Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 4.07.2019г
в името на народа
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в публично съдебно
заседание на четвърти юни 2019г
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното
от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 802 по описа на ВОС за 2019г,
за да се произнесе, взе
предвид следото:
Производството
по делото е въззивно и е образувано по въззивната жалба вх.№ 23685/01.04.2019г на
К.К.К. срещу решението на ВРС-XXVIс-в №
980/11.03.2019г по гр.д.№ 10736/2018г в частта му, с която
са определени равни квоти за
двамата съделители - С.М.Г. и К.К.К.
по отношение на допуснатия до делба апартамент № 61 с идентиф.№ 10135.2563.632.3.9 по КК и КР на гр.****
с административен адрес: ****** с площ от 93,55кв.м., състоящ се от дневна, две
спални, кухня, дрешник, антре, баня, тоалет и балкон, представляващ
самостоятелен обект в сграда № 3 в ПИ с идентиф.№ 10135.2563.632, ведно с
прилежащата му изба № 9 с площ от 2,90кв.м. и 1,0707% ид.ч. от ОЧС и от правото
на строеж, при граници: съседни самостоятелни обекти на същия етаж:
10135.2563.632.3.10, под обекта: 10135.2563.632.3.5 и над обекта:
10135.2563.632.3.13 и на избата: изба № 8, изба № 10 и коридор.
Счита решението на РС за неправилно и необосновано в
тази част и моли за неговата отмяна, като бъде постановено друго, с което да се
признае трансформацията на нейното лично имущество в придобития по време на
брака с въззиваемия недвижим имот. Поддържа твърдението си, наведено още в
първата инстанция, че е получила дарение от баща си в размер на 40 000евро и
въз основа на това да й бъде определен дял в размер на 56/72 ид.ч., а на ищеца - 16/72ид.ч.от имота.
Счита, че РС, в противоречие с представените писмени
документи, приел, че бащата и братът на въззивницата продали нивите за 80
000евро, като баща й получил 40 000евро /от извлечение от банковата сметка на
Кънчо **** се установява,че на 4.07.2008г е получил 80 000евро/
Освен това, съдът не дал вяра на разпитаните по
делото двама свидетели. За свидетеля, сочен от ищеца, това било правилно, тъй
като същият не знаел нищо конкретно, а пресъздавал чути от самия ищец твърдения.
Същевременно били изцяло игнорирани показанията на бащата на въззивницата - ****,
който изрично заявил, че след като получил през 2008г 80 000евро от продажбата
на нивите си, подарил 40 000 евро на дъщеря си, а на бившия си зет превел половината
сума с цел по-бързо да се теглят парите и без такса. Затова всеки ден теглели
по 5 000 евро. Думите му се потвърждават напълно и от банковите справки на двете
страни, които теглили всеки ден по 5000евро на посочените дати 11, 12, 13 и 14
август 2008г. Необосновано и незаконосъобразно съдът е възприел становището на
ищеца, че тегленията на сумите от 11 до 14 август 2008г предхождали сделката, която
е от 25.08.2008г и затова имало достатъчно време да бъде изтеглена само от
ищцата.
Изобщо не било обсъдено възражението й, че не са знаели
точно на коя дата ще бъде осъществена сделката, тъй като това зависело от
отпускането на кредита от банката, което ставало от централата в ****. Поради неизвестността
на коя дата ще бъде отпуснат кредитът парите били изтеглени малко по-рано от
деня на сделката - 25.0S.2008г, а кредитът бил отпуснат на 22.05.2008г.
Направеният извод от съда за очевидно влошените
отношения между страните след развода е необосновано предположение, за което
липсват доказателства и незаконосъобразно не са кредитирани показанията на бащата
.
Излага се още, че дарението като безвъзмездна
сделка, обичайно се практикува между близки роднини по права линия, на деца и
внуци, тъй като не се облага с данък, съгласно чл.44 ал.6 ЗМДТ. Затова е
изключение да се прави дарение между лица, които нямат родствена връзка, тъй
като там данъкът е висок. Сумата от 20 000 евро, прехвърлена по сметката на
бившия й съпруг очевидно не е дарение и той е бил наясно с това, тъй като не е
декларирал същата по надлежния ред и не е внесъл данък върху нея. Той не е
роднина на баща й и за него не важи разпоредбата на чл.44 ал.6 ЗМДТ.
При това положение приетото от съда за персонална симулация на дарението
е необосновано, тъй като договорът за дарение е устен и затова единствено
показанията на дарителя имат значение за извършеното от него дарствено
разпореждане.
Като не е съобразил и изцяло игнорирал волята на
баща на възивницата, съдът е направил необоснования извод, че дарението било
направено на семейството. Като не е признал вложените от въззивницата подарени й
лични средства от 40 000евро от стойността на имота и извършената трансформация
на лично имущество по смисъла на чл.23 ал.2 СК, съдът е постановил неправилно и
необосновано решение.
Моли за отмяна в обжалваната част, като бъдат
определени квотите, посочени от въззивницата
- 56/72 за нея и 16/72 - за ищеца.
Претендира присъждането на разноските за двете
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от С.М.Г. с вх.№ 30864/30.04.2019г със становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита решението на РС за правилно и
законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.
Поддържа, че изводите на съда относно дарените на сумата от 20 000
евро в полза на въззиваемия-ищец от страна на бащата на въззивницата били
правилни.
Моли за присъждане на разноските за настоящата инстанция.
Производството е за делба
във фазата по допускането.
СЪДЪТ, с оглед предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата, възраженията на въззиваемата страна, приема, че спорът се концентрира относно квотите на допуснатия до делба недвижим имот – АПАРТАМЕНТ
№ 61 с идентиф.№ 10135.2563.632.3.9 по КК и КР на гр.Варна и с адм.адрес ****с
площ от 93,55 кв.м., състоящ се от дневна, две спални, кухня, дрешник, антре,
баня, тоалет и балкон, разположен в сграда № 3 в ПИ с идентиф.№ 10135.2563.632,
ведно с прилежащата му изба № 9 с площ от 2,90 кв.м. и 1,0707 % ид.части от ОЧС
и от правото на строеж.
Наведените с исковата молба твърдения са, че страните са бивши съпрузи, чийто
брак бил прекратен с влязло в сила на 27.04.2018г решение по гр.д.№ 3489/2018г
на ВРС, както и че страните са придобили по време на брака процесния недвижим
имот на 25.08.2008г по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА
№ 64 том VII рег.№ 11998 н.д.№ 1247/ 2008г на н-с ****.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответницата е оспорила
равните квоти по отношение на недвижимия имот, тъй като в придобиването били
вложени нейни лични средства, дарени от баща й в размер на 40 000евро. Затова
да бъдат определени квоти, както следва: 16/72ид.ч. за ищеца и 56/72ид.ч за нея.
Излага още, че с продавачите на имота първо бил сключен предварителен
договор, съгласно който цената на имота била 72 000евро, а плащането било
уговорено по сл.начин : 3 000евро - капаро при подписването и 69 000евро щели
да бъдат заплатени от лични средства и заем. На 25.08.2008г ищецът предал на
продавача ****сумата от 38 000евро, която била дадена от бащата на ответницата като
дарение лично на нея за закупуване на жилището, макар да бил превел по сметката
на двамата съпрузи по 20 000евро, за да могат да изтеглят парите по-бързо.
Остатъкът от сумата била заплатена с банков кредит, който след развода страните
погасявали поравно.
Излага още, че оставила на съпруга си да се занимава с формалностите по
оформянето на покупко-продажбата, тъй като по това време се грижела за двете им
малки деца, едното от които било с тежко вродено заболяване, в резултат на
което впоследствие то починало. Затова за нея посочената в НА продажна цена от
42 352,70лв, приблизително равняваща се на 21000евро, какъвто бил размерът
на отпуснатия от банката кредит, не е реалната продажна цена.
СЪДЪТ, предвид събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно, приема
за установено от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен
с влязло в сила решение от 27.04.2018г.
В НА № 64 том VII рег.№ 11998
н.д.№ 1247/25.08.2008г на н-с **** /л.8-І/ е обективиран договор за
покупко-продажба между **** и **** от една страна като продавачи и С.М.Г. като купувач,
на недвижим имот, представляващ процесният апартамент № 61 за сумата от 42 352,70лв,
за която сума е посочено, че бил поет банков ангажимент за кредит от
„Райфайзенбанк България“ ЕАД на
основание сключен договор за кредит от 22.08.2008г.
Представен е бил от въззивницата предварителен договор за продажба на
недвижим имот от 17.07.2008г /л.37-І/, сключен между горепосочените продавачи и
бившия съпруг на въззивницата С. М.Г., в който е била уговорена продажна цена
от 72 000евро. От съдържанието на договора е видно, че между страните е било
уговорено, че в деня на подписване на договора купувачът заплаща на продавачите
авансово сумата от 3000евро като задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД, а останалите
69 000евро ще бъдат заплатени с лични средства и чрез ипотечен кредит на името
на купувача. Уговорено е, че окончателният договор ще бъде сключен не
по-късно от 45 дни след подписването на предварителния.
От съдържанието на договор за банков кредит от 22.08.2008г /л.34-І/,
сключен между „Райфайзенбанк България“ЕАД и въззиваемия като кредитополучател и
въззивницата като съдлъжник е видно, че е уговорено сумата от 43 000евро се
предостави за доплащане на апартамент № 61, за рефинансиране на потребителски
кредит към Банка ДСК, както и за ремонтни и довършителни работи, като по пера
това има следния израз:
21 654,59евро се
превежда директно по сметката на продавача на имота; 5611лв се превежда на
кредитополучателя по негова сметка в Банка ДСК за рефинансирането на кредита му,
а 15 734,41лв-за ремонтни и довършителни работи–по сметката на кредитополучателя
в „Райфайзенбанк България“ЕАД. В тази насока са данните и от представената
банкова референция /л.43-І/
По делото е приета като доказателство разписка от 25.08.2008г /л.40-І/
със съдържание, че С.М.Г. е предал на ****сумата от 38 000евро за покупката на
апартамент № 61.
От извлечение от сметка на **** /л.41-І/ е видно, че на 7.08.2008г
същият е превел по сметка на С. М.Г. сумата от 20 000евро и по сметката на К.К.
Георгиева сумата от 20 000евро.
От представените извлечения от сметките /л.42 и л.50-І/ на бившите
съпрузи е видно, че сметките и на двамата са били заверени със сумата от по
20 000 на една и съща дата 7.08.2008 с един и същи наредител – Кънчо Г. ****,
както и че на посочените по-долу едни и същи дати и в едно и също време,
различаващо се с до 2 минути всеки от двамата бивши съпрузи е изтеглил от сметката
си парични суми в еднакъв размер – от по 5000евро
отв-ца ищец
11.08.2008
в 15.20ч…………….15.19ч
12.08.2008
в 13.32ч…………….13.33ч
13.08.2008
в 13.33ч…………….13.34ч
14.08.2008
в 13.34ч…………….13.36ч
Това се потвърждава и от представените 4 бр. платежни нареждания /л.51-55-І/
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свид.Кънчо ****,
сочен от ответницата и неин баща, и свид.****, сочен от ищцовата страна.
Съгласно показанията на свид.**** през 2008г той и брат му продали една
нива за 80 000евро, разделили си парите и той получил по банкова сметка ***.
Дъщеря му и зет му живеели при него, но намерили жилище, за което собственикът
искал половината пари в брой. Свидетелят бил обещал на дъщеря си помощ и й
подарил сумата от 40 000евро, като превел по 20 000евро на нея и на съпруга й,
за да могат по-бързо да се изтеглят всеки ден по 5000 евро без такса. За
разликата от 40 000евро, дъщеря му и зет му изтеглили кредит.
Според показанията на свид.Велков, колега на страните, от С. знаел, че
бащата на К. дал част от сумата, с която закупили жилището си, като сумата бил дал
за семейството и затова я превел поравно на двамата. За останалата част страните
взели кредит.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е за делба във фазата по допускането й, на осн.чл.34
ал.1 ЗС. В рамките на същото следва съдът да даде отговор на наведеното чрез
възражение твърдение за частична трансформация на лични средства в полза на
ищцата, съгласно разпоредбата на чл.23 СК
От съдържанието на подробния проект за доклад по делото, направен от
съда с определение № 97/4.01.2019 и приет за окончателен в о.с.з. на
12.02.2019г, става ясно, че между
страните няма спор по отношение на фактите, които са следните в тяхната
хронологическа последователност:
На 4.07.2008г бащата на ответницата К.****
получил паричен превод на сумата от 80 000евро от продажбата на
собствените му ниви. С предварителния договор от 17.07.2008г е
била уговорена продажна цена на процесния апартамент в размер на 72 000евро, която следвало да бъде заплатена така: 3 000евро – задатък,
даден още при подписването на предварителния договор, 69 000евро – от лични
средства и ипотечен заем.
На 7.08.2008 бащата на ответницата К.**** е
превел по сметките на дъщеря си и на бившия си зет общо 40 000евро, т.е.
по 20 000евро на всеки.
На датите 11, 12, 13, 14.08.2008 двамата
бивши съпрузи са теглили едновременно всеки ден по равно количество пари – по 5
000евр и като краен резултат към последната дата същите са разполагали с изцяло
изтеглената сума общо от 40 000евро.
На 22.08.2008г е бил сключен договор за
банков кредит от ищеца и въззивницата като съдлъжник, от чието съдържание е
видно, че получената по кредита сума от 43 000евро ще бъде използвана по
три направления: за 21 654,59евро – за доплащане на апартамент № 61 чрез
директен превод по сметката на продавача; 5 611евро - за погасяване на потребителския
кредит на ищеца към друга банка и 15 734,41евро
- за ремонтни и довършителни работи.
На 25.08.2008 е
бил подписан НА № 64/25.08.2008, с който е финализирана покупко - продажбата на
процесния апартамент, като в НА е била посочена цена от 42 352,70лв, за
която сума било поето задължение по договор за банков кредит от 22.08.2008г.
На същата дата, 25.08.2008, продавачката по сделката е подписала разписка
за получената от нея в брой сума от 38 000евро.
Изложеното мотивира
съда да приеме на първо място, че продажната цена, посочена в НА се явява симулативна,
а действителната е уговорената с предварителния договор за 72 000евро. В подкрепа на това са и разсъжденията за ноторно
известната практика да не се посочва реалната продажна цена в НА с цел
избягване заплащането на по-високи нотариални и държавни такси, които действия,
макар и да водят до ощетяване на фиска, не са лишени от житейска обоснованост.
Затова и чрез приетия впоследствие Закон за ограничаване на плащанията в брой
/ДВ бр.16/2011/ тези практики бяха преодолени.
На следващо място, от горепосочената цена 3000евро са били дадени като задатък
и няма спор за произхода им като СИО.
По отношение на заплатената част с банков
кредит в размер на 21 654,59евро
/на която сума се равнява посочената в НА сума от 42 352,70лв, установено
и чрез извършената от съда проверка с помощта на софтуерен продукт „Онлайн
валутен калкулатор“/ https://currency.okoto.info/
/, също няма спор за произхода на средствата, че са семейни.
Въз основа на съвкупния анализ на събраните доказателства съдът достига
до извода, че всички действия на страните през периода от средата на м.юли до
25.08.2008 очевидно са били насочени към осигуряването на парични средства за
придобиването на процесния имот: преведените от *** по сметките на двамата
съпрузи пари, изтеглени впоследствие за кратък период от време /на едни и същи
дати и в един и същи час/, на равни части от по 5000евро. Макар отново, с цел
избягване високите банкови такси при теглене на големи суми в евро страните да
са процедирали по този начин - действия, които биха били укорими що се отнася
до финансовата дисциплина, същите не са били лишени от житейска логика и
последователност. Издадената впоследствие от продавачката разписка за получена
сума говори, че парите реално са били вложени за закупуването на имота.
Действително, явява се разлика от 2000евро между изтеглените от страните 40
000евро и предадените на продавачката 38 000евро, която по обясненията на
ответницата, неоспорени от ищеца, е послужила за заплащането на такси и услуги
по сделката.Следователно, същата отново следва да бъде отнесена към разходите
за придобиването на имота.
Не е спорно между страните, че сумата от 40 000евро изначално е била
собственост на трето лице /бащата на ответницата/ и няма спор, че половината от
нея - 20 000евро е била дарена на ответницата.
Затова за тази част презумпцията по чл.21 ал.3 СК се явява оборена и е налице
хипотезата на чл.23 ал.2 СК.
Спори се единствено досежно другата половина също в размер на 20 000 евро доколко волята на
бащата на ответницата е била да надари дъщеря си или да надари зет си. Само от
простия факт, че паричната сума е била преведена по неговата банкова сметка, ***арствено
разпореждане в полза на ищеца. Представените извлечения от банковите документи
не обективират намерението за даването – липсва изрично посочване на
основанието за превода. А то би могло да бъде различно, като напр. даване с
бенефициер трето лице, заем или за погасяване на задължение по други
облигационни отношения между ищеца и бащата на ответницата, стоящи извън
процесните, вкл. и даване вместо изпълнение. При положение, че от наведеното от
ищеца възражение за дарствено разпореждане в негова полза, същият черпи изгодни
за себе си права, в негова тежест е и да установи това обстоятелство. Събраните
по делото доказателства не обосновават такъв извод. Единствен свид.Велчев
говори, че сумата била дарена на ищеца от неговия тъст. Съдът приема, че не
следва да кредитира показанията му, тъй като свидетелят няма преки впечатления,
а излага опосредените си такива от узнатото от самия ищец. Що се отнася до
показанията на свид.****, макар да е баща на ответницата и да е бил в родство
по сватовство с ищеца до прекратяването на брака на страните, по делото няма
наведени твърдения и липсват доказателства, сочещи на влошени отношения между
него и ищеца. Затова съдът приема, че може да бъде дадена вяра на казаното от
свидетеля , което се подкрепя и от останалите събрани доказателства. При това житейски
оправдано е чрез дарственото разпореждане бащата да подпомогне дъщеря си. В
случая не може да се мисли за обичайно дарение по повод на сватба като се има
предвид отдалечеността във времето на двете събития: бракът е бил сключен
1999г, а покупката на апартамента е извършена през 2008г. Освен това, липсват и
такива твърдения, а и доказателства не са събирани в тази насока.
За да обоснове изводите си, въззивният съд съобразява и установената от
ВКС практика – ТР № 5/29.12.2014 по тълк.д.№ 5/2013 ; Решение № 42/28.03.2016
по гр.д.№ 5550/2015;Решение № 81815.03.2011 по гр.д.№ 172/2010; Решение №
84/26.04.2016 по гр.д.№ 4903/2015
Извън коментираните по-горе суми остава разликата от 7345евро до пълния размер на уговорената
цена от 72 000евро /3000евро задатък + 21655евро кредит + 40000евро лични ср-ва
на отв. = 64 655евро/ , за които по делото няма твърдения да имат извънсемеен
произход и затова съдът приема, че по отношение на тях съпрузите имат равно
участие.
При това положение следва, че с изключение на сумата от 40 000евро, за
която се признава, че се явява лични средства на ответницата, останалата част
от продажната цена от 32 000евро е семейна общност и участието на всеки от
съделителите и при равни квоти. Или, на ищеца се полагат 16 000евро от
стойността на имота, а на ответницата – 56 000евро. Преобразувано в дроби
придобива следния числов израз: ищецът – 16000/72000; ответницата – 56000/72000
или редуцирано 16/72ид.ч. и 56/72ид.ч. Тъй като квотата на ищеца надвишава 10%
/равнява се на 22,22%/, следва да бъде зачетена и затова в полза на ответницата
следва да се признае частична трансформация по отношение на процесния имот.
Като карен извод подадената въззивна жалба като основателна следва да
бъде уважена, а решението на ВРС в тази част подлежи на отмяна, като вместо
него се постанови друго, с което съдът определи квоти, различни от равните, а
именно: 56/72 за ответницата и 16/72 за ищеца.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, предвид отправеното
искане и представените доказателства, в полза на въззивницата следва да бъдат
присъдени сторените от нея разноски за настоящата инстанция в размер на 640лв,
от които 600лв –адв.хонорар и 40лв-д.такса. по отношение размера на
адв.възнаграждение няма наведено възражение за прекомерност от насрещната страна
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ решението на ВРС-XXVIс-в № 980/11.03.2019г по гр.д.№
10736/2018г в частта му, с която
са определени равни квоти за
двамата съделители - С.М.Г. и К.К.К.
по отношение на допуснатия до делба апартамент № 61 с идентиф.№ 10135.2563.632.3.9 по КК и КР на
гр.Варна с административен адрес: ****с площ от 93,55кв.м., състоящ се от
дневна, две спални, кухня, дрешник, антре, баня, тоалет и балкон, представляващ
самостоятелен обект в сграда № 3 в ПИ с идентиф.№ 10135.2563.632, ведно с
прилежащата му изба № 9 с площ от 2,90кв.м. и 1,0707% ид.ч. от ОЧС и от правото
на строеж, при граници: съседни самостоятелни обекти на същия етаж:
10135.2563.632.3.10, под обекта: 10135.2563.632.3.5 и над обекта:
10135.2563.632.3.13 и на избата: изба № 8, изба № 10 и коридор, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОПРЕДЕЛЯ по отношение на допуснатия до делба
АПАРТАМЕНТ № 61 квоти за
съделителите, както следва:
16/72 ид.ч. за С.М.Г. ЕГН ********** и
56/72 ид.ч. за К.К.К. ЕГН **********.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок
от уведомяването на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: