Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 22.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на девети юли през две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка
Славчева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 880 по
описа за 2019 година на РС Елин Пелин и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.
чл.224 от КТ от Д.Г.Г., ЕГН ********** чрез пълномощника адв. В.М. от АК Перник със съдебен адрес:*** срещу
ответника “ГЬОК“ ООД, ЕИК…………. със седалище и адрес на управление: гр.Е., Община Е., С. област, ул. „…..“ №.. за установяване съществуване на вземането на ищцата в размер на 311,30
лева, представляващо незаплатено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 11 дни за 2019 г., за което е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК № 630/27.09.2019 г. по ч.гр.д. № 781/2019
г. по описа на РС Елин Пелин, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане. Твърди се, че страните по делото
били в трудово-правно взаимоотношение въз основа на сключен трудов договор,
като ищцата изпълнявала при ответника длъжността „продавач-консултант“.
Трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие със Заповед № 146/22.07.2019
г., в която било посочено, че работодателят дължи на работника обезщетение за
неползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ за 11 дни в размер на 311,30 лева.
От прекратяване на трудовия договор до подаване на исковата молба в
съда, ответното дружество не е заплатило дължимото обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск по чл.224 от КТ, въпреки многократните разговори с
управителя на фирмата, които останали без резултат. Изложеното обуславя правния
интерес от предявяване на настоящия иск. Претендират се сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ГЬОК“ ООД чрез управителя си
и в съдебно заседание чрез пълномощника си юрисконсулт Д. оспорва иска като
неоснователен и недоказан, като излага следните доводи:
Твърди, че не оспорва обстоятелството, че между страните е било сключено
валидно правоотношение въз основа на което ищцата е била назначена в
дружеството на длъжност продавач-консултант с месечно трудово възнаграждение в
размер на 566.00 лева, както и че трудовото правоотношение е било прекратено.
Оспорва обстоятелството, че дължи на ищцата претендираното обезщетение по
чл.224 от КТ с твърдението, че същото е било изплатено с платежна ведомост, на
която ищцата се е подписала, което сочи, че с предявения иск
цели неоснователно повторно да се обогати. В този смисъл моли съдът
да отхвърли исковата претенция за главница и законна лихва.
Районен
съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните приема за установено следното:
От приложеното по делото частно гражданско дело № 781/2019 по описа на РС
Елин Пелин и съдържащите се в него писмени доказателства - Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 по описа на РС Елин Пелин, Заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 630/27.09.2019 год.,
възражение срещу издадената заповед, разходен касов ордер, платежна ведомост; Разпореждане
от 15.10.2019 г. на заповедния съд и съобщения; искова молба – става ясно,
че по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
от ГПК срещу „ГЬОК“ ООД е постъпило възражение в двуседмичния срок след
съобщаването й на длъжника.
От
заповед № 146/22.07.2019 г. се установява, че трудовото правоотношение между
заемаща длъжност „продавач-консултант“ Д.Г.Г. и работодателя „ГЬОК“ ООД е
прекратено по взаимно съгласие на страните, като заповедта е връчена на
работника на 22.07.2019 г. В заповедта е отбелязано, че на
работника се дължи обезщетение на основание чл.224, ал.1 от Кодекса
на труда за 11 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на
311,30 лева.
Представена
е платежна ведомост за периода от 01.07.2019 г. до 29.07.2019 г., в която е
отбелязано, че на Д.Г.Г. се дължи обща сума за получаване в размер
на 568,32 лева получена чрез РКО.
По
делото е представен и РКО от 19.08. издаден на името на Д.Г.Г. с отбелязване за
заплатена заплата за м.07 в размер на 568,32 лева, като в графа „получих
сумата“ фигурира положен подпис.
Видно от удостоверение изх. № 16/13.01.2020
г. издадено от КОМЕ ООД е, че Д.Г.Г. работи във фирма Коме ООД и на 19.08.2019
г. е била на работа при пълен работен ден от 08.00 ч. до 17.00 ч. в обект Елин
Пелин находящ се в гр.Е., бул. „……“ № ...
От
заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че брутният размер на обезщетението по чл.224 от Кодекса на труда
за 11 дни неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. на Д.Г.Г. съгласно
заповед № 146 от 22.07.2019 г. е начислено през месец юли 2019 г. в размер на
311,30 лева. Начислен е и данък за облагане доходите на физическите лица в
размер на 31,13 лева и остава чиста сума за изплащане в размер на 280,17 лева.
Изплатената сума с РКО от 19.08. на Д.Г.Г. в размер на 568,32 лева представлява
сбор от дължимите на ищцата нетно трудово възнаграждение за месец юли 2019 г. в
размер на 288,15 лева и нетния размер на обезщетението по чл.224 от Кодекса на
труда 280,17 лева. РКО приложен по делото е осчетоводен в счетоводството на
„ГЬОК“ ООД като разход от касата на дружеството по кредита на сметка „501“ Каса
в лева“ в кореспонденция с дебита на сметка „421 Персонал“ с дата 19.08.2019 г.,
сума 568,32 лева и изписано пояснение „изплатена заплата и обезщетение Д.Г. м.07.19“. Вещото
лице сочи, че размерът на дължимите суми на Д.Г.Г. – трудово възнаграждение за
м.07.2019 г. – 288,15 лева и обезщетение по чл.224 от Кодекса на труда –280,17 лева
са в общ размер на 568,32 лева и са изплатени на ищцата на 19.08.2019 г. с РКО
срещу положен подпис за получил сумата. Обезщетението по чл.224 от Кодекса на
труда на Д.Г.Г. съгласно Заповед № 146 от 22.07.2019 г. по описа на „ГЬОК“ ООД
е изплатено на 19.08.2019 г. с разходен касов ордер и е в размер на 280,17 лева.
От
изслушаната по делото съдебно графическа експертиза се установява, че подписът
положен на реда под „Получил сумата“ в РКО от 19.08. е изпълнен от Д.Г.Г..
В
хода на съдебното дирене е разпитана свидетелката А. Н. А. – водена от
ответната страна. В показанията си свидетелката А. сочи, че работи в ответното дружество „Гьок“ ООД от десет
години, като заема длъжност „Специалист контрол документи“ и обработва всички
документи, свързани с ТРЗ, първични счетоводни документи, всички ведомости и
заплати на служителите във фирмата и всичко свързано с изплащане на заплати,
обезщетения, както и документи за постъпване и прекратяване на правоотношенията
със служителите в дружеството. В тази връзка познава ищцата Д.Г.Г., която е
бивш служител на фирмата. Сочи, че тъй като отговаря за изплащане на заплатите
и обезщетенията по Кодекса на труда й е известно, че на ищцата са изплатени
всички дължими трудови възнаграждения и обезщетения по КТ при прекратяване на
трудовото й правоотношение. Сочи, че лично тя е попълнила РКО, с който на Д. е
изплатено трудовото възнаграждение плюс обезщетението за неползван платен
годишен отпуск. Ордера е попълнен в офиса на място, в деня, в който тя дошла да
го получи.
При
така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.224 от Кодекса на труда.
По
делото не се спори, че между ищцата Д.Г.Г. и ответникът “ГЬОК“ ООД е било
налице валидно трудово правоотношение, прекратено със Заповед № 146/22.07.2019
г., в която е записано, че работодателят “ГЬОК“ ООД дължи на работника си Д.Г.Г.
сумата от 311,30 лева, представляваща незаплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 11 дни за 2019 г..
Спорен
е въпроса платено ли е от ответника претендираното от ищцата обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 11 дни за 2019 г. и подписала ли
е ищцата издадения РКО представен по делото, за който ответникът твърди, че
удостоверява извършване на плащането.
На първо място следва да се има
предвид характера на настоящото производство, което е обусловено от
първоначално образуваното заповедно такова, при което осъдителния ефект и
изпълнителната сила са предварително обективирани в издадената заповед за
изпълнение, която заповед е изпълнително основание по аргумент от чл.404 от ГПК. В хода на процеса по чл.422 от ГПК съдът следва да установи
съществувало ли е конкретното вземане срещу длъжника, за което има издадена
заповед за изпълнение и ако е съществувало да признае за установено, че същото
е дължимо.
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ, при прекратяване
на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за
неползвания платен годишен отпуск. С оглед на представените по делото
доказателства и предвид липсата на спор между страните по делото, съдът намира
са безспорно установено, че при прекратяване на трудовия договор на ищцата, се
е дължало обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 11 дни за 2019 г..
Работодателят е признал дължимостта на обезщетението в издадената от него
заповед за прекратяване на трудовия договор, в която е разпоредил на работника Г.
да се заплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен
отпуск в размер на 11 дни.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
ответникът следва да ангажира доказателства за
изплащането на дължимото на работника обезщетение. В тази връзка
ответникът е представил по делото разходен касов ордер /РКО/ от 19.08., за
който твърди, че удостоверява плащането на ищцата, което се претендира по
делото. Ищцата е оспорила представеното доказателство – РКО с твърдението, че
положеният в него подпис за получател не изхожа от нея. С оглед така
направеното оспорване, по делото е изслушана съдебно-графическа експертиза, от
заключението на която се установи, че в процесния РКО под текста „получил
сумата” подписът е положен и изпълнен от Д.Г.Г.. Така изготвеното
заключение по съдебно-графическата експертиза напълно кореспондира и с
показанията на свидетелката А.Н.А., която в съдебно заседание заяви,
че всички текстове изписани в /РКО/ от 19.08. са изписани лично от
нея, а подписът за получил сумата е положен от ищцата Г. в нейно
присъствие.
Със заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза
също се установи, че посочената в РКО от 19.08. сума в общ размер от 568,32
лева включва дължимото на ищцата от ответното дружество трудово възнаграждение
за м.07.2019 г. – 288,15 лева и обезщетение по чл.224 от Кодекса на труда в
размер на 280,17 лева, като същите са изплатени на ищцата на
19.08.2019 г. с РКО срещу положен подпис за получил сумата. Заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, прието от съда като компетентно
дадено напълно кореспондира, както с писмените доказателства –
платежна ведомост и РКО от 19.08., така и с показанията на
свидетелката А. А. – служител в ответното дружество, която в съдебно
заседание заявява, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с
ответника, Г. получила в един ден и заплатата си и обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск, като плащането било извършено наведнъж със съставения от
свидетелката РКО.
Настоящият
състав не споделя доводите на ищцовата страна, че представения по делото РКО
не съдържа изискуемите от Закона за счетоводството реквизити и не следва
да бъде кредитиран по следните съображения:
Трудовото
законодателство в страната изисква плащанията, свързани с трудовите
правоотношения, да бъдат доказвани с нарочни писмени документи – ведомости,
фишове за работна заплата, банкови бордера за превеждане на дължимите суми по
сметки на работника и т.н., като практиката не изключва и възможността
плащанията да бъдат доказани и с други писмени доказателства, каквито са и РКО.
Действително представеният по делото РКО, за който ответното дружество твърди,
че удостоверява плащане на процесната сума не отговаря на изискванията на
Закона за счетоводството, тъй като в него липсва поредност на ордера
от кочана, кой е издателя задължен по разплащателния документ, кой
го е съставил и т.н.. Вписано е единствено, че представлява заплата за м.юли в
размер на 568,32 лева на Д.Г.Г., че е съставен на 19.08. и е наличен подпис
срещу получил сумата. По делото обаче се установи от заключението на
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че при изготвяне на заключението, на
вещото лице е предоставена счетоводна разпечатка от сметка „421 Персонал“, от
която е установило, че ответното дружество е изплащало в брой трудовите
възнаграждения на работниците и служителите си и за изплатените възнаграждения
в брой, за които в платежната ведомост е посочено РКО, в колона
„Подпис“ РКО са осчетоводявани поединично с отбелязване на конкретна
дата, сума и пояснение, включващо основание и име на служителя. РКО приложен по
делото също е осчетоводен в счетоводството на „ГЬОК“ ООД като разход
от касата на дружеството по кредита на сметка „501“ Каса в лева“ в
кореспонденция с дебита на сметка „421“ Персонал“ с дата 19.08.2019 г., сума 568,32
лева и изписано пояснение „изплатена заплата и обезщетение на Д.Г. м.07.19. РКО
е отразен и в счетоводните регистри на дружеството за съответния период. В тази
връзка съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и
обосновано, почиващо на задълбочено проучване на материалите по делото
и счетоводството на ответника, поради което го кредитира изцяло и
приема, че удостовереното плащане посочено в РКО е надлежно осчетоводено и в
дружеството-ответник и извършено в полза на ищцата от ответника в посочения
размер, който както бе посочено и по-горе включва именно последното трудово
възнаграждение на ищцата и дължимото й обезщетение за неползван платен годишен
отпуск. По делото липсват въведени твърдения, между страните
да са били налице други отношения освен трудово-правните, които да обосноват
получената от ищцата сума от лева съставляваща разликата от 288,15
лева получено трудово възнаграждение до 568,32 лева и то след прекратяване
на трудовото й правоотношение. Житейски необосновано е да се приеме, че сумата
от 568,32 лева посочена в РКО касае заплащане на трудово възнаграждение за друг
период, тъй като както се установи от съдебно-счетоводната експертиза, а и този
факт не е спорен между страните по делото, ищцата е получавала възнаграждение в
много по-нисък размер. Поради липсата на твърдения за наличие на други
отношения между страните и обсъдените по-горе доказателства, съдът приема, че в
платената след прекратяване на трудовото правоотношение сума от 568,32 лева е
включено и дължимото се обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 280,17 лева.
При така установените по делото факти, съдът
намира, че ответникът - работодател успя да докаже, че е изплатил на ищеца
работник претендираното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ,
а твърдението на ищцата за липса на плащане се явява неоснователно.
До този свой извод настоящият състав на съда стигна след
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства обсъдени и посочени
по-горе.
По разноските:
Работникът
или служителят е освободен от такси и разноски в производството по трудови
спорове, на основание чл.359 от КТ, доколкото
обаче с поведението си той не е станал
причина да се направят разноски по делото, в противен случай те се дължат.
Искане за присъждане на разноски е направено от ответника в отговора на
исковата молба. В производсвтото ответникът се е представлявал от юрисконсулт и
на основание чл.78, ал.8 от ГПК му се дължи възнаграждение, което съдът определя на 150.00 лева, като взе предвид
конкретната фактическа и правна сложност на
делото, броя
на проведените съдебни заседания и
извършените процесуални действия. С оглед изложеното ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00 лева.
Ищцата
дължи и заплащане на дължимата държавна такса по настоящото дело по сметка
на РС Елин Пелин в размер на 25.00 лева и сумата от 360.00 лева за заплатени от бюджета на съда
възнаграждения на вещи лица, както и дължимата държавна такса по заповедното
производство в размер на 25.00 лева.
Воден от тези съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено на
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.224 от КТ, че “ГЬОК“ ООД, ЕИК…….със седалище и адрес на управление: гр.Е., О. Е., С. област, ул. „……“ №.. ДЪЛЖИ на Д.Г.Г., ЕГН ********** *** чрез пълномощника
си адв. В.М. от АК Перник вземане в
размер на 311,30 лева, представвяващо незаплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 11 дни за 2019 г., за което е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 630/27.09.2019 г. по
ч.гр.д. № 781/2019 г. по описа на РС Елин Пелин, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на “ГЬОК“ ООД, ЕИК …..
сумата от 150.00 лева /сто и
петдесет лева/ юрисконсултско възнагрждение.
ОСЪЖДА Д.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на Районен съд Елин
Пелин сумата от 385.00 лева /триста осемдесет и пет
лева/ дължими държавни такси и разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА Д.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на Районен съд Елин Пелин сумата от 25.00 лева
/двадесет и пет лева/ дължима държавна такса по заповедното
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от 24.07.2020 г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д. № 781/2019 г. по описа на РС Елин
Пелин, да бъде върнато в деловодството на съда, като към същото бъде приложен
заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: