№ 38
гр. Дупница, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20211510201326 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 7535/08.12.2021 г., издадено от
Началник отдел „Контрол по РПМ”, към дирекция „АРОК“ при Агенция “Пътна
инфраструктура” - гр. София, с което на Я.. Д. В., с адрес: гр. Б, ж.к.Е. №...., ет.-..., ап..... с
ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е наложено
административно наказание “глоба”, в размер на 1000,00 лв., за нарушение на чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. "а" от ЗП, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъбразност на НП поради
допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния
закон, несъставомерност и недоказаност на нарушението. Моли се за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен
процесуален представител – адв. Р., който поддържа жалбата и излага допълнителни
съображения в подкрепа на искането си за отмяна на обжалваното НП. Претендира разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от надлежно упълномощен служител с
юридическо образование – И.Л., която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди изцяло
обжалваното НП. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
1
на 18.11.2021 г. в 14:20 часа, на път II-62, км 33+100, на 50 метра преди разклона за
гр. Бобов дол, в посока гр. Дупница - гр. Кюстендил, жалбоподателят Я.В. е управлявал и
осъществявал движение със съчленено ППС с 5 оси - моторно превозно средство с две оси,
марка "Ман", модел "ТГХ 18.480 БЛС", с рег. № Е4781КТ, и полуремарке с три оси с рег.
№Е0912ЕЕ. Същият бил спрян за проверка от служители на Агенция "Пътна
инфраструктура" – свидетелите А.А. и Г.К., които извършили измерване с техническо
средство ролетка 1302/18/5 м. / и констатирали, че измерената широчина на процесния
състав от ППС е 3,20 м., при максимално допустима широчина на ППС до 2.55 м., съгласно
чл. 5, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. Свидетелите приели, че е налице
неправомерно управление на извънгабаритно ППС по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на
Наредбата, във вр. с изискванията по чл. 2 и чл. 5 от Наредба № 11/03.07.2001 г., тъй като
жалбоподателят не представил валидно разрешение за дейност от специалното ползване на
пътищата на издадено от АПИ. С оглед на това на жалбоподателя като водач на
извънгабаритно ППС бил съставен АУАН за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП във
вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., който бил подписан от свидетелите и
жалбоподателя и връчен редовно на последния. Въз основа на съставения акт е издадено
процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия.
Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по
делото и преценени поотделни и в съвкупност гласни и писмени доказателства, вкл.
служебно изисканите от съда. Съдът се доверява изцяло на изложеното в разпита на
свидетелите А. и К., които последователно, еднопосочно, непротиворечиво, ясно и с
достатъчно детайли споделят за установеното от тях при проверката на място на процесното
ППС. Изложеното от тях намира потвърждение и в останалите безспорни според съда и
прочетени и прието по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН множество писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност съдът
констатира, че НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за
съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Въпреки всичко гореизложено според настоящата въззивна съдебна инстанция е
допусната неправилна и несъответна квалификация на нарушението, което води до извод за
незаконосъобразност на обжалваното НП. В тази насока съдът споделя изцяло изводите на
касационната съдебна инстанция по сходни като фактология казуси за идентични нарушения
отразена в Решение № 47 от 21.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 341 / 2019 г. на
Административен съд – Кюстендил и Решение № 135 от 01.07.2020 г. по к. адм. н. д. №
92 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил.
Административнонаказателната отговорност на Я.В., в качеството му на водач на
2
извънгабаритен състав от ППС, е ангажирана на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, съгласно
която норма се наказват с глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
"в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъде извършено
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя, в случая АПИ.
Видно от съдържанието на процесното НП, като нарушена материалноправна
разпоредба е посочена нормата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, регламентираща забрана за
движение на извънгабаритни, каквото е процесното и/или тежки пътни превозни средства
без надлежно разрешение. Съгласно ал. 3 на чл. 26 от ЗП разрешенията се издават от
управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно
лице от агенцията - за републиканските пътища, какъвто е процесният второкласен път и от
кметовете на съответните общини - за общинските пътища. Кои пътни превозни средства са
извънгабаритни, респ. тежки е определено с нормите съответно на чл. 2 и чл. 3 във вр. с § 1,
т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 г., като допустимите норми
за размери със или без товар, вкл. широчина, маса и натоварване на ос на ППС, при
превишаването на които пътното превозно средство се квалифицира като извънгабаритно
и/или тежко, са регламентирани в раздел II, чл. 5 - 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
В случая от фактическа страна извършването на вмененото на жалбоподателя Я.В.
нарушение се основава на това, че е управлявал и осъществявал движение на състав от ППС
с пет оси, като при направеното измерване е констатирано, че са надвишени нормите на
Наредба № 11/03.07.2001 г., тъй като измерената широчина на състава от ППС с товар е 3,20
м., при максимално допустима широчина на ППС до 2.55 м., съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, буква
„а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. Прието е, че жалбоподателят, като водач е осъществил
движение на извънгабаритен състав от ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба
№11/03.07.2001 г. без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси),
издадено по реда на раздел IV "Ред за издаване на разрешителни" от Наредба
№11/03.07.2001 г.
В настоящия случай следва изрично да се отбележи, че се касае за извънгабаритен
състав от ППС, който изцяло попада сред изключенията на чл. 14, ал. 3 от Наредба №
11/03.07.2001 г., предвиждащ максимална широчина до 3,30 м., поради което и издаването
на нарочно разрешително, в каквато насока е формулирано административното
обвинение, не се изисква.
Разрешителният режим за движение на извънгабаритни ППС е уреден в чл. 8 от
Наредба № 11/03.07.2001 г., като съгласно ал. 1 от тази норма движението на
извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се
разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид
транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките
на общественото ползване на пътищата. Според ал. 2 на чл. 8 от посочената наредба
извънгабаритните превозни средства могат да се движат с разрешително, издадено от
3
администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при
Министерството на вътрешните работи. Съгласно ал. 4 на цитираната норма
разрешителното по ал. 2 се издава след заплащане на пътни такси при условията и реда на
чл. 18, ал. 3 от ЗП. В ал. 5 на чл. 8 от Наредба № 11/03.07.2001 г. е уредено изключение от
изискването за издаване на разрешение по отношение на извънгабаритните и/или
тежки пътни превозни средства в хипотезите по чл. 14, ал. 3 от същата наредба, каквото
е процесното ППС и по отношение на които се разрешава да се движат след заплащане само
на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II, а
именно това са онези извънгабаритни и/или тежки ППС, които имат обща маса до 45 тона
или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30% допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 m,
височина - до 4,30 m и дължина - до 22 m. В случая управляваният от санкционирания водач
състав от ППС, както се посочи е с широчина по-малка от 3,30 m, поради което и на
основание чл. 14, ал. 3 от Наредба №11/03.07.2001 г. изначално необходимото и достатъчно
условие за неговото движение е било заплащането на определена такса. В тази хипотеза
разрешаване движението на състава от ППС в рамките на специалното ползване на
пътищата следва от закона при наличие на предвидените в него предпоставки - изпълнение
на задължението за заплащане на съответната пътна такса. Или, същото не следва
предварително да се разрешава от държавен или общински орган, чрез издаване на
съответно разрешително от администрацията, управляваща пътя. Изцяло в този смисъл е
цитираната практика на касационната съдебна инстанция - Решение № 47 от 21.02.2020 г.
по к. адм. н. д. № 341 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и Решение № 135
от 01.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 92 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил.
При изложените обстоятелства и при действие на анализираната актуална правна
уредба следва, че не са осъществени изцяло елементите от състава на релевираното
нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, а именно лиспва съставомерно - движение на
извънгабаритни и тежки превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. Движението на процесния състав от ППС с
посочените характеристики е било разрешено по силата на закона при изпълнение на
условието за заплащане на пътна такса и за него не се изисква предварително издаване на
разрешително. Съответно това движение, макар и обективно осъществено при незаплатена
преди проверката от контролния орган пътна такса или евентуално при заплатена такава, но
не за действителните размери, а за по-малки, не може да осъществи в горния смисъл състава
на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, чийто елемент от обективна страна е именно
липсата на разрешително, издадено от собственика на пътя или администрацията, която го
управлява.
Съдът намира за необходимо да отбележи на самостоятелно основание, че в
обстоятелствената част на наказателното постановление на няколко места е посочено, че
движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се осъществява само "с разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси)", което внася сериозна неяснота и
4
двойственост относно това дали за законосъобразното движение на процесния състав от
ППС е било необходимо предварително издаването на разрешително, изискващо се от чл. 26
от ЗП, или е било необходимо само заплащането на съответната по размер пътна такса.
Обстоятелството, че жалбоподателят е поставен пред необходимостта да гадае и да избира
от двете алтернативи неразграничени от АНО сериозно накърнява правото му на защита, в
частност да разбере кое от двете се приема за неизпълнено от него – движение без
разрешително или при незаплащане на дължима пътна такса. В тази насока виж
допълнително и Решение № 409/28.02.2020 г., по КАНД № 719/2018 г., по описа на АС-
Благоевград.
Съобразно гореизложените аргументи, настоящият въззивен съд приема, че следва да
отмени изцяло, като неправилно и незаконосъобразно атакуваното НП.
По разноските:
Направено е искане от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Р. за
присъждане на разноските сторени за заплатеното в брой адв. възнаграждение за
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, в минимален размер от
300,00 лева, видно от приложения договор за правна защита и съдействие – л. 74 от делото.
Съобразно изхода на делото и приложените доказателства административнонаказващия
орган Агенция “Пътна инфраструктура”, гр. София, представлявано от Председателя на УС
на АПИ, следва да бъде осъден да заплати в полза на Я.. Д. В., с адрес: гр. Б, ж.к.Е. №...., ет.-
..., ап..... с ЕГН **********, сумата от 300,00 лева – адв. възнаграждение за процесуално
представителство по АНД 1326/2021 г., по описа на РС-Дупница, Н.О., V-състав.
Водим от горното и на основание чл. 63 и чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7535/08.12.2021 г., издадено от Началник
отдел „Контрол по РПМ”, към дирекция „АРОК“ при Агенция “Пътна инфраструктура” - гр.
София, с което на Я.. Д. В., с адрес: гр. Б, ж.к.Е. №...., ет.-..., ап..... с ЕГН **********, на
основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е наложено административно
наказание “глоба”, в размер на 1000,00 лв., за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП,
във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура” - гр. София, представлявано от
Председателя на УС на АПИ, да заплати в полза на Я.. Д. В., с адрес: гр. Б, ж.к.Е. №...., ет.-
..., ап..... с ЕГН **********, сумата от 300,00 лева – разноски за адв. възнаграждение по
делото.
Решението подлежи на обжалване, в 14-дневен срок, пред АС – Кюстендил, на
основанията предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
5
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6