№. 260418 / 4.11.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
04.11.2021 година
град Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р. С. - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора…...., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гражданско дело №. 3009 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с. правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Ищецът Министерство на вътрешните работи (МВР), БУЛСТАТ: 0. с. а. г. у. “. с. №. 2., представлявано от министъра на вътрешните работи Х. Т. твърди, че във връзка със заповед №. 81213-1230/2..09.2017 г. на министъра на вътрешните работи е извършена проверка от дирекция „Инспекторат“ - МВР, относно действията на служители на Научноизследователския институт по криминалистика (НИК) към Министерството на вътрешните работи при прилагането на Наредба №. 2 от 2..06.2015 г. на Министерство на правосъдието за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Твърди, че проверката е приключила с. доклад, в който са констатирани неправомерни действия на служители на НИК, измежду които и ответникът по делото.
Поддържа се също така, че съгласно чл.100 от ПУДМВР НИКК (в редакцията на правната норма, относима за исковия период) изготвя експертизи по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), експертни справки за нуждите на оперативно-издирвателната дейност и международното оперативно полицейско сътрудничество, участва в действия по разкриване н разследване на престъпления и др. Устройството и дейността на НИК са уредени в Правилника за устройството и дейността на Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (ПУДНИКК), издаден от министъра на вътрешните работи.
Поддържа се и това, че основна задача на НИК, разписана в чл.4, т.1 от ПУДНИКК, е „осъществяване на експертно-криминалистична дейност в съответствие с. нормативната уредба, като събира, изготвя и изследва веществени доказателства и веществени доказателствени средства, извършва оценка на следи“. Основните дейности за изпълнение на тази задача са посочени в чл. 5, т. 1 от посочения подзаконов нормативен акт (,,Основните дейности на НИКК за изпълнение на задачите по чл. 4 са 1 извършване на криминалистични изследвания в областта на дактилоскопията трасологията балистиката, изследването на документи, фотографията, видеоанализа, фоноскопията компютърните технологии, изследването на електронни и комуникационни устройства, лицевата идентификация, одорологията, химията, физиката, биологията и другите естествени науки ). Твърди, че съгласно чл. 20 от ПУДНИКК, служителите с. експертно криминалистични функции участват като вещи лица и специалисти - технически помощници, по смисъла на НПК ГПК и АПК. Тези служители, във връзка с. изготвените експертизи системно биват призовавани и се явяват в съдебни заседания в качеството на вещи лица.
Ищецът поддържа също така, че ответникът г-н М.Е.Й. в периода 01.01.2016 г. – 30.06.2017 г. е заемал длъжности в НИК, които подробно са описани в обстоятелствената част на исковата молба.
Твърди, че по своята същност експертно-криминалистическата дейност е комплекс от дейности, свързани с. откриването, фиксирането, изземването и изследването на веществени доказателствени средства, изготвяне на експертизи и тяхната защита. Съгласно действащата нормативна уредба извършването на възложени им по служебен ред от съответните ръководители експертизи/експертни изследвания е служебно задължение на служителите на НИК, а явяването пред с. при призоваване в тази връзка (напр. за разпит/защита на експертизата) е свързано с. изпълнението на конкретно служебно задължение и е по повод неговото изпълнение. Процесуалното действие по явяване пред съда за изслушване и защита на експертното заключение представлява последен заключителен етап от извършването на експертизата, тоест се включва в понятието „труд“ по смисъла на чл. 60, ал. 3 от ЗМВР. Съгласно посочената законова норма, когато за извършването на експертиза е определен служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийните разноски.
Твърди, че в периода 01.01.2016 г. – 30.06.2017 г. г-н М.Е.Й. в качеството си на служител на МВР, е назначаван за вещо лице по наказателни дела, образувани пред О. с. Варна, С. градски с., Р. с. В. Р. с. К. С. а. с., О. с. П. С. О. с. Р. с. Л. О. с. Х..
Твърди се, че през 2016 и 2017 години М.Е.Й. е назначен като вещо лице, изготвял е заключения, изслушван е по делата, за което са му изплащани възнаграждения, подробно изброени в обстоятелствената част на исковата молба. Поддържа, че общата сума, която е получена неправомерно от ответника, без да му се следва е общо 822.00 лева, която сума се равнява на обедняването на МВР, защото същите присъдени суми, следва да постъпят по бюджета на ведомството. Твърди, че със сумата от 822,00 лева М.Е.Й. се е обогатил без правно основание за сметка на Министерството на вътрешните работи. Тази сума е следвано да бъде получена от ищеца, тъй като ведомството е направило съответните разходи за труд, консумативи и режийни разноски във връзка с. изготвянето на всяка една експертиза. Твърди, че за процесния период М.Е.Й. в качеството му на служител на НИКК е получил за времето на явяването си в съдебните заседания едновременно две възнаграждения - заплата от бюджета на МВР, като съответно е бил осигурен за сметка на държавния бюджет и възнаграждение за самоосигуряващо се лице от съда в общ размер на 822,00 лева. Поддържа, че сумата не е доброволно възстановена, във връзка с. което до ответника е изпратена покана да възстанови неправомерно получените от него суми. Сумата не е възстановена, поради което е изпратена нова покана, но и след това не е постъпило плащане от страна на ответника.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с. което да осъди ответника М.Е.Й. да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 822,00 лева (осемстотин двадесет и два лева), представляваща неправомерно получени от г-н М.Е.Й. възнаграждения от съда за изготвени експертизи в качеството му на вещо лице - служител на НИК и лихва в размер на 235,18 лева, изчислена за периода на забава от 28.02.2018 г. до 23.12.2020 г., както и законната лихва от момента на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите. Моли да му бъдат присъдени и направените разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М.Е.Й. xxx представил отговор на исковата молба. Счита, че така предявените искове са неоснователни и недоказани, както по основание така и по размер и следва да бъдат отхвърлени изцяло. Поддържа, че липсва правно основание за заплащане на тези суми.
Заявява, че в процесните случаи, посочени в исковата молба, решаващият с. му е определял възнаграждение за явяването му и изслушването му в съдебна зала и това възнаграждение няма нищо общо с. дължимите към МВР суми за изготвяне на самите експертизите, които експертизи са изготвени в досъдебна фаза и съответно са заплатени на МВР от съответния възложител. Твърди също така, че възнагражденията, които е получил, са по повод явяването му в съдебна зала за защита на изготвена преди това експертиза. И правото да получи това възнаграждение произтича от чл.21 ал.2 от Наредба №. 2/2..06.2015 година, преди изменението й от 05.10.2018 година.
Поддържа, че са несъстоятелни аргументите на ищцовата страна, че е получил две възнаграждения – заплата от бюджета на МВР и за същите дейности – възнаграждение от съда, което е от бюджета на съда или депозит по делото, като подробни доводи и съображения за това си становище ответникът подробно е изложил в отговора на исковата молба. Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли заявените искови претенции като неоснователни, като му присъди и сторените по делото разноски.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушани са и са приети заключения на вещо лице.
Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Установено е по делото, че във връзка със заповед №. 81213-1230/2..09.2017 г. на министъра на вътрешните работи е извършена проверка от дирекция „Инспекторат“ - МВР, относно действията на служители на Научноизследователския институт по криминалистика (НИК) към Министерството на вътрешните работи при прилагането на Наредба №. 2 от 2..06.2015 г. на Министерство на правосъдието за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Проверката е приключила с. доклад, в който е отбелязано, че са констатирани неправомерни действия на служители на НИК, измежду които и ответникът по делото.
Установено е също така, че ответникът М.Е.Й. в периода 01.01.2016 г. – 30.06.2017 г. е заемал длъжности в НИК, които подробно са описани в обстоятелствената част на исковата молба. В периода 01.01.2016 г. – 30.06.2017 г. ищецът М.Е.Й. е назначаван за вещо лице по наказателни дела, образувани съответно пред О. с. - Варна, С. градски с., Р. с. - В. Р. с. - К. С. а. с., О. с. - П. С. О. с., Р. с. – Ловеч и О. с. – Х..
Установено е също така, че през 2016 година и 2017 година М.Е.Й. е назначен като вещо лице, изготвял е заключения, изслушван е по делата, за което са му изплащани възнаграждения, като общата сума за процесния период, която е получена от ответника е в размер на 822,00 лева. Ищецът твърди, че тази сума се равнява на обедняването на МВР, защото същите присъдени суми, следвало да постъпят по бюджета на ведомството. Заявява, че със сумата от 822,00 лева М.Е.Й. се е обогатил без правно основание за сметка на Министерството на вътрешните работи, като тази сума е следвало да бъде получена от ищеца, тъй като ведомството е направило съответните разходи за труд, консумативи и режийни разноски във връзка с. изготвянето на всяка една експертиза. Затова ищецът е изпратил до ответника покана за възстановяване на получените от него суми.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.
Разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗД постановява, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с. което се е обогатил, до размера на обедняването. Ищецът твърди, че ответникът неоснователно се е обогатил за негова сметка и му дължи връщане на сумата от 822,00 лева - представляваща неправомерно получени от ответника М.Е.Й. възнаграждения от съда за изготвени експертизи в качеството му на вещо лице - служител на НИК и лихва в размер на 235,18 лева, изчислена за периода на забава от 28.02.2018 г. до 23.12.2020 г..
Безспорно е, че в посочения период ответникът е бил служител на НИК – МВР, като в посочения период служебното му правоотношение е регулирано от правилата на ЗМВР до 01.02.2017 година, а след това от ЗДСл. Претенцията на ищеца се основава единствено на посоченото в чл.22 от Наредба №. 2/2..06.2015 година на министъра на правосъдието за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Съгласно посочения текст, действал до изменението от 05.10.2018 година на посочения подзаконов нормативен акт „........когато за извършването на експертиза е определено вещо лице, което е служител на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат на министерството направените разходи за труд, консумативи и режийните разноски”. Видно от събраните по делото писмени доказателства и заявеното от процесуалния представител на ищеца в откритото съдебно заседание, МВР претендира само и единствено сумите, присъдени на ответника на основание чл.21 от Наредба №. 2 за вещите лица, от съдебните органи, пред които се е явявал да защити изготвените от него заключения и да отговори на допълнителни въпроси, а съгласно чл.23, ал.3 от Наредба №. 2, МВР е получило разходите си за труд, консумативи и режийни разноски. Получените от ответника суми не касаят дължимите разноски на МВР, от което следва, че ищецът не е и претърпял вреда от ответника.
Независимо от обстоятелството, че ответникът е служител на МВР, той е следвало да получи определеното му в качеството на експерт по наказателни дела възнаграждение за явяване и изслушване в открито съдебно заседание, поради което за процесния период от 01.01.2016 година до 30.06.2017 година следва да се приеме, че е налице годно основание, ответникът да получи тези суми.
Изплатените възнаграждения са добросъвестно получени от ответника. Тези суми са определени със съответния съдебен акт от решаващия с. и са предназначени поименно за вещите лица, взели участие по делото.
Едва с. допълнението на подзаконовия нормативен акт, обнародван в ДВ бр.82/05.10.2018 година е създадена нова ал.2 на чл.22, според която определените възнаграждения по чл.21 ал.1 и 2 в случаите, когато вещото лице е служител на МВР, се заплащат от министерството. На посочената разпоредба не е придадено обратно действие, поради което същата се прилага по отношение на всички възнаграждения по чл.21, след влизане в сила на процесното изменение – 09.10.2018 година.
Гореизложеното обуславя единственият логичен извод, че възнагражденията на вещите лица, в конкретност на ответника, определени от съдилищата, пред което е било изслушването му за процесния период, е получено във връзка с. лично качество на вещото лице. С. оглед на това, съдът намира, че получаването на тези възнаграждения не само не е без основание, но и не води до обедняване на МВР, поради което и предявения иск с. правно основание чл.59 ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С. оглед изхода на делото по главния иск, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена и акцесорната искова претенция по чл.86 ЗЗД, изходът по която, зависи от изхода на делото по главния иск. Ето защо съдът намира за неоснователен предявения иск по чл.86 ЗЗД – за заплащане на сумата от 235,18 лева – обезщетение за забава за периода от 28.02.2018 г. до 23.12.2020 г., поради което отхвърля същия.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника сумата от 300,00 лева - реализирани в производството разноски.
Предвид изложените по-горе съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Министерство на вътрешните работи (МВР), БУЛСТАТ: 0. с. а. град С., у. “. с. №. 2., представлявано от министъра на вътрешните работи Х. Т. против М.Е.Й. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx искове с. правно основание чл.59 ЗЗД в размер на 822,00 лева – представляваща неправомерно получени от М.Е.Й. възнаграждения от съда за изготвени експертизи в качеството му на вещо лице - служител на НИК и чл.86 ЗЗД в размер на 235,18 лева – представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 28.02.2018 г. до 23.12.2020 г., както и законната лихва от момента на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите, като неоснователни.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи (МВР), БУЛСТАТ: 0. с. а. град С., у. “. с. №. 2., представлявано от министъра на вътрешните работи Х. Т. да заплати на М.Е.Й. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 300,00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред О. с. -Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Р. СЪДИЯ :