Р Е Ш Е Н И Е
№ 419
гр. Габрово, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на десети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
БОЯН КОСЕВ
при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 1328 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано по предявена от Ц.Х.Д., ЕГН ********** *** искова
молба, с която е предявен иск за заплащане на сума в размер на 1500 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
ухапване на куче.
Ищецът Д. твърди, че на 12.06.2019 г. в гр. Габрово, ул. "Св.Св.Кирил и Методий"
№ 5 била нападната от 4 безстопанствени кучета и ухапана от едно от тях по
подбедрицата (прасеца) на левия крак, при което усетила силна болка. На помощ й
се притекла съседката К. Д.. Ищцата посетила Спешното отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова" АД - гр.
Габрово, където й била оказана медицинска помощ. Посочва, че в резултат на
случилото се в продължение на две седмици изпитвала болки в левия крак, които
затруднявали нормалното й предвижване. Излага, че наред с изпитаните болки от
причиненото ухапване, преживяла и посттравматично стресово разстройство. Счита, че неимуществените вреди подлежат от
обезщетяване от процесуално легитимирания ответник, тъй като същият не е
изпълнил задължението си да осъществява контрол върху безстопанствените кучета,
не е взел мерки за предотвратяване на агресивното им поведение, за
обезопасяване и изолиране им с оглед предотвратяване на нападение срещу хора.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявения иск. Заявява, че Община Габрово е изпълнила чрез
служителите си възложените й по закон задължения и не е налице противоправно
бездействие. Излага, че по отношение на кучето са предприети необходимите
действия видно от маркирането му с ушна марка, като не е имало сигнали или
оплаквания за агресивно поведение. Сочи, че отговорността на Община Габрово не
би могла да бъде ангажирана, поради обективна невъзможност да предотврати
инцидентно мигновено настъпило събитие. Оспорва и размера на претендираното
обезщетение като несъответно на действително претърпените вреди.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от бланка издадена от
Спешно отделение на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово, на
12.06.2019 г., около 10,30 часа ищцата Ц.Х.Д. е посетила Спешно отделение с
оплакване от ухапване от куче по лявата подбедрица отзад и силна болка. Раната
е обработена хирургично.
Представено е съдебномедицинско удостоверение № 94/2019 г.,
издадено от д-р Янко Колев, от което е видно, че при извършен на 20.06.2019 г.
преглед на ищцата Ц.Х.Д., е установено наличието на увреждане по задната
повърхност на подбедрицата на левия крак, състоящо се от група кръвонасядания –
пръстеновидно, вътрешно окръглено с дълбоко охлузване в горния край и по-слабо
изразено разлято в долната част на подбедрицата, съчетани с подкожни болезнени
уплътнения в тези зони – организирани хематоми или друг вид мекотъканно
увреждане. Описаните увреждания могат да се получат по времето и начина,
съобщени от прегледаната – при ухапване от куче. Посочените уврежданията са
довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Представената медицинска документация, която е взета предвид
при изготвяне на заключението на съдебно-медицинската експертиза, съответно
съдът като неразполагащ със специални знания, не я обсъжда.
Съдът намира приетото заключение на съдебно-медицинската
експертиза, изготвено от в. л. Р. за обосновано и съответно на събраните в
производството доказателства, поради което го кредитира изцяло и основава
изводите си на него. Въз основа на заключението, съдът приема за установено, че от твърдяното
нападение на куче, Ц.Х.Д., е получила травматични увреждания, изразяващи се в
доста масивни подкожни кръвонасядания с уплътнения, оток и болезненост на
меките тъкани по задната повърхност на лявата подбедрица, както и за дълбоко
охлузване /значително нарушение на анатомичната цялост на кожата/, съпроводени
с болка при ходене и допир, които са причинили временно разстройство на
здравето неопасно за живота за срок от около 2 месеца. Ищцата претърпяла и
посттравматично стресово разстройство, което също следва да се преценява като
временно разстройство на здравето неопасно за живота за неопределен период от
време /най-често за около 1 година/. Съгласно заключението пръстеновидното
кръвонасядане с наличие на централно разположено интензивно кръвонасядане може
да се причини от пунктиформеното /пробивно-притискащо/ действие на зъбите на
куче. Охлузването в горния край - на пръстеновидното кръвонасядане и
уплътнението в долния му край могат да се причинят при притискане и последващо
допирателно действие на зъбите на кучето, в момент когато ищцата се е опитала
да се предпази отдръпвайки крака си. Вещото лице е посочило, че към настоящия
момент травмата на меките тъкани на лявата подбедрица е напълно възстановена и
на нейно място се установява червеникавосинкава пигментация на кожата по
вътрешната повърхност на подбедрицата на площ от 3 см. Психическата травма не е
отминала и ищцата продължава да изпитва страх от кучета и има страхови
изживявания при излизане от дома си, около който продължавали да обитават
бездомни кучета.
От събраните в
производството гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите К. Х.Д.
и Е.Д.Д., показанията на които съдът кредитира като последователни, вътрешно
непротиворечиви и съответни на събраните в производството доказателства, се
установява, че на 12.06.2019 г. в гр. Габрово,
ул. "Св.Св.Кирил и Методий" № 5 глутница кучета нападнали Д., като била
ухапана от едното от тях по крака. Ищцата отишла заедно със св. Д. в Спешно отделение на МБАЛ "Д-р Тота
Венкова" АД - гр. Габрово за оказване на медицинска помощ. След
инцидента ищцата лекувала раната с
различни мазила, като продължила да изпитва болки в крака продължение на 1-2
месеца, като и към настоящия момент се страхува да излиза сама от вкъщи без
придружител.
Относно иска с
правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Съдът намира, че в искова молба ищцата е изложила твърдения,
съобразно които предявения иск следва да се квалифицира по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД,
тъй като се твърди, че Община Габрово носи отговорност за претендираните вреди,
поради неизпълнение на задължението да полага грижи и ограничава популацията на
бездомните кучета. За да се квалифицира иска по чл.50 ЗЗД, следва да се твърди,
че вредите са резултат от свойствата и характеристиките на вещите, каквито
представляват кучетата, настъпили въпреки взетите мерки за ограничаване на популацията им. Така в т. 3 от Постановление
№ 4 от 30.10.1975 г. по гр. д. № 5/1975 г., Пленум на ВС, е указано, че
отговорността на собственика на дадена вещ за произлезлите от нея вреди, а също
и отговорността на лицето, под чийто надзор тя се намира, е основана главно на
обстоятелството, че техниката на производството изпреварва в някои случаи
техниката на безопасност на производството и е налице когато при ползуване на
вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила.
Когато при ползуване на вещта е допуснато такова нарушение, отговорността е по
чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В случая, се твърди от служители на Община
Габрово да е обективирано противоправно поведение, изразено в лошо изпълнение
на задължението за полагане на грижи и ограничаване на популацията на
безстопанствените кучета, с оглед елиминирането на евентуални вредни последици
от естествените особености на този вид вещи и доколкото се касае за юридическо
лице, то отговорността му може да бъде ангажирана при условията на чл.49 вр.
чл.45 ЗЗД.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго,
която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по
възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по
чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение
на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината,
разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му
поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно
чл.45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца,
по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за
доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата
презумпция от страна на ответника. Необходимо е вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея
(така – ППВС № 9/1966 г.).
От събраните в производството доказателства се установява
наличието на всички елементи от правопораждащия правото на вземане за
обезщетение фактически състав.
Ответникът по исковете не оспорва обстоятелството, че е
носител на правното задължение да полага грижи и ограничава популацията на
безстопанствените кучета и твърди, че изпълнява в рамките на закона
задълженията за овладяване на популацията.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за
да е противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е
предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е
противоправно бездействието на служители на Община Габрово, то трябва да има
правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по превенция за
изолиране на безстопанствени кучета.
В случая, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 и ал. 2 ЗЗЖ
е предвидено задължение на Общинските съвети да приемат програми за овладяване
популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението
им, като кметовете на общини организират изпълнението на програмите.
Следователно, бездействието на тези длъжностни лица по изпълнение на
възложените им със закон задължения е противоправно.
Неоснователни са доводите, че ответникът е предприел необходимите
мерки предвидените в ЗЗЖ. Действително, нормативната уредба предвижда връщане
на кучетата по места, след обезпаразитяване, кастриране и маркиране. От събраните доказателства се установи, че на
12.06.2019 г. ищцата Ц.Х.Д. е нападната на територията на Община Габрово от
кучета, които са имали маркировка, като в резултат на ухапване на едно от тях
са й причинени травматични увреждания. Кучето е осъществило въздействие върху Д.
на публично място, като самото увреждащо събитие - нападение на кучета, движещи
се в група, сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да положи грижи
за намаляване популацията на безстопанствените кучета. Следователно, налице е
бездействие на служители на ответника, което е противоправно поведение, в пряка
причинна връзка, с което е наличието на вредоносния фактор – безстопанствени
кучета, действието на който е довело до неблагоприятните изменения в правната
сфера на ищцата. Следва да се отбележи, че самият факт нападение над физическо
лице от безстопанствени животни (кучета) установява неизпълнение на
задължението на Община Габрово, като фактът на предприети мерки не променя този
извод, тъй като дори такива да са били налице, то те са се оказали
недостатъчни.
Държавните органи, включително общините са длъжни да
изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро
управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме
предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа
и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. В случая, отговорността на
ответника следва да бъде ангажирана, тъй като предписаното действие не е
предприето с дължимата грижа, което означава, че към настъпване на инцидента е
налице бездействие, което е противоправно.
Налице са и вреди.
Вредите представляват неблагоприятно изменение, настъпило в
правната сфера на даден правен субект. Неимуществените вреди са такива
неблагоприятни изменения в правната сфера на Ц.Х.Д., които се изразяват в увреждане
на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право - здравето й -
обект на правото на лична /физическа/ неприкосновеност.
Здравето е такова състояние на
човешкия организъм, което го характеризира от гледна точка физиологично
функциониране на съвкупността от тъкани, органи и системи. Обект на правна
закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от медицинското му
състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното му засягане в случая се
изразява в травматично увреждане на тъкани и органи –масивни подкожни
кръвонасядания с уплътнения, оток и болезненост на меките тъкани по задната
повърхност на лявата подбедрица, дълбоко охлузване, съпроводени с болка при
ходене и допир, което смущава нормалното функциониране на организма и предизвиква
отрицателни емоционални преживявания – болка и страдания, продължили през
период от около 2 месеца. Ищцата е понасяла значителни по
интензитет болеви усещания, както и затруднения в предвижването, включително е
развила посттравматична стресова реакция.
Предвид обстоятелството, че увреденото благо – здраве е
неоценимо в пари, претърпените вреди са неимуществени – не подлежат на точна
парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл.52 ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост от съда. Настоящият състав
намира, че за справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на
здравето на ищцата следва да бъде престирана сума в размер на 3000 лева, с
оглед продължителния период, през който са понасяни болките и страданията и при
отчитане на развитото постравматично разстройство, но при съобразяване на
факта, че ищецът поддържа претенция в размер на 1500 лева, то този иск следва да бъде уважен до тази сума в приложение на
диспозитивното начало в гражданския процес. Не се установи поведение на
пострадалия, което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат и в
този смисъл направеното от ответника неконкретизирано възражение за съпричиняване е неоснователно.
Върху уважената главница следва да се присъди и законната
лихва от датата на увреждането – 12.06.2019 г. до окончателното й погасяване,
тъй като вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. При дълг за
обезщетяване на вреди от деликт покана не е необходима – длъжникът се счита в
забава от момента на възникване на главното задължение (чл.84 ал.3 ЗЗД), а това
е момента на извършване на деликта. От този момент ответникът дължи обезщетение
за забавено изпълнение, което при парично главно задължение е в размер
законната лихва – чл.86 ал.1 ЗЗД.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за
ищцата, която доказва извършени такива в общ размер от 660 лева, съгласно
представен списък, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ГАБРОВО, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
Габрово, пл. Възраждане № 3, да заплати на Ц.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
по иск с правна квалификация чл.49 ЗЗД, сумата 1500 (хиляда и петстотин) лева -
обезщетение за неимуществени вреди – претърпяни болки, страдания и
посттравматично стресово разстройство, причинени й в резултат ухапванe от безстопанственo
куче на 12.06.2019 г. в гр. Габрово, ул. „Св. Св. Кирил и
Методий” № 5, ведно със законната лихва върху главницата от 12.06.2019 г. до
окончателното й погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 660
лева (шестстотин и шестдесет лева) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: