Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ****, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 296/2020 г. по описа на РС - ****, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба,
подадена от „Дивес Агро” ЕООД, ЕИК ********** против А.И.И.,
ЕГН ********** и Р.М.И., ЕГН: **********, с която е предявен конститутивен иск
с правна квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че на 01.03.2010 г., между дружеството „Дивес Агро” ЕООД и ответника А.И.И. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 04457.37.141 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-968/22.12.2017 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в землището на с. ****, община ****, област ****,
местност „Дамналийски път“, с площ съгласно предходен документ за собственост
от 11 000 кв.м, а съгласно данни от СГКК - 10 998 кв.м., трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята: 3 /трета/, номер по предходен план: 037141, при съседи по кадастрална
карта: 04457.37.117,
04457.37.140, 04457.37.149, 04457.37.226.
Съгласно подписания предварителен
договор между „Дивес
Агро” ЕООД и А.И.И., страните се задължили да
сключат окончателен договор в нотариална форма на 02.03.2020 г. срещу продажна
цена в общ размер от 1320 лв., като сумата от 1220 лв. била платена от
дружеството купувач на продавача, преди подписване на предварителния договор
под формата на капаро, а остатъкът в размер на 100 лв. трябвало да бъде
изплатен в деня на подписване на окончателния договор. С подписването на
предварителния договор ответникът декларирал, че е получил сумата в размер на
1220 лв. и се съгласява остатъкът от 100 лв. да му бъде изплатен в деня на
подписването. Твърди се, че ищцовото дружество „Дивес Агро” ЕООД е изпълнило задълженията си и
преди сключване на предварителния договор е платило посочената сума от 1220 лв.
на продавача.
Всичките опити от
страна на ищеца за разговор с А.И.И.
били неуспешни и той
нямал информация за неговите намерения. Когато наближила датата за подписване
на окончателния договор ответникът заявил, че отказва да сключи окончателен
договор без конкретни основания. Ищецът изпратил покана с обратна разписка, с
която поканил ответника А.И.И. да се яви на 02.03.2020 г. пред
нотариус Илко Кънев, с рег. № 225 и район на действие PC - ****, за да подпишат окончателен договор в нотариална форма, както и да получи
окончателното плащане по сделката. Поканата била получена лично от ответника, съобразно
известието за доставяне.
На 02.03.2020 г. управителят „Дивес Агро” ЕООД - Стефан И.И., имал готовност за сключване на
окончателен договор и плащане на остатъка от продажната цена, като се явил в
кантората на нотариус Илко Кънев още в началото на работния ден на кантората.
Представителят на дружеството купувач заедно с нотариуса чакали продавача до
края на работното време на кантората, но същият не се явил.
Към настоящия момент
процесният имот все още бил собственост на ответника на основание решение за
оземляване по чл. 20 от ЗСПЗЗ и чл. 21, ал. 6 от НОБМГ № 02216 от 25.01.2010 г.,
издадено от ОСЗ-****, вписано в Агенция по вписванията, Служба по вписванията с
дв. вх. рeг. № 225, акт № 76, том 1 от
04.02.2010 г.
Ответникът Р.М.И. е съпруга
на ответника А.И.И. по силата на сключения помежду им граждански брак на 04.12.2001
г.
Моли се съда
да постанови решение, с което да бъде обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД сключения
на 01.03.2010 г. предварителния
договор, по силата на който А.И.И. се е задължил да прехвърли на „Дивес Агро” ЕООД поземлен
имот с идентификатор 04457.37.141,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-968/22.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
землището на с. ****, община ****, област ****, местност „Дамналийски път“, с
площ съгласно предходен документ за собственост от 11 000 кв.м, а съгласно
данни от СГКК - 10 998 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска,
начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 3 /трета/, номер по
предходен план: 037141, при съседи по кадастрална карта: 04457.37.117.
04457.37.140. 04457.37.149, 04457.37.226. Претендира разноските, направени в
настоящото и обезпечителното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са
депозирали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на
исковата претенция по следните съображения:
Излагат, че към датата на сключване
на предварителния договор ответникът И. е бил в граждански брак с Р.М.И., поради което предметът на договора се явявал СИО.
Поддържат, че за да може предварителният договор да бъде обявен за окончателен
по съдебен ред, следвало да е налице валидно изразено съгласие от двамата
съпрузи, титуляри на вещното право на собственост. При липса на съгласие на
единия съпруг – съсобственик в бездяловата съпружеска имуществена общност,
предварителният договор не можело да бъде обявен за окончателен. С оглед
горното, предвид обстоятелството, че не било налице изрично съгласие на
съпругата И. и то в изискуемата от закона форма за действителност, предвидена
за самия предварителен договор, то предварителният договор не можел да бъде обявен
за окончателен.
На следващо място
навеждат, че по силата на чл. 9 от ЗЗД страните по договор били свободни да
определят съдържанието на волеизявленията си. Тази свобода обаче била
ограничена от повелителни разпоредби на закона, както и на добрите нрави. В
конкретния случай уговорката за размера на цената на обещания имот била
многократно занижена и същата не била съвместима с общоприетите норми за
справедливост. Не била налице еквивалентност на престациите. Освен това
обещателят се задължавал да заплати всички данъци, такси и разходи за имота
(ако има такива), да се снабди с документи за изповядване на окончателния
договор (които също стрували пари) и макар тези суми да не били големи,
съотнесени към изключително ниската продажната цена от 1320 лв., също я
намалявали значително. С оглед на това считат, че предварителният договор
противоречи на добрите нрави по горните съображения.
Считат също, че сключеният
предварителен договор е нищожен и като заобикалящ закона поради следното:
Процесният имот бил придобит за оземляване на безимотни и малоимотни граждани
по реда на чл. 20 от ЗСПЗЗ, а съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗСПЗЗ оземлените лица
не могат да прехвърлят земята в срок от 10 години от придобиването ѝ,
освен на държавата или на общината. В случая срокът, посочен в предварителния
договор, бил 10 години, поради което същият бил сключен за заобикаляне именно
на чл. 20, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Последното се потвърждавало от обстоятелството, че
ищецът твърдял, че по силата на предварителния договор е изплатил по – голямата
част от цената, като оставали само още 100 лева за доплащане. Освен това за
периода до прехвърляне на недвижимия имот бил сключен договор за аренда,
арендатор по който бил пак „Дивес Агро” ЕООД.
По изложените съображения молят за
отхвърляне на исковата претенция изцяло, като неоснователна. Претендират
разноски.
Постъпил е допълнително и отговор на
исковата молба от ответника Р.М.И., подаден след изтичане на срока по чл. 131
от ГПК, в който поддържа съображения за неоснователност на исковата молба,
идентични по съдържание с тези, изложени в предходния.
Моли се съда да отхвърли претенциите на ищеца като неоснователни.
Претендират разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез неговия
процесуален представител, пледира за уважаване на предявения иск. Претендира
разноски в исковото и обезпечителното производство. Представя фактури,
разпечатки от движение по банкова сметка ***носките. Ответниците, редовно
призовани, не се явяват. Същите, чрез процесуалния си представител, молят да
бъде отхвърлена исковата претенция. Претендират разноски. Представят списък на
разноските. Правят възражение за прекомерност на претендираните от ищеца
адвокатски възнаграждения за исковото и обезпечителното производство.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представените решение № 02216/25.01.2010 г. на ОСЗ - ****, скица
на поземлен имот № 15-551991-26.06.2020 г.; удостоверение за семейно
положение, съпруг/а и деца с изх. № ГР12-57/1/02.06.2020 г., удостоверение с изх. № ГР22-9/1/29.07.2020 г.,
издадено от Община ****, се установява, че ответникът А.И. е оземлен с решение
на ОСЗ - **** на 25.01.2010 г. на основание чл. 20 ЗСПЗЗ като му е прехвърлено
правото на собственост върху 11 дка от земи от
държавен поземлен фонд, а именно имот от ДПФ № 037141 по
картата на възстановената собственост (плана за оземляване), категория 3,
местност „Дамналийски път”, в землището на с. ****, начин на трайно ползване:
Нива, при граници: имоти с № 037140, 037149, 200126, 037117. Стойността на имота е определена на 528 лева,
като изплатеният наем за имота по договор № 708/01.11.2003 г. в размер на 283.80
лева се приспада от тази цена и дължимата сума за имота е 300 лева, която е
заплатена на 30.12.2009 г. Надвнесената сума след приспадане на изплатения наем
не подлежи на възстановяване. На оземления се забранява да прехвърля земята за
срок от 10 години от придобиването ѝ, освен на държавата или общината.
Според одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри със Заповед №
РД-18-968/22.12.2017 г. процесният имот е с идентификатор 04457.37.141, с площ
от 10998 кв.м., находящ се в землището на с. ****, община ****, област
****, местност „Дамналийски път“, трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 3, номер по
предходен план: 037141, при съседи по кадастрална карта: 04457.37.117, 04457.37.140,
04457.37.149, 04457.37.226.
Ответниците А.И. и Р.И. са съпрузи по силата на сключения
помежду им граждански брак на 04.12.2001 г.
От предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.03.2010
г.; уведомление от Дивес Агро ЕООД от 20.01.2020 г.; протокол № 39, том І
от 02.03.2020 г. се установява, че на 01.03.2010 г. ищецът и ответникът А.И. са
сключили предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, придобит
с решение № 02216/25.01.2010 г. на ОСЗ - ****,
представляващ нива с площ от 11 дка категория 3, находяща се в землището на с. ****,
местност „Дамналийски път“, при граници имоти с № 037140, 037149, 200126,
037117. Страните са се задължили да сключат окончателен договор в нотариална
форма на 02.03.2020 г., срещу общата продажна цена в размер на 1320 лв., като
продавачът е заявил в договора, че сумата от 1220 лв. му е платена от купувача
под формата на капаро, а остатъкът от 100 лв. трябва да бъде изплатен в деня на
подписване на окончателния договор.
Ищцовото дружество е изпратило уведомление, с което е
уведомило ответника А.И., че на 02.03.2020 г. страните трябва да подпишат
окончателен договор в нотариална форма при нотариус Илко Кънев, както и да
получи окончателното плащане по сделката. Ответникът И. е получил пратката на
25.01.2020 г.
На 02.03.2020 г. управителят на „Дивес Агро” ЕООД, ЕИК ********* Стефан И.И.
се явил в кантората на нотариус Илко Кънев за сключване на окончателния договор
за покупко-продажба на процесния имот в нотариална форма, за което е изпратено
уведомление до ответника И., но същият не се е явил до 17:00 часа, за което е
съставен констативен протокол.
От Справка по лице от служба по вписвания **** се установява, че процесния
имот към 09.04.2020 г. е собственост на ответника И..
Представено е и удостоверение за
данъчна оценка на процесния недвижим имот с изх. № **********/06.07.2020 г., от която се установява, че данъчната оценка
на имота е 1293.40 лева.
Представени са разходен касов ордер,
от който се установява, че на 01.03.2010 г. „Дивес Агро” ЕООД е изплатило на
продавача И. сума в размер на 1220 лева по предварителния договор за покупко –
продажба на имот № 037141 с. ****, както и разходен касов ордер, от който се
установява, че на 01.03.2010 г. „Дивес Агро” ЕООД е изплатило на А.И. арендна
вноска за имот № 037141 с. **** за 10 години в размер на 880 лева.
Според представената разписка /без
дата/ ответникът И. е получил предоставените му от „Дивес Агро” ЕООД документи
относно поземлен имот № 037141, находящ се в с. ****, а именно: копие от
решение на ОСЗ, заверено от СВ – ****, копие на скица на имота, копие на
договор за аренда и справка за задълженията, погасени напълно към 25.02.2010 г.
По делото е допусната и приета СОЕ,
неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно, обосновано и
безпристрастно изготвена. Според заключението на вещото лице пазарната оценка
на процесния имот към момента на сключване на предварителния договор е в размер
на 3089.00 лева.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
За основателност на
претенцията, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно наличието на валидно правоотношение с ответника по предварителен
договор, съдържащ уговорки относно съществените условия на окончателен договор
за продажба на процесния имот, точно изпълнение на поетото от негова страна
задължение по договора, както и да установи, че е настъпила изискуемостта на
насрещното задължение за прехвърляне на собствеността върху процесния недвижим
имот. Ищецът следва да установи, че прехвърлителят по предварителния договор е
собственик на имота към датата на устните състезания.
Ответниците следва да
докажат релевираните правоизключващи възражения за нищожност на сключения
предварителен договор на посочените основания.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът счита предявения иск за
неоснователен по следните съображения:
По делото безспорно
се установи, че ответникът А.И. е придобил собствеността върху процесния имот
по силата на решение № 02216/25.01.2010 г. на ОСЗ – ****, вписано в СВ – **** по № 76, том 1,
вх. рег. № 225, дело № 75 от 04.02.2010 г. От справка по лице от СВ - **** се
установява, че към 09.04.2020 г.
имотът е собственост на ответника А.И.. Към датата на придобиване на
собствеността същият е бил в брак с другия ответник – Р.И., като по делото няма
данни същият да е прекратен. Съгласно §4 от СК /в сила от 01.10.2009 г./
правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се
прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. По
делото не се събраха доказателства съпрузите да са избрали законов режим на
разделност или да са сключили брачен договор, поради което на основание чл. 18,
ал. 2 от СК по отношение на имуществените им отношения се прилага законовият
режим на общност. Според чл. 21, ал. 1 от СК вещните права, придобити по време на
брака в резултат на съвместен принос /който се презумира съгласно ал. 3 на същата разпоредба/,
принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са
придобити, като съвместният принос може да се изрази във влагането на средства
и труд, в грижи за децата и работа в домакинството – ал. 2. Видно от
разпоредбата, основание за възникването на съпружеска имуществена общност е
наличието на съвместен принос на двамата съпрузи при придобиването. Процесният поземлен
имот е придобит по време на брака на съпрузите по възмезден начин в процедура
по оземляване след сключване на договор за оземляване чрез отдаване под наем на
земи от ДПФ по реда на Наредба за оземляване на безимотни и малоимотни
граждани. Ето защо съдът намира, че процесният недвижим имот, находящ се в
землището на с. ****, е придобит при условията на съпружеска имуществена
общност от ответниците, доколкото са налице предпоставките на чл. 21, ал. 1 от СК.
По делото липсват доказателства за
съгласието на ответника Р.И. за сключване на окончателния договор, което в
случая е задължителна предпоставка за основателността на иска, и следва да бъде
дадено във формата, в която е сключен предварителният договор. Напротив, с отговора
на исковата молба ответниците са оспорили исковата претенция като
неоснователна, в т.ч. и по съображения за липса на съгласие именно от страна на
съпругата Р.И.. По отношение на предварителния
договор, съгласието на другия съпруг представлява задължително условие за
сключване на окончателния договор по съдебен ред, като същото следва да бъде
дадено изрично и то в изискуемата от закона форма за действителност, предвидена
за самия предварителен договор. Съдът не разполага с правомощието да обяви за
окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот, съпружеска
имуществена общност, сключен само от единия съпруг /така в решение №
87/12.6.2020 г. по г.д. № 4051/2019 г. на ВКС, IV
г.о./. В
този смисъл е и постоянната и безпротиворечива съдебна
практика на ВКС, обективирана в решения № 91/15.09.2020 по г.д. № 4040/2019 г.
на ВКС, IV г.о., решение № 196/08.04.2009 г. по г.д. № 6367/2007 г. на ВКС, II г.о.,
решение № 896/24.09.1994 г. по г.д. № 2049/1992 г. на ВКС, IV г.о., решение №
1415/13.01.2009 г. на ВКС по г.д. № 6526/2007 г. на ВКС, I г.о., решение №
503/17.11.2009 г. по г..д. № 1679/2008 г. на ВКС, II г.о., решение №
1789/31.10.2001 г. по г.д. № 2006/2000 г. на ВКС, според която, за да бъде
уважен искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е необходимо съгласието на съпруга на
обещателя по предварителния договор, което следва да бъде дадено до момента на
постановяване на заместващото окончателния договор съдебно решение във формата,
в която е сключен предварителния договор.
Предвид
гореизложеното предявеният иск е се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Що се
отнася до въведените от ответниците възражения за нищожност на предварителния
договор поради заобикаляне на закона /чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД/ и
накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ съдът намира
същите за неоснователни поради следното:
Заобикаляне на закона е налице, когато с позволени правни
средства се постига правен резултат, който е забранен от правото. В случая е
изпълнено първото условие, а именно сключен е предварителен договор за покупко
– продажба на недвижим имот в
изискуемата от закона писмена форма /чл. 19, ал. 1 от ЗЗД/, с оглед
необходимата за окончателния договор нотариална форма, съгласно чл. 18 ЗЗД.
Предварителният договор включва уговорки за всички съществени условия на
окончателната продажба – страни по сделката, индивидуализация на продавания
недвижим имот, продажна цена /чл. 19, ал. 2 от ЗЗД/. Липсва обаче второто
условие - не е постигнат правен резултат на отчуждителната сделка „продажба”,
изразяващ се в прехвърляне правото на собственост върху поземления имот.
Предварителният договор за продажба няма транслативно-вещен ефект. Той има
само облигационно действие. С него обещателят - продавач поема задължение
за извършване на бъдеща продажба. С цитираното по – горе решение № 87/12.6.2020
г. по г.д. № 4051/2019 г. на ВКС, IV г.о. е прието,
че предварителният договор не е акт на разпореждане с право на собственост.
Правото на собственост върху имота преминава от патримониума на продавача в
патримониума на купувача едва при сключването на окончателния договор, респ. от
момента на влизане в сила на решението, с което предварителният договор бива
обявен за окончателен. В този момент настъпва транслативния ефект на
разпоредителната сделка. Управителните действия, включително сключването на облигационен договор по повод
ползването на имота, не
съставляват такива, които да отричат правата на собственика, от
чието име е установено материалното държане на вещта. Договорът за аренда е облигационен
по повод ползването на земеделска земя и/или недвижимите и движимите вещи за
земеделско производство, съгласно легалното определение в чл. 2, ал. 1 от Закона
за арендата в земеделието, като арендодателят предоставя временното ползване на
обекта на договора, а арендаторът заплаща определено с договора арендно
плащане. Следователно сключването
на договор за аренда съставлява управително действие по отношение на вещта и
само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено
владение /така решение № 8/19.02.2014 г. по гр.д. № 5109/2013 г. на ВКС, II
г.о./. Освен това, дори и купувачът по предварителния договор да е
получил владението, като фактическа власт върху имота, какъвто не е настоящият
случай /чл. 8 от предварителния договор/, това не означава, че е постигнат като
резултат ефектът на продажбата. Очевидно е при изложените съображения, а и от
предвидените в предварителния договор клаузи, че целта на сключения между
страните предварителен договор не е постигането на резултата или ефекта на
забранената сделка „продажба”, а е целено осигуряване извършването на една
бъдеща продажба в полза на предварителния купувач и гарантиране правото на
същия именно той да закупи имота след отпадане на законовата забрана за това.
Такова едно обещание и такава обвързаност не са забранени от закона и не сочат
на заобикаляне на закона. Съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителни
норми на закона и на добрите нрави. Несъмнено, едно обещание за извършване на
бъдеща продажба в полза на определено лице, след отпадане на законова забрана
за прехвърлителната сделка, не противоречи на императивни законови
правила и на добрите нрави.
По
отношение на твърдяната липса на еквивалентност на престациите /по делото се
установи, че в предварителния договор за покупко – продажба на процесния имот
от 01.03.2010 г. страните са уговорили цена в размер на 1320 лева при пазарна
цена от 3089 лева, посочена от вещото лице по приетата по делото експертиза/
следва да се посочи приетото в съдебната практика разбиране, че
по смисъла на чл. 26 ал.1, предл. 3 от ЗЗД противоречие с добрите нрави поради съществена неравностойност на престациите при
двустранните договори е налице, въпреки установената с чл. 9 ЗЗД свобода на
договаряне, доколкото представлява нарушение, водещо до нищожност, когато
изключително голямата разлика между насрещните престации на практика
прави едната престация равна на нула. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение,
то тя би била нищожна поради противоречие с добрите нрави / решение № 452/25.06.2010
г. по гр.д. № 4277/2008 г. на ВКС, І г.о., решение № 24/9.02.2016 г. по
гр.д. № 2419/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др./. Казано с други думи, за да е
налице нищожност на поддържаното основание - значителна и явна нееквивалентност
на насрещните престации, водеща до нищожност поради противоречие с добрите
нрави, неравностойността би следвало да е такава, че практически да е сведена
до липса на престация. От изложеното следва, че в настоящия случай
предварителният договор за покупко – продажба на поземления имот на цена над
два пъти по – ниска от пазарната стойност на вещта не води до неговата
нищожност поради накърняване на добрите нрави. Този извод не се променя от
обстоятелството, че страните по предварителния договор са уговорили задължения
на продавача да набави изискуемите от закона документи за изповядване на
сделката в нотариална форма, както и да заплати всички данъци, такси и
разходи за имота, дължими към момента на сключване на окончателния договор,
доколкото в случая не се поддържа да е налице липса на престация. За пълнота следва да се посочи, че, от една страна,
ответниците сами признават в отговора на исковата молба, че сумите за тяхното
заплащане не са големи, а от друга – в чл. 5 от предварителния договор не е
посочено, че продавачът е поел задължението да набави изискуемите документи за
своя сметка. Напротив, според клаузата, обективирана в чл. 9 от същия,
разноските по сключване на предварителния и окончателен договор се поемат от
купувача. От своя страна, поетото от продавача по предварителния договор
задължение да заплати всички данъци, такси и разходи за процесния имот очевидно
касае погасяване публични и частни задължения, които са отговорност на собственика
на имота, но възникнала до момента на сключване на окончателния договор, а не
на такива, свързани с прехвърляне на собствеността върху недвижимата вещ.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза
на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Направено е съответно искане,
представени са доказателства за платено адвокатско възнаграждение от двамата
ответници на процесуалния представител, съгласно ДПЗС в размер на 500 лева /л.
65/, и списък на разноските. Същите в посочения размер ще се присъдят в тежест
на ищеца.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „Дивес Агро” ЕООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: с. ****, община ****, област
****, ул. ”Седма” № 2А против А.И.И., ЕГН ********** и Р.М.И., ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения
между А.И.И., в качеството на продавач и „Дивес Агро” ЕООД, в качеството му на
купувач, предварителен договор от 01.03.2010 г. за покупко-продажба на поземлен
имот с № 037141 по картата на възстановената собственост (плана за оземляване) с площ 11.000 дка по
документ за собственост – Решение № 02216/25.01.2010 г. на ОСЗ гр. ****, категория 3,
находящ се в землището на с. ****, местност „Дамналийски път”, начин на трайно
ползване: Нива, при граници: имоти с № 037140, 037149, 200126, 037117, с идентификатор 04457.37.141, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-968/22.12.2017 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ 10 998 кв.м. по скица на поземлен имот № 15-551991-26.06.2020
г.,
издадена от СГКК - ****, при съседи по кадастрална карта: 04457.37.117.
04457.37.140. 04457.37.149, 04457.37.226, за сумата от 1320 лева.
ОСЪЖДА „Дивес Агро” ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: с. ****, община ****, област ****, ул. ”Седма”
№ 2А да заплати на А.И.И., ЕГН ********** и Р.М.И., ЕГН: **********, двамата с
адрес: ***, сумата от общо 500 лева /петстотин лева/ - разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС - ****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: