№ 11
гр. Карнобат, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20212130100485 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3,
представлявано от инж. Ганчо Тенев, чрез процесуален представител Гл.
юрисконсулт Д. Б. ЗЛ., с която са предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
срещу Ф. ЕМ. Ф. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: област
Бургас, община Карнобат, село Екзарх Антимово, ул. ********** № 26. С
предявените искове, ищецът желае съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумата от 72, 12 лева- задължение по издадени фактури за периода
от 26. 11. 2018 г. до 25. 01. 2019 г. с отчетен период по фактури от 27. 09.
2018 г. до 18. 12. 2018 г., както и лихвата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението; Да признае за
установено, че ответника Ф. дължи сумата от 14, 35 лева представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата дължимо за периода 27.
12. 2018 г. до 28. 01. 2021 г.; Желае се ответника Ф. да бъде осъден да заплати
направените от ищцовото дружество разноски в исковото производство в
размер на внесената държавна такса, за събиране на доказателства и
юрисконсултско възнаграждение в на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК;
Претендира се да бъде осъден ответника да заплати на дружеството съдебно-
деловодните разноски , присъдени му с издадената заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 211 / 2021 г. по описа на КбРС.
1
В исковата молба се твърди, че Ф. ЕМ. Ф. е клиент на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК ********* и страна по валидно възникнало
облигационно отношение за водоснабдяван обект с административен адрес:
общ. Карнобат, с. Екзарх Антимово и със заведена партида в база данни с
абонатен № 804363. Твърди се, че в негова полза е възникнало качеството на
„потребител на ВиК услуги“ от момента на придобиване на правото на
собственост върху описания водоснабден имот съгласно изискванията на чл.
3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи.
Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето
на ВиК услуги се извършва по силата на публично известни Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор /Общи условия/ одобрени от
КЕВР, които са публично известни и са публикувани в интернет страницата
на водния оператор, поради което не е необходими тяхното предявяване по
настоящото дело, като писмено доказателство. Твърди се, че в процесният
период отчитането на водомера се е осъществявало по електронен път,
посредством използването на мобилно устройство, а консумираната вода е
изчислена по реда на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4. Твърди се , че
използването на електронно устройство било причината поради която не
съществувала възможност представител на абоната да положи подпис,
каквото задължение е налице при използвания хартиен карнет. Описва се
действието на електронното устройство, както и начини на отчитане на
потребената вода, като същите са общи и не е ясно по отношение на
ответника кой от тях е ползван. Твърди се също така, че след всяко отчитане
на водомера в законоустановения срок са издавани за процесния период
фактури, в чийто реквизити фигурират отчетените водни количества,
отчетния период, за който всяка една фактура се издава, както и единичните
цени на всяка от представените от ВиК оператора услуги. Твърди се, че
ответника не е заплащал своевременно задълженията си по издадените
фактури в тридесет дневен срок от издаването им, като бездействието му
пораждало правото на дружеството да предяви вземанията си, по описани4те
в исковата молба фактури, без да е необходимо да изпраща покана на
изпадналия в забава длъжник. Неизпълненото задължение по всяка фактура,
автоматично поставяло ответника в забава след изтичане на 30 календарни
дни , считано от издаването. Съобразно клаузата на чл. 44, от ОУ потребителя
дължал на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня
на постъпване на дължимата сума по сметката на ВиК оператора., Твърди се,
че се дължи от ответника и обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на
падежа до датата на предявяване на исковата претенция , както и лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.
Твърди се е породен правен интерес в качеството му на кредитор за
сумата от 86, 42 лева, която още не била изплатена. Предпоставка за
2
заведеното исково производство е образуваното заповедно производство по
ч. гр. д. № 211/ 2021 г. по описа на КРС и издадената заповед за изпълнение.
Към така подадената искова молба ищцовото дружество е представило
писмени доказателства- заверено копие от електронно отчитане на
показанията на водомер; Извадка от решение на КЕВР; три броя копия от
фактури.
В хода на делото в етапа на проверка на допустимост на иска ищцовото
дружество чрез процесуалния си представител е оттеглило една от исковите
се претенции, а именно акцесорната претенция за заплащане на обезщетение
за забавено плащане върху главницата дължимо за периода 27. 12. 2018 г. до
28. 01. 2021 г. в размер на 14, 35 лева. С Определение № 181 / 06. 07. 2021 г.
съдът е приел така направеното оттегляне на иска и е прекратил
производството по делото в тази му част.
Предвид, че ответника не е бил открит на посочените адреси, както и е
установено, че същия няма действащ трудов договор, съдът е назначил на
същия особен представител на разноски лихва на ищеца.
В законоустановеният едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, от назначения от съда особен представител на
ответника. В отговора си същия е взел становище, че предявения иск е
допустим, но неоснователен и е оспорил същия както по основание, така и по
размер, като е въвел следните възражения: оспорва обвързаността на
ответника и ищеца с облигационни отношения, като твърди, че в тази насока
ищецът не е представил доказателства установяващи, че ответника е
потребител на ВиК услуги на посоченият в молбата адрес. Освен това е
оспорил количеството доставена вода от ищцовото дружество, нейното
реално отчитане, измерване и изчисление. Оспорил е представените фактури,
като частни документи, удостоверяващи изгодни за ищеца факти, които
поради тази причина не се ползват с материална доказателствена сила и не
обвързват съда. Твърди, че според представените фактури и справка
извлечение в обекта има монтиран индивидуален водомер, фактурираните В и
К услуги не са отчетени, а служебно начислени, от доказателствата следва, че
до 26. 11. 2018 г. се е водил редовен отчет чрез снемане на показанията на
водомер, а след този период водомер е липсвал в имота, но ищецът в исковата
молба не е посочил това за да може да се позове на разпоредбата на чл. 39,
ал. 5, т. 1 от Наредба № 4. Посочва, че съгласно разпоредби от същата
наредба, обстоятелствата даващи основани е за преизчисляване е следвало да
се удостоверят с протокол отговарящ на съответните реквизити. Твърди, че от
страна на ищеца не са наведени твърдения, за отказ на абоната да представи
достъп в имота, удостоверено по съответния начин, поради което за ищецът
не е възникнало основание за служебно начисляване на консумираната вода.
С оглед изложеното счита исковата претенция за недоказана, желае съдът да
отхвърли иска, както ида остави без уважение направеното от ищеца искане
за разноски.
3
Преди първото по делото заседание ищецът е представил молба с която
е взел становище по отговора на ответника и е направил доказателствени
искания, представил е доказателства.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът подържа така
предявеният иск не възразява срещу проектодоклада, с оглед становището на
особения представител на ответника оттегля част от доказателствените си
искания.
Ответника чрез особения си представител оспорва иска и подържа
отговора.
С оглед направените доказателствени искания от ищецът съдът е
допуснал гласни доказателствени средства- разпит на свидетелят Ж. К. СТ.-
служител на ищцовото дружество- инкасатор в с. Екзарх Антимово. В
показанията си същата посочва, че е инкасатор в района от 2010 г. . Посочва,
че във въпросната къща към момента не живее никой и от две години
ответника заедно със семейството си е в чужбина. Посочва, че водомер в
имота е имало през 2011 г., когато преди в имота да се настани ответника, е
живяла възрастна жена. Водомера е бил повреден. Първоначално в имота са
живели други роми, после се махнали и в същия е започнал да живее
ответника. Партидата е била прехвърлена на ответника служебно от ВиК, но
не може да посочи кога. На партидата се отчита по 15 кубика всеки месец по
Наредба № 4. Посочва, че за един човек се начислява 5 куб. метра, когато
няма водомер, а когато са трима, какъвто бил случая на Ф. /ответника/ се
начисляват 15 куб. метра. От м. март 2021 г. в имота е спряна водата от
шахтата с тапа ½ със заповед на Директора № 166 / 22. 02. 2021 г.. Съдът цени
показанията на свидетелката съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, тъй
като същата се намира в трудово правоотношение с ищеца и може да се счита
за заинтересована в полза или вреда на една от страните, като ще преценява
показанията и с оглед всички други данни по делото, като се има предвид
нейната заинтересованост.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Ответника Ф. ЕМ. Ф. притежава недвижим имот в село Екзарх
Антимово, община Карнобат, област Бургас поземлен имот с площ 1040 кв.
м., сграда от 72 кв. м. с прилежащо избено помещение със застроена площ 21
кв. м. и паянтов навес с 56 кв. м. в пл. № 72, парцел 13 на селото.
Недвижимият имот е придобит от него с договор за покупко-продажба акт №
3, том 1 от 2015 г., № 10 / 08. 01. 2015 г. от вх. регистър на Служба вписвания
Карнобат. На ответника Ф. ЕМ. Ф. ищцовото дружество е завело партида в
базата си данни с абонатен № 804363. С факта на придобиването на имот, от
този момент за ответника е възникнало качеството на потребител на ВиК
услуги за водоснабден обект съгласно изискванията чл. 3, ал. 1 от Наредба №
4 / 14. 09. 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
4
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В
притежаваният обект от ответника, водомер не е имало години преди същия
да закупи имота и да е възникнало по думите на ищеца, облигационно
отношение между тях.
На 24. 10. 2018 г. е съставен протокол без номер от свидетелката С., в
качеството и на инкасатор за водомера на Ф. ЕМ. Ф., с. Екзарх Антимово, ул.
********** № 26 в присъствието на С. К. В.- водомайстор, е установила аб.
№ 804363 в графата забележка е записано 3 бр. живущи. Протокола е
подписан от инкасатор и водомайстор, като на мястото за клиент липсва
подпис. На 27. 11. 2018г. свидетелката С. е съставила протокол в който е
записано водомера на Ф. ЕМ. Ф., с. Екзарх Антимово, ул. ********** № 26 в
присъствието на С. К. В.- водомайстор, е установила следното: аб. № 804363 в
графата забележка е записано 3 бр. живущи. Протокола е подписан от
инкасатор и водомайстор, като на мястото за клиент отново липсва подпис. С
идентично съдържание е и протокол от 28. 12. 2018 г. съставен от
свидетелката С. в присъствието на в присъствието на С. К. В.- водомайстор, е
установила аб. № 804363 в графата забележка е записано 3 бр. живущи,
липсва подпис на клиент.
Като доказателство са представени от ищеца фактури за клиент: 804363,
Ф. ЕМ. Ф., за град и адрес е записано с. Екзарх Антимово, водомер
100006442453/177, в които като старо и ново показание е записано 148,
служебно 15, вода 1,335, канал 0.0, пречистване 0.0, стойност 20.03 За
плащане 24.04 лева с ДДС на всичките фактури, които са съответно с номера
№ ********** от дата 26. 11. 2018 г., период от 27. 09. 2018 г.-24. 10. 2018,
Данъчно събитие 26. 11. 2018 , краен срок за плащане 26. 12. 2018 г.; №
********** с дата 21.12. 2018 г. с период 25. 10. 2018- 27.11. 2018, дата на
данъчно събитие 21. 12. 2018, краен срок за плащане 20. 01. 2019 г. и №
********** от 25. 01. 2019 с период 28. 11. 2018- 28. 12. 2018 , дата на
данъчно събитие 25. 01. 2019, краен срок за плащане 24. 02. 2019. В
представената от ищеца справка извлечение, се съдържат: показания за
водомер 53/177 отчетени с мобилно устройство, адрес на водомера: с. Екзарх
Антимово, титуляр на партидата Ф. ЕМ. Ф., потребителски номер 804363. Във
въпросната справка извлечение в табличен вид е представено, като колони:
„Състояние“, в колоните без водомер, втора колона „Отчитане“ –служебно,
колона „Дата старо“ 28. 11. 2018, 25.10. 2018, 27. 09. 2018; в колона „Дата
ново“ 28.12. 2018, 27. 11. 2018, 24. 10. 2018; в колона старо на всички графи е
наличен надпис 148, в колона „ново“ отново същия надпис 148, в колона
„Служебно“ във вс. графи е записано 15, колона „к-во“ 15, а в колона
разпределение , в графите е записано „0“.
Други доказателства от ищеца не са представени.
От така представените по делото доказателства съдът направи следните
правни изводи:
От ищеца е предявен положителен установителен иск.
5
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на
спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват претендираното вземане.
С решениетото си съдът следва да се произнесе за съществуването или
несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за
изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от
значение за възникването и съществуването на вземането.
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното
ч. гр. дело № 211 по описа на КбРС за 2021г., че по искане на заявителят- той
и ищец по настоящото производство е издадена заповед № 260134 / 5. 2. 2021
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по силата на която е
разпоредено на длъжника /същия ответник по настоящото производство/ да
заплати конкретно посочени суми по издадени фактури за доставена,
отведена и пречистена вода, която е връчена на ответника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. От това произтича правният интерес за дружеството-
ищец да предяви иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение, който има своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 във
връзка с чл. 422 от ГПК. Исковете са предявени в рамките на дадения от съда
едномесечен срок, поради което същите са процесуално допустими, като
подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Безспорно е също, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла
на чл.198о, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на
потребителите срещу заплащане.
Безспорно е също така, че в счетоводството на ищцовото дружество
ответника Ф. ЕМ. Ф. фигурира като клиент и е със заведена партида в базата
данни на ищеца с абонатен № 804363.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4 / 14. 09. 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в
конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между
субектите не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1
точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Разпоредбата регламентира
няколко основни групи потребители - собственици, носители на ограничено
вещно право на ползване, предприятия, ползващи вода от водоснабдителните
мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други
6
потребители след съответната обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води.
Съгласно чл. 30 от Наредба № 4 / 14. 09. 2004 г. Изразходваната вода се
отчита по водомера на водопроводното отклонение, а в чл. 32, ал. 1 на същата
е посочено, че услугите В и К се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В
ал. 4 на същия член е посочено, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Ал. 10 на
същия текст вменява задължения на операторът на водоснабдителната
система: “Операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и
контролира водомерите на водопроводните отклонения, по които се отчита и
заплаща изразходваното количество вода.“.В чл. 39, ал. 5 от наредба № 4 е
предвидено отклонение от посочените по горе норми на отчитане на
изразходваното количество вода, като е посочено „По изключение се допуска
за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните
отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана,
отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва:1. по 6 куб. м при
топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за
всеки обитател;“. Тази разпоредба е възпроизведена и в ОУ за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от Ви К оператор на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД Бургас- чл. 25, ал. 8. В чл. 20, ал. 1 от същите ОУ е
записано, че при установяване на повреда в индивидуален водомер на
потребител, представител на ВиК оператора прави предписание за нейното
отстраняване и срок за отстраняването и, като в ал. 3 на същия член се
посочва начина на изчисляване: през периода на повреда на индивидуалния
водомер до изтичането на срока на предписанието, количествата изразходвана
вода се определят по реда на чл. 26, ал. 2, а при неизпълнение на
предписанията и след изтичане на срока на предписанието , количеството
изразходвана вода се определя по реда на чл. 25, ал. 8 и 10. Двата вида
определяне на количествата изразходена вода съществено се различават- по
реда на чл. 26, ал. 2 се начислява количество изразходена вода, като се вземе
предвид средномесечния разход за съответния период на предходната година
за срока на предписанието по чл. 20 от ОУ, като след изтичането му ,
операторът следва да таксува потребителя по реда на чл. 25, ал. 8 от ОУ- или
в случая по 5 куб. метра за всеки обитател.
В хода на делото съдът установи, че ищецът не е доказал при условията
на пълно и главно доказване твърдените от него претенции.
На първо място остана недоказано по какъв начин се е отчитала и
съответно се изисква заплащане на потребена ВиК услуга. В исковата молба
процесуалният представител на ищеца твърди, че за процесния период
отчитането на водомера на абоната /той и ответник/ се е осъществявало по
7
електронен път, посредством използване на мобилно устройство, в
представената от ищеца справка извлечение е посочено, че показанията на
водомера са отчетени с мобилно устройство, като служебно са били
начислявани по 15 кубични метра вода месечно. Не е ясно как се е отчитал с
електронно устройство липсващ водомер???, а още по малко е ясно по какви
причини след като е посочено, че същия водомер е отчитан с електронно
устройство, по какви причини номера на липсващият водомер продължава да
фигурира в представените като доказателство фактури и по какви причини,
въпреки електронното отчитане на водомера на ответника, са били съставяни
представените на по късен етап протоколи от инкасатора, без същите да носят
подпис на клиента и въз основа на тези протоколи се е определя броя на
обитателите на имота. Не става ясно и по какъв начин е определен броя на
живущите- същите са били посочени от някого, ако е така защо той не
фигурира в протокола като свидетел; броя на живущите е определен чрез
лично наблюдение от инкасатора и съответния водомайстор- кога е
осъществено това лично наблюдение или броене не е отразено в протокола и
на последно място, ако същите са били посочени от титуляря на абонатния
номер защо в протокола не фигурира негов подпис или подпис на живущ в
водоснабдения имот.
На следващо място от представените от ищеца доказателства не е
възможно да се установи от кога точно в имота на ответника липсва водомер.
Дали това е станало преди закупуването на имота от ответника или след като
същия е станал собственик. В тази връзка ищецът не представи каквито и да
било доказателства давал ли е предписания на ответника по смисъла на чл. 20,
ал. 1 от ОУ за монтаж на водомер или за поправка на повреден такъв, кога е
станало това, какъв срок е бил даден с предписанието за монтиране на
водомер или неговия ремонт. В случай, че на ответника е било дадено
предписание за срока на същото количеството вода е следвало да се
начислява по реда на чл. 26, ал. 2 от ОУ, а едва след констатирана
неизпълнение или изтичане на срока даден с предписанието е следвало
количеството вода да се изчислява по реда на чл. 28, ал. 8 от ОУ. Според
показанията на разпитания свидетел, които в тази част съда приема като
достоверни, в имота няма водомер от 2011 г., което е прекалено дълъг срок за
да се твърди, че е налице изключение съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4, а
също така сочи, че водомер липсва още преди ответника да стане собственик
на имота и съответно да придобие качеството на потребител на предлаганата
от ищеца услуга.
На следващо място съдът счита за основателно възражението на
особения представител на ответника, че ищовото дружество е следвало да
докаже броя на обитателите на имота. Броят на същите е свързан пряко и
непосредствено с количеството начислявана потребена вода от ответника и
съответно с основателността на предявеният иск.
От изложеното до момента е видно, че ищцовото дружество е
пренебрегнало собствените си Общи условия и не е изпълнило законовите
8
изисквания относно установяването на повреден или липсващ водомер,
даването на съответните предписания в посочения в съответните
поднормативни актове срокове и съответно изчисляването на количествата
доставена и изразходвана вода от живущите в съответния водоснабден обект,
което от своя страна води и до неустановяване на претендираните задължения
от ответника по настоящото производство.
Освен това по настоящото дело не се установи по безспорен и несъмнен
начин, че към соченият от ищцовото дружество период ответника Ф. ЕМ. Ф. е
обитавал недвижимия имот и съответно е бил страна по облигационни
отношения с ищцовото дружество и като такава му е бил таксуван служебно
по 5 куб. метра на обитател за претендирания от дружеството период.
Поради посочените причини съдът счита, че така предявеният иск се
явява недоказан, както по основание, така и по размер и като такъв следва да
бъде отхвърлен изцяло.
От ищеца са претендирани направените по делото разноски. Предвид
отхвърлянето на иска, съдът не следва да присъжда направените по делото
разноски на ищеца
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа,
ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от инж. Ганчо Тенев, чрез
процесуален представител Гл. юрисконсулт Д. Б. ЗЛ. , срещу Ф. ЕМ. Ф. ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес: област Бургас, община Карнобат,
село Екзарх Антимово, ул. ********** № 26, с който се желае съдът да
признае за установено, че ответника Ф. ЕМ. Ф. ЕГН **********, дължи на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3,
сграда „Метални панели и конструкции”, представлявано от Ганчо Йовчев
Тенев чрез пълномощника гл. юрисконсулт Д. Б. ЗЛ., сумата от 72, 12
/седемдесет и два лева и дванадесет стотинки/ по издадени фактури за
периода от 26. 11. 2018 г. до 25. 01. 2019 г. с отчетен период по фактури от
27. 09. 2018 г. до 18. 12. 2018 г., както и лихвата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ искането за осъждане на ответника Ф. ЕМ. Ф. ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес: област Бургас, община Карнобат,
село Екзарх Антимово, ул. ********** № 26 да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от инж.
Ганчо Тенев, чрез процесуален представител Гл. юрисконсулт Д. Б. ЗЛ.
направените разноски по исковото производство в размер на държавната
9
такса, разноските за събиране на доказателства и юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането за осъждане на ответника Ф. ЕМ. Ф. ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес: област Бургас, община Карнобат,
село Екзарх Антимово, ул. ********** № 26 да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от инж.
Ганчо Тенев, чрез процесуален представител Гл. юрисконсулт Д. Б. ЗЛ.
направените разноски по заповедното производство по ч. гр. Д. № 211 / 2021
г. по описа на КбРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Бургас.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
10