РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. Враца, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора Ц. Й. Р.
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20241400500331 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Районен съд-Козлодуй,
представляван от административния ръководител-председател Галя
Петрешкова-Ставарова, срещу Решение №44/07.03.2024г., постановено от
Районен съд-Оряхово по гр.д.№683/2023г., с което съдът е осъден на
основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ да заплати на Д. Т. Д., ЕГН ********** сумата
950лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство за
безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, причинени от
нарушаване на правото му да разглеждане в разумен срок на гр.д.
№898/2022г. по описа на Районен съд-Козлодуй, ведно със законната лихва,
считано от 07.11.2023г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска
за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 950лв. до
пълния претендиран размер от 5 001лв. като неоснователен, осъдил е Районен
съд-Козлодуй да заплати на ищеца сумата 15лв. за заплатена от него
държавна такса, както и на адв. Г. Г. сумата 400лв., представляваща
1
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
С молба вх.№4250/30.05.2024г. административният ръководител на РС-
Козлодуй с цел прецизиране на петутима на въззивната жалба уточнява, че
обжалва посоченото първоинстанционно решение само в осъдителната му
част.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на
първоинстанционното решение поради допуснати нарушения на
процесуалния и на материалния закон. Сочи се, че фактите по делото са
безспорни относно това, че делото е образувано на 21.07.2022г., докладчик по
него е съдия Жаклин Д.а-Алексиева, на 20.10.2023г. е проведено първото
открито съдебно заседание и делото е обявено за решаване, като решението е
постановено на 20.11.2023г. Сочи се също, че за периода до насрочване на
делото с определение от 11.09.2023г. съдията – докладчик е отсъствал, тъй
като е ползвал отпуск поради временна неработоспособност общо 76 дни, за
което са представени болнични листове, и по тази причина общата
продължителност на делото е била около една година и два месеца. С оглед на
изложеното въззивникът счита за неправилен извода на районния съд, че е
налице неоснователно бездействие на съдията-докладчик и че са липсвали
пречки за предприемане на действия по движение и насрочване на делото.
Посоченият срок според поддържаното в жалбата не е неразумен, тъй като
делото се отличава с фактическа и правна сложност, по него са предявени три
обективно съединени иска, привлечено е трето лице-помагач, предявен е и е
приет за разглеждане обратен иск и пр.
В жалбата се обръща внимание и на това, че освен посоченото дело, на
съдията-докладчик са разпределени още 58 броя дела с идентичен предмет,
както и други граждански и наказателни дела, като до 14.02.2023г.
докладчикът е изпълнявал и функциите на административен ръководител на
РС-Козлодуй. От това според въззивника следва, че не е налице
неоснователно бездействие на съдията-докладчик и че са били налице пречки
за предприемане на действия по движение и насрочване на делото.
Нататък в жалбата се излагат вижданията на въззивника за
съдържанието на понятието "разумен срок" и се изразява несъгласие с извода
на решаващия първоинстанционен съд, че Районен съд-Козлодуй не е с
висока натовареност, като в тази връзка се сочат конкретни данни от
2
сравнителния отчет за движението на делата в съдилищата за 2021, 2022 и
2023 година, публикуван на страницата на ВСС.
Въззивникът намира за неправилен извода на районния съд за наличие
на причинна връзка между твърдените от ищеца неимуществени вреди и
забавянето на делото, както и този за претърпени вреди изобщо, като в тази
връзка се излагат подробни съображения.
Заявява се искане за отмяна на обжалваното решение в осъдителните
части и за постановяване на друго по същество, с което предявеният иск бъде
отхвърлен. Алтернативно се иска размерът на обезщетението да бъде
намален. Претендират се разноски, като се прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.
Доказателствени искания не се заявяват.
Чрез пълномощника си адв. Г. Г. от САК въззиваемият е подал отговор,
с който оспорва въззиввата жалба и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено, като претендира да му бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 400лв.
В отговора се изразява несъгласие с всички доводи на въззивника,
наведени във въззивната жалба, като се подчертава, че предмет на спора е
обективната вина на Районен съд-Козлодуй, който не е направил
необходимото, за да може производството да приключи в разумен срок, а не
вината на съдията, разгледал делото.
В отговора се цитира практика на ЕСПЧ. Сочи се, че всички общо 59
броя дела, разпределени на същия докладчик, са напълно идентични и се
настоява, че Районен съд-Козлодуй е следвало да предприеме конкретни
действия за приключването им в разумен срок.
В отговора не се заявяват доказателствени искания пред настоящата
инстанция.
Участващият в производството на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ
представител на Окръжна прокуратура-Враца изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че делото е разгледано и
решено в разумен срок. Алтернативно дава заключение, че при уважаване на
въззивната жалба размерът на обезщетението за имуществени вреди следва да
бъде намален.
3
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
След извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
въззивният съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и
допустимо.
За да се произнесе по правилността на обжалваното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано въз основа на искова молба на
Д. Т. Д., подадена чрез пълномощника му адв. Г. Г., с която е предявен
осъдителен иск против Районен съд–Козлодуй за заплащане на сумата 1
000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на ищеца от нарушаване на правото му за разглеждане и решаване в разумен
срок на гр.д. № 898/2022 г. по описа на РС Козлодуй, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на обезщетението.
В хода на съдебното производство и по искане на ищеца районният
съд на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснал изменение на цената на
предявения иск чрез увеличаване на същата от 1 000,00 лв. на 5 001,00 лв.
В исковата молба се посочва, че на 21.07.2022 г. е образувано гр.д. №
898/2022 г. по описа на РС-Козлодуй, което е разпределено на съдия Жаклин
Георгиева Д.а – Алексиева. Сочи се също, че с определение от 11.09.2023 г.
съдията-докладчик е насрочил дата за първото заседание на 20.10.2023 г.,
като за периода от образуване на делото до насрочване на първото заседание
са изминали повече от 1 година и 2 месеца, а до провеждане на заседанието –
повече от 1 година и 3 месеца. Според изложеното в исковата молба,
заседанието е проведено на посочената дата.
Ищецът счита, че съгласно практиката на ЕСПЧ съществуват няколко
критерия за определяне на нарушаването на разумния срок за решаване на
делата.
Първият критерий е фактическата и правна сложност на делото, във
връзка с който ищецът навежда доводи, че на посочения съдия-докладчик по
едно и също време са били разпределени общо 59 идентични по своя характер
4
дела, като на останалите три състава в РС-Козлодуй по същото време са били
разпределени дела от същия вид и предмет, както следва: на ІІ състав – 58
дела, приключили с решения до 10.04.2023 г.; на ІV състав – 54 дела,
приключили с решения до 28.04.2023 г.; на ІІІ състав – 59 дела, приключили
с решения до 10.04.2023 г., с изключение на 8 дела, приключили с решения до
25.09.2023 г., поради отлагане по обективни причини. Въз основа на тези
данни се прави извод, че разпределението на делата е било равномерно за
всички съдии, а фактическата и правна сложност на делата е била от такъв
характер, че е позволила разглеждането и приключването от другите състави
на 171 дела преди края на м.април 2023 г., т.е. не са налице пречки от
обективен характер, които да обусловят това значително разминаване в
сроковете за разглеждане и произнасяне по делото на ищеца. Според
изложеното в исковата молба, прави впечатление рязкото разминаване не
само в липсата на произнасяне от съдия Д.а-Алексиева с краен съдебен акт до
момента на предявяване на иска, но и насрочването на дела повече от
половин година след насрочването на останалите дела от другите три състава.
Вторият критерий е поведението на страните по делото, като се твърди,
че ищецът не е дал никакъв повод за забавянето на съдебното производство,
не е станал пречка за провеждане на заседанието, за отлагане на делото и е
изпълнил всички указания на съда.
Във връзка с третия критерий - поведението на властническия орган
(решаващия съд) в исковата молба се посочва, че съдът има отговорността да
организира своевременното разглеждане на делото. Твърди се, че за периода
от м.01.2023 г. до насрочването на делото липсва каквато и да е активност от
съда, което, съчетано с общата продължителност на процеса, налага извод за
бездействие, продължило отвъд разумния срок за разглеждане на делото, а за
периода след приключване на последното заседание единствено съдът носи
отговорност за постановяване на решението в срок. В тази насока се сочи
практика на ЕСПЧ.
Във връзка с четвъртия критерий – важност и характер на делото се
сочи, че решението по делото касае конституционното право на достойно
заплащане на положен труд, което се признава от практиката на ЕСПЧ и на
българските съдилища за особено важен интерес.
В исковата молба се твърди, че за дълъг период от време ищецът е
5
изпитвал чувство на безпомощност, неувереност, недоверие в
правораздавателните органи на държавата и в самата държава, проблеми в
нормалното приемане на житейските препятствия, тъй като според него това
необосновано забавяне може да се повтори при всеки следващ правен спор с
негово участие.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Районен съд-
Козлодуй, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер.
Не се оспорват изложените в исковата молба обстоятелства, свързани с
образувано и движението на посоченото дело на КРС, като се пояснява, че на
20.11.2023 г. е постановено решението по него.
Според ответника съдията не е допуснал забавяне по своя вина и без
основателни причини. В подкрепа на това становище сочи, че в периода от
образуване на делото до насрочването му съдът е извършвал подготовка за
разглеждането му в закрити заседания, като е постановил да бъде извършена
размяна по реда на чл.131 ГПК, оставил е без движение предявения обратен
иск и след отстраняването на нередовности в същия е постановил да бъде
извършена размяна и на исковата молба по този иск по реда на чл.131 ГПК.
Изтъква, че този период е включвал две съдебни ваканции, в които делото не
се разглежда, предвид предмета му, както и че в рамките на същия период
съдията-докладчик е бил в отпуск поради временна неработоспособност общо
76 дни, през които не е могъл да насрочи и разгледа делото по обективни
причини. Също така посочва, че в срока за решаване на делото съдията-
докладчик е ползвал общо 9 дни отпуск поради временна
неработоспособност. Сочи също, че в периода на разглеждане и решаване на
делото на съдията-докладчик са били разпределелени общо 403 броя
наказателни и граждански дела. Изразява се несъгласие с твърденията на
ищеца, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като се
твърди, че делото има за предмет три обективно съединени иска,
конституирани са три страни, вкл. трето лице-помагач и ответник по обратен
иск, както и че е събран изключителен обем доказателствен материал.
В отговора се излагат правни доводи относно понятието "разумен
срок", които се обобщават с извод, че не е налице забавяне при разглеждане
на делото
Ответникът оспорва твърденията на ищеца за претърпени
6
неимуществени вреди, които да произтичат пряко и непосредствено от
прекомерна продължителност на съдебния процес. Счита, че в исковата
молба не се твърдят конкретни болки и страдания, а се съдържа единствено
бланкетно посочване на претърпени вреди.
При тези съображения ответникът моли да бъде постановено решение,
с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С обжалваното решение РС-Оряхово е уважил частично предявения
осъдителен иск – до размер от 950,00 лв., като в останалата част до пълния
предявен размер от 5001,00 лв. исковата претенция е отхвърлена като
неоснователна.
Първоинстанционното решение е обжалвано в осъдителната му част, а
в частта, в която искът е отхвърлен, решението е влязло в законна сила. При
това положение предмет на спора пред въззивната инстанция е
дължимостта на обезщетение в размер от 950,00 лв. за неимуществени
вреди, претърпени от ищеца вследствие нарушение на правото му на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав обсъди
събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната логическа и правна връзка и във връзка
с наведените от страните твърдения и доводи, при което приема за установено
от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че на 21.07.2022 г. е образувано гр.д. №
898/2022 г. по описа на РС-Козлодуй. Безспорно е и обстоятелството, че при
образуването делото е разпределено на случаен принцип на доклад на съдия
Жаклин Георгиева Д.а – Алексиева.
От приетата по делото справка от деловодната система ЕИСС се
установява, че с разпореждане в закрито заседание от същия ден - 21.07.2022
г. съдията-докладчик е постановил размяна на исковата молба по реда на чл.
131 ГПК.
На 11.08.2022 г. е постъпил отговор от ОДМВР-Враца, като страните
не спорят, че ответникът е поискал привличане на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като
трето лице-помагач по делото, както и че е предявил обратен иск.
С определение, постановено в з.з. на 30.09.2022 г., съдията-докладчик
7
е оставил без движение исковата молба по предявения обратен иск и е дал
указания на ответника да отстрани констатирани нередовности чрез внасяне
на дължимата държавна такса. На 13.10.2022 г. ответникът ОДМВР-Враца е
внесъл указаната от съда държавна такса.
С определение в закрито заседание на 25.11.2022 г. съдът е
конституирал "АЕЦ Козлодуй" ЕАД като трето лице – помагач на страната на
ответника, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност
предявения обратен иск и е постановил размяна на исковата молба по реда на
чл.131 ГПК с ответното по този иск дружество – "АЕЦ Козлодуй" ЕАД.
На 06.02.2023 г. са подадени отговори от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД както
по предявения срещу него обратен иск, така и по първоначалната искова
молба.
С постановено по реда на чл.140 ГПК определение от 01.09.2023 г.,
районният съд се е произнесъл по доказателствените искания на страните,
съобщил им е проекта си за доклад по делото и е насрочил същото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2023 г. На посочената дата
е проведено открито съдебно заседание, в рамките на което което са събрани
всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване.
Съдът се е произнесъл с Решение № 479 на 20.11.2023 г., като след
това са последвали молби по чл. 248 ГПК и въззивна жалба срещу решението.
От приетите по делото 5 броя болнични листове се установява, че за
периода до насрочване на делото съдията-докладчик е отсъствал от работа,
поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, а именно: - от
06.12.2022 г. до 09.12.2022 г. - 4 дни; от 11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни;
от 13.03.2023 г. до 26.03.2023 г. - 14 дни; от 27.03.2023 г. до 15.04.2023 г. - 20
дни и от 16.04.2023 г. до 15.05.2023 г. - 30 дни, т.е общо 76 дни.
Пред районния съд е разпитан един свидетел на ищеца и негов колега
– М. Т. Б., който заявява, че познава ищеца и често общува с него и
останалите им колеги, в качеството му на председател на синдикалното
дружество в РУ АЕЦ Козлодуй. Твърди, че освен воденото от ищеца дело
преди години били водени и други подобни дела, по повод на които над
завелите ги полицаи бил оказан натиск от ръководствата на РУ и на
Областната дирекция на МВР, започнали подигравки спрямо ищеца, който
приел забавянето на делото доста зле, на моменти бил готов да се откаже от
8
него, а в личен план имало напрежение между него и съпругата му, като тези
негативни емоции продължили до момента, в който делата започнали да
приключват с решение, като липсата на решение по собственото му дело
притеснявало ищеца.
При така възприетото от фактическа страна настоящият съдебен
състав достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.2б ЗОДОВ.
Посочената законова разпоредба урежда специален правен ред, по
който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на
държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, §
1 ЕКЗПЧОС.
От една страна, доколкото се касае до вътрешноправно средство за
реализиране на право, следва да бъдат взети предвид посочените в чл.2б, ал.2
ЗОДОВ критерии, въз основа на които съдът прави преценката си дали е
допуснато това нарушение, а именно - общата продължителност и предмета
на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други
факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
От друга страна, се защитава право, предвидено в чл.6, § 1 от
Конвенцията, поради което следва да бъдат съобразени и международния
характер на нейните разпоредби, установената в тях квалификация и
необходимостта да се постигне еднообразие в тяхното тълкуване и прилагане
– т. нар. автономно тълкуване. В този смисъл, приложими са и стандартите,
установени в практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/,
която националните съдилища са длъжни да съобразяват. В тази практика
(напр. Finger vs Bulgaria и др.) последователно се приема, че държавите са
длъжни да организират съдебните си системи по такъв начин, че техните
съдилища да могат да отговарят на изискванията на чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС,
включително - задължението да разглеждат делата в разумен срок. Те са
отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други
органи. Разумността на срока, в който е продължило едно дело, се оценява с
оглед конкретните обстоятелства по делото, като се търси баланс между
9
интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на
производството. При преценката си за разумността на релевантния период,
съдът прилага следните критерии: сложност на делото, поведение на страната
и поведение на компетентните органи. Сложността на делото се преценява
съобразно броят на страните по делото, броят на съединените искове в общо
производство, встъпването на други лица в процеса, естеството на фактите,
които следва да бъдат установени, нуждата да се проучат документи по
делото и всички други релевантни обстоятелства. За преценката на
поведението на компетентните органи от значение са създадената
организация и усилията им за ускоряване и приключване на производството.
Принципът е, че компетентните правозащитни органи са тези, от които се
очаква да следят всички участници в производството и да полагат усилия за
предотвратяване на ненужно забавяне.
Съобразно така посочените принципни критерии, на първо място
трябва да бъде изследвана общата продължителност на делото, преценена във
връзка с вида и сложността му. От събраните доказателства се установи, че
съдебното производство пред РС-Козлодуй (от депозиране на исковата молба
в съда до постановяване на първоинстанционния съдебен акт) е продължило
почти 1 година и 4 месеца. Настоящият съдебен състав намира, че този
период не може да бъде приет като "неразумен срок" за разглеждане на
конкретното дело с оглед неговите специфики – районният съд първоначално
е сезиран с два основни и два акцесорни обективно съединени искове;
привлечено е трето лице-помагач; след дадени указания за отстраняване на
нередовности е приет за съвместно разглеждане обратен иск; от доводите на
страните, отразени в проекто-доклада, е видно, че засегнатите правни въпроси
са със значителна сложност; събран е значителен обем доказателствен
материал; допусната е съдебно-счетоводна експертиза. Страните не спорят по
тези обстоятелства, а същите се установяват и от приложената справка от
ЕИСС за движението на конкретното дело. Така констатираните отклонения
във връзка с предмета и със страните по делото обосновават по-дълъг срок за
разглеждането и справедливото решаване на спора пред първата инстанция в
сравнение с граждански дела, разглеждани по общия исков ред, по които не са
налице такива процесуални усложнения. В тази връзка следва да бъде
посочено, че макар и спорът да е трудов, същият не подлежи на разглеждане
10
по реда на Глава ХХV "Бързо производство", Част ІІІ "Особени искови
производства" ГПК, както поради предмета – неизплатени допълнителни
възнаграждения, така и поради обективното съединяване на искове.
Действително практиката на ЕСПЧ определя трудовите спорове като такива с
висока степен на обществена значимост, изискваща разглеждането им в по-
кратки срокове. В случая обаче спорът не е свързан с лишаването на ищеца от
право на труд и от възможността да реализира трудов доход, а се
претендират заплащането на още 10% от допълнително възнаграждение,
което да се изплати на ищеца, както и заплащането на възнаграждение за
положен извънреден труд. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че
бързината на разглеждането на конкретното дело не е от първостепенно
значение за ефективността на съдебната закрила.
В исковата молба се твърди, че забава е допусната за периода от
образуването до насрочване на делото, както и при постановяване на
решението.
От данните по делото е видно, че действително е налице един по-
значителен период, в който се констатира бездействие на съдията-докладчик,
а именно от момента, когато е приключила размяната на книжата с
подаването на отговори от третото лице-помагач "АЕЦ Козлодуй" ЕАД по
предявения срещу него обратен иск и по първоначалната искова молба, до
датата, на която районният съд е постановил определението си по реда на
чл.140 ГПК за насрочване на делото.
Настоящият съдебен състав намира, че този период на забава не
променя извода за разумна обща продължителност на съдебното
производство. Според практиката на касационната инстанция – напр.
Решение № 30 от 07.05.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 2125/2018 г., ІІІ г.о., ГК;
Решение № 306 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 4482/2017 г., ІV г.о., ГК;
Определение № 601 от 15.10.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 1548/2020 г., ІV г.о., ГК
и др., релевантна за отговорността на държавата по чл.2б ЗОДОВ е общата
продължителност на съдебното производство - от предявяването на иска до
приключването му с влязъл в сила съдебен акт, като спазването или
неспазването на инструктивните срокове за извършването на отделните
съдопроизводствени действия е без значение. В тези съдебни актове се
посочва, че е възможно общата продължителност на делото да е в нарушение
11
на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи в производството
са имали разумна продължителност, и обратното – при допусната забава в
отделна част на производството да няма нарушение на чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС,
ако общата продължителност на делото не е прекомерна според фактическата
и правна сложност на делото. В случая е налице именно втората хипотеза –
допуснато е забавяне при насрочване на делото, но останалите
съдопроизводствени действия са извършвани в разумни срокове, което е
довело и до нормална обща продължителност на делото пред първата
инстанция с оглед вида му и констатираните отклонения в съдебното
производство по смисъла на Глава ХV и Глава ХVІ ГПК. Освен това към
момента съдебното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен
акт, поради което констатираното забавяне на конкретното процесуално
действие не е достатъчно основание, за да се обобщи, че е нарушено правото
на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, доколко забавата
евентуално би могла да бъде компенсирана с бързото разглеждане на спора
пред горните инстанции.
Не могат да бъдат възприети и наведените от ищеца-въззивник доводи,
че в същия районен съд са били образувани значителен брой идентични дела,
като разпределените дела на останалите съдебни състави са приключили
значително по-бързо, което налага извод за приключване на конкретното дело
в неразумен срок. От събраните по делото доказателства се констатира, че
касателно съдията-докладчик по гр.д.№ 898/2022 г. по описа на КРС са
налице обективни причини, които са довели до забавяне на процесуалното
действие по насрочване на делото, а именно – отсъствие от работа поради
ползване на отпуск за временна неработоспособност в размер на общо 76 дни.
Действително отговорността на държавата не е обусловена от конкретните
причини за всяко отделно забавяне и от това дали лицата от състава на
съдебните органи са виновни или не за забавянето, но така констатираният
обективен факт на продължително отсъствие на съдията-докладчик прави
некоректно и неточно сравняването на развитието на съдебното производство
по неговите дела с това по останалите идентични дела на другите съдебни
състави. Следва да се посочи и това, че такова сравнение би било неправилно
и с оглед безспорният факт, че в посочения период на забава съдията-
докладчик Жаклин Д.а-Алексиева е изпълнявала и функциите на
административен ръководител – председател на РС-Козлодуй, което
12
несъмнено е довело и до натоварването й с други дейност4, извън
правораздавателната такава.
Що се отнася до наведените доводи, че ответникът РС-Козлодуй
следва да носи отговорност, тъй като не е предприел всички необходими
мерки за по-бързото приключване на делото чрез контрол върху работата на
съдията, възлагане на работата по делото на други съдии, командироване на
съдии от други съдилища, следва да се отбележи, че макар и отсъствието на
съдията-докладчик да е било продължително, същото не е било в рамките на
последователни 76 дни, а е било периодично - от 06.12.2022 г. до 09.12.2022 г.
- 4 дни; от 11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни; от 13.03.2023 г. до 26.03.2023
г. - 14 дни; от 27.03.2023 г. до 15.04.2023 г. - 20 дни и от 16.04.2023 г. до
15.05.2023 г. - 30 дни. При това положение не може да бъде обоснована
необходимост от процедура за преразпределение на делата на съдия Д.а-
Алексиева на останалите съдии от КРС или за командироване на съдии от
други съдилища, каквато организация на работа обичайно се предприема при
отсъствие на съдия за няколко месеца.
Като относими към критерия "поведение на компетентните органи"
следва да бъдат посочени и обстоятелствата, че в периода на разглеждане на
делото РС-Козлодуй е работил с незапълнен съдийски щат, което е довело до
значително повишаване на действителната натовареност на работещите в този
съд. От публично достъпните Обобщени статистически таблици за дейността
на съдилищата е видно, че през 2023 г. действителната натовареност на РС-
Козлодуй към всички дела за разглеждане е 52,25 при средна действителна
натовареност на районните съдилища извън областните центрове към всички
дела за разглеждане от 42,15. При тези статистически данни не може да
споделено възприетото от решаващия състав на РС-Оряхово, че в периода на
разглеждане на делото на ищеца РС-Козлодуй не е бил съд с висока
натовареност.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не
е налице нарушение на изискването за разглеждане на делото в разумен срок,
поради което искът за ангажиране обективната отговорност на държавата по
чл.2б ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо да бъде
обсъждано дали за ищеца са настъпили неимуществени вреди. Ето защо
решението на РС-Оряхово в обжалваната част, с която е уважен частично
13
предявения иск, се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо
това бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и отхвърлянето на
исковата претенция изцяло, право на разноски има ответникът. Ето защо
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен и в частта, в която
РС-Козлодуй е осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса в
размер на 15,00 лв., както и да заплати на процесуалния представител на
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски, както пред
първата, така и пред въззивната инстанция, но по делото няма данни да е
направил разноски, които да подлежат на възстановяване. Не е осъществено и
процесуално представителство на ответника, за което да се дължи
възнаграждение на основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 44/07.03.2024г., постановено по гр. дело №
683/2023 г. по описа на Районен съд – Оряхово, в обжалваната част, в която
на основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ Районен съд – Козлодуй е осъден да заплати
на Д. Т. Д. сумата 950,00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и в
частта, в която Районен съд-Козлодуй е осъден да заплати на Д. Т. Д. на
основание чл.78, ал.1 ГПК деловодни разноски за внесена държавна такса в
размер на 15,00 лв., както и да заплати на адв.Г. Г. на основание чл.38, ал.2 вр.
ал.1, т. от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на
400,00 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Т. Д., ЕГН ********** против Районен
съд-Козлодуй иск за сумата 950,00 лв., представляваща обезщетение за
14
неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност,
неувереност, недоверие към съда и държавата, причинени на ищеца от
нарушаване правото му за разглеждане в разумен срок на гр. дело № 898/2022
г. по описа на РС-Козлодуй, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
В останалата част, в която е отхвърлен искът за неимуществени вреди
над размер от 950,00 лв. до пълния претендиран размер от 5001,00 лв.,
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи от същото на страните и на
Прокуратурата на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15