Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 580 21.10.2019 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 52 по описа за 2019г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Н.С. и М.Д., действащи чрез юрисконсулт И.Н., твърди в исковата си молба, че с Договор за цесия от 16.11.2010г.( Приложение № 1 от 01.12.2017г.), кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД цедирал на ищеца вземането си по Договор за паричен заем № 3020464/22.08.2017г., сключен с ответника А.Г.И., ЕГН ********** ***. Твърди още, че тъй като ответникът не изпълнявал задълженията си по договора, а срокът му изтекъл на 29.06.2018г., т.е. преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 06.08.2018г., то ищецът претендира заплащане на всички дължими и непогасени суми по договора в размер на 1 500 лв. главница, ведно със законната лихва от 06.08.2018год.; договорна лихва в размер на 243,06 лв. за периода 08.09.2017 год. – 29.06.2018 год., неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 1 155,22лв. за периода от 08.09.2017 год. – 29.06.2018 год., такса разходи в размер на 18 лв. и лихва за забава в размер на 75,02 лв. за периода 09.09.2017 год. – 06.08.2018 год., за което съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 786/06.08.2018г. по ч.гр.д. № 1355/2018г. по описа на РСТ, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове; претендира разноските в заповедното и в настоящото производство.Направено е искане уведомлението за извършената цесия да се връчи на ответника с преписа от исковата молба. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява; постъпило е писмено становище, с което предявените искове се поддържат и се иска уважаването им, ведно със законните последици, като се оспорват доводите на процесуалния представител на ответника, изложени в писмения отговор, иска се уважаването на предявените искове изцяло, претендират се разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв. Н.Г.-ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответника, исковете се оспорват, като неоснователни, излагат се доводи за недействителност на заемния договор поради неспазване на императивните изисквания по ЗПК, не е обявена предсрочна изискуемост на договора, условията му не са индивидуално уговорени, нарушени са и изискванията по чл. 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.9,10 и 11 от ЗПК, излагат се доводи и за нищожност на клаузата на неустойка, оспорва се и претенцията за договорна лихва и обезщетението за забава; излага съображения и за невъзможност валидно да се съобщи цесията на особен процесуален представител, при което иска отхвърлянето на исковете изцяло;въвежда и възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК. В съдебно заседание адв. Н.Г. -ТАК поддържа възраженията си, като пледира за отхвърлянето на исковете изцяло.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От Договор за паричен заем № 3020464/22.08.2017г., представен по делото се установява, че страните-ищецът, чрез кредитен консултант Диана Стойчева и ответника са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 1 500лв. с размер на двуседмичната погасителна вноска от 79,23лв., със срок от 44 седмици и последна вноска на 29.06.2018г.; с фиксиран годишен лихвен процент от 35%, общ размер на всички плащания, вкл. допусканията по т.8 в размер на 1 743,06лв. и ГПР 40,77%-чл.2; в чл. 2,т.9 е уговорено усвояване на сумата веднага след сключването на договора, като в чл.3 е уговорено, че договорът има силата на разписка.В чл. 4 е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави едно от следните обезпечения:1-две физически лица-поръчители, всеки от които да отговаря на редица изисквания-да има сключен безсрочен трудов договор с нетен осигурителен доход от 1000лв.;да не е заемател или поръчител по друг договор със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или кредитната му история в ЦКР към БНБ да е със статус не по-лош от 401-„редовен” за една година назад; или 2-б. гаранция, като съобр. чл. 4,ал.2 от договора при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 155,22лв., която се заплаща от заемателя разсрочено с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 52,51лв.В чл. 8 е уговорено обезщетение за забава при просрочие в размер на законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава, а в чл. 9 е уговорено, че при неизпълнение на задължението на заемателя за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия по събиране на вземането.В договора се съдържат уговорки във връзка с изпълнението на договора, както и други клаузи, относими към договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по см. на ЗПФУР, но доколкото настоящият договор не е сключен от разстояние и чрез средства за масова комуникация, а чрез кредитен консултант и сумата е предадена в брой, тези условия са неотносими към конкретното правоотношение. Представени са и договорът за прехвърляне на вземанията между заемодателя и настоящия ищец от 16.11.2010г., както и приложение № 1/01.12.2017г., в което е посочено и вземането по процесния договор, както и пълномощно от цедента в полза на цесионера за съобщаване на цесията.Приложено към исковата молба е и уведомление до длъжника-ответник за извършената цесия.От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като отговарящо на поставените задачи се установява, че ответникът не е изплатил нито една вноска по договора, като дължимата главница е в размер на 1 500лв., договорната лихва за периода от 08.09.2017г. до 29.06.2018г. е в размер на 243,06лв., таксата разходи за събиране на вземането е в размер на 18лв.(по 9лв. за 2017г. и 2018г.), неустойката за непредоставено обезпечение е в размер на 1 155,22лв. , а обезщетението за забава върху главницата е в размер на 137,93лв. за периода от 09.09.2017г. до 06.08.2018г. (от която ищецът е претендирал 75,02лв. за посочения период).
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените
установителни искове за съществуване на
вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с
неизпълнение на задълженията на ответника по договора за заплащане на дължимите
двуседмични вноски, като ищецът твърди, че към момента на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК-06.08.2018г., срокът на договора е изтекъл – на
29.06.2018г., при което се претендират задължения по процесния
договор, изискуеми на краен падеж- 29.06.2018г. Видно от съдържанието на
договора, макар в него да са налице елементи на договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, доколкото същият е сключен лично между кредитен
инспектор и ответника, а сумата е предадена в брой, спрямо него е неприложима
регламентацията по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР),
а следва да се приложи тази по Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ
императивни изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит, с оглед неговата действителност, в която връзка са и част от
възраженията на особения процесуален представител на ответника. Съдът,
преценявайки договора съобразно императивните изисквания на ЗПК, приема, че
същият съдържа конкретни данни за параметрите на задълженията, лихвеният
процент е фиксиран, а ГПР е изчислен при съобразяване с допусканията, визирани
в чл.2,т.8 от договора, поради което възраженията на ответната страна за
противоречие на договора с изискванията по чл. 11,т.9-11 от ЗПК са
неоснователни. Относно шрифта на договора, въпреки дадените указания от съда,
ответникът не е направил доказателствени искания за
установяване на твърдението си за това, че шрифтът на договора е по-малък от
12, при което възражението е останало недоказано.На следващо място, доколкото
се претендират суми на краен падеж, то не е налице предсрочна изискуемост,
която да не е съобщена на длъжника, в какъвто смисъл са възраженията на
ответната страна.Що се отнася до съобщаването на цесията, това е направено с
исковата молба, като възражението на ответника за това, че съобщаването на
особен представител не е постигнало целените правни последици е принципно
основателно, доколкото връчването на исковата
молба на особения представител на ответника по чл.47, ал.6 от ГПК не е надлежно
уведомяване на длъжника, тъй като особеният представител няма връзка с
представлявания, а оттам- и възможност да го уведоми за промяната на кредитора,
но съдът приема, че нередовното съобщаване на цесията не освобождава длъжника
от отговорност и възражението би било противопоставимо
на новия кредитор, само ако длъжникът вече е платил на цедента,
какъвто не е настоящия случай. Относно възражението, че ищецът претендира
договорна лихва и законна лихва, което според ответната страна е двукратно
начисляване на лихва за забава, съдът приема, че същото е неоснователно,
доколкото договорната лихва е цената на заема(печалбата на кредитора) и няма
характер на лихва, т.е. на санкция за забава.С оглед на изложеното и като приема,
че от събраните доказателства е безспорно установено обстоятелството, че
ответникът не е погасил никаква част от задължението си по договора, приема, че
същият дължи на ищеца сумата от 1 500лв. главница, ведно със законната
лихва от 06.08.2018г. до изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 243.06 лв. за периода
08.09.2017 год. – 29.06.2018 год. и обезщетение за
забава в размер на 75,02 лв. за периода
09.09.2017 год. – 06.08.2018 год.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 786/06.08.2018г.
по ч.гр.д. № 1355/2018г. по описа на РСТ, при което предявените искове за тези
суми са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, на
осн. чл. 422, ал.1 във вр. с
чл. 415,ал.1 от ГПК във вр.
с чл.79,ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от
ЗПК и чл. 99 от
ЗЗД.
По претенцията за присъждане на
неустойка за непредоставено обезпечение по чл.4 от договора в размер на 1 155,22лв.
за периода от 08.09.2017 год. – 29.06.2018 год., и като съобрази практиката на ВКС, обективирана
в решение № 384/02.11.2011
г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО, Определение №
751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО, съобр. която ако съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят права
е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато
тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено
възражение за нищожност, съдът приема следното:
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на
договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и
при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.В този смисъл е
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски
кредити.Разгледана в този аспект, клаузата в чл.4 от договора за заем, според
която се дължи неустойка в размер на 1 155,22 лв. при
неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения
чрез поръчителство на физически лица или б. гаранция в полза на заемодателя, се
намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК
директива.Подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията.По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го
стори, дългът му нараства.Според чл.16 от ЗПК, проверката за
кредитоспособността на потребителя трябва да се извърши преди сключване на
договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от
проверката.В конкретния случай и след като кредитът е бил разрешен, от лицето е
изисква да представи обезпечение и да заплати неустойка,
предварително определена по размер и разсрочена в погасителните вноски.На
следващо място, неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за ищеца
да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение), е пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване.Според т.3 от Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г.,
ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.По посочения начин се заобикаля и разпоредбата на чл.33
ал.1 от ЗПК.С процесната клауза за неустойка в полза
на ищеца се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – непредоставено обезпечение, от което
обаче не произтичат вреди.Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от
това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по
чл.33 ал.1 от ЗПК.По изложените съображения, с оглед нищожността по
чл. 26,ал.1, пр. трето от ЗЗД на клаузата по чл.4 от договора съдът намира, че
ответникът не дължи уговорената неустойка в размер на 1 155,22 лв.,
обстоятелство, обуславящо отхвърлянето на иска, като неоснователен, на осн. чл. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1
от ГПК във вр. с чл. 92,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК.
Относно
претенцията за установяване съществуването на вземане за разходи за
извънсъдебно събиране на задължението в размер на 18 лв., съдът приема
следното:Ищецът обосновава дължимостта на тази сума с
уговореното в договора, в която е предвидено заплащането на такса за изпращане
на писма, електронни съобщения и провеждане на телефонни разговори с длъжника
при забава в плащанията на всяка от уговорените вноски, като по този иск съдът приема следното: Разпоредбите на чл. 10а от Закона за потребителския кредит (ЗКП) дават
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и
комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с
договора. Изпращането и връчването на напомнителни
писма или покани, както и провеждането на телефонни разговори с длъжника,
обаче, не са допълнителни услуги, а са действия, целящи осигуряване на
изпълнението, включително и по принудителен път, на задълженията на потребителя
по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е
изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал.
2 ЗПК, обуславящо нищожността на тази клауза на осн.
чл. 26,ал.1,пр.първо от ЗЗД и отхвърлянето на иска за присъждане на сумата от
18лв., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК 571/07.06.2018
год., постановена по ч.гр.д.№ 859/2018г. по описа на РСТ, като неоснователен, на осн.
чл.422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК.
По
разноските: С оглед изхода от спора и предвид задължението на съда да се
произнесе по разноските в заповедното и в исковото производство, съдът приема,
че ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.Така, от направените разноски в
заповедното производство в размер на 109,83лв. ищецът има право на разноски в
размер на 66,75лв.В настоящото производство ищецът е направил разноски в размер
на 260лв. държавна такса, 300лв. депозит за особен представител, 150лв. депозит
за вещо лице, или общо 710лв. Ищецът претендира и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350лв., по отношение на което, ответната страна е
въвела възражение за прекомерност, на осн. чл.
75,ал.5 от ГПК, като в тази връзка, съдът приема следното: Доколкото цената на
исковете е общо 2 991,30лв., то съгл. чл. 7,ал.2,т.2 от НМРАВ
№1/2004г.(ред. ДВ, бр.41 от 23 Май 2017г.), минималното юрисконсултско възнаграждение е в размер на 439,40лв.,
поради което претендираното такова в размер на 350лв.
е под минималния размер и не е прекомерно, обстоятелство, обуславящо оставяне
на възражението за прекомерност без уважение, като неоснователно, на осн. чл.
78,ал.5 от ГПК. Поради изложеното, ищецът е направил разноски за исковото
производство в размер на 1060лв., като съразмерно на уважената част от
исковете, ищецът има право на разноски в размер на 636лв., на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано
от Н.С. и М.Д., действащи чрез юрисконсулт И.Н., против А.Г.И., ЕГН ********** ***, за сумата от 1 500лв. главница по Договор за паричен заем №
3020464/22.08.2017г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт “ АД, цедирано на настоящия ищец,, ведно със законната лихва от 06.08.2018г. до изплащане на
задължението, договорна
лихва в размер на 243.06 лв. за периода 08.09.2017 год. – 29.06.2018 год. и обезщетение за
забава в размер на 75,02 лв. за периода
09.09.2017 год. – 06.08.2018 год.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 786/06.08.2018г.
по ч.гр.д. № 1355/2018г. по описа на РСТ, на
осн. чл. 422, ал.1 във вр. с
чл. 415,ал.1 от ГПК във вр.
с чл.79,ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от
ЗПК и чл. 99 от
ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев”, № 25 офис-сграда
„Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано
от Н.С. и М.Д., действащи чрез юрисконсулт И.Н., против А.Г.И., ЕГН ********** ***, установителни
искове за съществуване на вземане за сумата от 1
155,22 лв., претендирана
неустойка за непредоставено обезпечение по Договор за паричен заем №
3020464/22.08.2017г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт “ АД, цедирано
на настоящия ищец и за сумата от 18лв. такса за извънсъдебно събиране на
задължението по същия договор, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 786/06.08.2018г. по ч.гр.д. № 1355/2018г. по описа на РСТ, като неоснователни, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с
чл. 415,ал.1 от ГПК във вр.
с чл. 92,ал.1 от ЗЗД вр.
чл. 9 от ЗПК.
ОСЪЖДА А.Г.И., ЕГН ********** ***, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев”, № 25 офис-сграда
„Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано
от Н.С. и М.Д., действащи чрез юрисконсулт И.Н., разноските
в заповедното производство в размер на 109,83лв., както и разноските в исковото
производство в размер на 636лв., определени по съразмерност, на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК, като
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, като неоснователно, на осн. чл.
78,ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: