Р Е Ш Е Н И Е
По ВНОХД. № 723/20 г.
16.06.2020 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийският Градски съд ,
Наказателно отделение , 7-ми въззивен състав , в публичното съдебно заседание на девети юни две хиляди и
двадесетата година , в състав :
Председател : Николай Младенов
Членове: Веселина Ставрева
мл.с.Павел Панов
При участието на съдебен секретар Красимира Динева и прокурора Калина
Накова, разгледа докладваното от съдия МЛАДЕНОВ
ВНОХД 723/20 г.по описа на СГС , като за да се произнесе по същество взе
предвид следното :
Производството
е по Глава ХХІ-ва от НПК/Въззивно производство/,чл.313-340 от НП
Постъпил
е Въззивен Протест/ВП/ с Допълнение към него срещу Решение на СРС,НО,23-ти състав по НОХД №
14289/2017 г., с което първоинстанционният съд е признал за невиновен подс.Х.Х.Ш.
в извършването на престъпление по чл.325,ал.3,вр.ал.1 от НК.
В самия ВП прокурорът релевира от своя страна недоволство
към Решението на СРС,като намира че последното е неправилно и поради това иска
отмяната му и постановяване на ново решение , с което подс. да бъде освободен
от наказ. отговорност по реда на чл.78А от НК и да му се наложи адм.наказание.
В
Допълнението към ВП прокурорът развива доводите си срещу протестирания съд.акт
на първата инстанция.Посочва ,че СРС неправилно не е кредитирал показанията на
св.И.Ц.и неоснователно е кредитирал обясненията на подсъдимия.Деянието ,според
прокурора, се отличавало с висока степен на обществена опасност, като не
покрива белезите на административното нарушение.В тази посока се визират Решение № 432 от 1972г. по н.д. №
413/72 г. 1-во н.о./за разграничението между едро и дребно хулиганство/ , както
и Постановлението на Пленума на ВС № 2/1974г.по н.д.№4/1974г.за различията
между непристойна проява и непристойно действия и др.С оглед тези си доводи СРП
предлага и в Допълнението към ВП въззивният СГС да отмени оправдателното
Решение и да постанови ново осъдително такова с приложение на нормата на чл.78А
от НК.
Въззивният
съд се произнесе по реда на чл.327 от НПК с Определение , в
което без да допусне въззивно следствие и събирането на гласни
доказателства,насрочи делото за открито СЗ.Предвид обявеното извънредно
положение се наложи двукратно пренасрочване на датата за въззивна проверка на
протестирания първоинстанционен съд.акт.
В СЗ пред въззивния съд подсъдимият
и защитника се явяват лично. СГП изпраща прокурор.
Прокурорът
заявява ,че не поддържа ВП , но и не го оттегля.
Защитникът
и подсъдимия оспорват ВП на прокурора.
Съдът
прие и прочете писмените доказателство,при липсата на нови искания от страните
, след което приключи събирането на доказателства и даде ход по същество.
Прокурорът заявява ,че постановения първоинстанционен
съд.акт е правилен и законосъобразен.Липсват обективните елементи на състава на
това престъпление , както е посочил СРС в мотивите на решението.Няма
доказателства за наличието на умисъл за извършване на хулигански действия.Дори
да се приемат за извършени действията по ритане , блъскане и увреждане на
задното стъкло,то няма данни това да е станало ,за да се увреди общ.ред и да се
скандализира обществото.Става въпрос за възникнали пререкания по повод
управление на две МПС.Тези действия обаче в никакъв случай не изпълват състава
на чл.325,ал.2
от НК.
Защитникът по същество поддържа ,че ВП е
неоснователен и доколкото самият прокурор пред въззивния съд не го поддържа ,
защитава ще акцентира само по пунктовете му.Във ВП се твърди ,че СРС не бил
кредитирал показанията на св.Ц. , но всъщност в Мотивите първата инстанция
съпоставя обясненията на подсъдимия във връзка с останалите доказателства/л.4-5
от Мотивите/.Отделно от това, СРС съпоставя и показанията на самите свидетели Ц.
и Ц.а, като визира противоречия между тях.Заключението на СТЕ не намира
счупване на стъкло, което е в подкрепя на обясненията на подсъдимия.Пред СРС е
бил предявен и двукратно излъчен запис на камера , от който се виждат грубите
нарушения на ЗДвП от страна на св.Ц..Касателно правната оценка на извършеното-ППВС№ 2/1974г. на ВС се цитира не само
във ВП , но и в Мотивите на протестираното решение.Позицията на прокурора пред
въззивния съд /да не поддържа ВП/ отразява вярното схващане ,че вмененото на
подс. деяние не е съставомерно по НК.От визираното от защитата ВДС става ясно
,че св.Ц. изпеварва колона автомобили
отляво , движи се по трамвайна линия, застава на червен светофар в средата на
кръстовището пред ЦУМ,създава пречки за редица участници в движението
/нерелсови и релсови/,вкл. и за такива които са с предимство пред него.При тази
фактология съвсем основателно СРС приел недоказаност на обвинението срещу
подсъдимия и последният е бил оправдан.
Подс.Ш.
подкрепя защитника си , а при последна дума иска потвърждаване на оправдателния
съд.акт на СРС.
Въззивният съд като взе предвид доводите и аргументите във ВП ,аргументацията
на страните във въззивното производство пред СГС , както и събраните
доказателства по делото,както и след служебна проверка на атакувания
първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното :
Обосновано
е прието от първоинстанционния съд ,че подс. Х.Ш. на 06.03.2017 г. управлявал
около 08,00 ч. лек автомобил „Форд Фиеста“ с ДК№ *********,соб. на ООД „И.“,чийто
управител бил самия подсъдим Х.Ш..Последният се движил по горепосочения булевард
в посока от Лъвов мост към кръстовището с бул.“Дондуков“ пред ЦУМ.В този
интервал от време имало интензивен трафик от движещи се МПС , а дясната част на
пътното платно била заета от паркирали
автомобили.Подс. Ш. предприел маневра престрояване в лява лента с подаден ляв
пътепоказател,но не бил пропуснат да заеме лентата от движещият се зад него лек
автомобил „Мерцедес“ с ДК№ *******с водач св.И.Ц.и пътник в този автомобил
съпругата му св.Б.Ц.а.По-късно,подс.Ш. успял да се престрои и да застигне
автомобила с водач св.Ц. като
последният спрял рязко.Подс. Ш. опитвал чрез жестове от купето на автомобила да
потърси обяснение защо не е бил пропуснат в колоната от автомобили от страна на
водача на лек автомобил „Мерцедес“,независимо че разговор не бил възможен.В
хода на продължаващото движение към кръстовището с бул.“Дондуков“/бул.“Тодор
Александров“ пред Улява лента , а св.Ц. в дясна лента , а на самото кръстовище
подс.Ш. се намирал в лявата лента ,спрял на стоп-линията , а св.Ц. върху
трамвайната лента ,тоест вляво от лявата лента/неправомерно разположение на пътното платно/.Преди този
момент , св.Ц. се движел изцяло върху трамвайната линия и правел жестове от
своя страна на водача на лек автомобил „Форд Фиеста“.На кръстовището бул.“Мария Луиза“ и бул.“Дондуков“/“Тодор
Александров“ двата автомобила се разделили – подс.Ш. *** , а св.Ц. -
наляво към бул.“Дондуков“/бул.“Цар Освободител“.На следващия ден
07.03.2017 г.около 18 ч.св.Ц. завел Жалба до Началника на 03 РУ-СДВР и заявил
извършването на хулигански действия от страна на подс.Ш. при горепосочената
фактология.
От
експертен анализ на приобщения към делото оптичен носител на информация от
видеонаблюдението ,осъществявано в района на кръстовището ,се установява чрез
Заключение на Съдебна Видеотехническа експертиза,че действия по ръкомахане,слизане
от автомобилите и счупване на стъклото
на задна дясна врата/на упр. от св.Ц. автомобил/ не се наблюдават.СРС също така
посочва в Мотивите ,че не е регистрирано и обаждане от страна на св.Ц. до
Нац.система тел.112,за да се регистрира именно такова събитие с посоченото от
пострадалия съдържание.Оглед на нито едно от горните МПС не е
извършван.Всъщност ,информацията за инцидента е подадена на органите на МВР
приблизително денонощие и половина след момента на неговото осъществяване.
СРС
формулира изводите си въз основа на подробен и детайлен анализ на
доказателствената съвкупност.Към този анализ въззивната инстанция се
присъединява.Липсата на определени действия непосредствено след инцидента от страна на св.Ц. или съпругата му по
сезиране на компетентните органи /както основателно СРС е посочил в Мотивите
към Присъдата/е довело до непопълването на производството с важни
доказателствени източници за това какво е било състоянието на управлявания от
св.Ц. автомобил към 06.03.2017 г. непосредствено след 08,08 ч. на процесната
дат 06.03.2027 г. и на процесното място,посочено в обв.акт.При това положение
,следва фактическия извод ,че ако стъклото на задна дясна врата е било счупено
към момента на депозиране на Жалбата на 07.03.2017 г.в 18,00 ч./Вж.л.8 от
ДП/,то липсва яснота дали това е в резултат от инцидента в обв.акт или е на
последващо събитие несвързано с този инцидент.Тази неяснота не следва несъмнено
и само от това дали показанията на свидетелите Ц.и се кредитират или не/между
техните показания също има противоречия/,но и от липса на доказателствени
материали , които да сочат несъмнено какво точно се е случило на 06.03.2020 г.
в 08,00 ч. и дали задното стъкло е счупено именно от вменените в обв.акт действия на подсъдимия.Тази
доказателствена непълнота не може да се компенсира от извършеното разпознаване,
доколкото подс. не оспорва ,че на тази дата е управлявал автомобила,посочен в
обв.акт.На практика , извън недоказаността има ли счупено стъкло и кой го е
счупил,останалите действия са взаимни жестове и престроявания и на двамата
водачи, което макар да не е идеалния вариант за етично кормуване по улиците и шосетата
в страната , се явява често срещано явление.Последните категорично не покриват
не само състава на престъплението „едро хулиганство“ , но и дребнохулиганската
проява по УБДХ.
Обсъждайки понятието обществена опасност
при настоящия случай , на фона на задължителното тълкуване и разясненията
от Върховния съд по делата за
хулиганство, СРС е изложил съждения дали е следвало да се образува или не
досъдебно производство по този казус,макар по този въпрос да не е бил призван
да излага доводи или да се произнася.Въпреки това ,въззивната инстанция се
съгласява с аргументите на първата инстанция за липсата на грубо нарушение или
за брутална демонстрация срещу установения обществен ред.В частност , ако има
накърнени обществени отношения , то
последните не са били насочени към реда и общественото спокойствие.
Ето
защо поради горните си аргументи , въззивният съд намира ,че ВП е
неоснователен, а протестираното Решение е правилно и законосъобразно.
Предвид
изложените съображения и на основание чл.338
от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решението на СРС,НО,23-ти състав по НОХД14289/2017
г., с което подс.Х.Х.Ш. е бил признат за невиновен в извършването на
престъпление по чл.325,ал.3,вр.ал.1 от НК, тъй като същото е правилно и
законосъобразно.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1:
Членове :
2: