ върху имота била възстановена частично само върху кв.м., въз основа на скица № г. (издадена по
помощен план на м. Минерални бани О., изработен през 1994 г. – 1995 г. за
улесняване работата на ПК гр. К., при възстановяване на земеделски имоти в този
район ).
И въпреки това, в този помощен план процесния собствен
на доверителите ѝ имот бил заснет точно според посочените на място площ и
граници и получил съответен № , който
бил запазен и в кадастралния (отм.) план от 2000 г. на Минералните бани „О. , а
също и по кадастралния и регулационен
план на „Казанлъшки минерални бани, обособен с решения № 736/02.08.2007г. и 015
/ 31.01.2008г. на ответната община гр. К.. В последна сметка същия № бил запазен и в кадастралната карта на
гр. К., чиито квартал бил тази местност,
с наименование кв."К.минерални бани"
Постоянните неоснователни откази на ответната община К.,
обуславяли правния интерес на доверителите ѝ за завеждане на този иск, за
да поискат да бъде осъдена тази община да им предаде владението върху
останалата, отказана да им бъде предадена част от имота , с площ от дка от имот, при посочени по-горе граници.
Моли съда да постанови решение, с което бъде осъдена Община
- К. да предаде на ищците: И.Н.П. с ЕГН ********** ***; М.Н.Р. с ЕГН ********** ***; И.С.Д. с ЕГН ********** *** и Д.С.О. с ЕГН ********** *** владението върху кв.м. находящи се в
северната част на собствения им поземлен имот с идентификатор по Кадастралната
карта на гр. К. както следва:, с площ на целия имот от 3558 кв.м.,с номер по предходен план , при съседи и граници на претендираната част: от север имот № от изток имот,от юг
имот №, от запад имот и и при граници на
целия собствен на ищците
имот както следва: имоти съвпадащ
с:
1.
имот № в кв. по кадастралния план на К. минерални бани
одобрен със Заповеди № 7248 и 7249 /29.12.1939г.;
2.
с имот № по помощния план на
„Минерални бани - О. „ от1994г-1995г.
3. с имот № по кадастралния план
на гр. К. от 2000г. (отм) и
4. с имот № по кадастралния и регулационен план на „К.
минерални бани „ обособен с решения № 736/02.08.2007г. и 015 / 31.01.2008г. на
ответната община гр. К.. Претендира за направените по делото разноски. Моли съда да вземе предвид представените доказателства и да постанови
решение, като уважи иска на доверителите ѝ. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Е. С..
Претендира за направените по делото разноски. Подробни съображения излага в писмена
защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
кмета Община К., представлявана от Кмета на общината Г.С.
В отговора заявява, че оспорва изцяло предявения иск с
всичките му фактически и правни твърдения. Същият бил недопустим, но и
разгледан по същество бил неоснователен. Съображенията за това били следните:
По
недопустимостта на иска: Предявеният иск за собственост бил недопустим, тъй
като възстановяването на земите, намиращи се в землището на с. О., в м.
„Минерални бани", включително и процесната, подлежали на възстановяване и били
възстановявани по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Ищците не били заявявали
претендирания имот, като собствен пред Поземлената комисия, по предвиденият от
ЗСПЗЗ ред и срок. Не било вярно, че претендираната от тях земя била парцел по
плана от 1939 год. на „Минерални бани" О.. На първо място, това се
доказвало от представените от тях нотариални актове, от които черпели правата
си. И двата нотариални акта били от 1942 год. и в тях било отбелязано, че
техните наследодатели били купили „само северната половина" от нива
от дка в местността „Д." в
землището на с. О.. Ако имотът, който са придобили наследодателите на ищците
бил парцел /неурегулиран поземлен имот/, същият щял да бъде изповядан в
сделката три години след плана от 1939 год., като имот с пл. номер. Т.е.
безспорно имотът, придобит от наследодателите на ищците бил земеделска земя към
1942 г. и подлежал на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, а не по реда на ЗВСОНИ и същият не попадал в кадастралния и
регулационен план с. О. към 1942 г. Липсвала идентичност между
имота, придобит от наследодателите на ищците и претендираният с исковата молба
имот с пл. № 64.
Независимо от това, що се касаело до имота с пл. ,
същият бил неурегулиран поземлен имот, който попадал в хипотезата на
разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ. Освен това, плановете от 1939 г. за м.
„Минерални бани" с. О. не били
приложени, индиция за което било и признаването от страна на ищците на факта,
че имотът им бил включен в блок на ТКЗС
с. О.. Предвижданията по този план не били реализирани, липсвали улици и
застроени имоти, съгласно тези предвижданията и др. Неприлагането на
кадастралния и регулационен план било доказателство за това, че собствениците
не били във владение на имотите си в
техните реални граници. Процесните земи и до сега се обработвали от кооперации,
като блокови масиви, използвали се като земеделски земи и до сега този имот не
се обработвал в реални граници. Т.е. и последващите кадастрални планове не били
приложени. Нещо повече, дори да били приложени плановете от 1939 г.,а те не
били, след вливането на земите на частните собственици в блок на ТКЗС, реалните
граници били заличени, прекъснато било владението в реални граници на имота от
собствениците, поради което собствеността се възстановявала по реда на ЗСПЗЗ,
след изготвяне на помощен план. Нямало как имотът да бил запазен в стари реални
граници, те били заличени.
Заявява, че не спорят, че за процесната местност бил
изготвен помощен план по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а на базата на този план били
възстановени земите на собствениците там. Нямало предвидена процедура по ЗВСОНИ
имоти, които не съществували в стари реални граници, да се възстановяват след
изготвяне на помощен план. Т.е. имотите, включени в този помощен план били
възстановявани от Поземлената комисия К. по регламентираният в ЗСПЗЗ ред. В този
смисъл било и признанието на ищците, че „почти всички имоти са били
възстановени на наследниците на Г.К. Велев". Те били възстановени именно
от ПК К., по реда на ЗСПЗЗ. Редът за възстановяване на собствеността върху
процесния имот бил именно този, регламентиран със ЗСПЗЗ. Доказателство за това
бил и приложеният към исковата молба нот. акт № 69/ 1996 год., от който било
видно, че собствеността на имотите, находящи се в м. „Баните" в землището
на с. О. били възстановявани по реда на ЗСПЗЗ. Ирелевантно за спора било
наличието на влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 339/ 2009 год. на
СтЗОС. Същото касаело друг имот и не било от решенията по чл. 290 ГПК. Ищците
не заявили пред ПК К. процесната нива в
срока и реда, регламентиран в ЗСПЗЗ. Ето защо настоящият иск бил недопустим,
като такъв по ЗВСОНИ.
Заявява, че независимо от изложеното по-горе, дори да
бил допустим, а той не бил, разгледан по същество, искът бил неоснователен по
следните съображения.
1.
Липсвала идентичност между имота, описан в
представените с исковата молба документи за собственост на наследодателите на
ищците и претендираният имот с идентификатор 35167.507.64 по Кадастралната
карта на гр. К.. Придобитият от наследодателите имот бил описан в нотариалния
акт № 181/ 1942 год., като нива в м. „До новата баня" в землището на с. О.,
а не като имот с пл. № ... , съгласно съответните планове от 1939 год. на
„Минерални бани О.". Имотът, както твърдели ищците бил попаднал в масивите
на блок на ТКЗС и бил изгубил реалните си граници. Т. е. не било възможно да е
останал да съществува в стари реални граници във времето и до настоящия момент.
Към настоящия момент претендираният имот се водел в землището на гр. К..
Ирелевантно обстоятелство за спора било, на кого се води в разписните списъци
на всички планове имот с № 174 по кадастрален /или регулационен/ план от 1939
год. на „Минерални бани - О.", тъй като този имот не бил идентичен с
нивата, придобита от наследодателите на ищците с нот. акт № 181/1942 год. Но
дори да били записани в разписните списъци към по-новите планове, след влизане
в сила на ЗСПЗЗ, това не било доказателство и титул за собственост.
Собствеността се доказвала с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на
трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри или друг годен
документ. Заявяват, че Законодателят е въвел изрично в чл. 12 от ЗСПЗЗ, като
годно доказателство извлеченията от емлячния регистър, но не и записите върху
скици и разписни списъци, създадени след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Предвид
отдалечеността във времето, не било безспорно ясно, че претендираната нива е
останала в патримониума на наследодателите на ищците и до настоящия момент.
Собствеността следвало да бъде доказана с извлечение от емлячни регистри,
създадени във връзка със въведеното задължение за деклариране с Наредба-закон
за поземления данък от 1935 год., Указ № 573/ 1949 год. за задължително
пререгистриране на непокритите земеделски земи или други документи от ТКЗС К. и
др. С други думи, приложените, като доказателство по делото нотариални актове
от 1942 год. не доказвали, че ищците били собственици именно на имот с
идентификатор 35167.507.64 по Кадастралната карта на гр. К.. Липсвала
идентичност и по отношение на площите на претендираният за възстановяване имот
и този, придобит през 1942 год. от наследодателите на ищците.
2.
Независимо от изложеното до тук, от приложеният към
исковата молба нот. акт № 196/ 1997 год. било видно, че наследодателите на
ищците: Д. Д. Х.и С. Д. О., като наследници на И. К. О. и Д.С.О. се снабдили с
нотариалния акт за нива от дка на
основание именно н. а. № год. и съобразно издадена скица по актуалния към
момента на издаването помощен план на гр. К. „Минерални бани" от 1995
год., изготвен от фирмата, определена да изготви помощни планове по ЗСПЗЗ. Т.
е. „възстановили" си били нива, съобразно правото си на собственост,
ползвайки се от нот. акт № год. и
съобразно помощния план. Този нотариален акт не променял обективния факт, че
липсвала идентичност между имот № по
кадастралния план на „Минерални бани О." и имотът, придобит с нот. акт №
год. от наследодателите. И в този смисъл искът бил неоснователен и на това основание,
претенцията била за възстановяване на част от от Нива от 5 дка, а наследодателите на ищците – Д. Д. Х. и
С. Д.О. били реализирали това свое право, снабдявайки се с нотариален акт № год.
за нива, на основание именно нотариалният акт на техните наследодатели от год.
Моли съда да прекрати производството, поради
недопустимост на иска. В случай, че съдът прецени, че искът е допустим, моли
да го отхвърли като неоснователен и
недоказан. Претендира
присъждането на направените по делото разноски. Заявява, че
възразява срещу приемането, като доказателства по делото на следните писмени
доказателства, описани под №№№ 8, 9, 10: Решение № 465/ 2010 год. по гр. дело №
339/ 2009 год. на СтЗОС, Протокол от заседание по същото дело, Заключения на
инж. Г. С. Тотев по в. гр. дело № 339/ 2009 год. на СтЗОС, с приложенията към
него. Приложеното решение не било от вида решения по чл. 290 ГПК, задължителни
за съдилищата. Събраните доказателства по дело № 339/ 2009 год. по описа на
СтЗОС, включително съдебните експертизи не били годно доказателство в настоящия
процес. Възразява срещу приемането, като писмено доказателство по делото
на копие от приложената скица от 2001
год. /неправилно описана, като „скица № 1403/ 2001 г. под № 16 от
доказателствата/, тъй като същата била издадена на основание отменен по съдебен
ред кадастрален план. Възразява срещу приемане, като писмено доказателство по
делото Постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Същото не
е годно доказателствено средство. Изводите в него на Прокурора при РП К. са
базирани на събрани по прокурорската преписка доказателства, конто не са
събрани в настоящия процес. Изводите и констатациите на Прокурора не са
задължителни за гражданския съд. В този смисъл, моли съда, да не приема
описаните по-горе писмени доказателства, като доказателства по делото и същите
да бъдат върнати на страната, която ги представя. По отношение искането за
назначаване на съдебно - техническа експертиза с поставени конкретни въпроси:
Възразява срещу това вещото лице при изготвяне на своята експертиза да се
„съобрази с писмените доказателства от в.гр.д. № 339/2016 год. на СтЗОС",
каквото е искането на ищците. Тези доказателства следва да бъдат извадени от
делото. Моли, на основание чл. 192 ГПК, съда да задължи ОС „З." - гр. К. да
представи следните преписки: Преписка вх. № М243/ 1992 год. с приложените
документи; Преписка вх. № Н170М/ 14.01.1992 г. В съдебно заседание пълномощника
на ответника адвокат М. С. моли съда отхвърли предявеният иск като неоснователен и
недоказан. Претендира за направените по делото разноски. Подробни аргументи
излага в писмена защита.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните
намира за установена следната фактическа
и правна обстановка:
С нотариален акт за
покупко-продажба № , том , рег. дело № от г.
на К. околийски съдия, Д.С.О. и И.Д. О. придобиват следния недвижим имот: нива
от дка, в землището на село О. в
местността „Д.“, при граници: И. Г., Х. Г., само северната половина при
граници: изток – Х. Г., север – Д. Г., запад – И. Г., юг – К. В. /лист 11 от
делото/.
По делото е
представен нотариален акт за констатиране право на собственост, върху недвижим
имот №, том I, дело №г. по описа на П. К. – нотариус при Районен съд –
К., с който Д. Д. Х. и С. Д. О. са признати за собственици на следния недвижим
имот : нива от кв.м. съставляваща имот с
планоснимачен номер по кадастралния план
на град К. „Минерални бани“ от 1995 г., землище село О. при граници и съседи:
от север – оранжерия, от юг – К. Ц. К. и Б.Ж., наследници на Г. Др. М., от
запад - наследници на И. Г. В. и от изток - наследници на Х. Г. П. и наследници
на И. Й. Д./лист 9 от делото.
Със заявление вх. №
243 от 21.02.1992 г. до Поземлена комисия - К. Д. Д. Х. е поискала да ѝ
бъде възстановена собствеността върху земеделски земи в землището на село О.. В
заявлението са вписани ниви с обща площ от дка. С протокол №13 от 02.10.1992г. Поземлена
комисия – К. е отказала да признае правото на собственост на наследниците на Д.С.О.
с план за земеразделяне, с мотив, че имотите са недоказани и не подлежат на
възстановяване.
С Решение № 13 от
28.05.1996 г. на Общинска служба „Земеделие и гори“, издадено по реда на чл.
18ж, ал. 1 и 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на
земи в съществуващи или възстановими стари реални граници на наследниците на И.
Г. В., а именно: нива от 6 900 дка, представляваща имот с пл. № по кадастралния план на Минерални бани село О.
от 1995 г.; нива от 4 800 дка, представляваща имот с пл. № от кадастралния план на Минерални бани от 1995
г. със същото решение Поземлена комисия – К. е отказала да възстанови правото
на собственост на наследниците на И. Г. В. в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на: нива от 2 100 дка, V
категория, находяща се в строителните граници на село О. в местност „Б.“.
Правото на собственост не се възстановява поради: извършено строителство на
оранжерия /лист 81/.
С решение № 015 от 31.01.2008
г. на Общински съвет – К. се изменя Решение № 736 от 02.08.2007 г. като думите
„селищно образование – курортно селище“ са заменени с „квартал и урбанизираната
територия „К.минерални бани“ се преобразува в квартал „К. минерални бани“.
По делото е назначена
и изслушана съдебно-техническа експертиза, която е депозирала първоначално и
допълнително заключение, които съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изготвени. От първоначалното заключение се установява, че кадастралната
карта и кадастралните регистри на град К.
са одобрен със заповед РД-18-88 от 26.11.2015 г. на изпълнителния директор на
АГКК. Процесният поземлен имот с идентификатор съществува и е нанесен на
кадастралната карта и на кадастралните регистри на град К.. Същият е с площ от кв.м.
с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м и трайно предназначение
на територията – урбанизирана. Установено е, че за местност „М.“ село О. през 1994-95
г. е изработен помощен план. Планът съдържа съвместяване на стария кадастрален
план от 1939 г. и новото заснемане на имотите за кадастралния план, който е
влязъл в сила през 2000 г. Имот пл. № 174 в кв. 57 по стария кадастрален план,
одобрен със заповеди №№ 7248 и 7249 от 1939 г. и имот пл. № по помощния кадастрален план от 1997 г.
съвпадат. В разписният списък по помощния план за имот пл. № са записани И. и Д. О., И. С. С. и К.Г. В. с
площ от 3 600 кв.м. и за имот пл. № са записани Д.Д. Х. и С Д. О. с площ на имота
1 350,15 кв.м. С кадастралния плана
„Минерални бани“ – О. е одобрен със заповед № 619 от 15.12.2000 г. на Кмета на
община К.. Съгласно разписния списък към този план за имот пл. № 64 са записани
Д. Д. Х. и С. Д. О., на основание нотариален акт № от г.
за 1 350 кв.м. Записани са Община К. на основание – няма заявен и признат
имот по преписки в „М.“. От заключението се установява още, че имот пл. № в кв. по плана от 1939 г. на местността „М.“, село О.,
имот пл. № по помощния план от 1994 –
1995 г. на същата местността, имот пл. № по плана на кв. „К. минерални бани“ от 2000 г.
и поземлен имот по кадастралната карта на град К. от г. съвпадат. Посочено е, че имот пл. № , кв. по кадастрален и регулационен план от 1939 г.
съвпада с имоти пл. № по плановете от
1994 – 1995 г., от 2000 г. по кадастралния план на „К.минерални бани“ и на
поземлен имот с идентификатор съвпадат. От заключението се установява още, че
не съществуват данни за това ищците да са получавали обезщетения за имот пл. № по т. нар. помощен план и кадастралния и
регулационен план на „Минерални бани“ , село О.. Посочено е още, че не
съществуват данни и не се представени такива на експертизата за провеждане на
отчуждителни мероприятия за изграждане на оранжерия или разсадник както и да са
обезщетявани собствениците на имота. Вещото лице сочи, че за да бъде изпълнено
такова строителство е необходимо да има отреждане на терена за такова
мероприятие като по действащия кадастрален и регулационен план от 1939 г.,
времето преди 1992 г. няма отреждане за мероприятието за оранжерия за имот пл.
№ в кв. и имот пл. № по следващите
планове.
От допълнителното
заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че записът
„оранжерия в строеж“ е създаден при изработването на помощния план от 1994 –
1995 г. за местност „Минерални бани“, село О.. При изработването на
кадастралния план на „Минерални бани“ – О., одобрен със заповед № 690 от
15.12.2000 г. на кмета на община К., записът „оранжерия в строеж“ отново е
отразен в плана. От отговорите на вещото лице, дадени в съдебно заседание от
20.02.2017 г., се установява, че разликата от 42 кв.м. относно площта на
процесния имот в случая е от първите планове до към сега влязлата в сила
действаща кадастрална карта на град К. за имот с идентификатор. Установява се
още, че първият кадастрален и регулационен план от 1939 г. и не е приложен.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл.108 от Закана за собствеността /ЗС/ във връзка с чл.2, ал.2
от чл. 2, ал.2 от Закон за
възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСВОНИ/ .
Съгласно разпоредбата
на чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. Фактическия състав на иска по
чл.108 от ЗС съдържа три кумулативни изисквания – доказване на правото на
собственост на ищеца, осъществяване на владение върху имота от страна на
ответника и липсата на правно основание. И трите елемента следва да се установят
от ищцовота страна при провеждане на пълно
и главно доказване. Правото да се ревандикира един имот принадлежи на
неговия собственик. Ето защо първата от предпоставките за уважаване на иска по
чл.108 от ЗС е ищецът да се легитимира
като собственик на вещта предмет на иска.
От представения по делото, неоспорен от ответната
страна, нотариален акт за покупко продажба
№, том , регистър , дело № от г.
– Казанлъшки околийски съдия се установи,че Д.С.О. и И.Д. О. са придобили следния недвижим
имот : нива от дка, находяща се в
землището на село О., в местността „Д.“ при граници : И. Г., Х. Г., само
северната половина при граници : изток – Х. Г., север Д. Г., запад И. Г., юг –
К. В.. От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че
ищците И.Н.П., М. Н.Р., И.С.Д. и Д.С.О.
са наследници по закон на И. К. О. и Д.С.О..
С нотариален акт за
констатиране право на собственост върху недвижим имот №, т. дело № от г. Д. Д. Х.
и С. Д. О. са признати за собственици на следния недвижим
имот нива от 1 350 кв.м., съставляваща имот пл. № по кадастралния план на град К. „минерални
бани“ от 1995г. землище на село О., при граници и съседи : север оранжерия; юг
– К. К. и Б. Ж., наследници на Г. М., запад наследници на И. В., изток наследници
на Х. П. и наследници на И.Д..
От представеното по
делото удостоверение за наследници изх. №058/18.08.2016г., издадено от кметство
с. Р. се установява, че ищците са наследници на И. К. О. и на Д.С.О..
Съгласно чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона Ищците се легитимират като собственици
на спорния имот с нотариален акт за покупко продажба №, том , регистър , дело № от г. – К. околийски съдия. С констативен нотариален акт №, т. дело № от г. е признато правото на
собственост за 1 350 кв.м от спорния имот. Съгласно Тълкувателно решение
№11/2012 г. на ОСГК на ВКС констативният нотариален акт не се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила, а се ползва с т.нар. легитимиращо
действие, като при оспорване на признатото право на собственост, с констативния
нотариален акт, тежестта за доказване се
носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 от ГПК. Доколкото
в настоящия случай не е оспорено признатото на ищците право на собственост и от
останалите събрани по делото писмени
доказателства съдът приема, че ищците са собственици на процесния
недвижим имот, който съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на
гръд К. одобрени със заповед №РД -18 88
от 26.11.2015г. на Изпълнителния директор
на АГКК е с идентификатор. с площ от
кв.м. с начин на трайно ползване : ниско застрояване до 10 м. и трайно
предназначение на територията – урбанизирана по следните съображения. Установи се, че имот пл.№ в кв. по кадастралният план от 1939г. одобрен
със заповеди №7248 и 7249 от 1939 г. и имот пл.№ по помощния кадастрален
план одобрен със заповед №84 от
1997г. съвпадат и в разписния списък по
помощния план за имот пл.№ са записани И. и Д. О., И. С. С. и К.Г. В.с площ на
имота 3 600 кв.м. и за имот пл. № са записани Д. Д. и С. О. с площ на имота
1 350.15 кв.м. Със Заповед № 690 от 15.12.200г. на Кмета на Община К. е
одобрен кадастрален план на „Минерални бани“ – О.. Към разписният списък по
този план за имот пл.№ са записани Д. Д. Х. и С. Д. О. на основание нотариален
акт №, т. дело № от г за 1 350 кв.м. Установено е, че имот пл. № в кв. по кадастралния и регулационен план от
1939 съвпада с имоти с пл.№ по плановете от 1994г., 1995. И от 2000г. по
кадастралния план на К. минерални бани с поземлен имот идентификатор. Със
заповеди №7248 и 7249 от 1939 г. е одобрен кадастрален план на К.минерални
бани, село О. съответно за дворищната и уличните регулации. По този план,
процесният имот е с № в кв. по плана на
село О..
Съдът намира, че е
налице и втората предпоставка - осъществяване на владение върху имота от страна
на ответника и липсата на правно основание. Няма спор между страните по делото,
че ответника владее северната процесната част от имота на основание – застроени от оранжерии. От
заключенията на съдебно – техническата експертиза се установява, че няма
проведени отчуждителни процедури за изграждане на оранжерии или разсадник . За
да бъде извършено такова строителство е необходимо да има отреждане на терена
за такова мероприятие. По действащият кадастрален и регулационен план от
1939г., времето преди 1992г. няма отреждане за мероприятие оранжерия за имот
пл. № в кв. и имот пл.№ в последващите планове. В случая по плана от 1939г. отчуждителни
мероприятия по отношение на имот пл.№,
отреден за парцел и не са били извършвани от общинската администрация на град К.. Действително през
1994 – 1995г. е изработен план, но помощен, с оглед възстановяване на правото на собственост по
ЗСПЗЗ за имоти, разположени в урбанизирана територия. Следва да се отбележи, че
помощният план по същността си и предназначението си не е кадастрален или регулационен план на населено място.
Установено е, че записът „Оранжерия в строеж“ е създаден при изработването на помощния план през
1994г- 1995г за местност „Минерални бани“ – село О., община К., одобрен със
Заповед №84 от 07.07.1997г. При изработване на кадастралният план на „Минерални бани“ – О.,
община К., одобрен със Заповед №690 от 15.12.200г. на Кмета на Община К., записът „Оранжерия в строеж“ отново е отразен
в плана.
По делото няма
доказателства имота да е бил отнет от
ищците чрез отчуждаване или одържавяване /влязло в сила решение на комисия на
общината за отчуждаване на имота и за провеждане на административна процедура
за оценка и заплащане/.
Имотът не е бил
актуван нито като държавен нито като
общински и същия е записан видно от представените по делото писмени
доказателства на наследниците на И.Г. В. . При
съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, първоначално и
допълнително заключение на съдебно – техническата експертиза се налага извода,
че имота съгласно плана от 1939г, за „Минерални бани“ село О. е бил в
регулацията на селото т.е същият не е
земеделска земя по смисъла на чл.2 от
ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 2, ал.2
от ЗВСВОНИ възстановява се собствеността
и върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или
отчуждени не по установения от законов
ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от
09.09.1944 г .до 1989г. Собствеността се възстановява при наличието на три
кумулативни предпоставки, посочени в чл.1, ал.1 респективно чл.2, ал.2 и в
чл.4, ал.1 от ЗВСВОНИ : 1. Към момента на влизане в сила на закона имотите да
са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни
фирми или на еднолични дружества по чл.61 от ТЗ; 2. Имотите да съществуват
реално до размерите, в които са отчуждени; 3. Собствениците да не са били
обезщетени чрез изплащане на паричната им равноС.ст или с друг равностоен
недвижим имот. /Тълкувателно решение №1 от 17.05.1995г. ОСГК на ВКС/. Както бе
посочено по – горе имотът е завзет
без провеждане на отчуждителна процедура. Към 21.02.1992г. датата на обнародване на ЗВСВОНИ в ДВ, бр.15 имотът се намира в
патримониума на общината. От заключенията на съдебно – техническата експертиза
и от отговорите на вещото лице дадени в съдебно заседание се установи, че имотът
съществува в размерите, в които е бил отчужден по плана от 1939г. и 2000г. –
площта на имота е една и съща и тя е отразена в разписните списъци по тези
планове. В процесния имот няма изградени сгради и съоръжения. Налице е и
третата предпоставка -собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на
паричната им равноС.ст или с друг равностоен недвижим имот. По делото няма
доказателства ищците като наследници на И.
К. О. и Д.С.О. да са получавали обезщетения за процесния имот. По изложените
съображения съдът намира, че в настоящия случай са налице и трите предпоставки
за възстановяване на собствеността по реституционния закон. Собствеността върху
имота се възстановява по силата на закона, считано от влизането му в сила.
По изложените
съображения съдът счита, че предявения иск е основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено
задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска.
За претендираните от
ищците разноски по делото е представен списък на разноските съгласно чл.80 ГПК,
в който е включено и искане за заплащане на : държавна такса за снабдяване със скица/карта/
от АГКК – С., държавна такса за вписване
на исковата молба, държавна такса за снабдяване с удостоверение за данъчна
оценка на процесния имот, за ксерокопия на приложенията към исковата молба, за
заверен препис от нотариалните актове в голям формат от Службата по вписванията
– К. - в размер на 113.60 лева. Съдът намира, че посочените разходи не са разноски по смисъла на закона.
Под разноски законът има предвид внесена държавна такса, възнаграждение за един
адвокат, възнаграждения за вещи лица и възнаграждения за свидетели. На
присъждане съобразно нормата на чл.78, ал.1 от ГПК не подлежат разходите, които
е направила страната за редовността на исковата молба, съобразно разпоредбите на чл.127 и
чл.128 от ГПК, тъй като нормата на закона не предвижда задължение противната
страна да репарира подобни разходи. По изложените съображения съдът счита, че
на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да бъдат осъден да заплати на ищците
заплатената държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат в размер на
5 305.74 лева.
Съгласно чл.80 от ГПК страната,
която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските
най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В
противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящият случай и двете страни са представили списък за разноските.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община К., град К., улица представлявана от Кмета на общината
Г. С., че И.Н.П., ЕГН **********,***, М.Н.Р., ЕГН **********,***, И.С.Д., ЕГН **********,***
и Д.С.О., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, чрез адвокат Е. С. са
собственици на 2 208 кв.м. находящи се в северната част на поземлен имот с
идентификатор, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град К.,
одобрен със Заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
по предходен план № , целият с площ от
3 558 кв.м., при съседни имоти с
идентификатори
ОСЪЖДА Община К.,
град К., улица „Розово долина“ №6, представлявана от Кмета на общината Г.С.
да предаде на И.Н.П., ЕГН **********,***, М.Н.Р., ЕГН **********,***, И.С.Д.,
ЕГН **********,*** и Д.С.О., ЕГН **********,***, съдебен адрес *** владението
на 2 208 кв.м, находящи се в северната част на поземлен имот с
идентификатор, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град К.,
одобрен със Заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, по предходен план № , целият с
площ от 3 558 кв.м., при съседи и
граници:
ОСЪЖДА Община К.,
град К., улица, представлявана от Кмета на общината Г С да заплати на И.Н.П.,
ЕГН **********,***, М.Н.Р., ЕГН **********,***, И.С.Д., ЕГН **********,*** и Д.С.О.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес *** сумата от 5 305.74 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия :