РЕШЕНИЕ
№ 853
гр. Бургас, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Веселка Г. Узунова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100501155 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на А.Х.Д. от с. ***, общ. *** –ответник по гр.д. №
20222120101339/2022 год. по описа на Бургаския районен съд против
решение № 1321/21.06.2022 год. постановено по същото дело ,с което са
наложени мерки за защита по реда на ЗЗДН по отношение на молителката Ш.
Й. В. и на осн.чл. 5 ал. 1 т. 1,3 и 5 е задължен А.Д. да се въздържа от
домашно насилие спрямо нея,забранил му е да се приближава на по-малко от
50 м. до жилището ,местоработата и местата за социални контакти и отдих на
молителката В. за срок от 1 година ,отстранил го е от съвместно
обитаваното жилище – къща в с. *** за срок от една година и му е наложил
глоба в размер на 200 лв.и е присъдил в полза на молителката направените
разноски по делото .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото
за неправилно и необосновано .
Сочи се ,че от събраните по делото доказателства не се е установил
1
осъществен акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН по отношение
на молителката ,като съдът изцяло е възприел като установена изложената в
молбата за защита фактическа обстановка ,без да обсъди всички релевантни
за делото обстоятелства ,не е анализирал в цялост ангажираните
доказателства.Непроизнасянето по всички възражения и достигане до
фактически изводи в противоречие с доказателствата и въз основана на
грешен мисловно –аналитичен процес води до неправилност и
необоснованост на съдебния акт .Изслушаните в хода на съдебното дирене
свидетели ,противно на оплакванията в молбата ,не установяват според
въззивника ,че на процесната дата ответникът е осъществил акт на домашно
носилие в къщата в с.***.Нито **** на молителката ,нито ****та са преки
очевидци на такива действия от страна на ответника .Показанията им са и
противоречиви Анализирайки доказателствения материал
,въззивникът счита ,че не е било установено по делото по безспорен начин
осъществяването на твърдяното в молбата домашно насилие .В тази връзка се
счита ,че необосновано и неправилно първостепенният съд е отказал да бъдат
призовани и разпитани в качеството на свидетели полицаите ,посетили
адреса по сигнал на тел. 112 ,които са видели молителката след твърдяния
инцидент ,като от разпита им щеше са де установи дали тя е имала следи от
насилие и дали тези следи съответстват на медицинското свидетелство
,извадено почти десет дни след инцидента .Отказът да се разпитат като
свидетели полицаите ,посетили имота два дни след инцидента според
въззивника представлява процесуално нарушение ,поради което се поддържа
искането а допускане на тези гласни доказателства
Освен всичко друго ,се счита ,че дори и да се приеме наличие на акт на
домашно насилие ,с оглед на неговия нисък интензитет не е обосновано
необходимост от налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН,а ако все пак се приеме
,че следва да бъдат наложени някакви мерки за закрила,те следва да бъдат
съобразени с тежестта на деянието и едногодишният срок на забраната да
бъде намален ,а местата за социален отдих и контакти да бъдат
конкретизирани ,тъй като по този начин за една година са ограничени
правата на ответника за свободно предвижване .Освен това молителката не
живее в семейното жилище поради липсата на ток и вода и тази мярка е
напълно излишна. Затова се моли за отмяна на решението и отхвърляне на
молбата за защита ,а алтернативно –да бъдат изменени така наложените
2
мерки,както по отношение на отстраняването на ответника от семейното
жилище за една година ,така и за забрана да приближава молителката до
местата за социален контакт и отдих,без да се посочват конкретните
места.Освен това ищцата явно не изпитва страх от ответника ,щом се е
прибрала сама два дни след случая в семейното жилище.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и
отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК.
В писмения си отговор по реда на чл. 263 ГПК въззиваемата молителка
оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното
решение не са допуснати визираните нарушения.Счита се ,че съдът е обсъдил
всички събрани доказателства , положил максималки усилия да установи
действителното състояние на отношенията между страните ,какви спорове се
водят между тях и е достигнал до правилния извод ,че на молителката следва
да се даде исканата защита
Моли се за потвърждаване на решението .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от ЗЗДН.
В подадената от Ш.Й.В. молба за издаване на заповед за защита срещу
осъществено по отношение на нея домашно насилие е изложено описание на
фактите и обстоятелствата ,при които е извършено твърдяното от молителя
домашно насилие ,като се сочи ,че ответникът е баща на детето й В. /на **
години/ ,като е е живяла с него на семейни начала 19 г.,а през 2019 г. са
сключили граждански брак /прекратен в хода на производството по
настоящото дело /. Излага се разказ за слючилия се на 25.02.2022 г. инцидент
,когато молителката се прибрала от работа и заедно със съпруга си седнали да
гледат телевизия.Малко след полунощ – на 26.02.2022 г. по повод на
споделеното от ответника ,че е възможно да остане без работа /тъй като
фирмата ,в която работи е собственост на руснак и е възможно заради
войната работниците да бъдат уволнени / ,молителката му отвърнала ,че това
не я интересува .При това той се нахвърлил върху нея и започнал да я удря в
обастта на гърдния кош и под мишниците,както и по лицето.Ш. се уплашила
и започнала да плаче ,при което **** им се събидила и дошла от другата
3
стая,което принудило А. да спре побоя.Тогава молителката се обадила на
**** си В. ,който дошъл и прибрал нея и **** й и ги закарал при майка им
.На 28.02.сг. молителката и **** им се опитали да се върнат в къщото ,но А.
ги изгонил ответникът я преследвал с друг автомобил и на няколко пъти
сякъл пътя й,.
Ответникът е оспорил подадената молба за защита и твърди ,че не е
осъществил спрямо молителката твърдяните актове на домашно насилие
. За да приеме дали има осъществено психическо или физическо
насилие ,опит за такова ,принудително ограничаване на личния живот
,личната свобода и личните права по отношение на молителката на
посочената дата ,първоинстанционният съд се е позовал на представената
по делото декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН .В тази връзка правилно е
посочил ,че нормата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН придава самостоятелна и
презумптивна доказателствена стойност на декларацията в случай ,че по
делото липсват други доказателства .
С оглед на специфичния характер на отношенията ,чиято защита се
търси по ЗЗДН е представен улеснен за молителя ,търсещ защита ,ред ,като
представи декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН ,на която е придадено
доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът
да издаде заповед за защита от домашното насилие само на основание
приложената декларация ,доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно
описание ,като посочване на датата ,мястото ,времето ,конкретните действия
,с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН .В този случай
доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване ,че е
извършил акт на домашно насилие ,е да проведе успешно насрещно
доказване ,което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
разколебаване относно нейната доказателствена сила .Законът за защита
срещу домашното насилие изрично предвижда провеждането на спорно
съдебно производство по реда на чл. 12 ал. 1 и чл. 15 ал. 1 от ЗЗДН,с
възможност за събиране на доказателства от страните –съгласно чл. 13 от
ЗЗДН .По този начин е охранено и правото на защита на ответника в
производството ,който има възможност и следва да опровергае
доказателствената стойност на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН
,установено изрично в чл. 13 ал. 3 от с. з.,.чрез представяне на съответни
доказателства. Тук не става дума за разместване на доказателствената тежест
4
,но не може да има спор относно придадената от самия закон
доказателствена стойност на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН ,която не
може да отпадне само на базата на простото й оспорване ,без провеждане на
доказване в противната насока .При оспорване на декларацията обаче ,за
ищеца също възниква задължение за представяне на допълнителни
доказателства в защита на твърденията му /ако такива са представени и от
ответника в противния смисъл /.В тежест на ищцата е да докаже по делото
твърдяните в молбата и декларацията обстоятелства,,които са оспорени , за
да бъде постановено издаването на заповед за защита.
Следва да се подчертае ,че смисълът на ЗЗДН е да защити действителните
жертви от конкретен акт /актове/ на домашно насилие ,като в разпоредбата на
чл. 2 от закона ,”домашно насилие „ е всеки акт на физическо ,психическо
или сексуално насилие ,както и опитът за такова насилие,принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот ,извършено спрямо
лицата ,които се намират или са били в семейна или родствена връзка .
В конкретния случай по делото се установява извършването на акт на
физическо насилие –на посочената дата- 25 срещу 26.02.2022 г. година
ответникът е причинила на молителката физическа болка чрез удар..В
тази връзка са какво показанията на свид. В. –**** на молителката ,който
действително не е бил пряк очевидец на инцидента ,но е бил извикан още
същата нощ и е видял състоянието на сестра си и **** й ,така и от
показанията на ****та на страните –В. ,която е била пряк очевидец и
свидетелства ,че действително баща й е ударил майка й няколко пъти
,включително и в областта на гърдите.Верно е ,че има известни неточности в
показанията на ****та /относно точния ден от седмицата напр. /,но
съпоставени с останалите доказателства по делото ,включително и с
представеното медицинско удостоверение ,са дали основания на
първоинстанционния съд да приеме за установено ,че е извършено домашно
насилие от ответника спрямо молителката след полунощ на 25 срещу
26.02.2022 г. ,както и да заключи ,че поведението на ответника е
противоправно и е в нарушение на морала и е причинил на съпругата си /вече
бивша / болка и страдание .Затова и правилен е изводът ,че при съобразяване
на всички обстоятелства следва да се наложат срещу ответника мерки за
защита на молителката от домашно насилие . В подкрепа на тези изводи е и
5
доста агресивното поведение на ответника и след инцидента – недопускането
на съпругата си и детето си до семейното жилище ;сигнали и обвинения
срещу нея до прокуратурата и МВР ;клеветнически твърдения за
заинтересованост и пристрастност на съдията-докладчик по делото пред
първоинстанционния съд .
Настоящият съдебен състав счита изводите на районния съд за правилни
.В крайна сметка изнесените в декларацията обстоятелства са били
подкрепени и от представените от ищцовата страна доказателства – гласни
/свид. В и Д. / и писмени /медицинско удостоверение ,докладна записка по
преписка във връзка със сигнал на тел. 112 /.От друга страна ответникът не е
представил никакви доказателства ,опровергаващи изложените в
декларацията твърдения и разколебаващи нейната доказателствена сила
..Всичко това е дало основание на съда да приеме ,че с действията си
/подробно описани от съда / ответникът е извършил актове на домашно
насилие спрямо молителката ,нанасяйки й побой .С оглед степента и
интензитета на извършеното от ответника ,фактът ,че съществуващият
конфликт продължава-за което свидетелстват непрекъснатите сигнали и
жалби до полиция и прокуратура ,съдът правилно е е определил мерките на
защита към момента – а именно предвидената мярка в чл. 5 ал. 1 т. 1,т. 2 и т.
3 ЗЗДН .Единствено по отношение на определения срок на мярката по т. 3
на чл. 5 от ЗЗДН настоящият съдебен състав счита ,че същият следва да бъде
намален до 6 месеца ,предвид обстоятелството ,че молителката се е върнала
само няколко дни след инцидента в семейното жилище /макар и да е имала
възможност да остане при майка си / ,което означава ,че поведението на
ответника не възбужда у нея такъв страх за физическата й неприкосновеност
,а и предвид влязлото в сила бракоразводно решение ,с което е решен
въпроса за семейното жилище и детето .Следва да се подчертае и че мярката
по чл. 5 т. 3 не е обща и неконкретизирана и не се налага индивидуализация
на местата за социален контакт и отдих .
С оглед на горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ решение № 1321/21.06.2022 г. постановено по гр.д. №
20222120101339 по описа на Бургаския районен съд за 2022 г. В ЧАСТТА
относно определения срок за наложените мерки за защита по чл. 5 ал.1 т. 2 и
3 от ЗЗДН ,като го НАМАЛЯВА от 1/една /година на 6/шест /месаца и вместо
него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ ШЕСТМЕСЕЧЕН СРОК ,считано от постановяване на
настоящото решение , за наложените на А.Х.Д. , ЕГН ********** от с.***,
общ. *** мерки за защита на Ш. Й. В. ,ЕГН **********,същия адрес от
осъщественото спрямо нея домашно насилие на 25.02.срещу 26.02.2022 г. от
страна на Д. по чл. 5 ал. 1 т. 2 и 2 от ЗЗДН – а именно като е отстранен
ответникът от съвместно обитаваното с молителката жилище –къща в с. ***
и забрана на А.Д. да приближава на по-малко от 50 метра жилището
,представляващо къща в с. ***,местоработата и местата за социален отдих и
контакти на Ш.В. .
В ОСТАНАЛАТА част ПОТВЪРЖДАВА решение № 1321/21.06.2022 г.
постановено по гр.д. № 20222120101339 по описа на Бургаския районен съд за
2022 г .
НАСТОЯЩОТО решение не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7